Media Times Review    Google   
___









Преглед
 април 2004

Реч на Иван Костов по повод
приемането на България в НАТО


Днешната ратификация на Северноатлантическия договор е голяма победа на българските демократични сили. И затова народните представители от ОДС ще я подкрепят. Тя осъществи една мечта на младото ни гражданско общество, мечта, която то преследваше с всички достъпни за него средства от клубове и събрания, до шествия и митинги. Днес е щастлив ден за българската демокрация, както би казал един бивш председател на това Народно събрание, защото България окончателно се откъсва от натрапената й роля на сателит на съветската следвоенна империя. Ратификацията е най-важният етап на присъединяването ни към Западната цивилизация.

Пътят до тук започна преди седем години, когато ОДС обявиха членството в НАТО за най-висша национална цел и драматично, и последователно промениха подхода на България към въпросите на сигурността. Приети бяха Концепция за национална сигурност, Военна доктрина и План за реформа на Въоръжените сили, чието приложение подготви успеха на преговорите за присъединяване към Алианса. ОДС заеха и защитиха национално отговорна позиция на солидарност с НАТО, за да спре кръвопролитието и етническото прочистване в бивша Югославия. България даде свой собствен принос за свалянето на сръбския диктатор Слободан Милошевич от власт. По време на Косовската криза за първи път станахме истински съюзник на НАТО, съюзник със своя важна регионална роля. Тази роля имаше висока политическа цена, която ОДС платиха със съзнанието за изпълнен исторически дълг към нацията. Цялото наше участие и принос за овладяването на кризите в Западните Балкани от Босна до Македония, доказа способността ни да сме натовска държава.

Ние се гордеем, че успешно отблъснахме ожесточеното антинатовско противопоставяне на БСП и нейните чужди покровители и найвече, че постигнахме общонационално, а то е и историческо политическо съгласие за членство ни в НАТО. Така най-висшата цел на ОДС стана цел на цялото българско общество. Включването на България в мисията на НАТО в Афганистан и в антитерористичната коалиция в Ирак показа способността на нашата страна и армия да участват в мисии за противопоставяне на тероризма. Бързите и навременни позиции, защитени в Съвета за сигурност на ООН и председателството на този Съвет в тежки и ключови моменти на решаването на световни конфликти доказаха дипломатическата зрялост и сигурния външнополитически потенциал на България.

Но нека бъдем безпристрастни и отчетем всички обстоятелства, които благоприятстваха членството ни в НАТО. Точно войната, която терористите започнаха на 11 септември 2001 с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк показа на държавите, участващи в Северноатлантическия договор и в частност на САЩ, че те имат полза от приемането на България, че тя е неразделна част от една обща цивилизация, че ценим едни и същи неща и, че сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка. Но нека точно днес разсеем и други широко споделяни илюзии.

Какво ни дава Северноатлантическия договор?

1. Той решава най-общите въпроси на колективната отбрана на държавите участници. България влиза в тази колективна отбрана. В частност Договорът ни гарантира от посегателства върху териториална цялост и суверенитета на страната.

2. Договорът отчасти укрепва националната ни сигурност срещу заплахата от тероризма, предимно с информация, експертно присъствие и охрана при разполагане на военни бази у нас.

3. Ако допуснем заплашителна деградация на собствената ни правова държава, страните-членки на НАТО ще упражнят вътрешен коалиционен натиск за стабилизиране на България.

4. Точно с допълнителните външнополитически гаранции за правовата ни държава и собствеността Договорът създава икономически възможности за нарастване жизнения стандарт на българските граждани, защото при добра политика България може да привлече значителни нови инвестиции.

Какво не дава Договора?

1. НАТО от само себе си няма да направи по-подготвени нашите бойци за мисиите ни в чужбина. Участието ни в Договора няма способността да модернизира нашата армия и да разреши например сегашния конфликт между политическото и военно ръководство в МО.

2. Участието ни в Договора няма спре както войните между организираната престъпност, така и наркотрафика и корупцията. Това участие не защищава нашите граници от терористи и контрабандисти; няма да задържа престъпниците, да води следствия и повдига обвинения. Също така няма да реформира МВР.

3. Договорът няма да направи силни българските държавни институции, няма да наложи върховенството на закона, действено правосъдие и няма да вкарва престъпниците в затвора. НАТО не се ангажира с изграждането и утвърждаването на правова държава у нас.

4. Включването ни в Северноатлантическия договор няма да върне авторитета на едно слабо управление и да направи предпочитана алтернатива една неубедителна опозиция. Очевидно е, че то няма да свърши нашата работа. Членството в НАТО открива нови хоризонти и дава възможности за очертаване на нов политически курс. Но преди това то изисква основен преглед на политиката ни за национална сигурност.

Този преглед трябва да отчете задължително следното:

1. Българските граждани усещат нарастваща несигурност за себе си и своите семейства. Очевидни за всички са слабостите и провалите на основните сектори за национална сигурност, особено в МВР, МО и прокуратурата. Те са многобройни и са следствие от некомпетентно управление, от бягство от отговорност на всички политически, административни и магистративни равнища.

2. Българските граждани не виждат прозрачност при формирането на бюджетите и при отчитането на разходите в секторите на сигурността. Харчат се огромни за мащабите на нашата страна средства, без да се знае за какво отиват те и какъв е ефектът им за повишаване на сигурността ни. Няма истински парламентарен контрол върху финансирането на въпросните сектори.

3. На управлението в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, във всички министерства и изпълнителни органи, в следствието и в прокуратурата липсва единен подход и отговорност за националната сигурност. Те не действат съгласувано, пречат си и в много отношения са станали безполезни.

4. Липсата на единна и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за заплахи от терористични акции. Организираната икономическа престъпност е естествен съюзник на терористите те имат едни и същи канали за финансиране. У нас организираната престъпност е проникнала във високите етажи на властта и това прави страната ни привлекателна за терористите и престъпниците.

5. Поставянето на служители на бившата държавна сигурност на ръководни постове в специалните служби от страна на Президента и правителството и опасният опит на българския министърпредседател Симеон Сакскобургготски да назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните служби показва колко формално управляващите изпълняват критериите за правова и демократична държава. Нека народните представители не се само заблуждават всичко това разклаща авторитета и подкопава доверието в България. Слабото ни и без обществен авторитет правителство подкопава добрия смисъл на нашето натовско членство сред българското общество.

Необходима е нова политика на сигурност, която да очертае нови перспективи пред България.

Някои ще при видят тази политика като слънчогледи ще обърнат признателните си и послушни лица към Брюксел или Вашингтон. Други си представят, че пак ще бъдат "другари", но на други "другари". Трети няма да са способни да различават интересите на собствената ни национална сигурност от общите интереси за сигурност на НАТО, "самоотвержено" забравяйки за своя народ.

Членството в НАТО е постигната цел, която дава възможност веднага да бъдат поставени нови цели, защото самото членство разкрива несъществуващи до сега възможности, то се превръща в средство за тяхното реализиране. Според нас целите на новата политика трябва да бъдат чрез НАТО: І) да нараства личната сигурност на българските граждани, бойци, полицаи, дипломати, туристи и предприемачи навсякъде по света и, ІІ) да се изгради в кратки срокове сериозна и регионално значима политическа тежест и авторитет на нашата страна. Това може да стане само ако България даде свой конкретен принос за сигурността в регионите на ЮИЕ и Черно море. Защо това е важно? Колкото по-голям авторитет и тежест си създаде нашата страна, толкова по-бързо и поестествено централното ни географско местоположение на Балканите и излазът ни на Черно море ще се превърнат в геополитическо преимущество. То ще ни превърне в средище на политическа и икономическа активност, и на бързо нарастване на благосъстоянието на българските граждани. И понататък, колкото поуспешно изпълняваме тази наша нова роля и спомогнем за окончателното стабилизиране и развитие на двата ключови региона, толкова по-бързо нашето геополитическо преимущество ще допринесе за нарастване на нашата сигурност чрез изтласкване далеч от нашите граници на рисковете и заплахите. И колкото побързо са стабилизират тези региони, толкова побързо ще усетим ползите от новото ни преимущество чрез бързо нарастване на нашата икономика, развитие на инфраструктурата и увеличаване богатството на всеки българин.

В съвременния свят на рискове и заплахи България не е в състояние сама да осигури своята отбрана нуждаем се от атлантическата солидарност. Но достойното членство в Алианса изисква да не бъдем консуматор, а уважаван вносител на сигурност в НАТО и на Балканите. Трябва в перспектива да увеличаваме този принос съобразно българския военен и политически потенциал. Абсолютните гаранции, които съюзният договор дава срещу въоръжена агресия против България, позволяват ново по-рационално оползотворяване на материалните и демографски ресурси на държавата. Още отсега трябва да осъзнаем дълга си да полагаме непрекъснати усилия за нарастване на своите военноотбранителни възможности и сигурността на нашите граници.

Трябва ни реформирана, но и модернизирана и боеспособна армия. Силна България със силна армия.

Това означава въоръжени сили, годни да защитават националната територия и да участват в съюзни операции; помалко танкове, но повече съвременни средства за управление на войските и оборудване за личния състав; помалко на брой, но летящи самолети и вертолети; по-малко, но съвременни кораби за охрана на морското ни пространство. Силна съвременна натовска армия означава компетентен политически контрол върху нея. Но преди всичко силната армия са силно мотивираните мъже и жени, горди със своята професия, с войнски дълг и чувство за мисия, с достоен статут в българското общество.

Силна България със силни невоенни сектори за сигурност специални и полицейски служби, Гражданската защита и други структури. За това са нужни ефективно организирани сили за защита на обществения ред и границите, както и реформирани специални служби. Това предполага повече сили и средства за защита на населението от масови бедствия и аварии, за извършване на операции по издирване и спасяване и съвременно тяхно управление. Това означава промяна на структурата и използването на държавния резерв и военновременните запаси.

Конкретно за новата политика на сигурност.

Недопустимо е повече под претекст, че още не сме членове на НАТО, да се отлага завършването на реформите в секторите за сигурност. Това следва да стане на основата на преработена Концепция за национална сигурност старата беше временно решение. Новата следва да се превърне в стратегически политически документ със средносрочен и далечен обхват на действие. На тази основа след това трябва да се преработи основно Военната доктрина на страната. Разбира се, преди това е необходимо да бъде завършен Стратегическия преглед на отбраната, но също да бъде извършен и максимално критичен преглед на останалите сектори за сигурност.

С промени в Конституцията и законите на страната да се определи най-подходящото място за всички специални служби, като те задължително бъдат извадени от ведомствено подчинение, но поставени под ефикасен политически и демократичен контрол. Едновременно трябва да се определят новите места и роли на Консултативния съвет на национална сигурност при Президента и на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет.

Не може повече да се отлага реформирането на мега министерството на вътрешните работи. Там е задължително да се установи силен демократичен политически и парламентарен контрол. Само демократичните механизми и контрол ще препятстват срастването с престъпния свят и корупцията.

И накрая, от името на парламентарната група на ОДС изразявам признателност към всички български мъже и жени в униформа, военни и полицаи, които изпълняват вече съюзни и коалиционни отговорности на България в Босна и Херцеговина, в Косово и Афганистан и най-вече на бойното поле в Ирак. Ние всички тук в Народното събрание сме им задължени. Можем да го покажем, като с действията си повишим тяхната лична сигурност и обществена роля.

Докладът на МО за Кербала е честен и откровен. Той потвърждава по безспорен начин основателността на критиките на ОДС; дава доказателства за несвършена работа от политическото и военно ръководство и за слабата подготовка на батальона. Докладът не адресира отговорни лица. Отговорността бездруго е на Президента, който е Върховен главнокомандващ, и на правителството. Изводите от този доклад могат и трябва да станат основа за мерки, които да гарантират сигурността на всеки български боец и командир в Ирак, и успешния завършек на тяхната мисия. Защото тяхната сигурност и успешна мисия са теста, по който ще установим колко път ни остава да изминем и какви усилия трябва да вложим за достойното си членство в НАТО и за това кога ще можем да реализираме новите си възможности в нашите два региона.

 


Реч пред заседанието на Народното събрание от 18 март 2004, на което бе ратифициран Северноатлантическия договор от 4 април 1949