Media Times Review    Google   
___









Изкуство
 декември 2003

Вим Вендерс
Да не останеш сам в огромна къща
     Първа публикация в “Europe sans rivage”, Париж 1988 г.
 
     “L’Identite culturelle Europeenne”, “Културната идентичност на Европа”... Опитвам се да разбера всяка дума поотделно, както и общия им смисъл, да ги видя пред очите си и зад всичките мнения, описания, исторически наблюдения и философски анализи, които в последните дни изчетох и изслушах, сам да си съставя картината и да създам емоция в сърцето си.
     Като единствен пътепоказател за рефлексията ми към темата беше въведено допълнително заглавие: “L’Europe vue d’ailleurs”, “Европа, погледната от другаде”. Погледната, гледана, това ме интересува. Гледането е моя професия, тъй като аз правя филми. Със следващите редове искам да погледна към Европа, вместо да я анализирам.
     “Европа, погледната от другаде...” Защо въведоха това “от другаде” ми беше ясно, тъй като от 8 години живея и работя в Съединените щати. И това би било единственото оправдание за изказването ми сега. Освен това причината не е за пренебрегване, мисля си, защото в края на краищата в Америка, там, в чужбина, за първи път дефинирах професията си като европейска. “Аз съм европейски кинорежисьор”, казах аз там. И след като веднъж се определих така и приех факта, че никога няма да стана “американски кинорежисьор”, и след като после реших заради това самоопределение, но също така и за него да се върна у дома, тогава казах: “Върнах се в Европа”. Не казах “в Германия” или “във Франция”, а “в Европа”. Дали разстоянието бе това, което предизвика така да определя мястото, защото, погледнато от Америка, всички европейски държави изглеждаха твърде малки и свързани помежду си? Не вярвам. Не беше въпрос нито на дистанция, нито на география.
     В Америка ми липсваше нещо – усещах го болезнено и всепроникващо и по такъв натрапчив начин, че не беше достатъчно да кажа: “Искам да се върна в Германия или във Франция”. Не, новото му определение бе Европа и само тази посока изразяваше както потребността, така и желанието ми.
     Защо не бях почувствал този порив по-рано, още когато живеех “в Европа”? Защо за мен Европа стана забележима “от далеч”, а не когато бях в нея? Често трябва да изгубиш нещо, за да се научиш да го цениш. И така – какво загубих в Америка, ако изобщо нещо съм губил? “Идентичността” си? Коя? И защо? Защото не можах да стана американец или още по-лошо, защото все пак въпреки всичко съм станал?
     Трябва да започна още веднъж отначало и да се опитам посредством асоциации по-добре да схвана думите, които сега използвам. “Идентичност”: това, което спира страха, което побеждава ужаса от нищото. Недостиг на идентичност: тогава се отварят пропасти от притеснения и страхове. Загуба на идентичност: отчаяние и смърт. Значи “идентичността” е оръжие, защита, снаряжение, земята под краката ни, сигурност, сила, гордост. Добре. И така – какво би означавала комбинацията от двете думи: “културна идентичност”? Да станеш едно цяло с нечия култура – чрез нея, в нея? И каква би била дефиницията за “култура”, ако не “храна за душата”? Това, което ни дава сили физически и морално да оцелеем. В този смисъл аз действително преживях в Америка недостиг на идентичност: душата ми не получаваше необходимата храна.
     Сега ми изглежда, че моята “немска идентичност”, която някога, тръгвайки за Америка, прибрах заедно с багажа си, не ме защитаваше достатъчно. Тя не можа да устои на американските съблазни. За късмет си бях взел и друг костюм – така да се каже втора кожа, която по-добре се съпротивляваше: под немския си жакет носех европейска бронирана жилетка (моля, да простите цветистия ми език в случая), изтъкана от многообразие на езици, култури, граници, съседства, войни и мир. Точно това са нещата, които липсват на американците. Те са сами, те се държат само за сегашния свят. Техният ужасен проблем се състои, от една страна, от чувството за премисленост, и от друга – от страха да не би да бъдат победени. Но това е друга тема: да живееш сам в огромна къща. В Европа по-често се случва обратното. Опитът да се живее под един покрив е носил много мъка, но днес е сила, богатство.
     И всички различни национални идентичности днес биха могли да се съберат под огромен щит и да продължат заедно да живеят и надживяват.
     Трябва още веднъж да се върна назад. Говорих за европейска професия.
     В действителност съществува европейско изкуство и общ език par excellence: европейският филм. “Европейската идентичност” най-ясно се изразява във филмите – много по-добре, отколкото при другите изкуства в техните национални варианти. Бих искал да ви припомня някои от имената на големите европейски творци като Айзенщайн, Карл Теодор Драйер, Ланг, Реноар, Роселини, Бунюел, Трюфо, Тарковски или днешните Фелини, Антониони, Годар, Бергман, Ангелопулос, Мануел де Оливейра, Атънбъро... не знам къде да спра с изброяването. Само европейското кино днес, в епохата на електронните образи, на сателитните и кабелните комуникации, е запазило достойнството и морала си сред дивата какафония на образите и може да задържи лавината, която се спуска отгоре ни. На инфлацията на образите, създаващи същия недостиг на идентичност, владеещ вече американските образи и телевизия, ние противопоставихме нашите европейски образи, нашето общо изкуство и език – европейското кино, призвано да ни закриля и опазва.
     Нямам намерение да дефинирам това изкуство или пък “европейската идентичност” – най-важното е, че тях ги има. В двата дни тук тази европейска идентичност бе наречена как ли не: необяснима, ненамираема, но в същото време явна и видима. Бих дал всичко тя да си остане необяснима, но да продължи да действа явно и да продължава да ни облъчва. Надявам се, че всички ние ще си останем французи, немци, англичани, ирландци, поляци, португалци, гърци или шведи, но ще можем въпреки всичко да споделяме нещо общо, необяснимо и видно: привилегията да живеем под покрива на една крепост на име Европа.
 
    * Есето е включено в книгата "Логика на образите", ИК "Колибри", 2002 год. Media Times Review препечатва текста със специалното разрешение на издателството.

MTR Връзки
Можете да купите книгата online оттук: