Цончо Цончев

Дълго време бе модерно не само в България, но и в целия цивилизован и не толкова цивилизован свят да бъдеш прогресивист, т.е. да имаш леви убеждения, да минаваш за интелектуалец, за пацифист, да си политически "ангажиран", да познаваш идеите и да цитираш с причина или без причина популярните леви философи и писатели. Накратко, в близкото минало изповяданият "прогресивизъм" автоматично те причисляваше, ако не физически, то поне духовно, към така наречения световен "културен елит". Разбира се, тази мода не е отминала и сега преживява истински ренесанс благодарение на войната в Ирак и на проблемите, свързани с глобализацията. Проявите на тази мода обаче не са така ярки, колкото преди няколко десетилетия. Сега, когато някой критикува дясното, когато напада "неоконсерватизма", защитава антиглобалистки позиции, говори за империализъм и глобално затопляне, наред с познатия патос прозира и тънката нотка на гузна съвест и лицемерие. Историята принуди левите да намалят критиката си към принципите на дясната политика. Рухването на комунизма и износването на континенталните европейски икономики направи още по-несигурни основанията на високите данъци и активната държавна намеса.

Що се отнася до глобализацията, глупаво и "непрогресивно" би изглеждало да се обяви бойкот на интернет или да се лишиш от кабелна телевизия, въпреки че това са едни от големите й символи. Историята наистина даде няколко сериозни урока и мигове на отрезвяване, проблемът е там, че левите въпреки тези уроци, не се научиха да критикуват правилно и да се занимават с истинските проблеми на съвременния свят. Те продължават да вървят по утъпкания път на движенията от ХХ век, да използват тяхната пропаганда и да се осланят на остарялото левичарско мислене. Вместо да създава истинска либерална критика, така нареченият "прогресивен елит" днес предпочита да прави хитри вербално-смислови фокуси из медиите, да лудува по улиците с антивоенни плакати, да атакува изтърканите от пропагандна употреба McDonalds и Coca Cola, да продължава да се надува с интелектуалното си самочувствие и да се кичи със символите на едно отминало време. Разбира се, ако въобще се замислят, прогресивистите биха разбрали, че е някак неадекватно да гонят с остарели марксистки заклинания и с модерни супербогати NGO чуждите компании от бедните страни. Лицемерно и безотговорно е да стоиш отдалеч и да говориш за бедите на работниците в развиващите се страни, като за алтернатива им предлагаш робството на далеч по-лошите местни "бизнесмени" - не "капиталисти", а направо бандити. Също толкова лицемерно и безотговорно е да си "пацифист" и да изразяваш тази си вяра по най-елементарния, безопасен и изтъркан начин, т.е. прикрит зад пацифистки или либерално-демократични лозунги да ругаеш за щяло и нещяло Съединените щати, без да виждаш кой стои от другата страна на барикадата. Колко често чуваме двулични и несериозни твърдения от типа: "Аз обичам Америка, но мразя Буш" или "Режимът в Ирак беше отвратителен, но войната не бе оправдана - иракският народ сам трябва да се освободи по пътя (колко непрогресивно!) на еволюцията". Проява на лицемерие е да критикуваш активната политика и същевременно да не забелязваш пасивното, безотговорно отношение на европейските държави спрямо диктаторските режими, както и добре премисления китайски изолационизъм. Очевидно днес на "прогресивния елит" му липсва не само морал, но и идеи.

Днешните борци за справедливост са също толкоз привлекателни за широките псевдоинтелектуални маси и също толкова безотговорни, колкото и преди години, когато величаеха комунистическия експеримент и постиженията на сталинисткия режим. Съвременните леви икони като Чомски, Видал и Мур изглеждат някак гротескно. Аргументите на Чомски, който според един британски журналист е най-цитираното име след Маркс и Библията, биха били далеч по-убедителни, ако професорът-лингвист не стигаше до абсурдни твърдения, като например, че "американският либерализъм е форма на рационален фашизъм". Мнението на Видал, от друга страна, би било много по-авторитетно, ако го изчистеше от популизма, от цинизма и фантастичните подозрения за конспиративни заговори. Мур би бил много по-симпатичен на нас традиционно "прогресивните" българи, ако например не ни бе замесил в атентатите от 11 септември. Как да му се възхищават сега нашите "леви", как да го възхваляват по Фаренхайт? Със своето лицемерие лицата на днешните леви икони са далеч по-гротескни от лицата на Че, Кастро и другите романтични бунтовници от втората половина на ХХ век.

Не твърдя, че от ляво мислене и критика няма нужда. Напротив. Но твърдя, че днешното световно ляво е като лявото от близкото минало - някакво извращение на модерността, някаква реакция на пресищане от благата на модерната цивилизация. Това не е "лявото" на Бентам, на Джон Стюард Мил, на Маркс и на част от фабианците. На модерното ляво му липсва разумът и болезненото, а не лицемерно чувство за справедливост. На него му липсват сетивата, с които да открива адекватните цели за критика. А основания за критика към политиката и събитията в съвременния свят има. Световната левица подобно на нашата левица се нуждае от дълбока реформа. С изключение на няколко либерални движения в шепа държави реформацията в мисленето и целите на левицата не е започнала. Парадоксално, но точно прогресивистите днес не могат да схванат прогреса с неговите плюсове и минуси.