Media Times Review    Google   
___









Мастило
 декември 2003

Звезди в косите
Мариана Иванова *
 
     “Искам да стана звезда” – тропва с крак по телевизионния екран едно малко момиченце. Желанието – ясно, ама веднага намирам нещо неестествено в детското лице и грим – твърде напластен и дразнещо ярък. Образът на госпожицата така се е врязал в съзнанието ми, че чак настойчиво ме преследва . Досущ като невръстните картичко-продавачки по кафенетата на София. Обаче си има конкуренция: стряскащите восъчни лица на разни чичковци и лели, разлепени, опънати и разтеглени навсякъде из града, в предизборната шарения на местните избори. И какво се случва – достопочтеният гражданин си пресича трамвайните линии и някакви светкавици щракат безспир в дигитален монтаж пред очите му: детето от ТВ-рекламата, образите на политиците, детето, политиците , детето, поли... “Аааа, ужас!” – както се казва в една друга реклама.
     Като се замисля най-лошото в цялата работа е, че именно от тези с фондьотеновите лица и лакираните усмивки зависи как живеем. Тези, които напоследък ни гледат благо и наплескани с помада ни рекламират своята плакатна колекция “Местни избори – есен 2003”. С костюмираната си привързаност се опитват да ни убедят, че се интересуват от нас. Но ни си знаем, че искат друго. Та нали всеки от тях, вече 14 години задължително ползва познатия ни до болка наръчник за предизборен макияж.
     Тази есен всичко адски прилича на лъскав и луксозен парфюмериен магазин построен да речем насред калта на цигански катун. Кметската столична агитация е в стил “Прити Шоп - София”. Ама шопът може и да не иска да е чак толкова прити. Пък и не се знае какво ви наливат – истински eux de parfum или наливен евтинджок от мазето на баба Цеца, където нечия ароматна гордост представлява смес от джибри, розово мускалче от преди 10 ноември 1989 и мухлясал четирибуквен одеколон, не предназначен за работническата класа. Обаче кандидат кметовете, подобно на агресивните продавачи не се свенят да ви тикат под носа мострени лентички с всевъзможни благини. И да ви увещават, че именно, видите ли, тоз или онзи най-много ви тичат. Работата в “Прити Шоп - София” е сладка. Тя си струва и мускулната треска на устните, причинена от бъдещокметското артикулиране. Тук няма аромат тип “невидимо присъствие”. Затова предлаганите миришки са много, всяка се опитва да ни спечели като навира собствената си уникална благоуханност.
     Да минем на щанда за декоративна козметика. Кандидатите за кмет едва ли си дават сметка обаче, колко лесно и громно се размазва неводоустойчивата козметика. Колкото и прецизно да е нанесена “маската” на политика, в края на мандата все се скапва. А и понякога – да речем нощем - гримът се сваля. Я с тоалетно мляко, а с нещо друго. И какво се вижда? Здравата лъсва фейсът на общините – чак конкурира визажа на Каката, гърдесто заела мястото на Лелин в столицата. Нищо, че пътната ни настилка е с твърде разширени пори , фасадите на някои екс-хубави стари сгради са като захабена, залющена кожа и направо плачат за лифтинг, панелките пък трябва да изтърпят трайната епилация... Но това не притеснява никого от агитката на “Прити шоп”-а. Те плескат отгоре още плакати - до постигане на пълен политически кич. Оня с ярко розовия руж, разтичащото се малиново червило, синята спирала, жълтите сенки. Знаете. Същевременно кандидат кметските плакати са идеално полирани и филтрирани. А лицата на тях са предпочели близкия план, защото естествено рекламират себе си. Особен блясък струи от галещите им погледи. Най-брокатен е този на левия Стоян Александров. Не ви ли се струва, че топлите му кафяви очи прекаляват с доброто настроение. Явно изкуствените сълзи са си свършили работата. На изявите на живо, обаче нещата хич не стоят така. При хубавото Наде Михайлова рекламата напомня много изявите на една родна актриска с буйни къдри и контракт за противопърхутен шампоан. И двете красавки са заобиколени от невзрачните лица на средностатистическия нефотогеничен българин. Нима не знаете - контрастът е основен принцип в предизборните образи. И в одеждите важи. Може би някой е посъветвал след печатницата Михайлова и тя се изписала на един от плакатите си с синя бейзболна шапка от времето на социалистическия реализъм. Така де – да е по-близко до народа. Стефан Софиянски пък е заложил на спортния стил. Долу костюмарите! Но защо именно от водещите, световни дизайнерски фирми ? Ами “Сто-сто-стоков базар Илиенци” къде отиде,а? И “Шир потреба”?
     Хайде, хайде – не трябва да униваме. И тези избори останаха зад гърба ни. Нали се забавлявахме и разбрахме какви са най-новите модни тенденции и новите коригиращи кремове за лице? Въпреки напудрените нови предложения, българският народ се показа консервативен и си избра парфюмът, с който е свикнал. Него си е ползвал, понякога му додява или е твърде летлив...Или го задушава...Дано само срокът му на годност не изтекъл. Не за друго – да не обринем прекалено много.
 
Мариана Иванова:
Безкомпромисно замества чешката филология с кинознанието в НАТФИЗ.
Мрази политическото лицемерие и лютите чушки.
Обича торти и Ричард Бах.
Вярва, че светът е такъв, какъвто си го направим.
И е убедена, че всяка отминаваща минутка е още един шанс да променим живота си.
 
статията е свободна за препечатване при следните условия>>>