Media Times Review    Google   
___









Маршрути
 май 2004

Торонто, между другото

Мозайка от щата Онтарио, Канада

Андроника Мартонова


“Трябва да е дяволски студено: тече водата върху камъните, но дърветата са вледенени. Недостъпен кът за мисълта…”* Редовете на Кенет Уайт – един поет, ме настройват на англосаксонска вълна. И визуализират представата ми за крайната точка на дестинацията: “Канада. Торонто”. Преди да стигна, за миг думите ме спускат като парашут над земята - самолетът прелита над Гренландия. Земя - изрезка от хартия. Синкава, нереална, неземна. Какво общо има островът със страната на кленовото листо? Това е първата забележителност по пътя за Северна Америка, за която всеки канадец ще ви осведоми. Щом по средата на полета (към 4-ия час, когато съклетът стиска) от дясно на борд се покаже гренландският релеф икономическата класа се пробужда. Средностатистически пътници, екипаж от лелки-стюардеси, сандвичи тип “Fast food”, воднисти кафета, разпилени одеала, книги и карти за игра – всичко се килва към илюминаторите. Дали от тежестта няма да се превърти самолетът? Все едно. Не издържам, искам да сляза. Та Канада е толкова близо… Или поне така изглежда на видео екрана.
 
Канадски илюзии
Фалшът за разстоянията - това е първото нещо с което човек се сблъска в Америка, без значение къде се намира. Всичко е на две крачки, само на някакви си два-три-пет часа път, по магистралите с мощните пикапи (най-разпространения тип кола в Канада). Втората илюзия е за обемите. Неща, като градове, сгради, улици, паркове, езера изглеждат малки. А хич не са. Следва илюзия за цените: таксата от 15% е валидна за абсолютно всички стоки и услуги в страната и никога не се обявява на етикета. Яко математика при “шопинг”. Спиртна илюзия: пре-скъпо удоволствие е бутилка уиски, да речем. А и е забранено да се пие в двора на собствената ти къща, ако той гледа към улицата. Лингвистична: макар Канада да е двуезична страна в щата Онтарио е лукс и щастие да намериш френско говорещ.
Илюзия за урбанистично разнообразие. Безброй малки градчета са нацвъкани из щата Онтарио. Но ако ги няма табелите обозначаващи имената им имаш чувството, че си в един град. Бери, Нюмаркет, Алистън, Хамилтън – все тая. Частните къщи, не се различават особено, освен с надписа на пощенските кутии. Да не говорим за “First home” - еднофамилни тухленки за млади семейства. Ужасът е, че са домове-еднояйчни близнаци, издигнати като от “Лего” и образуващи цяло селище. И така: същите прави улички, същите едноетажни постройки на хипермаркети от една и съща верига, същите паркинги и коли. Едни и същи лица на хората… Е, не всички канадци обаче живеят така организирано. Доста от хората предпочитат да са извън населените места. Купуват земя и си строят домове-ферми сред природата. Неписан закон е на едно 500 метра да няма съседи. Да има голф игрище (любимата игра на Канада, заедно с хокея). И конна база. Също така – пристройка за най-важните возила, след пикапа: сноумобила за зимата и лодката за лятото.
 
Градът на срещите
Така наричат Торонто, столицата на щата Онтарио, построена на брега на езерото Онтарио. Странно как, но името идва от диалекта на индианците живеещи около езерото Хурън. Градът е основан през 1793 и първоначално е бил село Йорк. От 1834 носи официално името Торонто. Впрочем никой канадец не го произнася така. За местните той е Тороно. Абсолютен космополитън на толерантността, в който няма значение от къде идваш. Не случайно тук се намира най-голямата италианска и китайска общност на Северна Америка. Безспорно най-живописният и любопитен квартал на Торонто е “Чайна таун”. Тук те са даже четири на брой. Добре че са китайците и всички азиатци, защото те изхранват торончани. Ресторантите с екзотична кухня (милион на брой) са вечно препълнени. Прекрасен е Чайна пазарът – намират се невиждани храни, редки плодове и билки, невкусвани чайове… Иначе Торонто е град като всеки в Северна Америка. С небостъргачи, бизнес центрове, банки. С жилищни блокове, трамваи и задръствания. С книжарници, бъкащи от любовни романи, криминалета и справочници тип “Как да забогатеем докато спим”. С навалица в метрото и в подземията на “Ейтън сентър” – сутеренен и луксозен хипермаркет с над 300 магазина. Канадците живеят за да пазаруват и консумират.
Торонто си има и хай-лайф квартал. Нарича се “Форест Хил”. Кукленски къщи от 19 век във викториантски стил (или съвременна имитация) величествено обитават хълмистата част на града. Няма да видите обаче собствениците им. Никой не минава по улиците на “Форест Хил”. Животът тук е спрял. Или се развива в някое друго време. Последното обаче не важи за приказният крайбрежен “Куинс парк” и пристанището “Куинс Кей”. Те крият толкова непостоянство. Спокойно - никога няма да се изгубите в тази част на Торонто. Риби, вградени в паветата на кея като древни фосили упътват стъпките ви.
 
Набиващо се на очи
Прелетът на дивите канадски гъски над йероглифните надписи.
Снимка на тип давещ се до смърт от кашлица върху кутиите на канадските цигари.
Мега-фитнеси, Тату- и пиърсинг салони. И национален отбор от безформени тела друсащи се по улиците.
Магазини “second hand”, магазини за маниста, магазини за наргилета...
Руси канадки, които арогантно летят по булевардите и никога не се обръщат с гняв назад. Безразличието на мъжете, дори ако срещу тях върви Линда Еванджелиста. Мърляви малки деца, които се въргалят навсякъде под родителския надзор.
Възходящата, до истерия, интонация “Oh, My God!” (О, Боже!) и лепкавото “It`s sо cute!” (Толкова е сладко!).
Котки, размер “болонка”. Кучета - няма. Има нощен вой на койоти. И следи от лапите на ракуна (миеща се мечка), който вместо крадец се промъква в кухните на канадците.
Снежна, много снежна зима и горещо и твърде влажно лято.
Двете кули: символът на Торонто - телевизионната Си Ен Тауър. Това е най-високата сграда в света (600 метра), с въртящ се ресторант. И 150 метровата “Пропадащата зона”, която пък е символ на
 
Страната “Чудесалия”
Магично звучи на български името на гигантския лунапарк “Парамаунт Канада`с Уондърленд” (Paramount Canada`s Wonderland). Той е един от 20-те увеселителни на Канада и се намира северно от Торонто, на 15 мин път. Цената на билета е 59 CAD. Тук всичко е ужасно различно, подчинено на думите антигравитация и адреналин. Няма ги прашясалите виенски колела от детството; класическите въртележки с подскачащи кончета; електрическите колички… Само захарният памук и карамелизираните червени ябълки (продавани в Канада в найлонов плик, а не на дървена клечка) напомнят с нещо миналото. Стига мислене. За по-бърза адаптация се хвърлете на бънджи-прашката “Летецът”. После ротирайте. Въртележките, пръснати из целия Уондърленд, са идеални за това. От махалото “Псиклон”, през веселите цветни каци “Спиноватор”, до хоризонталното махало “Клифхенгър”. Последното е доста колебливо, но накрая решително минава през стена от фонтани… Иде ред на светкавичните влакчета “ролер костър” (roller coaster). Има всевъзможни, към 30 на брой: жълти, сини, с дървени или хай-тек конструкции, на някои сядаш - на други си прав. Разнообразие… Писъкът (тук може да го чуете на най-различни езици) сега е най-добрият приятел. Но той се загубва когато няколко пъти се превъртиш на салто. “Прилепът”, “Небесният ездач”, “Драконовски огън” са висшите екстремни образци. “Вортекс” пък изследва тунелите на огромната скала, в центъра на Уондърленд...
Има и още невероятни неща в Чудесалия: 20 акра акватория на “Воден свят”. Тук е раят на Н20-безумиците. Без думи - пуснете фантазията като струя на воден пищов. Хит е и детското селце “Кидзвил”. Тази част от Уондърленд е за малките, и на места е забранено за пораснали. Няма да влезете във фабриката за сладки “Канди Фактори”. Но сте добре дошли в театъра на Скуби-ду и Шаги, любимци на всички канадчета. Или в надуваемата тента “Бедрок”. Свят-реален детски сън: всичко е пастелно, заоблено, миниатюрно. Количките на ултра-бавния ролер костер “Мармаладено такси” приличат на пухени възглавници. Лилавото хеликоптерче от “Изборът на Чопър” се издига плавно като балон с перка. Уестърн-локомотиви пуф-пафкат старателно по зелена канадска ливада. Идилия.
 
Елементи от вода и вятър
Забравете всичко споменато до тук. Идете на езерата. И разберете как канадците пречистват умората от градовете с елементи от вода и вятър. Вдишайте безкрая на облаците и дълбокия хоризонт на север. На 90 км от Торонто се спуснете по река Холънд и така ще се отзовете във водите на езерото Симко. През лятото то прилича на течен аквамарин, раздиран от моторници и яхти. А зиме е недосегаемо и синкаво, изваяно от прозрачен лед. Огледало, в което северното сияние крие образа си. Може да обиколите и Онтарио, което прилича на море. От него се ражда изгревът на Торонто. Порейки вълните му ще срещнете прахообразния пясък на Сандбанкс бийч, рибарите на щука и костур, надбягванията с кучешки впрягове, изчетените от вятъра надписи “Риба с пържени картофи”.
Но вселената на езерата е несравнима с пръските и тътенът на един от най-известните и големи водопади в света. Ниагара или Ниагра (не звучи ли като “виагра”?), както го наричат в Канада. Името му значи “Гърмяща вода”. Намира се на 130 км южно от Торонто. Формиран е преди 10 хил. години от ледниците на езерото Ери, които тръгнали към езерото Онтарио. Ниагара е точно на границата с Щатите. Спуска се от нищото, в пространство отворено между Небето и Земята. Забравена завеса на непознати богове. Стихия, уловена в своя апогей и затворена в кристалната матрица на водата. Безкрай от молекули водород и кислород, трептящи в дивата си форма. И умиращи в миг-летеж, с рев на бяла пяна…
 
Обратно
“Бялото къде отива? В празнотата. А къде отива празнотата? Празнотата си отива и се връща като вятър.” Заедно с Уайт (който впрочем е шотландец, и чиито редове бяха въже, привързано в единия край за Европа) потеглям обратно. Надбягвам се с нощта и я застигам. В мрака профилът на Гренландия спи непробудно. Изпреварвам деня и посрещам изгрева в обятията на друг континент. Все още не знам дали искам пак да съм в Канада…
 
*из “Стихотворения” на Кенет Уайт, превод - Николай Кънчев
 
Copyright © Андроника Мартонова
 
статията е свободна за препечатване при следните условия>>>

Маршрути:
Присъствието на отминало величие се усеща в атмосферата на днешен Анже. Улиците му са с особена форма – като извито крило на орел, с еднакво дълги пера. Когато върви, човек по главна улица и реши да свия в някоя пресечка, той се озовава на...
Андроника Мартонова

“Ле Сабль-д`Олон”, “Ле Саблес”, “Саб-д`Олон” – така французите наричат рибарското градче на брега на Атлантика, чието име в превод означава “Пясъците на Олон”. Намира се във Вандe - 85-ят департамент на Франция, в океанския регион на Лоара...
Андроника Мартонова

На всеки българин с приключенски дух брегът от Калиакра през Камен бряг до Тюленово е толкова известен, че нуждата от детайлно географско описание отпада. Но, от друга страна, този бряг е любимо място на толкова много от нас, че написаните думи няма да са излишни.
Димитър Събев

Честно казано днес повечето посетители на зоопарка са твърде пораснали деца. Движат се по двойки и се държат така сякаш са тръгнали на романтично сафари в градски условия. Докато хлапетата определено са по-малко на брой. Може би си гледат в къщи… тамагочито.
Андроника Мартонова