Media Times Review    Google   
___









Политика
 април 2004

Какво разбираме от отговора
на Милен Велчев?

Георги Ангелов

 
     На 19 март изпратихме отворено писмо на министъра на финансите Милен Велчев и премиера Симеон Сакскобургготски, с което предлагаме намаление на преките данъци и въвеждане на единна ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.
     Министър Велчев отговори на писмото ни на 22 март. Първото, което се отбелязва в отговора е, че в отвореното писмо не се подлага “на съмнение икономическата стабилност на страната”. Естествено, това не е учудващо – икономическата стабилност е важна за икономическото развитие. Това, обаче, което се предлага в писмото е как от икономическа стабилност и умерени темпове на развитие на икономиката да се премине към икономическа стабилност и бързи темпове на развитие на икономиката. И това става чрез ниски данъци. 
     Второто нещо, което като цяло става ясно от отговора е, че Милен Велчев е съгласен с основанията за нашето писмо. По-конкретно той споделя виждането, че ниските данъци имат положителен социален ефект, намаляват сивата икономика, увеличават чуждите инвестиции, благоприятстват предприемачеството и поемането на риск. С други думи, както подписалите писмото, така и министърът на финансите смятат, че ниските данъци увеличават просперитета и благосъстоянието на българските граждани.
     По-нататък в писмото Милен Велчев за пореден път заявява, че от 2005 година данъкът върху печалбата ще се намали на 15%, данъкът върху доходите на най-бедните граждани ще стане 10% и ще се започне въвеждане на семейно подоходно облагане. Тук трябва да сме наясно за какво всъщност става въпрос:
     1. Намалението на данъка върху доходите на най-бедните граждани от 12% на 10% ще намали данъчните задължения на тези хора с по-малко от 60 стотинки. От друга страна, обаче, от 2005 година се въвежда увеличение на здравната вноска от 6% на 8%. Тъй като здравната вноска се начислява върху брутната заплата (без необлагаем минимум), това ще доведе до увеличение на осигуровките с 3.60 лева. С други думи, от 2005 година най-бедните ще плащат с 60 стотинки по-ниски данъци, но с 3 лева и 60 стотинки по-високи осигуровки. Така, “намалението” на данъците, планирано от правителството, всъщност е увеличение на данъците, дори за най-бедните.
     2. По повод на семейното облагане също трябва да сме изключително внимателни към детайлите. Първо, според предварителната информация то ще се отнася само за семейства с доход до 450 лева, т.е. няма да е за всички. Второ, то ще се състои в намаление на данъка от няколко лева. От друга страна, обаче, въвеждането на семейно облагане ще е аргумент на правителството да не увеличи детските надбавки. Така, забелязваме, че семейното облагане също няма да намали данъците.
     3. Всяка година се увеличават акцизите и таксите заради изискванията на Европейския съюз. А акцизите и таксите се отразяват на цената на стоките, т.е. те също се плащат от гражданите и представляват увеличение на данъчното бреме.
     4. Това, което правителството планира за данъците и осигуровките върху доходите за 2005 година няма да намали данъчната тежест. За сравнение, предложението за единна ставка от 10% за преките данъци ще доведе до значително намаление на данъците и в резултат - увеличение на средната заплата с около 25-30%. Това, изразено в цифри, означава увеличение на средните доходи с около 50-60 лева месечно. При единната ставка от 10% доходите на най-бедните ще нараснат с 15-20% спрямо сегашното състояние.
 
Интересно е, че след като обяснява какво ще прави правителството в областта на данъците, Милен Велчев споделя, че е логично да се мисли в посоката, която се предлага в отвореното писмо (ниски данъци от 10%), но това може да стане само при “продължаваща финансова и икономическа стабилност в следващите години”. С подобни аргументи се отлагаше започването на икономическите реформи от 1989 година до 1997 година, поради което България е на последно място по доход на човек от населението сред всички страни - кандидатки за Европейския съюз. При положение, че през 2003 година имаше 700 милиона лева преизпълнение на бюджета, а през 2004 година то ще е дори още по-високо, звучи странно да не се намалят значително данъците (всъщност данъците дори се повишават, като включим в сметката увеличението на акцизите и таксите).
     След като, както посочихме, Милен Велчев е съгласен, че е нужно намаление на данъците, но в бъдеще време, стигаме до последната част от отговора, в която той пише, че не могат да се намалят осигуровките. Защото “Държавното обществено осигуряване е със значителен дефицит. При прилагане на намалени ставки дефицитът на Националния осигурителен институт ще нарасне.” Това, разбира се, не е никакъв аргумент, защото не е важен дефицитът на произволен фонд, а е важен единствено и само дефицитът на консолидирания бюджет. Затова, оценяването на данъчни реформи (както всеки икономист знае) се извършва на база на ефекта върху консолидирания бюджет.
     Добре е да посочим и един международен пример за осигуровките – правителството на Русия намалява осигуровките от 36% на 26% през 2005 и на 16% през 2006 година. Няма причина това да не стане и тук.
     По-нататък вече се появява истинският аргумент – че по-ниските осигуровки ще доведат до 2.2 милиарда лева по-малко приходи в бюджета (на база 2004 година). Господин Велчев споменава и настоящия дефицит на НОИ от 576 милиона лева и казва, че няма откъде да се финансира. Но, както знаем, този дефицит се финансира вече няколко години от приходите от други данъци. Ако се погледне консолидираният бюджет ще стане ясно, че едни фондове системно имат излишъци, а други – дефицити. И това не е проблем докато общият консолидиран дефицит е нисък. С други думи, тези 576 милиона лева данъкоплатците в момента ги плащат чрез данъци – данък върху доходите, ДДС, акцизи, така че няма причина да се търси още един път източник на тези разходи – те вече са покрити от нашите данъци.
     Така, изводът от всичко дотук е, че министър Велчев отхвърли идеята за намаление на данъците до 10% и не само това, но и както изглежда данъците ще се увеличат през 2005 година. Основният аргумент, както видяхме, е че за да се направи данъчна и осигурителна реформа са нужни средства, които няма откъде да се вземат. Вярно ли е това? Нека видим колко “струва” единната ставка от 10%.
     Най-вероятно приходите в консолидирания държавен бюджет през 2004 година ще са около 15.4 милиарда лева (41% от БВП). Ако се въведе единната ставка от 10% при равни други условия приходите в бюджета ще са 12.2 милиарда лева, т.е. 3.2 милиарда лева по-малко. Следователно цялата реформа струва 3.2 милиарда лева. Гласуваните приходи в бюджета са 14.4 милиарда лева, а очакваните са 15.4 милиарда лева. Следователно през 2004 година ще има преизпълнение на приходите с около 1 милиард лева. Ниската ставка, обаче, ще доведе до намаление на размера на сивата икономика с между 1/3 и 1/2. По тази причина приходите от данъци ще нараснат с около 10-15%, т.е. между 918 милиона лева и 1.38 милиарда лева. Възможно е и постигане на увеличение на неданъчните приходи чрез продажба на имущество, неданъчните приходи ще нараснат и заради полученият дивидент от БТК и от БКК, по-високият размер на вноската от БНБ. Така е възможно увеличение на приходите с най-малко 150 милиона лева.
 
     Дотук, от необходими 3.2 милиарда лева осигурихме около 2.2 милиарда лева. Нужен е още един милиард. Той може да се получи чрез леко намаление на разходите в бюджета – с около 1 милиард лева. Как ще стане това?
     1. Бюджетът изплаща обществените осигуровки на държавните служители. Тези осигуровки се изплащат при сегашната ставка от 42.7%. При намаление на ставката до 10% разходите за осигуровки ще могат да се съкратят с поне 600 милиона лева годишно.
     2. Възможно е останалите 400 милиона лева да се набавят чрез съвсем незначителни намаления на следните пера: намаление на числеността на бюджетните служители; разходи за издръжка (командировки, материали, телефони, горива и енергия, услуги, ремонти); субсидии за губещи дейности; разходите за дълготрайни активи; разходи за лихви.
 
Виждаме, че въвеждането на единна ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски е напълно възможно още през 2004 година. Няма големи технически или финансови проблеми. Единственото, което определя дали реформата ще се приеме е наличието или липсата на политическа воля от страна на правителството.
 
Георги Ангелов е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и икономист в Института за пазарна икономика.

MTR връзки:
на Отвореното писмо относно необходимостта от намаление на данъците

Предложение за въвеждане на единна 10-процентова данъчна ставка от 2005 година
----------------
София, 19 март 2004 година