Media Times Review    Google   
___









Икономика
 август 2004

ДОКЛАД НА ЦЕНТЪРА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

ЮЛИ 2004


Под общата редакция на: Александър Божков, д-р по икономика Георги Прохаски, Ивайло Николов

Авторски колектив: д-р по икономика Анелия Дамянова, Бленика Джелепова, Георги Михайлов, Даниела Петрова, Елена Павлова, Здравко Иванов, Ивайло Николов, Лиляна Дудева, Магдалена Вършилова, Мариета Цветковска, д-р по икономика Мария Прохаска, Петър Станков, Станислав Славов, Яна Спасова


РЕЗЮМЕ

Икономиката на България продължи да се развива положително и през първите месеци на 2004 година. Това намери израз преди всичко във високия ръст на БВП за първото тримесечие, ниската инфлация, състоянието на публичните финанси, ръста на чуждестранните инвестиции и активния външнотърговски оборот. Положителна динамика бе отчетена и конкретно в областта на приватизацията, туризма, банковата система и капиталовия пазар. Нормативната и регулативната рамка в енергийния и транспортния сектор, във високите технологии и комуникациите, както и в сферата на екологичната и регионалната политика претърпя положително развитие. Добрата оценка за икономическото развитие се подкрепя и от нарастващата стойност на индекса Estat на бизнес климата в България.

Сред проблемните теми на икономическата динамика и политика се открояват салдото по текущата сметка на платежния баланс, състоянието на доходите и жизненото равнище, както и институционалните и финансовите аспекти на здравната реформа. Въпреки прогреса по отношение на политиката към предприятията, остават редица нерешени въпроси.

През първата половина на годината България затвори и последните глави по преговорите за присъединяване към Европейския съюз, като поетите ангажименти ще имат ключово въздействие върху развитието на българската икономика през следващите години, наред с обявената в началото на 2004 година финансова рамка на Европейската комисия за България за периода до 2013 година.


Икономическият растеж за първото тримесечие на 2004 година е 5.3 на сто спрямо същия период на миналата година. Най-бързо расте индустриалният сектор, макар и вече с незначителна преднина пред растежа в сектора на услугите. Добавената стойност в индустрията расте с 6.4 на сто на годишна база (срещу 5.7 на сто растеж за първо тримесечие на м.г.). Секторът на услугите расте с 6.2 на сто и не само застига индустрията, но има два пъти по-бърз растеж в сравнение с растежа си за първото тримесечие на миналата година. Добавената стойност на частния сектор (8.8 на сто) надхвърля с три процентни пункта растежа за съответния период на миналата година. Висок е растежът на инвестициите в дълготрайни активи (21.4 на сто при 11.6 на сто за същия период на м.г.), делът им в използването на брутния вътрешен продукт нараства на 18.7 на сто (при 16.6 на сто за същия период на м.г.). Растежът на крайното потребление (5.2 на сто) на годишна база леко се забавя (5.9 на сто за същия период на м.г.). Продължава да е налице обаче по-бърз растеж на общото вътрешно търсене на ресурса от стоки и услуги в икономиката в сравнение с външното търсене. Влошава се делът на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги в БВП – с почти 4 процентни пункта (–13.3 на сто при –9.5 на сто за същия период на м.г). Все пак растежът на вноса на инвестиционни стоки изпреварва растежа на потребителски стоки и това се отразява в разликата между темповете на потреблението и на инвестициите.

 

Натрупаната инфлация на потребителските цени в края на първото тримесечие на 2004 година спрямо края на 2003 година е 1.7 на сто – главно поради ценовите изменения през януари, когато влязоха в сила нови акцизни ставки на тютюневите изделия. Нарастването на търговските запаси през последните тримесечия, в съчетание с дефлацията през март и последвалата през април и май плитка динамика на потребителските цени (съответно 0.3 и 0 на сто месечна инфлация), както и слабото нарастване на цените на производител на потребителски стоки, допълва предположението за насищане на вътрешното потребителско търсене.

 

Тримесечното статистическо наблюдение на работнатасила откроява положителни тенденции – спрямо първото тримесечие на м.г. броят на икономически активните лица е по-висок (с 8.7 хиляди), заетите са се увеличили (със 79.5 хиляди), а безработните са намалели (със 70.8 хиляди). Нараснала е производителността на труда – при нарастване на заетостта с 2.9 на сто и по-бърз темп на общия икономически растеж (5.3 на сто). Коефициентът на безработица за първото тримесечие, измерен с наблюдението на работната сила, е 13.3 на сто, като налице е намаление с 2.3 пункта спрямо коефициента за същия период на м.г. Процесите на пазара на труда се потвърждават и от данните за регистрираните безработни в Агенцията по заетостта, според които равнището на регистрираната безработица през май спадна до 12.6 на сто и пети пореден месец продължава тенденцията за намаляване на безработицата.

 

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс продължава да се влошава и през първото тримесечие на 2004 година (481.4 млн. евро, или 2.5 на сто от БВП1, при 391.3 млн. евро, или 2.2 на сто от БВП за същия период на м.г.). Най-голям принос за влошаване на текущата сметка спрямо същия период на миналата година, както и в предходните тримесечия, има влошаването на отрицателното търговско салдо. Финансовата сметка е положителна в размер на 431.7 млн. евро при положителна в размер на 168.8 млн. евро за същия период на миналата година. Влошава се обаче съотношението на преките чуждестранни инвестиции спрямо дефицита на текущата сметка – през последното тримесечие те покриват 61.1 на сто от дефицита, при 66.5 на сто за същия период на 2003 година.

 

Външнотърговският обмен показва устойчиви темпове на нарастване – значително по-високи при вноса, отколкото при износа. Запазва се тенденцията на утвърждаване на европейската ориентация на стокообмена, особено след присъединяването на новите членки на ЕС. Страната се специализира в износа на потребителски стоки и ниско преработени изделия, при които постига положителен търговски баланс. Увеличеното производствено потребление в страната и притокът на чуждестранни инвестиции стимулират нарастването на вноса на суровини и инвестиционни стоки и поддържат голямото отрицателно салдо в търговията. При съществуващата тенденция на нарастване на инвестициите не се очаква скоро да се преодолее този дефицит, но той не може и да се възприема като сериозна заплаха за икономиката.

 

През април 2004 г. интегрираната стойност на индекса Estat на бизнес климата е най-високата за целия период на провеждане на изследването. Най-голям принос за повишаването на индекса има регистрираният ръст на компонентите “Инвестиционни нагласи” и “Състояние на фирмата”. Очертава се устойчива тенденция към нарастване на дела на фирмите, които следват дългосрочна стратегия за развитие. Същевременно продължава да се увеличава делът на фирмите, които не разполагат с конкурентни предимства. Забелязва се макар и слабо подобряване на мнението на предприемачите и по третия компонент – “Състоянието на бизнес средата”. Нараства одобрението на бизнеса към инициативите на правителството за подкрепа на предприемачеството. Категорично се затвърждава тенденцията към повишаване на доверието в банковата система. Продължават позитивните промени в отношението към данъчната политика. Най-сериозно основание за тревога предизвиква недоверието в прозрачността на процедурите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.

През първото полугодие беше приет окончателно Законът за изменение и допълнение на Закона за МСП, с който предвижданите от около година институционални променив подкрепа на предприемачеството станаха факт. Най-важните от тях са измененията в дефиницията за МСП, която до голяма степен се синхронизира с европейската, промените в регионалния обхват на АМСП, която се сливас ИАНТ в нова Агенция за насърчаване на предприемачеството, както и развитието на политиката към предприятията във връзка с нейното формулиране и прилагане. Формулирането й ще бъде задача на МИ, докато прилагането се възлага на АНП.

 

Същевременно беше приета и идеята за активна подкрепа от страна на държавата при реализирането на големи инвестиционни проекти на територията на страната. Тази идея беше въведена в Закона за насърчаване на инвестициите, който беше обнародван през май, и дори е вече приложена по отношение на най-големия инвестиционен проект “на зелено” от 1989 година насам – заводите за стъкло на турската компания “Шишеджам” – на стойност около 160 млн. долара.

 

След значително изоставане в последните години, процесът на приватизация направи сериозна крачка напред. Успешно приключи приватизацията на БТК след двегодишна драматична процедура. Въпреки многото спорни моменти заради сложността на сделката, сериозно напредна и приватизацията на поделенията на “Булгартабак холдинг”. С получаването на окончателните оферти за електроразпределителните предприятия се очертава успешен старт на голямата приватизация в енергетиката. Едновременно с това се ускори процесът на приватизация на миноритарни пакети през фондовата борса. От началото на 2004 година са продадени държавните миноритарни пакети в 936 дружества, 33 обособени части и още 96 дружества с мажоритарно участие.

Като продължаваща тенденция се забелязва допълнително улесняване на достъпа до финансиране за предприятията в икономиката. Банковият сектор продължава да увеличава кредитната си експозиция към МСП чрез множеството новостартирали кредитни линии. През първото полугодие бе обявена и финансовата рамка за България и Румъния за периода след присъединяването им към ЕС до 2009 година, която ще може да бъде усвоена само при наличие на подобрено качество на инвестиционните проекти и приповишен капацитет на държавната администрация.

Едновременно с тези положителни тенденции се забелязват и някои слабости в областта на политикатакъм предприятията. Проектът за Гаранционен фонд замикрокредитиране е допълнително забавен, Законът занасърчаване на инвестиции в МСП не е приет, въпреки че той е важен за развитието на практиките на “новата” икономика в България. Приеха се нови ограничителни меркикъм кредитирането през банковата система, наложени от МВФ. Отчетени са значителни нарушения при възлагането на обществени поръчки. Проблемът с представителносттана браншовите организации е частично решен след извършеното преброяване на техните членове. По-важният, още непостигнат, аспект на представителността е приемането на критерии, според които определени браншови организации да могат да предоставят публични услуги. За пореден път е отложен стартът на приватизацията на редица големи предприятия.

Като цяло през първите четири месеца на 2004 година се наблюдава добро изпълнение по консолидираната фискална програма. По данни на Министерството на финансите към 30 април 2004 г. излишъкът по консолидиранатафискална програма се е увеличил спрямо съответния период на 2003 година (409.7 млн. лв.) и е в размер на528.9 млн. лв. Приходите и помощите до края на април 2004 година са в размер на 5 097.6 млн. лв., или 35.4 на сто от заложения в консолидираната бюджетна програма общ годишен размер. Разходите за периода са общо 4 568.7 млн. лв, или 31.1 на сто от годишния размер на разходите по Бюджет 2004. По отношение на съставните бюджетис по-значителни разходи се отличават републиканският бюджет, а също и бюджетите на социалноосигурителните фондове.

 

Фискалният резерв в края на април 2004 година бележи увеличение с 566.3 млн. лв. спрямо края на 2003 година и възлиза на 4 415.1 млн. лв., от които средствата по депозити в БНБ са 3 822.5 млн.лв., а средствата във валутни активи са 1 975.5 млн. лв.

След като през второто и третото тримесечие на миналата година Moody’s, Japan Credit Rating Agency (JCRА) и Fitch Ratings ревизираха оценките си в положителна насока, в края на юни Standard & Poor’s (S&P) повиши до инвестиционен клас суверенните рейтинги в чуждестранна валутана Република България до ВВВ-/А3 от ВВ+/В и суверенните рейтинги в местна валута до ВВВ/А3 от ВВВ-/А3. Перспективата е стабилна. Постигането на рейтинг от инвестиционен клас дава възможност за бъдещо дългово финансиране напо-ниска цена както на публичния, така и на частния секторв страната. В края на април 2004 година общият размерна държавния и държавно гарантирания дълг е 17 332.8 млн. лв. по централните курсове на БНБ за лева към 30 април 2004 г. Спрямо същия период на предходната годинаобщият размер на дълга намалява с 346.9 млн. лв., което се дължи на динамиката на курса на долара спрямо еврото през разглеждания период и на извършените погашения по лихви и главници. В сравнение с последното тримесечие на миналата година се наблюдава нарастване на общия размер на дълга с 823 млн. лв. Регистрираното увеличение на дълга се дължи на отчетените валутно-курсови разликии нарастването на дела на вътрешния дълг. При съпоставими данни съотношението дълг/БВП намалява от 47.8 на сто в края на декември 2003 година до 45.6 на сто в края на април 2004 година. Относителният дял на дълга спрямо БВП е по-съществен ориентир от номиналния размер надълга, тъй като дава представа за разликата в темпа нанарастване на държавните задължения и реализирания икономически растеж. Стабилизирането на съотношението дълг/БВП на нива под 60 на сто е едно от условията за интегриране на страната в Икономическия и паричен съюз.

В края на юни българското правителство обяви, че на 28 юли 2004 г. ще упражни правото си за погасяване предипадежа на брейди облигации с отстъпка с номиналнастойност 679.3 млн. долара, емитирани съгласно Споразумението с частните кредитори от Лондонския клуб от 1994 година. Обратното изкупуване със средствана фискалния резерв има смисъл, доколкото лихвените разходи по обслужване на брейди облигациите превишават лихвените постъпления по средствата във фискалния резерв. Изборът да бъде предплатен точно този вид дълг е оправдан от гледна точка на заложената в споразумението с кредиторите клауза, според която изплащаните лихви по облигациите с отстъпка нарастват след достигане на 25 насто ръст на БВП спрямо равнището през 1993 година (клаузата ще се задейства най-късно от 2005 година).

Първите месеци на 2004 година са белязани от продължаващото намаляване на броя на регистрираните в бюрата по труда безработни лица и успешно изпълнение на множество проекти и програми за заетост. Акцент в държавната политика на пазара на труда се поставя върху превенцията с цел да не се допуска нарастване броя на трайно безработните и необходимост от социално подпомагане. За постигането на тези цели особено значение ще има по-активното привличане на бизнеса в програмите и проектите на Министерството на труда и социалната политика в партньорство с местните власти и неправителствените организации.

Въпреки подобряването на ситуацията със заетостта, доходите и жизненото равнище на българите остават ниски и без близка перспектива за чувствително подобрение. Официалната статистика за първите месеци на 2004 годинасочи отрицателен темп на нарастване на реалната среднамесечна заплата на наетите и продължаващо намаление на темповете на нарастване на доходите на лице от домакинството в сравнение със същия период на миналатагодина. Въпреки стабилната макроикономическа средаи растежа на брутния вътрешен продукт в България презпоследните години, далеч не всички български гражданичувстват подобряване на живота си. Множество проучвания доказват съществуването на сериозни ниши на бедност, концентрирани в етническите групи, селските райони исред безработните. Доходите на глава от населението в България са едва 28 на сто от средния доход в страните от ЕС. В този смисъл успешното реализиране на Националния план за борба с бедността и социалната изолация, приет от правителството през януари т.г., е изключително важно.

Приватизацията и преструктурирането на национално значими предприятия и производства внесоха повече динамика и промени в отношенията между държавата, синдикатите и работодателите в началните месеци на2004 година. Резултатите досега говорят за разумен и продуктивен подход от страна на всички участници в процеса, кооперативно поведение на синдикатите и в крайна сметка– постигане на взаимноприемливи решения чрез механизмите на социален диалог. Важен акцент в областта наиндустриалните отношения бе поставянето на въпроса занеобходимостта от създаване на специализирани трудови съдилища в България.

Основните законодателни промени в социалната сфера през първото полугодие на 2004 година са свързани с приемането на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя; изменението и допълнението на Закона за бюджета на ДОО за 2004 година; промените в Кодекса на труда, свързани с поетия от България ангажимент за пълно синхронизиране на българското трудово законодателство с правото на Европейския съюз и с Европейското споразумение за асоцииране.

 

Продължава хаосът в здравната сфера, без да се забелязват отчетливи стъпки за напредък в здравната реформа или поне ясна идея за решаване на проблемите. Към юни 2004 г. между НЗОК, БЛС и ССБ все още няма постигнато споразумение за подписването на Националния рамков договор за 2004 година. Няма индикации той да стане факт и в близко бъдеще поради съпротива от страна на изпълнителите на медицинската помощ към провежданата от изпълнителната власт реформа в здравеопазването. Болниците в страната отново трупат дългове, като в същото време НЗОК регистрира значително нарастване на средствата, изплащани на лечебните заведения по клинични пътеки. Одитният доклад на Сметната палата за финансовото управление на бюджета и имуществото на НЗОК за 2003 година показва наличие на схеми и техники за “източване” на обществената институция.

Представителите на МЗ и на НЗОК предлагат да се изготви Кодекс за здравно осигуряване, който да регламентираправата и задълженията на страните по задължителното здравно осигуряване, задължителното социално здравно подпомагане и допълнителното здравно осигуряване. За2005 година не се предвижда увеличаване на здравнатавноска от 6 на 9 на сто, както предлагат лекарите от доболничната помощ, а средствата за здравеопазване се очаква да бъдат 4.3 на сто от БВП, колкото през 2004 година. Синдикатите настояват те да бъдат не по-малко от 6 на сто от БВП.

 

Акцентите в екологичната политика от началото на 2004 година бяха свързани с регулирането на нормативната база в областите на предотвратяване вредното въздействие на шума върху здравето на хората, управление на отпадъците и освобождаване на генномодифицирани организми в околната среда. Обсъждат се редица въпроси за практическите измерения на постигнатите от България договорености по преговорната глава “Околна среда” в контекста на националните приоритети, сравнени с позициите на десетте нови членки на Евросъюза и на новоприетата Стратегия за управление и развитие на водния сектор за периода до 2015 година.

Финансовият сектор и финансовото посредничество в България продължават да бъдат доминирани от банковата система. През първите месеци на годината общо банковата система продължи да увеличава своите активи, депозити и нетна текуща печалба. От началото на годината кредитната експанзия продължи практически беззабавяне на темповете, но състоянието на банките оставастабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и с добре функциониращ банков надзор. Възможно е по отношение на кредитния ръст в близките месеци да се проявят първите ефекти от ограничителните мерки на надзора и на правителството, предприемани илианонсирани от една година насам. При сравнение на размера на активите и кредитната експозиция на банките в България спрямо други страни в преход се вижда, че въпрекиръста от последните години, България все още изостава от повечето страни от Централна и Източна Европа. От своя страна регионът като цяло е още далече от показателите на развитите пазарни икономики. Това е знак, че в българската банкова система има сериозен потенциал за ръст, включително чрез кредитна експанзия, въпреки текущите спорове около оптималния темп на тази експанзия.

 

От началото на 2004 година на капиталовия пазар в България продължиха някои от положителните тенденции, характерни за цялата предходна година. Борсовата търговия продължи да бъде активна, като на годишна основа първите месеци на годината отбелязаха сериозен ръст в оборота, пазарната капитализация и в борсовия индекс. Индексът SOFIX проби нивото от 500 пункта и достигна рекордни стойности. На годишна основа обемът на търгуваните книжа намаля незначително. Следва обаче да бъдат отбелязани задържането и понякога спадът в много от показателите в сравнение с края на 2003 година. В първите месеци на годината търговията с компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове се активизира главно под влияние нa приватизацията по време на публичните търгове. Въпреки трайните положителни тенденции, ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор на България остава малка – към края на май 2004 г. общата пазарна капитализация на “Българска фондова борса – София” АД беше 7.3 на сто от актуалната прогноза за БВП за 2004 година.

 

В областта на енергетиката, обогатяването на регулаторната рамка с новия Закон за енергийната ефективност, както и изготвянето и приемането на подзаконовите актове към двата основополагащи за сектора закона ще имат ефект върху краткосрочните процеси в отрасъла и върху неговото дългосрочно развитие. Успоредното провеждане на структурните и законодателни реформи позволи приватизацията на ЕРП да навлезе в своята финална фаза. Сериозен интерес в публичното пространство предизвикаха въпросите, свързани с извеждането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” и строителството на втора атомна електроцентрала. Важна за бъдещото развитие на отрасъла може да се окаже идеята за създаване на “Енергийна консолидационна.

Положително бе развитието в областта на регулаторната рамка и в сектор “Транспорт”. С приемането на второ четене на три ключови закона в областта на сухопътния, водния и въздушния транспорт бяха създадени условията за увеличаване дела на частния капитал в сектора, което пък е предпоставка за повишаване качеството и ефективността на дейностите в сектора. Успехът на първия облигационен заем от БДЖ дава основание да се подчертае, че необходимостта от привличане на средства в секторите с държавно участие може да бъде посрещната по много алтернативни начини. БРП беше първата голяма държавна компания от сектора, чието преминаване в частни ръце започна на фондовата борса.

 

Безспорно най-голямото събитие в сектора на високите технологии и комуникациите за първата половина на 2004 година бе приключването на приватизацията на БТК. Въпреки множеството скандали, 65 на сто от компанията бяха продадени на “Вива Венчърс” през юни заедно с лиценз за трети GSM оператор. По същото време “Мобилтел” също смени част от собствениците си срещу сумата от 1.2 млрд. евро, което направи сделката най-мащабната транзакция в българския телекомуникационен сектор. Появиха се и първите заявки за реална конкуренция на пазара на фиксирани телефонни услуги от страна на лицензирани през миналата година оператори. През март, макар и след огромно закъснение, излезе окончателният План за изпълнение на Стратегията за електронно правителство на България. Въпреки че планът е задължителна стъпка по пътя към електронното правителство и като цяло може да бъде оценен положително, изпълнението му ще изисква преодоляване на проблема с финансирането на дейностите.

 

Продължава положителното развитие в туризма. През първите пет месеца на годината броят на чуждестранните туристи, посетили страната, нараства с 25.36 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Най-съществено е увеличението на туристите от ЕС (без новоприетите 10 държави) – 46.16 на сто, с което ЕС се оформя като най-важен пазар за международния туризъм на България. На първо място с най-много туристи остава Гърция; отново висок е броят на туристите от Великобритания, Германия, Франция, Швеция, а също така от Македония и Сърбия и Черна гора. Увеличават се и туристите от Италия и Русия. Броят на българските граждани, пътували в чужбина през първите пет месеца на годината, достига 1.455 млн. души, което е с 20.2 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-много посещения са направени в Турция, следвана от Гърция, Сърбия и Черна гора, Германия, Македония. Приходите от международен туризъм за първите три месеца на 2004 година нарастват с 28.8 на сто и възлизат на 199.8 млн. евро. Разходите на български граждани за пътувания в чужбина за същия период нарастват с 26 на сто и достигат 154.9 млн. евро. Нетните приходи от туризъм за първото тримесечие на 2004 година са 44.9 млн. евро. Прогнозите за ръста на чуждестранните туристи през летния сезон са за 6–7 на сто. Очаква се най-голямо увеличение на туристи от Великобритания, Русия и Скандинавските страни. През първите месеци на годината бяха представени важни стратегически документи, свързани с туризма – “Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризма” и “Стратегия за развитие на селския туризъм”. Осъществени бяха и промени в Закона за туризма, най-важните от които засягат облекчаване на режима за туроператори и туристически агенти от лицензионен на регистрационен. Въвежда се също така категоризация на плажовете и ски-пистите.

Най-важното събитие, определящо хода на реформатаи развитието на селското стопанство, е приключването на преговорите с ЕС и затварянето на глава “Земеделие”. Постигнатите договорености на основата на наличнатастатистическа информация за последните две годинимогат да бъдат оценени като благоприятни за страната. Предвидените средства – 1.55 млрд. евро през периода2007–2009 година за преки плащания, пазарна подкрепа(в това число за интервенция и експортни субсидии) иза подкрепа на селските райони, са максималната сума, която бюджетът на ЕС може да предостави, но реалното им получаване зависи изцяло от способността на секторада усвои тези средства. За усвояването на средствата е необходимо създаване и утвърждаване на ясна структурана земеделските производители и техните браншови организации, изграждане на необходимата система за интегриран контрол (върху използването на земеделските земи, насажденията, броя на животните и други) и доброто функциониране на разплащателна агенция, която да управлявапреките плащания на основата на данните от системата заинтегриран контрол.

 

Няколко важни събития, свързани с регионалната политика, трябва да бъдат отбелязани за периода от началото на годината – определянето от ЕК на финансовата рамка за България; затварянето на глава “Регионална политика” от преговорите за присъединяване на страната към ЕС и окончателното приемане на Закона за регионалното развитие. Европейската комисия взе решение България и Румъния да получат 6 на сто от средствата за регионална политика и структурни фондове за периода 2007–2013 година, което означава – 22 млрд. евро. За преходния тригодишен период (2007–2009 година) е предвидено финансовата рамка на България да бъде 4.245 млрд. евро. Най-голяма част от тази сума – 2.3 млрд. евро, ще бъде изразходвана за структурни политики и подобряване на жизнения стандарт. България пое ангажимент страната да бъде разделена на 6 района за планиране и на 28 области. Това е направено с новия Закон за регионално развитие, в който са посочени механизмите за регионално планиране. Разпределението на средствата от европейските фондове ще става именно на основата на това планиране, както и според показателите на населените места и най-острите им проблеми. Шестте центъра на административните райони за планиране в страната са Бургас, Варна, Видин, Русе, Пловдив и София. Предстои да бъдат приети подзаконовите нормативни актове, свързани с новия Закон за регионално развитие. Подзаконовата уредба на новия закон трябва да доразвие постановките му и да регламентира изискванията за разработване, координация, контрол и информационно осигуряване на плановите документи и дейността на органите по прилагането му.

 

Целият доклад можете да прочетете тук