Media Times Review    Google   
___









ѕреглед
 декември 2003

јЌ“»√ЋќЅјЋ»«Џћ » јЌ“»јћ≈–» јЌ»«Џћ
∆јЌ-‘–јЌ—ќј –≈¬≈Ћ

—тати€та е публикувана в списание –ј«”ћ. “екстът е по книгата на ∆јЌ-‘–јЌ—ќј –≈¬≈Ћ "L'obsession anti-americaine. Son fonctionnement, ses causes, ses inconsequences".

 ак да се об€сни все по-силно разрастващата се от 1999 г. насам война срещу глобализаци€та? ¬ойна не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации (те от сво€ страна дотирани от правителствата), обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми.

«ад войната срещу глобализаци€та, т.е. срещу свободното движение на хора и стоки, към което трудно човек може да бъде, по принцип враждебен, се крие една много по-стара и по-радикална война срещу либерализма и срещу негови€ най-важен представител и най-мощен световен медиатор - —јў. ѕо време на "антиглобалистки€ карнавал", състо€л се на 16 февруари 2001 г. в ћонпелие, "гвозде€т" на парада беше персонаж, маскиран като "чичо —ам", водещ къдраво кученце, с цилиндър и костюм в цветовете на американското знаме. Ќе би могло по-€сно да се посочи върховната изкупителна жертва. —поред старата социалистическа традици€ антилиберализмът и антиамериканизмът се свързват. —вободата на придвижване, дължаща се на глобализаци€та, им осигур€ва възможността да се озовават на кое да е м€сто на демократичната планета, независимо дали това ще са уволнени войници от победената комунистическа арми€ или техни политически наследници, които се събират на групи, решени поради липса на открита фронтова война, ко€то и не е по силите им, да вод€т необезпоко€вани партизанска война. √лобализаци€та, дори като не€сна иде€, им служи като нова мишена, чрез ко€то цШл€т вечните си врагове. ќпрост€вам? ѕреувеличавам? Ќи най-малко. ѕо време на една антиглобалистка демонстраци€ в Ћондон на 30 ноември 1999 г., поддържаща провеждащата се по същото време демонстраци€ в —иатъл срещу —ветовната търговска организаци€, върху едно от знамената можеше да се прочете текстът: "ѕриватизаци€та убива, капитализмът убива."

¬прочем какво твърди "Le monde diplomatique" или ѕиер Ѕурдийо? —поред т€х и техните съмишленици глобализаци€та ще породи нарастваща бедност на планетата в полза на малка група богати, които ще стават все по-богати. “ова, нека го назовем, е същото, което през ’≤’ в.  арл ћаркс предвиждаше за бъдещето на индустриализираните страни от «ападна ≈вропа и —еверна јмерика: все по-бързо затъване на все по-многобройни групи в една все по-тежка мизери€, срещу все по-намал€ваща група от шепа все по-богати капиталисти. ѕознаваме санкци€та на историческото развитие върху това гениално пророчество. ћожем да си спомним, че още в кра€ на 50-те години ‘ренската комунистическа парти€ пропагандираше темата за "абсолютната пауперизаци€" на работническата класа по време на "славните 30-те години", когато равнището на живот очевидно растеше. ј! Ќаучни€т социализъм! Ћионел ∆оспен поздрави в лицето на антиглобалистите от √енуа, √ьотеборг, Ќица или —иатъл "световната про€ва на едно гражданско движение". ¬същност по-скоро става дума за едно изплуване на малцинство, свързано с антидемократично насилие. Ќаистина демокраци€та дава право на всеки мирно да протестира, т.е. да демонстрира, съобщавайки на глас и върху плакати своите мнени€ и изисквани€. Ќо антиглобалистите, особено след —иатъл, преминаха границата на обикновената демонстраци€.

Ќавс€къде, където се по€в€ват, още в началото т€хната цел е да попречат на срещите на държавните ръководители и на правителствата, избрани с редовните гласове на избирателите, или на законни представители на международни организации, или още, както в ƒавос, на среща на личности и обм€на на гледни точки, без правото да взимат решени€. ¬€рно е, че според манталитета на тоталитаристите да сподел€ш идеи, противоположни на техните лозунги, е престъпление.  ъдето и да отидат по света, тези твърде глобализирани антиглобалисти окупират сградите, в които тр€бва да се състо€т срещите, с цел да прогон€т със сила участниците или да наложат мълчание. ≈то защо различието между гол€мата група на демонстрантите, наречени пацифисти, и малцинството на агресивните анархисти, които - както ни разказват - проникват сред първите, е само лъжа и лицемерие. ƒа искаш чрез физическо насилие да направиш невъзможна определена среща, това не може да се осъществи по мирен начин, това означава да се подмени насилието с конфликт. “ези средства са същите, както приложените от черните или каф€вите ризи и от грубите комунистически ръце. Ќещо повече - ако агресивните анархисти са наистина малцинство сред разрушителните части на антиглобалистите, как би могло да се об€сни, че мнозинството, определ€що се като пацифистко, не усп€ва да ги неутрализира?  ак така 100 000 или 200 000 идеалисти, влюбени в мира, са безсилни да попречат на н€колкостотин терористи, пристигнали да пл€чкосват, да разрушават, да чуп€т, да пал€т, да крадат? „овек може да се поддаде веднъж, но не 6, 7, 10 пъти. ¬прочем, жестоката диващина, защитена или практикувана от "мирните" антиглобалисти, далеч не е намал€ла между —иатъл от 1999 г. и √енуа от 2001 г., а интензивно нараства.

“ова, че италианската полици€ в √енуа премина границите при поддържане на демократични€ ред поради факта, че един полицай на 20 години уби демонстрант на 23 години, е наистина възмутително. ¬се пак тр€бва да се отбележи, че пресата и опозици€та в »тали€ пламенно публично заклеймиха полици€та и правителството и смъртта на млади€ мъж не беше обект на полемика, въпреки че снимките показваха, че карабинерът е бил в законна самоотбрана . Ўведската полици€ в √ьотеборг - град, чийто център беше "мирно" разрушен, приложи в отговор репреси€, ко€то подхождаше по-скоро на партизанска война, а не на демонстраци€. “€ стрел€ше дори с истински патрони, но за щастие имаше само ранени. ≈, не става ли дума за истинска партизанска война? ’итростта на тези псевдодемонстранти, всъщност бунтовници, е, че прехвърл€т отговорността за жестокостта, чиито инициатори са, единствено върху полици€та. ћетежниците от крайната десница, които на 6 февруари 1934 г. в ѕариж се отправиха към двореца на Ѕурбоните с цел да разби€т вратата и да прогон€т депутатите - точно това, което прав€т днес антиглобалистите в интернационален мащаб срещу "върховете", вмениха на реакци€та на полици€та и единствено на не€ жертвите, които защитата на –епубликата предизвика, по т€хна вина. Ѕез съмнение полици€та не е била напълно невинна, но още по-малко невинни са метежниците. » в двата случа€ жестокостта на полици€та е резултатът от жестокостта на метежниците, а не причината за не€. Ќеобходимо ли е да припомн€ме, че преди откриването на "срещата на върха" в √енуа полицейските служби получиха колети-капани? ќтвар€йки един от т€х, участник загуби окото си, докато "мирните" демонстранти хвърл€ха превантивно по улиците на града коктейли "ћолотов".

“ова, което показва, че жестокостта е самоцелна, е нейната ненужност, защото почти всички демонстранти антиглобалисти са от демократичните страни. “е се възползват от свободата да се из€в€ват, от правото на глас, могат, ако решат, да създават политически партии и да участват в избори, за да се опитат да наложат своите идеи по път€ на убеждението и избора. ѕри тези услови€ като частен случай може да се приеме, че един министър-председател ги поздрав€ва с избора на различен път. ∆естокостта и физическото насилие са легитимни срещу диктатурите, защото са единствена възможност за тези, които искат да участват във възстанов€ването или установ€ването на демокраци€та. Ќо метежниците от Ќица и √енуа правеха обратното - атакуваха демокраци€та, за да наложат силата.

«а да бъдат разбрани, тр€бва да се припомни стари€т културен фонд, който ги обвързва с "революционната" традици€. ƒа подражават на революци€, ко€то от век се укрива и позорЇ - това търс€т тези демонстранти. “€хната цел не е чрез демократични действи€ да попул€ризират една антиглобалистка програма, на каквато имат право и каквато всъщност те н€мат - до такава степен техните идеи са непоследователни и ограничени. ƒействието при т€х предхожда мисълта и се задовол€ва да удължава политическата предистори€ на модерни€ св€т, подобно на култовете от неолита, продължили да съществуват в основите на –енесанса. јнтиглобалистите би€т с железни палки барабана на антикапитализма и антиамериканизма, верни на легендата за чудодейни€ ефект на градската партизанска борба. ƒа добавим, че използваха повода да си "подар€т" един нов враг - либерала —илвио Ѕерлускони, в техните очи "фашист", въпреки че за втори път е демократично избран, който придава допълнителна пикантност на стерилното удоволствие на античното им видение.

"ћладите" антиглобалисти в действителност са идеологически старци, фантоми, възкръснали от едно минало на разруха и кръв.  олкото до "обнов€ването", в √енуа се вид€ха отново червени знамена със сърп и чук (които дори екскомунистическата парти€ в »тали€ бракува след 1989 г.), изображени€ на „е √евара и сили на „ервените бригади. ¬ глобализаци€та демонстрантите атакуват демократични€ капитализъм, јмерика, това, че от най-малко половин век т€ е най-проспериращото и креативно демократично капиталистическо общество. јтакуват либерализма, или казано по-точно, свободата, чиито първи ползватели са самите те, тъй като се придвижват по вс€ко време където пожела€т. јко би тр€бвало да се санкционира техни€т диктат и да се възстанов€т навс€къде граничните бариери, паспортите, визите дори и за туристите, н€маше да се случи нито —иатъл, нито √ьотеборг.

“ова не е единственото противоречие в ограничени€ им умствен багаж. Ќапример те хвърл€т в огън и кръв —иатъл в името на борбата срещу "дивата" глобализаци€, "ко€то е от полза само за богатите". ¬прочем кой беше в —иатъл? —ветовната търговска организаци€ (—“ќ), чи€то задача е да регламентира световни€ икономически обмен, именно за да предотврати неговата "дивота". —лед създаването на —“ќ не съществуват държави в света, които да не жела€т да бъдат нейни членове, най-бедните са най-нетърпеливи. ј кои се срещаха в Ќица или в √ьотеборг? ѕредставители и управл€ващи от ≈вропейски€ съюз, в който н€ма нищо "глобално", тъй като в него членуват 15 държави, докато на планетата съществуват над 200.  ои се срещаха в √енуа? √-8, т.е. седемте най-индустриализирани държави с любезното участие на –уси€. ¬ъпреки че вли€нието им е международно, все пак те не са "цели€т св€т". “е не са ќбединените нации. ќпитите им да съгласуват своите политики, евентуалните им договорености не игра€т никаква санкционираща рол€ за другите страни. ѕретендирайки, че атакуват глобализаци€та, рушителите от √енуа всъщност атакуват сами€ капитализъм (впрочем те разрушиха фасадите на банките преди началото на срещата) и най-"сатанинското" му въплъщение - јмерика. ѕоводът за това е - стари€т рефрен: богатите държави не биха се ангажирали с бедните. ѕо-нататък ще имаме възможност да покажем несъсто€телността на тази легенда. Ќо в този случай се очертава допълнително противоречие - срещата на върха на √-8 в √енуа целеше да обсъди именно този проблем. » осемте намалиха дълговете на бедните държави. “е подкрепиха обществената помощ за развитието на ёга, откриха световен фонд за финансиране на медицинска кампани€ именно в ёжна јфрика срещу —ѕ»Ќ-а, малари€та и туберкулозата.

«ащото освен това в √енуа членовете на √8 за първи път б€ха поканили африкански ръководители да присъстват и да вземат участие във форума. Ѕритански€т министър-председател поздрави това начало, което той нарече "амбициозен план "ћаршал" за јфрика". ”жасни€т ƒжордж Ѕуш беше поискал преди началото на срещата "повече заеми за здравеопазването и образованието в най-бедните страни". “ой об€ви по този повод "радикална политическа пром€на" на администраци€та си . “ой каза: "Ќо да не се лъжем - тези, които протестират срещу свободната търгови€, не са при€тели на бедните." ¬ъпреки че е общопризнат като глупав (ако се в€рва на европейската преса), по този въпрос президентът на —јў не грешеше. ќнова, което искат бедните страни, всъщност е по-свободен достъп на техните продукти, по-специално до селскостопанските пазари на богатите държави.  азано друго€че, те искат повече, а не по-малко глобализаци€. ќт друга страна това, което доказва липсата на €снота на бунтарите, самите те богати, впрочем, е фактът, че те подкопават "срещи на върха", чи€то цел е да разшир€т свободата на търгови€та, т.е. да увеличат износните възможности на бедните държави към по-платежоспособни региони; такъв беше и антиамерикански€т протест в  вебек, където б€ха положени основите на уникален континентален пазар, предназначен, между другото, да отвори —еверна јмерика за селскостопанското производство на ёжна јмерика. “ук също градът беше щурмуван, нападнат и пл€чкосан.

 огато отблизо се проследи тази каша, ко€то служи за интелектуален пълнеж на антиглобалистките вопли (мога да продължа списъка), се установ€ва, че от т€х не би могла да се извлече програма, годна за практическо приложение.

»злагането на този безсмислен безпор€дък до такава степен е смущаващо, че дори европейските ръководители с репутаци€ на либерали, които по принцип не фигурират сред множеството на изпитващите носталги€ към палеосоциализма, се об€в€ват за "впечатлени" от антиглобалистките метежници и са убедени в необходимостта да се води диалог с т€х. Ќещо обичайно е да се види как ц€лата л€ва преса и една политическа прослойка, ко€то през 1989 г. сричаше мъчително нещо за разтърсваща ревизи€ и претендираше да "си е взела поука" от социалистическите катастрофи и абсурди, днес надава победни викове, поздрав€вайки с€каш от Ѕога дадената неочаквана атака на този нов кръстоносен поход срещу глобализаци€та, разбрана като синоним на капитализма.

ќбратно - трудно е да се разбере причината, поради ко€то лидерите на десницата приемат или се опитват да приемат сериозно политическата бълвоч на антиглобалистите. «ащо в √енуа президентът на –епублика ‘ранци€ ‘рансоа Ўиракпледираше за "нормално и посто€нно споразумение" с протестиращите? «ащо в една обширна стати€ об€ви, че е дошъл моментът да "се очовечи глобализаци€та" ? Ќима т€ е нехуманна? ѕодобна формула е равностойна на безотказно приемане на клишето на метежниците и на сътрудничество с антилибералната стратеги€ на възстановената левица. ѕо примера на ∆оспен, Ўирак дори поздрав€ва "световната гражданска съвест". «ащо е нужен този социалистически жаргон? ¬€рно е, че това се отнас€ до синдром на д€сното, по-специално на френското д€сно. ќстаналите ръководители от √-8, дори социалдемократите, не последваха Ўирак по този път без изход. “е целМт да запаз€т правото си да взимат решени€ заедно с партньорите, без да се съобраз€ват с напълно нелегитимните метежници. —ъщо така в€рно е, че ‘ранци€ има силна традици€ на либерални мислители, но политическата десница не ги познава - т€ винаги е била направл€ваща, планираща, бюрократична и регламентираща. Ќакра€, в€рно е и това, че особено след кра€ на ¬тората световна война френската десница изгар€ от едно силно желание, което € парализира, въпреки че не е увенчано с успехи, нито с възвръщаемост - желанието да се хареса на левицата.

Ѕернар  ушнер, чи€то дейност към организациите "Ћекари без граници" и "—ветовни лекари" в защита на бедните държави буди уважение, в известен смисъл загуби част от авторитета си, когато възкликна след метежите срещу √-8 в √енуа: "“ова е май 1968 г. в световен мащаб!" Ќаистина, нищо не налага така глобализаци€та, както антиглобализмът. ќще повече, че формулата е удобна, но исторически не€сна. ƒвижението, което ние французите наричаме "ћай 68-ма" заради месеца, през който то се случи във ‘ранци€, беше започнало н€колко години преди това в —јў под една по-оригинална и не толкова марксистка форма, а след това и в √ермани€. Ќека си го припомним: заедно с дефинираното като благопри€тно развитие на мисленето и нравите, европейски€т "ћай 68-ма" изц€ло и много бързо се отдаде на общото с тоталитарни€ социализъм в неговите маоистки и троцкистки варианти, въпреки че в началото беше антитоталитарен като нагласа. ¬ същото време, отказвайки да играе по правилата на демократичната законност и бидейки прието заради формата си от източните комунистически държави, движението, наречено "ћай 68-ма", се изроди в кървав тероризъм, продължил през следващите 20 години. “огава се създадоха „ервените бригади в »тали€, „ервената фракци€ в √ермани€, японската червена арми€, белгийските воюващи комунистически €дки (CCC) и по-маргиналните, но не по-малко страшни разклонени€ на "ѕр€ко действие" във ‘ранци€ (Action directe). ѕодвизите, които принадлежат на тези организации, не биха могли да служат за пример на поколени€та на ’’I в., нито като навременни, нито като законни. —амите протестиращи антиглобалисти пон€кога са на крачка от това, да се изрод€т в терористи. —лучвало се е дори да прекрачат границата в сво€ антиамериканизъм, когато в јнгли€ през 2000 г., заложиха бомба в "ћакдоналдс", ко€то уби млада жена. ћежду съвременните антиглобалисти и движението от 68-ма наистина има нещо общо в опростената представа за марксизма: абсолютното зло е капитализмът, осъществен и направл€ван от —јў. “ъй като след √енуа се заговори за в бъдеще да се организират "по-скромни срещи на √-8", в един от броевете на "ћонд" (24 юли 2001 г.) карикатуристът ѕлантю публикува рисунка, на ко€то се вижда чичо "—ам" (кой друг?), лагеруващ под една тента, чиито забити в тревата 7 колчета са останалите 7 партньори, членове на √-8. ћежду т€х се разпознава образът на ∆ак Ўирак. ”рокът е €сен - единствени€т реален господар на √-8 е јмерика, на ко€то другите демокрации са прислужници в името на световни€, т.е. на американски€ капитализъм. “ози "елегантен" сатиричен анализ не би загрозил и брой на "ёманите" от 1950 г.

—ъществува и друго общо убеждение между участниците през 68-ма и насто€щите антиглобалисти - и преди, и сега протестиращите по улиците см€тат, че са по-легитимни от гласуваните на избори правителства. ¬ него може да се разпознае един от най-мухл€салите модели на закачените на тавана фалшиви украшени€ на марксистките догми: надигането на "масите" е по-демократично от "чистата" демокраци€. ќще по-лошо: след √енуа известни политически лица от левицата (‘рансоа ќланд, ∆ан-Ћюк ћеланшу, Ќоел ћамер във ‘ранци€ и др.) об€виха закриването на √-8. «аключението, което следва, е, че избраните чрез законни избори правителства губ€т правата си от момента, в който улицата ги отмени.

ясно е, че многобройните демонстрации могат да бъдат знак за определено обществено мнение, за което едно или група демократични правителства би тр€бвало да си дават сметка поне с оглед на предсто€щите избори. Ќо ако се подчин€т на това, те се дисквалифицират, защото тези демонстрации са агресивни в стремежа си да парализират функционирането на самата демокраци€. ѕри тези случаи на демократите, достойни за това име, се налага упорито да напомн€т, че в политическата им система властта се определ€ чрез пускане на бюлетини в урните, а не чрез хвърл€не на камъни във витрините. ќбезпоко€ващо е, че левицата, дори републиканската, не съхран€ва по-дълго този осъзнат принцип.

«ащо го забрав€? «ащото според не€ антикапитализмът оправдава този проблем, тъй като "капиталистическата арогантност" - това е "американската арогантност". ѕри все това интересно е, че където и да възникнат икономически проблеми или тежка криза, "потъващите" страни се обръщат за помощ или за намеса именно към јмерика. “ова е валидно както за јзи€, така и за јфрика; както за Ћатинска јмерика, така и за —ърби€ или –уси€. Ќа 30 юли 2001 г. председател€т на —ветовната търговска организаци€ сигнализира, че крайната мудност в постигането и прилагането на решени€, отнас€щи се до международната търгови€, вреди на най-бедните страни. ќсновната причина за това забав€не е, казва той, отказът на богатите страни да намал€т дотациите си за селското стопанство, което е непр€ка форма на протекционизъм. “ози икономист, заемащ пост, който му позвол€ва да следи фактите, всъщност твърди, че в основата на бедността е не пазарната икономика, а недостигът на пазарна икономика.  онстатаци€, ко€то не развълнува левите антиглобалисти. ќнова, което те биха желали, е да се разрушат развитите икономики, защото според т€х това развитие се съчетава с капитализъм. «а последното имат право.

ќбикновено основанието за присъдата над глобализаци€та е, че т€ ще подчертае неравенството и ще утежни бедността. »стинската причина, ко€то стои зад желанието т€ да се отхвърли или контролира, е, че в насто€щи€ си модел глобализаци€та се идентифицира с капитализма и с пазара, които от сво€ страна в насто€щи€ контекст се свързват с американското надмощие.

«а да се прецени правилното и грешното в тези твърдени€, често възприемани безкритично дори от привърженици на пазарната икономика, би следвало да се отговори на следните три въпроса:

ƒали глобализаци€та чрез пазара е нещо лошо?

ƒали е нещо лошо, защото в съвременната Ї верси€ т€ осигур€ва поле за експанзи€ на американската свръхсила? ƒали съвременното човечество се унифицира като се американизира?

¬€рно ли е, че чрез глобализаци€та богатите стават по-богати, а бедните по-бедни както в световен мащаб, така и в рамките на отделните държави?

следваща страница>>>

Copyright ©2003 –азум