Media Times Review    Google   
___









идеи
 април 2003

Противоречията на капитализма

Джим Перон

Ние, защитниците на индивидуалните права и свободните пазари, не можем да спечелим интелектуалния дебат с идеологическите леви. Това е защото няма никакъв интелектуален дебат с левите. Не може да има дебат, тъй като опонентите на капитализма просто не са отворени за рационална дискусия. Те знаят, че капитализмът е по същността си нещо зло и никакъв аргумент, никакво доказателство, никакви факти няма да ги убедят в обратното.

Да разгледаме следния пример. Фабианският социализъм е основан през 1833 година, годината, в която Карл Маркс почина, когато малка група от интелектуалци се събра на улица Оснабург номер 17 в Лондон да слуша лекции за обещания нов световен социалистически ред. На тази среща се формира Фабианското дружество, посветено на бавното развитие на социалистическо общество в Англия.

Фабианците са били със силно, ако не и с най-силно влияние върху Британската Лейбъристка партия и са имали поддръжката на Джордж Бърнард Шоу и Сидни и Беатрис Уебър за разпространяване на своята пропаганда за добродетелите на сталинизма и съветския комунизъм. Списъкът на членовете звучи като Кой кой е от британските интелектуалци и включва Р. Х. Тауни, Г. Д. Х. Коул, Харолд Уилсън, Харолд Ласки, Осуалд Мосли (основателят на британския фашизъм), Бертранд Ръсел, Клемент Атли, Джон Страчи, Стефан Спендер, Джордж Оруел и други.

Повече от век Фабианското дружество продължава да подкрепя марксистка програма за различни страни по света. В началото на миналия век фабианците обясняват красноречиво добродетелите на социализма и пороците на капитализма. Те никога не са се опитвали да кажат как капитализмът ще доведе до бедност и мизерия английските работници. Те обещават, че само едно социалистическо централно планирано общество може да донесе богатство и просперитет. Работниците, отбелязват социалистите, никога не могат да намерят щастие и удовлетворение докато са здраво окопани в бедността на капиталистическата икономика.

Фабианското дружество все още съществува. Не много отдавна гледах по BBC World документална поредица, наречена "Големите идеи". Тя беше представена като противоотрова за песимизма на политическата коректност. В действителност въобще не беше така. Вместо това цялото предаване, наречено "Добрият живот", се концентрира върху един икономист, Майкъл Джейкъбс, който е генерален секретар на Фабианското дружество. Продължи ли Джейкъбс класическата фабианска риторика от предишния век, критикуваща капитализма, че води милиони към бедност? Разбира се, че не. Смехът на милионите работници, гледащи предаването на техните цветни телевизори, би удавил риториката му.

Вместо това той обясни как богатството на капитализма не води до щастие. Той оплака разкоша на средния работник и осмя тези, които работят здраво, за да напреднат. Това, каза той, е очевиден дефект на капитализма. Изглежда, че капитализмът води до прекалено много благоденствие, карайки хората да се стремят към лукс и символизиращи статус потребителски стоки. За да не си помислите, че това е преувеличение, BBC описа предаването по следния начин: "Иван Дейвис представя поредицата, която анализира идеите, които са на острието на дебата. Иван е заедно с Майкъл Джейкъбс от Фабианското дружество, който твърди, че въпреки че Британия е станала по-благоденстваща, ние сме пожертвали качеството на живота си. Ние работим твърде здраво, купуваме твърде много ненужни луксозни стоки и разрушаваме околната среда. Но дали отговорът е в отделните хора или правителството може по някакъв начин да създаде добър живот за всеки?"

Когато на Джейкъбс му беше посочено, че индивидите, които не искат да работят здраво, не са задължени да го правят, той не беше убеден. Проблемът с богатството на потребителския капитализъм е, че системата сама кара хората да се конкурират. Човекът, който иска да се откъсне, вероятно за да чете книги на Маркс, не може да го направи заради структурата на системата. Той е жертва на капитализма. Хората трябва вместо това да бъдат свободни да се концентрират върху "важните" неща, под което Джейкъбс има предвид нещата, които самият той смята за важни.

Разбира се, решението на този структурен проблем е в "обществената собственост" върху средствата за производство. Джейкъбс иска регулации и закони, за да предотврати конкуренцията и трупането на богатство.

Преди около един век неговите фабиански предшественици са казвали, че капитализмът води до бедност и че само социализмът може да създава богатство за работниците. Затваряйки си очите за цял век риторика, днешните фабианци атакуват капитализма, защото създава прекалено много богатство. Преди един век един работник, живееш в бедност, никога не би могъл да е щастлив. Днес фабианците твърдят, че щастието е илюзорно, заради съблазните на богатствата, създадени от капитализма. Когато бедността е предполагаемият проблем, фабианците пропагандират държавен контрол. Когато благоденствието преобладава, това също е определяно като проблем и те пропагандират държавен контрол. Човек започва да остава с впечатлението, че тях не ги засягат "проблемите" и че това, което те наистина искат, е просто държавен контрол.

Социалистите обичаха да предупреждават, че капитализмът води до монопол. Те бяха напълно убедени (от какво точно ние никога няма да научим), че пазарната икономика означава все по-малко и по-малко конкуренция с течение на времето. В края на краищата конкуренцията щяла да изчезне напълно и бедният потребител би бил оставен на благоволението на безскрупулните продавачи, търсещи само печалба. Въпреки това един век по-късно фабианците обвиняват капитализма, че създава твърде много конкуренция. Бедният предприемач няма време да спре и да помирише розите по пътя. Пропуснах ли нещо?

Екологичните възражения

Разбира се, екологичните съюзници на социалистите имат подобни оплаквания. Ние всички знаем, че капитализмът разрушава планетата. Да вземем "невъзобновяемите" ресурси. Зелените обичат да обясняват как капитализмът изразходва природните ресурси. Невъзобновяем ресурс е очевидно ресурс, който, веднъж използван, изчезва. Въглища, които са изгорени, вече не са въглища и следователно те са невъзобновяеми. Няма значение, че всички естествени ресурси, които се използват от човека са в количества, които ще стигнат за векове. Фактът е, че ресурсите, които са невъзобновяеми, трябва да изчезнат някой ден - така предполагат те. Има много причини, поради които това просто не е истина, но нека за момент да приемем, че зелените са прави. Капитализмът е зло, защото той използва ресурсите, които са унищожими.

Но това не е всичко. Капитализмът е също така зло, защото той създава ресурси, които не са унищожими. Ако мислите, че зелените се тревожат когато съвременното общество използва невъзстановяеми ресурси, вижте как действат те когато се използват възобновяеми ресурси. Пластмасата е зло, защото тя не се разлага. Но какъв е изборът? При всяка икономическа система трябва да се използват ресурси. Ние можем да използваме ресурси, които са унищожими - но това е вредно. Или можем да използване ресурси, които са неразрушими - но това също е вредно. Както покойният професор Петр Бакман отбеляза зелените имат уникален аргумент: "Ако нещо не е възобновяемо, не го използвай, използвай нещо неунищожимо вместо това; ако то е неунищожимо, също не го използвай. Нищо не е приемливо, освен две възможности, които той [екологът] е приел присърце: завръщане в пещерите или страшният съд" (Petr Beckmann, Eco-Hysterics and the Technophobes (Boulder, Colo.: Golem Press, 1973), p. 68.)

Виждали сме тази "проклет да си ако правиш, проклет да си ако не правиш" логика от еколозите и преди. Да вземем например проблемът с тропическите гори. Бяхме предупреждавани, че навлизането на човека в горите може да ни доведе до ръба на бедствието. Може би зад някоя папрат се крие нов, смъртоносен вирус, непознат на човечеството. Контактът с него може да доведе до унищожение на човечеството, защото хората може да не са имунизирани към такива болести. Не, много по-добре е човекът да избягва тропическата гора изцяло, с изключение на тези примитивни племена, които са се научили как да живеят в хармония с природата.

Но не забравяйте, че има и друга причина, поради която тропическите гори трябва да бъдат спасени. В края на краищата кой знае какви чудотворни медицински лекарства могат да бъдат намерени в листата, корените или корите на местният растителен живот? Ние можем да намерим лекарство за рака там - стига някой смъртоносен вирус да не ни избие всички преди това.

Само преди няколко десетилетия еколозите ридаеха, че в Америка пущинаците са превърнати в обработваема земя. Те плачеха заради ужасните последици от намаляването на залесените райони. Реалността е, че частно притежаваните залесени райони в САЩ нарастват, което води до растеж на общата горска площ, а не до намаляване. Американските гори днес са по-големи, отколкото са били през последния век. (Julian L. Simon, Population Matters (New Brunswick, N.J.: Transaction Publishers, 1990), p. 328.) Така че дали тези антикапиталисти са щастливи? Разбира се, че не. Сега те крещят за загубата на обработваема земя!

Съдбата на жените

Левите феминисти, градейки върху стари марксистки теории, атакуват капитализма, защото той заробва жените като машини за разплод. Една статия от "Социалистически преглед" посочва, че "самата структура на капитализма потиска жените". Това е, защото капиталистическата класа се нуждае от семейството: "[Капиталистите] се нуждаят от семейство, където следващото поколение работници (а и съществуващото поколение) да бъде хранено, обгрижвано, социализирано и да му се дава елементарна здравна помощ и образование - на минимална цена за самата капиталистическата класа". (Lindsay German, "Will Women Always Be Oppressed?," Socialist Review, March 1994,) Авторът продължава, "Ролята на семейството във възпроизводството на трудовата сила е била и е централна за неговото [на семейството] съществуване - и за потискането на жените - днес." (Пак там.)

Това е типичен марксизъм, който твърди, че семейството е създание на злата капиталистическа експлоатация. Така че те трябва да бъдат зарадвани от тенденциите в съвременния свят, които ограничават функциите на семейството. Ами, не. Още веднъж злите капиталисти са обвинени за унищожаването на семейството. Същата статия, цитирана по-горе, ридае: "Често е споменавано, че самата капиталистическа система действа така, че да разруши семейството. Тежестите на работещите хора означават, че реалността на семейството не съответстват на идеала. Семействата са разделяни от емиграция, нужда от преместване на друга работа, или от тежестите на училището и работата. Нивото на разводите се покачва, тийнейджърите нямат търпение да напуснат дома, повече и повече хора живеят извън конвенционалното семейство". (пак там) Авторът е успял да обвини капиталистите едновременно за създаването на семейството и за разрушаването му.

Уенди МакЕлрой посочва, че феминистите "възприемат брака като недоброволно състояние, в което жените имат статуса на роби. За тях бракът и семейството са неизбежно свързани с частната собственост, класовата структура и начина на производство. С други думи, семейството е един аспект на капитализма." (Wendy McElroy, Sexual Correctness (Jefferson, N.C.: McFarland & Co., 1996), p.105.) Днешният обществен ред е създание на капитализма. От друга страна антикапиталистическият философ Джон Грей твърди, че капитализмът е разрушителен за обществения ред и казва, че "либертарианското осъждане на държавата и възхвала на свободния пазар е рецепта за обществен разпад и политическа нестабилност".(John Gray, Endgames: Questions in Late Modern Political Thought (Cambridge: Polity Press, 1997), p. 133.)

Системата на световна свободна търговия или глобален капитализъм също дразни всички марксисти. Речникът на Иверсон на термините и терминологията на социологията определя "третия свят" като тези нации, които страдат от експлоатацията на капитализма. "Онези по-малко властни, с по-малко влияние незападни правителства от обикновено цветнокожи хора, които са преживели колонизацията, са екс-колонизирани или са преживели съвременния капитализъм като форма на империализма, т.е. онези страни, чиито култури са били разрушени от индустриализацията и изземването на техните природни ресурси с малко или никаква загриженост от страна на капиталистите за разрива, потискането или експлоатацията на хората или просто компенсация за техния труд и природни ресурси"

Една "революционна" британска група казва, че глобализацията е "супер експлоатация на по-голямата част от света от страна на шепа богати капиталистически страни." Няма изненада тук, защото марксистите мразят свободната размяна и се очаква от тях да порицават капитализма по тази причина. Но на следващия параграф групата ридае как кубинската "революция" издържа "една продължителна икономическа блокада в ръцете на най-мощната икономическа и военна сила на света, САЩ." Ембаргото на американски стоки само, тъй като повечето други страни игнорират "блокадата", е обвинявано от левите за слабото икономическо представяне на Куба. Те казват, че Куба е бедна, защото й е отказан достъп до търговски пазари в САЩ. И Куба би била по-богата, ако й беше позволено да участва в пазарната глобализация. ("Rock Around the Blockade: Cuba Fighting Global Capitalism, Building Socialism, undated)

Така третият сват е беден, защото той не е подложен на ембарго, а Куба е бедна, защото тя е под ембарго. Търговията със Запада води до бедност и липсата на търговия със Запада води до бедност. Направете своя избор.

Тук в Африка левите твърдят, че липсата на западни инвестиции е доказателство за латентен расизъм. А какво трябва да правят капиталистите с печалбите от инвестиции в развиващия се свят? Ако те си вземат печалбите, това е порицавано. Но ако те ги реинвестират това също се порицава. Една левичарска книга от 60-те, "Политическата икономия на растежа" от Пол Баран, подкрепя и двете позиции едновременно. "Трудно е да се каже кое е по-голямото зло що се отнася до икономическото развитие на слаборазвитите страни: премахването на техните икономически излишъци от чуждия капитал или реинвестирането му от чужди предприятия".(Paul Baran, The Political Economy of Growth (New York: Monthly Review Press, 1982), p. 184.)

За левите капитализмът е вечното жертвено агне и обяснение за всичко лошо, което се случва по света. Каквито и обществени проблеми да съществуват на Запад, те са, разбира се, заради злата природа на капитализма. И каквито и проблеми да съществуват в марксистките страни, те също са резултат от злата природа на капитализма. Хората са бедни - обвинявай капитализма. Но обвинявай капитализма също и ако те са "твърде" богати. За левите, капитализмът не може да направи нищо добро, точно както и дяволът не може. Щом веднъж изоставиш здравия разум, никакъв рационален дебат не е възможен.


Статията The Contradictions of Capitalism е публикувана през август 2002 в Ideas on Liberty, издание на The Foundation for Economic Education. Преводът е дело на Георги Ангелов (george@ime.bg)

Джим Перон е изпълнителен директор на Института за либерални ценности в Йоханесбург, Южна Африка

писмо до автора:peron@gonet.co.za