Media Times Review    Google   
___









Икономика
 август 2004

За използването на фискалния излишък
и
държавните гаранции

Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика


В края на миналата седмица по предложение на Министерството на финансите правителството отпусна на различни институции 263 милиона лева, които не са предвидени в държавния бюджет. Парите са част от бюджетния излишък и са насочени към пътища, магистрали и инфраструктурни обекти; уреждане на просрочените задължения на болниците; ремонти в държавни и общински училища, за текущи разходи и за БАН; изграждане на малки обекти с регионално значение; субсидия за БДЖ, фонд “Земеделие” и фонд “Тютюн. В допълнение към това бяха одобрени и държавни гаранции за 516 милиона лева – за проекта за ТЕЦ “Марица изток 2” и моста “Видин – Калафат”.
Към края на май 2004 година държавногарантираният дълг е 888 милиона лева. Само за няколко минути правителството го увеличи 1.4 милиарда лева, което представлява 58% нарастване. Подобни експлозивни темпове на растеж на държавногарантирания дълг са притеснителни заради опасността да се наложи държавата в крайна сметка да го плати със средства на данъкоплатците. При това до края на мандата на това правителство се очаква предоставяне на държавна гаранция и за строежа на АЕЦ “Белене”, която ще увеличи размера на държавногарантирания дълг с още стотици проценти. Вместо да се предоставят държавни гаранции за строеж на подобни държавни обекти би било уместно тези проекти да се прехвърлят на частни компании, които да ги построят със собствени средства и на собствен риск.
Отпуснатите 263 милиона лева от фискалния излишък създават няколко риска:
1. Дават се пари на ведомства, които не извършват реформи и по този начин неизвършването на реформи се възнаграждава вместо да се наказва. Това влошава стимулите за ефективно използване на средства.
2. Тази година има преизпълнение на бюджета и правителството може да си позволи да отпуска средства, с които да се преодоляват част от проблемите, породени от забавяне на реформите. След 1-2 години, обаче, именно забавените реформи ще доведат до това, че няма да има преизпълнение на бюджета. Тогава ще се получи така, че едновременно ще трябва да се извършват болезнени реформи и да се намаляват разходи. А това е по-трудният начин.
По-добрият вариант за използване на излишъка в бюджета е намаление на данъците. С едногодишния излишък в бюджета може да се финансира намаление на ставката по данъка върху печалбата и данъка върху доходите до 10% и частично намаление на социалните осигуровки. Това ще ускори икономическия растеж въпреки очакваното повишение на лихвените нива заради политиката на ЕЦБ и Фед.

писмо до автора: george@ime.bg

писмо до MTR: editor@mediatimesreview.com


MTR архив:
Георги Ангелов

Българската енергийна система е един от мегаломанските продукти на българо-съветската дружба, част от нещо като римейк на "големия скок на Мао", но на българска почва по руска рецепта. Подобно на повечето комунистически проекти тя е мащабна, неефективна и съвършено несъобразена с концепцията "защита на потребителите".

Доклад на Центъра за икономически изследвания

Предложение за въвеждане на единна 10-процентова данъчна ставка от 2005 година
----------------
София, 19.03.2004 г.