Media Times Review    Google   
___









идеи
 април 2003

Марксизмът на Хайек

Георги Киров

"Не индивидуалният, а груповият егоизъм е основната заплаха"

Ф.А. Хайек - "Право, законодателство и свобода"

Обединението на Марксизъм и Хайекианство е добър пример за контаминация. За да стане по-цветущо сравнението, ще споменем примера на И. Паси за обединяване на противоречащи си понятия - то е като да кажеш "нагорещено до червено кубче лед" ("Смешното", И. Паси)

Критиката и на Хайек, и на Маркс, респективно срещу социализма и срещу капитализма, е подкрепена от здрава логика. Тя дори звучи научно. Но достатъчно ли е условието, че щом и двамата философи преминават на мета-ниво и използват нерационални доводи за иначе логическата си критика, за да може да съществува Марксизмът на Хайек или обратното - Хайекианството на Маркс? Хайек се уповава на пропагандата, вместо на рационалния аргумент ("Human Knowledge And Social Institutions. Popper And Hayek On Evolution", J. Birner), за да защити върховенството на пазарния подход. При Маркс средството е същото, но каузата е противоположна. Марксизъм ли е бягството на Хайек от науката във философията?

Хайек наистина използва морални аргументи и е парадоксален на втора степен ("Human Knowledge And Social Institutions. Popper And Hayek On Evolution", J. Birner). Специфичен е и начинът на мислене - "абсолютна дихотомия между науката като социален феномен и като резултат от съвестни опити да се критикуват хипотези, съвестно предлагано от индивиди. Хайек не зачита средно положение, за разлика от Попър." ("Human Knowledge And Social Institutions. Popper And Hayek On Evolution", J. Birner)

Фетишизмът е "логичното" изобретение на Маркс, както пише Бердяев: то е същото, което прави Фройдизмът в психологията, но в мащаба на обществените науки ("Извор и смисъл на руския комунизъм", А. Бердяев). Надлогичното ниво е, обаче, философия, която Хайек не само не проповядва, но и й се противопоставя. Хайек не вярва в съществуването на еволюционни закони ("Human Knowledge And Social Institutions. Popper And Hayek On Evolution", J. Birner).

"Вместо да се учи, за да живее, човек започва да живее, за да се учи, а науките, които отдавна са надхвърлили възприемателната способност на човека, го плашат и потискат едва ли не като природни бедствия." (И. Паси) Съвременните философи започват все по-често книгите си с разграничаване на науката от философията. Философия с научни методи, която доказва, вместо да показва, е още един добър пример за контаминация. Те естествено не са ирелевантни една към друга. Пресичат се и взаимно се допълват (къде като липса, къде като излишък), но все пак не се смесват. Ето защо, споменавайки философията на Хайек, имаме предвид конкретна философия, не въобще ненаучна идея. Да се търси Марксизъм в Хайек, само защото реализмът му не подлежи на емпирично доказване е баналност. Във всяка философия има пропаганда (а защо не и в науката до известна степен ?). Приликите между Маркс и Хайек са банални. Ако талибаните протестират в град "Х", а аз протестирам в град "У" срещу увеличението на данъците, съм ли и прави ли ме талибан факта, че и аз използвам протеста като форма на проява?

Може ли науката да се уповава само на формули? Нали във всяка формула има аксиома, която е не друго, а акт на вяра? Интерференцията между необоснованите идеи и емпирично доказаните обезателно има. А и в мистиката дори има логика - логиката на забраната. Умберто Еко нарича логиката - ars oblivionalis ("Махалото на Фуко", У. Еко; ( лат.) - изкуството да забравяш). Това е пътят, който от началното 1+1 забравя всички други числа, освен 2. В този смисъл, философията на Хайек е едно спомняне. Когато се разсъждава за обществото - а неговата философия е изцяло социална (т.е. обществена) - се забравя, че ако изолирано общество от човеци се състои от 1000 души, то сумата от броя им никога не дава целостта на обществото.

"Цялости, а не суми" - често може да се види по редовете на Хайековите книги. Хайек си спомня, че обществото наподобява поведението на един по-голям човек, но всъщност не е. Антропоморфирането, за което говори Хайек в "Право, законодателство и свобода", е мисленето за обществото като за един човек, поради силния ефект на масовото поведение. В обществото обаче хората никога не действат като един. Пазарът е деперсонализирана абстракция, чрез която различията изпъкват на фона на стадни движения. Може да се каже дори, че е логично Хайековото използване на морала, на абстрактното, за да защити издигнатия на пиедестал пазар.

От друга страна, не е ли философията тази, която дава мета-логика на аксиомите в научната логика. Ротбарт пише в "Man, Economy And State", че само след Австрийската школа, икономиката се е превърнала в наука. Ако структурата е черта на целостта, а количеството на сумите, то не случайно Хайековото "цялости, а не суми" оглавява тенденцията в съвременните международни финанси да се обръща повече внимание на структурата на паричните агрегати, а не на количеството им.(100 лева на Жан не са равни на 100 лева на Муравей- вж. "Свободните пари" - Николай Неновски) В макроикономиката почти не се пише днес без статистически изследвания. Въпреки че, математиката е царица сред науките, в крайна сметка е важна глобалната насока. Разликата между Кейнсианството и неолибералите не само в степента на crowding out (заместването на частните инвестиции от държавни разходи). Зад всеки принцип стой идея, а не сума - било то сбор на crowding out или 1000 души. Например, въпреки че Ротбарт се е повлиял главно от Мизес (Human Action), при когото е учил, Хайековият подход към обществото като деперсонализирана (деантропоморфизирана) реалност е вкоренен в разсъжденията за формиране на лихвата. Средният бизнесмен би разсъждавал от гледна точка на разходите си, следователно разходите и на бизнеса определят лихвата. В Evenly Rotating Economy (ЕRE) (непрекъснато динамичната икономика) от time preferences (предпочитанията за времето като ресурс) зависи цената на капитала. Начинът на разсъждение на средния бизнесмен, сборът от такива начини на мислене, сборът от единици, не дава една по-голяма единица - цялостно изображение за процесите в икономиката. There are no such things as ends or actions by "groups", "collectives" or "states", which do not take place as actions by various specific individuals.(Няма такива неща като цели или действия на "групи", "индивиди" или "държави", без да не се осъществяват като действия на различни, специфични индивиди - M. Rothbard - "Man, Economy And State" вж. Хайек за равновесието в сп. "Ecocomica" - 1936 ) Тук логиката е спомняне за отделния индивид, колкото и невъзможно да е за човек. За това принципът заменя математическия осреднен образ на индивид. ЕRE работи с маргинални единици, с тенденции за завръщане в равновесие, както е в макроикономиката при FEER (Fundamental Equilibrium Exchange Rate - фундаментален равновесен курс). Икономиката е наука за пътя, а не за целите. Обществото не може да има цел, като отделния човек. Марксовата еволюционни закони са противоположни. Те по-скоро са близки до Кейнсовия аморализъм. Той е подобен в обществото, в което "ако всички станеха безсмъртни и здрави като резултат от откриване на някакво лекарство, time preferences щяха да клонят към нула; щеше да има голямо нарастване на инвестициите и чистата норма на възвращаемост щеше да падне рязко". ("Man, Economy and State" - M. Rothbard) Например: "Хората живеят във времето и човек е време" - може да е една от аксиомите, зададени от философията. Икономиката използва зрънце от нея, но с пътя на логиката времето става стока от първи разряд, т.е. до нея има директен достъп. Времето за това е винаги достъпно. Какво прави човек, освен да разпределя времето си. Времето е наистина това, което мислим за него. Бихме добавили, че времето не може да бъде наше, общо, на всеки или въобще собственост, най-малкото защото обществото не сме ние, такива, каквито се познаваме. Обществото, както и времето не могат да бъдат замразени "Марксистите и други, които постулират негъвкава стратификация - кастова структура - са в голяма заблуда." ("Man, Economy and State" - M. Rothbard)

Характерна черта за философията на Хайек е самото й развитие. Всяка философия си има битие, както произведенията надживяват авторите си. Либерализмът на Хайек се развива като противодействие на социализма. Той е по-скоро конструктивен обскурантизъм или коректив на етатизма. Легутко нарича философията му неутрална. Хайек като че ли въобще не излиза от абсолютния дихотомизъм, както го нарича Бирнер.

"Значението на една идеология не се състои непременно в това да се превърне (в чистата си форма) в господстваща идеология. По принцип това е невъзможно без средствата за държавна принуда, което либерализмът по същността си изключва." ("Либерализъм след комунизма" , И. Шацки) Това е и дилемата на Хайек. Как може едновременно да се остави едно общество да се развива на еволюционните движения и от друга страна след този отказ да изградиш свой собствен свят? "Човек не може да бъде едновременно инженер и полицай" (Мизес). Хайек използва нерационалния постулат на пазара като алтернатива на регулацията, именно за да не обоснове едно нещо със самото себе си (idem per idem- (лат.) - същото със същото) , за да не се затвори кръга на критиката срещу регулативизма сам в себе си, и сам да се обоснове.

Copyright © 2003 Георги Киров

*Българско дружество "Фридрих Хайек"