Media Times Review    Google   
___









преглед
 декември 2004

Вервайте ни! Или готови ли са левите?

Юлиян Попов в Mediapool

Обнадеждени от все още слабото дясно, левите се надяват на власт. Готови ли са обаче за нея и докъде е стигнала тяхната икономическа модернизация?

След осем години в задния двор, дишането на левите започва да се ускорява. Мирише на власт. БСП се прекръсти на Нова левица и сякаш сериозно се готви за власт. Лидерът й дори заяви, че тяхната цел е абсолютното мнозинство на изборите.

Нова левица не е случайно име. Това е името, с което се подвизава феноменално успешната партия на Тони Блеър, британския министър председател, който май се готви да кара трети мандат и да засенчи дори Маргарет Тачър. Британската лява е особена партия. Уж е лява, но е и дясна. Уж беше за социален и държавен контрол, а приватизира неща, които и консерваторите не смееха да раздържавят. Уж беше против елитните училища, а децата им все в тях се учат. Британската икономика бумти почти с пълна пара, безработицата е незначителна, бизнесът е доволен, хората са готови да простят на Блеър лъжи, грешки и частични провали.

Българските нови леви се учат усърдно от британските си колеги, посещават ги, следят и копират движенията им, преписват фрази, правят сходни обещания. Готови ли са обаче те да бъдат българските нови леви на власт?

Напоследък се чуват твърдения, от Ахмед Доган например, а и от други политически настроени мъже, че преходът изисквал дясно управление и тъй като преходът още не бил свършил, то не било още време за ляво управление. Тия дни един от водещите леви мъже мъдро заяви: "Ако е вярно, че преходът по презумпция не може да бъде ляв, и ако е вярно, че преходът е свършил, то очевидният извод от този политически силогизъм е наличието на предпоставки за ляво управление на страната ни." За да няма съмнение в сериозността на това твърдение, човекът дори се е подписал като "Румен Овчаров ... магистър по макроикономика." Не просто икономика, не микроикономика, а МАКРОикономика. Как да не му вярваш.

Идеята, че преходът е ляв или десен може да израсне само на почва наторена от випускници на АОНСУ, преяли с плодовете на диалектическия материализъм. Въпросът не е в коя фаза се е завъртяло колелото на историята, въпросът е в това, какво една партия предлага като политическо решение за страната и какви са нейните шансове да изпълни това обещание. И какви гаранции дава.

Британските нови леви, които впрочем не са точно цвете за мирисане, излязоха с идеята за силна икономика, която ще даде по-голям ресурс за реализиране на идеята им за социална справедливост, за разлика от старите леви, които се държаха като Робин Худ - вземи от богатия, дай на бедния. Българските нови леви си написаха манифест, в който повтарят тази идея. Ние сме за силна икономика. Е, и Сталин беше за силна икономика, въпросът е как да я засилиш.

Манифестът на новите леви е интригуващ документ. Той започва с гръмката заявка, че живеем в драматично време на радикална промяна, в чиято сърцевина стои смяната на индустриалната с информационната епоха. После се гмурка в неназован антиамериканизъм, за да изплува радостно в топлите води на Обединена Европа. После следват разни странности от типа на апел за солидарност в "човешката цивилизация".

След ценностите, както си му е редно, следват конкретните неща. Българските нови леви са за "конкурентни фирми". Това обаче няма нищо общо с конкуренция. Конкурентните фирми според тях се правили с помощта на държавата и на ... европейските директиви. Според манифеста: "Предстоящото членство в ЕС откроява пределно ясно основното изискване за работа и растеж - наличието на конкурентоспособни фирми...", за което била необходима стратегия," съгласуваща с помощта на държавата усилията на фирмите с интересите в обществото". Така било според Лисабонската стратегия. Е, щом така казват в Брюксел, за какво са ни учебници по икономика. Звучи като Нова макроикономика, която още я няма по учебниците.

И разбира се, като пряко следствие от идеята за конкурентни фирми и от факта, че навлизаме в информационната епоха следва, според лидера Станишев, " необходимостта от създаване на реални (разбирай държавни бел ЮП) стимули, които да стимулират и подкрепят българското производство". Или според господин Пирински "материалното производство". Не информационните технологии, образованието или ефективността на труда, а материалното производството. Кремиковци, Стомана Перник и Димитровград. Бъдещето на България. Следващата стъпка вероятно е въвеждане отново на почина на Стаханов и препрочитане на "Как се каляваше стоманата" в превод на френски.

За да не се създаде усещането, че социалистите говорят едно по манифестите си, а после ще вършат друго, те затвърдиха възгледа си за силна икономика, като се обявиха против всяка едра приватизация. Тоест за доизсмукване, и изплюване, и на последните капки кръв, които са останали в няколкото най-сетне раздържавяващи се едри компании от типа на БТК или ЕРПтата. Няма съмнение: "Казана дума, хвърлен камък", или "Кръвта вода не става" или "вълкът козината си мени....". Социалистите не се шегуват.

Толкова за силната икономика и за новата лявост. Отсега може да се каже, че от тази икономика, много пара за социални дела няма да падне. Разбира се, ще паднат помощи от ЕС, МВФ ще продължи да упражнява контрол, така че между подаянията и директивите, все ще има по нещо за училищата и болниците.

Как обаче ще се харчат тези пари? Тук е другата тревога от Новата лява. От тях би трябвало да се очаква да направят нещо повече за образованието. Много социална и лява сфера. По този повод манифестът мълви: "Заявяваме, че образованието е нашият пръв приоритет. Ние сме за образователна система, която гради национални ценности и идеали и отговаря на потребностите на икономиката и обществото." Това е. Образованието ще гради преди всичко национални ценности и идеали! После, каквото там иска икономиката, нали сме нови леви, каквото искат, да влачат. Какво ще е това образование, ще направят ли новите леви нещо за стандартите, за повишаване на качеството, за академичното и професионалното образование, за конкурентността му, за продължаващото обучение, което да осигури възможност на всеки да повишава квалификацията си и да бъде конкурентноспособен на пазара на труда, нещо за предучилищното образование, което да помогне на майките да имат време да работят, например? Няма. Има само национални ценности и идеали.

Нещо за здравеопазването? Ъ-Ъ! Няма. Освен, че работата, здравеопазването и образованието са наречени основни човешки блага (!), за разлика от политиката, която пък била "общо благо" (!). Каква система на здравеопазване смятат да подържат и изграждат новите леви? Против или за пълната приватизация на здравеопазването ли са? Как ще гарантират контрола върху достъпа и качеството на здравното обслужване? На основата на конкуренция ли ще се развива здравеопазването или на централизиран държавен контрол? Нещо за доболничната помощ? За профилактиката? Нещо.... каквото и да е, което да даде някаква идея що за здравна политика ще провеждат новите леви? Няма.

Някой ще каже: Ама това е манифест, не е програма. Е, хубаво. Манифестът на тяхната пътеводна звезда Тони Блеър също е манифест, а за училищата казва, че ще предприеме 10 стъпки за подобряване на училището. И после ги реди: "10,000 учители повече; място в детска градина за всяко тригодишно дете; по-висок процент ученици да постъпват в университет" и т. н. За здравеопазването казва: "седем хиляди допълнителни болнични легла; премахване на смесените болнични отделения; опитна старша сестра във всяко отделение" и т. н. Нека дадат такива обещания, пък после да видим как ще се оправдават с национални идеали и човешко достойнство. Вместо това обаче над българските нови леви виси едно голямо: Вервайте ни!

Вервайте ни! И защо ще ви верваме? На Симеон хората му верваха, щото не го знаеха що за стока е. А и той, колкото и да е странно, напоследък криво-ляво започна да се ориентира в родината си. Вас като ви знаем и като на всичко отгоре дума не проронвате за това какво ще правите с тая държава, как ще я направите по-заможна и как ще и харчите парите, как да ви верваме?

Та на въпроса, готовите ли са новите леви, отговорът изглежда е "не". Може би имат нужда от още един мандат в санаториума на политиката преди да се опитат още веднъж да напънат старите си жили.

Друг е въпросът колко са готови десните.

 

Статията е публикувана през ноември 2004 в електронното издание Mediapool