Борис Хагадисян *

стихотворения

               Къде ли крие се душата ми?

               Къде ли крие се душата ми
               (стъписана, нещастна, мъжка,
               несподелено влюбена
               в жена далечна някъде в Колумбия,
               “тогава”, “там”, и “някога”,
               и “може би”,
               и вече “никога”)
               докато тялото ми
               (похотливо, заслепено, оздравяло,
               жилаво, нетърпеливо,
               “сега”, и “тук”, и без остатък,
               без “някъде”, без “може би”)
               превръща се на свирка, флейта, цугтромбон
               за виртуозните солистки от Одесос,
               обсаждали го търпеливо три години...

               И кой ли пише този стих,
               щом тялото е сексуален роб,
               а пък душата е лщбовен емигрант?

               Оцелял, побелял, неразбрал войнико:
               южно е само името,
               а речта в кафенето е варварска;
               не южен сок ще намериш в плода,
               а изваян студен алабастър.

               Не реди рими любовни, войнико римски –
               любимата твоя читателка
               е отшелница в зимна Юдея,
               а без нея –
               отнася ги вятърът...