Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 май 2004

Ерата на империята

Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят.


"Америка няма империя, която да разширява, нито утопия, която да налага. Желаем на другите това, което желаем на себе си - защита от насилие, благата на свободата и надеждата за по-добър живот".

Това обяви президентът Джордж Буш в традиционното си обръщение към възпитаниците на американската военна академия в Уест пойнт през юни 2002.

Въпреки неговата декларация, че САЩ нямат имперски амбиции думата "империя" все по-често се използва от учени и експерти, когато говорят за ролята на Америка в света.


В серия от шест части, озаглавена "Ерата на империята", Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят.

Америка: империя равна на Римската?

Мислихме дълго как да озаглавим серията. Дали заглавието "Ерата на империята" не е твърде оценъчно? Настина ли Америка в някакъв смисъл е империя подобно на древен Рим или викторианска Великобритания? Зададох този въпрос на всеки, с когото разговарях.

"Не съвсем точно"

Отговорите се разминаваха значително. Младият британски историк Найол Фъргюсън, например, няма никакви съмнения. "Съединените щати," каза той, "са империя във всяко отношение освен едно и то е, че самите те не се признават за империя." Той нарече това "империя в състояние на отрицание".

Строуб Талбът, бивш заместник държавен секретар в администрацията на Клинтън, намира представата за САЩ като за империя "гротескна, причудлива и смехотворна в зависимост от това в какво настроение съм или кой го казва." Той заяви, че Америка е по-скоро анти-империя. "Американците не проявяват желание да бъдат въздигнати в имперска сила."

Други, като Майкъл Манделбоум от Института за международни изследвания "Джон Хопкинс", посочват, че положението на Америка е уникално - просто няма подходяща дума, която да го опише. Както каза той, "империя не е съвсем точно, но няма друга дума в обща употреба, която да е по-точна, затова я използваме."

Строуб Талбът се съгласява със съжаление. "Когато нашите приятели по света се събират зад гърба ни, те говорят за проблема с американската сила, как да се справят с нея, как да я управляват и дори как да я възпират.Не искаме другите да мислят за нас по този начин."

Глобализацията и 11 септември

В днешно време една от ключовите думи в международната политика е глобализация. Това също не е лесен за дефиниране термин; той включва разпространението на пазарния капитализъм и новите комуникационни технологии. Те като че ли свиват света и елиминират разнообразието.

Представите за глобализацията и господството на САЩ са неразривно свързани. Светът на глобализацията, който се откри с разпадането на Съветския съюз и края на студената война, изглеждаше почти като проектиран специално за САЩ и ускори появата на доминиращата американската суперсила. Според Джоузеф Най, декан на Факултета по управление "Кенеди" в Харвардския университет, американското господство е факт от години.

Но трагедията от 11 септември хвърли нова ярка светлина върху положението на Америка. Всъщност започнахме нашата серия от Кота Нула в Ню Йорк, мястото, където се издигаха небостъргачите близнаци на Световния търговски център. Много хора смятат, че от руините на двата небостъргача е възникнала нова по-агресивна и идеологическа външна политика. Афганистан и Ирак бяха нападнати. Президентът Буш обяви нова доктрина на изпреварващо военно действие.

Военно, икономическо, културно

Как може да се сравни сегашното положение с великите империи на миналото? Не е ли Америка просто поредната господстваща сила в историята? Или е уникална?

Фарид Закария от "Нюзуик интернешънъл", един от най-интересните познавачи на американската външна политика, смята, че никога преди в света не е имало такова господство като американското. Съществували са и други велики сили като Британската империя, но никоя не се е наложила над своите съперници по такъв начин. Разходите за отбрана на САЩ са гигантски в сравнение с тези на техните съперници. Американското годподство не е само във военен аспект, то е също икономическо. Американската попкултура се е разпространила по целия свят. В света днес се наблюдава "всеобхватна еднополюсност" по думите на Закария, която не е съществувала, откакто Рим е господствал над света. Римляните с техния език, парична единица и разпространение на римското гражданство може би са били предвестници на първата форма на глобализация.

Найол Фъргюсън смята, че Британската империя предлага по-добри паралели. Той твърди, че ако вземем целите, които САЩ отдавна се опитват да постигнат - разширяване на глобалния обхват на свободния пазар и в крайна сметка на представителната власт - ще открием характерните белези на това, което той нарича проект на викторианския империализъм.

Нужда от приятели

Този дебат обаче има и друга страна. Джоузеф Най от Факултета по управление "Кенеди" смята, че всички приказки за американско господство и влияние замъгляват една много по-фундаментална действителност. Той я нарича "парадоксът на американската сила", с което има предвид, че независимо от глобалната си мощ САЩ не са способни да постигнат резултатите, които искат, ако действат самостоятелно. Най посочва, че въпроси като борбата с транснационалния тероризъм, разпространението на инфекциозни болести, промените в климата, международната финансова стабилност - никой от тези проблеми не може да бъде управляван от една единствена страна. Според него посланието към американските политици е просто: "Ние сме най-силната страна от близо две хилядолетия насам и въпреки това не можем да получим каквото искаме, ако действаме сами."

Случайна империя?

Във втората част Джонатан Маркъс продължава изследването си дали Съединените щати са имперска сила с посещение в Куба.

На крайбрежния булевард в Хавана, на не особено забележително място, се издига паметник на 260 американски моряци, загинали при взривяването на военния кораб "Мейн" в хаванското пристанище през февруари 1898. Причините за взрива не са известни. В днешно време мнозина смятат, че най-вероятно случаен пожар в котелното отделение на кораба е подпалил склада с боеприпаси. Навремето обаче никой не се е съмнявал, че експлозията е била саботаж.

Но какво е търсил "Мейн" в пристанището на Хавана?

Военният кораб се е намирал там, за да защити американските граждани и интереси. Избухват бунтове. В отговор на исканията за независимост на кубинските бунтовници испанското правителство предлага известна степен на самоуправление. Това обаче разгневява происпанските среди в Хавана, които предизвикват размирици. Кубинското въстание е посрещнато с голямо съчувствие в Съединените щати. Потопяването на "Мейн" настройва още по-силно общественото мнение и на 23 април 1898 САЩ обявяват война на Испания. Накратко, испанската флота е победена, а испанските войски - прогонени от Куба. С това започва дългата история на американска намеса в делата на острова.

Имперска смяна на караула

Съединените щати набират сила, Испания е в упадък. Но последиците от испанско-американската война засягат далеч не само Карибския район. Уорън Зимерман, историк и бивш американски дипломат, експерт по американска външна политика, казва, че след Куба нещата следват естествения си ход. "Веднъж щом взехме Куба, трябваше да вземем и Пуерто Рико, защото не можеше да оставим на испанската флота друг остров в Карибския район, който да използва за своя база. Най-интересното събитие е превземането на Филипините, защото никой не е мислил за Филипините освен колцина офицери от американската флота, които смятали, че би било добре да притежаваме дълга верига от острови близо до азиатския континент, които да използваме, за да се превърнем в азиатска сила".

Официалната американска империя има кратък живот. Но в резултат на тази трескава имперска дейност Съединените щати заемат позиции по една силно начупена линия от бази, простиращи се от Калифорния до Хавай и остров Мидуей в Тихия океан и оттам до Самоа, Гуам и Филипините. Благодарение на веригата от бази американското политическо и икономическо влияние се разспростира чак до Китай. За пръв път Америка изпитва вкуса на империята и както обяснява Уорън Зимерман, това е повратна точка в представата й за света. В 1898, казва той, американците придобиват самоувереност, която не са загубили и досега, чувство на призвание, че са сила, която защитава определени ценности в света.

Единствена суперсила

През 20 и сега през 21 век САЩ укрепиха позицията си, първо като една от великите сили и след това като единствената оставаща глобална суперсила. Днес американската външна политика засяга всички нас. Това вероятно е едно от обясненията защо САЩ предизвикват такива силни емоции.

Реших да изследвам един аспект на външната политика на САЩ, за да хвърля известна светлина върху сложния процес на нейното определяне - ембаргото върху търговията и пътуванията до Куба. Най-големите валутни приходи на Куба в момента идват от туризма. Повечето чужденци, посещаващи острова, са европейци и канадци. Известен брой американци също пият коктейлите си с ром по хаванските барове. Но те са там въпреки желанието на администрацията на Буш. Повече от 40 години САЩ поддържат ембарго върху туризма и търговията с Куба. Има някои изключения, но по принцип ако американците искат да дойдат като обикновени туристи, те трябва да минат през трета страна и да убедят кубинските власти да не им слагат печати в паспортите. Все повече американци смятат тази политика за контрапродуктивна. Според тях изолацията и бедността са допринесли много повече за закрепване на кубинския режим, отколкото комунистическата идеология. В Конгреса във Вашингтон се увеличава натискът за отмяна на дългогодишната забрана за пътувания до Куба. Тази политическа битка разкрива доста неща за това как и от кого се определя американската външна политика.

Затягане на ограниченията за Куба

Миналата година както в контролирания от републиканците Сенат, така и в Камарата на представителите бяха приети резолюции за отмяна на забраната за пътувания. Но няколко седмици по-късно новите закони тихомълком отпаднаха, след като президентът Буш даде да се разбере, че иска точно обратното - още по-строги ограничения на отношенията с Куба. Поради наближаващите президентски избори циниците заявиха, че Буш просто иска да си осигури гласовете на кубинските изгнанници във Флорида - щат, който може да изиграе решаваща роля за изхода от изборите през ноември. Законите за Куба бяха внесени в пакет с други законопроекти за разходи и това даде на президента необходимия лост. Сенатор Ричард Лугър, председател на влиятелната сенатска комисия по външните отношения, подчерта, че не става дума толкова за "сблъсък по въпрос на външната политика, колкото за технически проблеми при приемане на закони в разделения Конгрес". Сенаторите не искаха да се провали приемането на така желаните от тях закони за правителствените разходи и затова се съгласиха да отстъпят, когато Буш се обяви против либерализацията в отношенията с Куба.

Отхвърляне на империята

Процес, политически сметки или компромис - факт е, че понякога за страничния наблюдател е много трудно да разбере кой определя външната политика във Вашингтон.

"Не съществува фабрика, която да произвежда американска външна политика като топли понички," казва Ричард Хас, бивш високопоставен служител в Държавния департамент в администрацията на Буш, а сега председател на Съвета за външни отношения.

"Определянето на политиката е резултат от сложното взаимодействие на огромно разнообразие от играчи. Външната политика никога не се прави във вакуум, хората взимат решения според това, което смятат за популярно, според това, което смятат за възможно и това, което е политически издържано."

Това важи за мирно време. Но в период на война влиянието на президента върху външната политика нараства неимоверно.

Проф. Майкъл Манделбоум от Института за международни изследвания в университета "Джон Хопкинс" посочва: "След 11 септември 2001 американците почувстваха, че отново са въвлечени в конфликт с отворен край и това даде на президента много повече власт във външната политика, отколкото имаха неговите предшественици."

Опитахме се да сверим часовника с американското обществено мнение, което, както се оказва, не проявява особено желание за дългосрочна намеса в чужбина и изпитва чувство на смущение, че американската роля в света е била в такава степен неразбрана според много американци от приятелите и съюзниците на САЩ.

Това потвърждава виждането на Джоузеф Най, декан на Факултета по управление в Харвардския университет, че сред американците не се наблюдава стремеж към "империя". "Вътрешното мнение в САЩ няма да осигури ресурсите, нито обществената подкрепа за имперска мисия в дългосрочен план," каза Най.

следваща страница>>


MTR FLASHBACK
2002-2003

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дали днешното влияние на Съединените щати прилича на влиянието на Британия в нейния разцвет? Две хегемонии дават един отговор; но "империи" може би е по-точната дума.
Ниъл Фъргюсън

Цончо Цончев

Реалността е, че освен своите разлики, в годините на глобализацията и масовия тероризъм няма два по-близки региона в света от Европа и Америка. Тези региони ще загубят еднакво, ако не успеят да застанат един до друг в усилията да защитят своите общи ценности и интереси.
От Филип Гордън

Днешната "консервативна" външна политика има идеалистични цели
Франсис Фукуяма

Нещастието да бъдеш единствената световна сила
От Фарид Закарая

Време е да спрем да се правим, че европейците и американците споделят общ възглед към света, или дори че живеят в един и същи свят. Когато дойде време да се поставят национални приоритети, да се определят заплахи, да се дефинират предизвикателства, да се оформя и осъществява външна и защитна политика, САЩ и Европа поемат различни пътища.
От Робърт Каган

Въпросът на нашето време е: кое е истинското бъдеще на света? Дали Хънтингтовия културен сблъсък или pax democratia на Фукуяма?
От Стенли Курц