***
Когато луната се съмва
все още запитвам се
и тъпча листа – пролет ли е,
сигурно няма да тръгна така.
Когато луната нараства,
макар и отхапана –
тъй лесно е всичко
във мойта глава – как утре...
И утре когато е – пак е
чакане на луна...
Мъжът
на
Иван Атанасов
И все описвана и
възхвалявана – Жената!
Едно за теб поисках да напиша –
със редове блестящи –
хлъзгави от страст –
излъскани от нежност
и побелели от надежда...
ала не може
със мъжа така – не може –
най-много
да опъна солената му кожа –
от пот - по-хлъзгав
да стане и от риба –
да го разпъна мога – ах,
жена съм, Боже...
През
прозореца
“...
свещта гореше у дома,
свещта
гореше.”
Пастернак
Тънки стражи
глухо пеят
нежни вопли във нощта.
Клони вдигнали,
не свели,
ала не една беда
ги прибулила е властно,
че така –
във този кът
да нашепват
горко, страстно
за изминатия път.
Хамлет
Започна представлението
и без много жар
младежите заслушаха
на Хамлет мерената реч...
И постепенно Шекспир
взе превес
и леността им беше победена.
Че царят лош е тука
за всички не остана тайна,
но още търсеха
ключа на мрачната дилема
ту тук, ту там – бе
младежта тотално заразена! –
Ту налютени от деяния
безчестни,
ту разнежени от мъка на мома –
във таз поема стигнаха до края
почти без дъх...
и с громки млади сили
изскочи от душата им възторг –
аплодисменти бяха ли или
тревога бойна – театърът
недоумя и потрепери!
Но младост буйна –
още попревили кръст
там някои актьори –
приключи избликът
и младостта се юрна
сюжетът следващ
да
я завоюва |
