Media Times Review    Google   
___









перспективи
 август 2002

Професор Стиглиц и лорд Кейнс

от Франк Шостак

В един от новите броеве на The Nation нобеловият лауреат за 2001 година Йозеф Стиглиц бе определен като "бунтовник с кауза". Тази характеристика със сигурност е преувеличена за един икономист, който е бивш вицепрезидент на Световната банка и който остава верен на ортодоксалната кейнсианска доктрина - доминиращата икономическа парадигма на преобладаващата политическа и икономическа теория за последните 50 години.
Кейнсианството на Стиглиц не е просто навик, както е за много икономисти, а е равнозначно на строга доктринална вярност. В своята последна статия "Международният валутен фонд трябва да вземе урок от Кейнсианския икономикс" в Straits Times, Стиглиц отива до там, че възкресява изтърканата идея от ерата на New Deal, според която пазарните икономики са виновни за разцвета и фалитите на икономическите цикли.
Според Стиглиц,

"От началото на капитализма пазарната икономика е била субект на нестабилност - на възходи и банкрути. Капиталистическите икономики не са "самонагаждащи се": пазарните системи може и да възстановят пълната заетост в една икономика, но както икономиста Джон Мейнард Кейнс казва - в дългосрочен аспект, това е невъзможно."

Циклите на възход и спад обаче не са причинени от пазарната икономика. Те са резултат от интервенциите на централната власт в монетарната политика. Монетарната теория на циклите, както е развита от Лудвиг фон Мизес, дава точно обяснение на този феномен. Тя обяснява действието им с отскока, получаващ се от освобождаването на монетарната политика от централната банка.
Така, всеки път, когато централната банка разхлаби своята монетарна позиция, тя пуска в ход икономическия бум, посредством отклоняване на реални запаси от богатите производители към различни "фалшиви" дейности, които един, преди това свободен и невъзпрепятстван, пазар не би улеснил.
Винаги, когато централната банка преобърне своята монетарна позиция, това сваля или слага край на отклоненията на средства от фалшивите дейности и това, в противоположност, подкопава тяхното съществуване. Накратко, "спусъкът" за циклите на възход и крах се натиска от монетарната политика на централната банка, а не от капитализма. Следователно, в един невъзпрепятстван пазар, човешките грешки са самокоригиращи се, като корекциите се правят много по-бързо.
Следвайки стъпка по стъпка Кейнс, Стиглиц твърди, че експанзионистичните монетарни и фискални политики трябва да бъдат използвани в трудни за икономиката времена. Също, следвайки Кейнс, Стиглиц вярва, че фискалната политика е по-ефективна от монетарната. Но нито печатането на пари, нито експанзионистичната фискална политика генерира богатство.
Това, което провят монетарната и фискалната политика е да отклоняват реални средства от богатите производители към богатите консуматори. Следователно нито освобождаването на монетарната, нито освобождаването на фискалната политика, може да тласне към растеж една икономика, ако богатството, капиталът и спестяванията не са в нея, за да я поддържат. Мит е че фискалната политика в една нарастваща икономика може да бъде по-ефективна от монетарната. Нито една от двете не може. Само увеличаване на капиталната база, основано на спестяванията и печелившите инвестиции "тласка" една икономика към растеж.
Стиглиц смята, че в напредналите икономики Кейнсианският икономикс е хлябът и маслото на икономическото прогнозиране и политика. Той също внушава, че заради кейнсианската политика експанзиите на растеж в напредналите икономики са продължителни, а спадовете ниски и кратки.
Голяма трагедия е, че кейнсианството е танало основа на мисленето на повечето икономисти и политици. В напредналите икономики експанзиите са дълги, а рецесиите кратки, заради акумулираният капитал и силата на свободното предприемачество, а не заради предписанията на Кейнс.
Опитвайки се да докаже валидността на кейнсианската политика, Стиглиц твърди, че:

"Ние се учим както от грешките на икономическата политика, така и от успехите й. Когато Международният валутен фонд (МВФ) наложи големи съкращения на разходите в Източна Азия, производителността в тези страни падна, точно както предрече кейнсианската теория."

Но производството в тези икономики падна не заради съкращаването на правителствените разходи, а заради предшестващото ги освобождаване на монетарния и фискален курс, няколко пъти намаляващо качеството на инвестиционните ресурси. Съкращаването на правителствените разходи разкрива факт от реалността - че не е останало много за инвестиране.
Не така, смята Стиглиц:

"В началото на 1998 година, когато бях главен икономист на Световната банка, аз обсъждах с министерство на финансите на САЩ и МВФ бъдещето на Русия. Те казаха, че всяка стимулация на руската икономика би предизвикала инфлация.

Това бе забележително допускане: чрез своята преходна политика, която следваха, само за няколко години капацитетът на производство на втората в света суперсила спадна с повече от 40 процента - един ужасяващ резултат, по-голям от която и да било война.

През август 1998 година, с девалвацията на рублата, ние изпробвахме алтернативната, кейнсианска хипотеза: продукцията се покачи относително бързо, показвайки, че предишният курс, наблегнал на прекомерни ограничения, е причинил ненужно безделие в човешките и физическите ресурси, а също и ненужно страдание."

В действителност, капацитетът на производство в Русия се срути, не заради ограниченията, а заради предишния свободен курс. Например, между януари 1993 и април 1996 година, годишното ниво на растеж на валутата се колебаеше между 120 процента и 500 процента. Ограничителните мерки само разкриха степента на вредите, предизвикани от свободната монетарна политика. Възстановяването се появи, защото все нещо бе останало в "касичката" и защото режимът на ограничения помогна да се усили базата за бъдещият стабилен растеж.
За Аржентинската криза, Стиглиц писа:

"Удивителното е, че МВФ бавно научи урока. Докато разбра най-сетне своята погрешна фискална политика в Източна Азия, той я повтори в Аржентина, принуждавайки я да съкращава разходите, като по този начин задълбочи рецесията и тласна безработицата до точката, от която всичко в крайна сметка рухна.

Дори сега, МВФ не признава урока: той все още настоява за по-нататъшни съкращения, като мярка за подпомагане. Продължава да защитава една алтернативна икономическа "теория", с която Кейнс започна да се бори преди 60 години. Накратко, той се бореше срещу идеята, че ако държавите съкратят своите дефицити, доверието ще бъде възстановено, инвестициите ще се завърнат и техните икономики отново ще постигнат пълна заетост."

Но съкращенията на правителствените разходи не бяха причина за настоящата аржентинска икономическа криза. Има няколко отговорни за тази криза фактора. Преди въвеждането на валутен борд и валутна стабилизация, паричните запаси растяха повече от 100 процента годишно. Така МВФ заслужава порицание за одобрението си да прикрепи песото към долара, докато то бе все още крайно обезценено. Това разруши експортния сектор.
Освен това, високите нива на растеж на валутата игнорираха изкривяването на структурите на производство и изчерпаха капиталната база. МВФ сгреши в съсредоточаването си върху бюджетния дефицит. Фокусът трябваше да бъде насочен към намаляване на бюджетните разходи, на което всъщност Стиглиц се противопоставя. Съкращаването на бюджетните разходи е благословия за богатите производители и освобождава стопанството към използването му за производство. Защо тогава на това трябва да се гледа като на лоша новина? Очевидно, съкращаването на правителствените разходи е лошо за различни деятелности, които само консумират реалното богатство, без да имат какъвто и да било принос към производственият капацитет. Ако процентът на тези дейности превишава процента на богатите производители, икономиката ще пострада. Агресивните правителствени разходи само ще изчерпят по-нататъшните инвестиционни ресурси и ще продължат депресията. Добър пример за това е Япония. Агресивната кейнсианска политика се използваше там повече от 10 години, а икономиката все още продължава да спада. Наистина, днес кейнсианците трябва да признаят, че техният курс е рецепта за нещастие.
В заключение, Стиглиц казва:

Икономиксът е труден, защото ние не можем да ръководим контролирани експерименти. Но ние можем да имаме богатството от опит, от който да извличаме своите заключения. Това богатство от опит, във всички свои аспекти, води към една посока: учението на Кейнс е много живо и Аржентина днес би имала далеч по-добър вид, ако го бе взела присърце.

В действителност ние имаме опит, който ясно посочва, че Кейнсианският курс основан на възгледа, че нещо може да бъде създадено от нищо, е отговорен за икономическото страдание в света. Съветите на Кейнс може и да са живи, но днес убиват икономиките навсякъде, където бъдат приложени.

Доктор Франк Шостак е сътрудник на Mises Institute и редовен дописник на Mises.org. За коментар на статията можете да пишете на: FShostak@MANFINANCIAL.COM.AU