Микеланджело - принц или просяк
	Ренесансовият гений е обичал да се показва в ролята на гладуващ артист, но новооткрити факти го представят в една доста по-различна светлина.
	Естел Ширбон

Микеланджело, човекът, изрисувал тавана на Сиkстинската капела във Ватикана и проектирал купола на базиликата Св.Петър, се е представял за бедняк, но всъщност е бил твърде голям скъперник, за да покаже на хората цялото си богатство.

Това откритие е направил американският историк Раб Хатфийлд, професор във флорентинския факултет на университета на Сиракуза. "Той е бил с чудат характер - донякъде параноичен, донякъде непочтен, не е искал никой да разбере колко богат е в действителност."

През последните години от живота си Микеланджело постоянно е оплаквал бедняшкото си всекидневие, но според изследванията на Хатфийлд в следствие на възнагражденията, който бил получил за създаването на шедьоври като мраморния Давид, понастоящем съхраняван в Академичната галерия във Флоренция, той бил събрал значително за времето си състояние.

Хатфийлд е успял да открие две от банковите сметки на Микеланджело наред с множество документи за извършвани от него покупки, които показват, че плодовитият художник, скулптор и архитект към 1564 година (годината на смъртта му) е притежавал приблизително 50 хиляди златни дуката - повече от немалко принцове и дукове от неговата епоха.

"Това е било огромно, наистина огромно количество пари", казва Хатфийлд, публикувал откритията си в книгата "Богатството на Микеланджело".

За сравнение, историкът дава за пример дворецът Пити, грандиозна постройка в центъра на Флоренция, превърната в огромна художествена галерия, който бил закупен от високопоставена дукеса по времето на Микеланджело за сумата от 9 хиляди дуката.

"Той имал навика да държи големи суми пари в дървен сандък под леглото си. Когато умрял, в същия този сандък били открити 8 400 дукати", споделя разкритията си Хатфийлд.

По-голямата част от състоянието на твореца обаче била обърната в недвижима собственост, включваща имение в близост до Рим, носещо хубави доходи, както и къщи в центъра на Рим и Флоренция.

"Микеланджело се опитвал да създаде впечатление, че неговите покровители и клиенти, най-вече папите, са се отнасяли нечестно с него, докато всъщност истината била точно обратната", разказва Хатфийлд. "Те са му се отплащали изключително щедро, но той е приемал повече поръчки, отколкото можел да изработи и понякога е закъснявал с работата си."

Банковата сметка на твореца в Рим показва, че папа Юлий II е направил авансово колосални по размер плащания за 40 статуи с човешки размер, които Микеланджело трябвало да създаде за папската гробница. Но, зает с други поръчки, Микеланджело завършил сами 3 от тях - въпреки че едната от тях, изобразяваща Мойсей седнал, е един от неговите най-големи шедьоври.

"Ако този Мойсей днес се предложи днес на пазара за произведения на изкуството, трудно бих могъл да си представя парите, които той би могъл да донесе.", казва Хатфийлд. "Така че, в известен смисъл може да се твърди, че заплащането е било справедливо. Но имайки предвид тогавашния стандарт на живот, Микеланджело е получил огромно, може би дори прекомерно и нереално заплащане за труда си."

Според Хатфийлд легендата за бедността на Микеланджело не е била опровергана досега, защото банковите сметки на твореца едва сега виждат бял свят, както и поради това, че тази версия е била по-удобна от истината.

"Ние обичаме да мислим за творците си като за бедни и страдащи хора; не желаем те да бъдат неприлично богати", заключава професорът.

по материали от