Media Times Review    Google   
___









перспективи
 декември 2004

Ирак и спонтанния ред

От Макс Бордърс, Jujitsui-Generis


Изучаването на спонтанния ред дълго време бе специфична задача на икономическата теория, въпреки че биологията от своето начало се занимава с този специфичен вид спонтанен ред, който ние наричаме организъм.

Ф. А. фон Хайек


Анти-военните и про-военните либертарианци се разделиха наскоро в ораторската серия, организирана и проведена в института за пазарна икономика Cato. Ястреби като Дерой Мърдок и Роналд Бейли се обединиха срещу гълъби като Чарлс Пена и Робърт Хигс в това, което може да бъде наречено граждански и просвещенски дебат.

Въпросите: Имат ли Съединените щати оправдание за нахлуването си в Ирак? Трябва ли да се оттеглят? Ще го направят ли?

Начинът, по който двата лагера представиха визиите си за успех в Ирак, беше особено изразителен. Ораторите с анти-военна позиция бяха скептично настроени за “опитите да се наложи” демократичен републикански режим на иракчаните, а про-военно настроените говориха за “премахване на спънките” пред свободата, търговията и стабилността. Парадоксално, внимателният наблюдател би открил нещо ценно точно в точката, където двете страни не постигнаха съгласие, а именно как прозренията на Фридрих Хайек могат да обяснят конфликта. Всеки, който го е грижа за положението в Ирак, би трябвало да обърне внимание на интерпретациите на философията на Хайек, направени и от двете страни. Всеки от двата лагера можеше да даде теза за проект за изграждане на държава. Ключовите идеи на Хайек са двете страни на една и съща монета. Тъй като дефинициите на “спонтанния ред” и “непредвидимите последици”, които откриваме в общите справочници, не обясняват така ясно връзката между справедливостта и тези две идеи, аз ще дам икономическо обяснение:

Спонтанният ред е сложен социален ред, който се появява и развива без план от свободно взаимодействащи хора, които следват собствените си виждания за добър живот. В този ред може да бъде включена търговията, свободното коопериране (сътрудничеството) и силно развитите системи на социални норми. Спонтанно изграденото общество е толкова сложно, че нито един човек няма способността да го разбере напълно. Ако не вярвате в това, опитайте се да проумеете всички процеси, които ви карат да четете тази статия сега – включително изработката на вашият личен компютър.

Непредвидимите последици по-лесно се познават и разбират. Това са събития, които се случват неочаквано когато, да кажем, едно правителство се опитва да регулира или планира някаква изключително сложна операция. Често пъти подобни последици дават резултати обратни на очакваната цел. Например, ако правителството направи закон, който да задължава във всеки самолет да има специални места за безопасност на децата, хората ще предпочитат да използват сухопътния пред въздушния транспорт, заради по-високата цена на тези допълнителни места. Резултатът може да бъде повишаване на катастрофите по пътищата, включително повишаване броя на загиналите деца при автомобилни инциденти, като в крайна сметка пътуването с автомобил се окаже далеч по-опасно от пътуването със самолет. Скептиците към окупацията на Ирак твърдят, следвайки подобна логика, че американските амбиции в региона не могат да се осъществят и това води до проблема за непредвидимите последици. Също така много хора изпитват съмнения към вътрешната способност на Ирак да изгради либерална демокрация и неговият културен багаж - включително всепроникващия ислямски национализъм. За разлика от Германия и Япония, които имат в историята си перод на конституционен либерализъм, Ваймарската република и имперската конституция при Мейджи, Ирак няма исторически опит с такива институции, който да помогне за възприемането на демокрацията. Въпреки че Ирак е имал конституция веднъж, тя отново е била част от наложен отвън ред, когато Британия прекрояваше картата на Близкия изток в залеза на имперските си години (точно след Първата световна война).

Оптимистите за Ирак обаче виждат окупацията по различен начин. Те виждат най-малко потенциал за въвеждане на типовете управленски структури, които ще позволят появата на спонтанен ред (това, което Хайек нарече “не-телеологични правила” или правила без ясно обозначена цел). Въпросът е дали тези въстанически групи са проява на една по-широка враждебност към създаването на гражданско общество или са малка авангардна група, съставена главно от терористи и от верни на Саддам федаини. Ако последното предположение е правилно, вярата на оптимистите може да се окаже основателна. Но поощряването и създаването на правила може да стане само чрез унищожаване на бунтовническите елементи.

И скептиците, и оптимистите, имат добри наблюдения. И двата лагера признаха грешките, които коалицията е допусна от 2003 година насам. Например, вече е ясно, че е било погрешно баатистите да бъдат оставени без средства и без работа. Тези хора можеха да бъдат първите носители на подходящите промени, защото баатистката партия не бе толкова организация, основана на идеологически принципи, колкото партия на рушветите и принудата. Впоследствие стана така, че това, което беше обикновено недоволство мутира в квази-идеология, достатъчно силна да обедини голяма част от недоволните.

Но по този въпрос важен е погледа към бъдещето. Както Камал Наваш Free Muslim Coalition каза в CATO “Ирак трябва да успее.” И един от добрите начини да се погледне към бъдещето е това да бъде направено през обектива на Хайек. Истинското естество на невъзнамеряваните последици прави трудно предвиждането на проблемите. Все пак да мислим като този австриец е да си представяме как нещата могат да тръгнат към лошо, ако бъдат следвани погрешни стимули или казано по друг начин, ако бъдат прилагани поощрения, напомнящи твърде много на централно планиране.

И така, какви типове хайекянски подходи могат да бъдат приложени, за да успее Ирак и иракчаните? Да помислим върху тези:

Иракските петролни акции – Роналд Ротунда от САТО препоръча да се даде на всеки иракски гражданин определен брой петролни акции, което би ускорило процеса Ирак да стане просперираща държава. Това не само ще премахне подозренията, че САЩ са хегемон, ограбващ иракския нефт, но може да послужи като летящ старт за иракското предприемачество и ще даде на всеки иракчанин усещането, че участва по някакъв начин в изграждането на националното бъдеще.

Федерализъм - въпреки че според изследванията повечето иракчани казват, че искат силно централно правителство, те в действителност не знаят какво означава да имаш силни регионални и местни управления. Субсидиарността не е единственото хубаво нещо в рамката на хайековата теория за липсата на реално познание на проблемите (трудностите на бюрократите, работещи на национално ниво, се дължат на факта, че 99 процента от необходимото им знание за решаване на един проблем се намира на местно ниво). Овластяването на местните управления ще благоприятства по-силното чувство за общност. Федерализмът, разбира се, е и спирачка за намесите на централната власт.

Разделяне на религията от държавата – докато иракската конституция вероятно трябва да изрази устно дължимото на Аллах, най-добрият начин да се запази реда е религията да остане далеч от федералното правителство. Свободата на умерените духовници да оказват влияние на местните общини може да бъде добра за създаването на атмосфера на мюсюлманско братство, което повечето мюсюлмани искрено желаят. Но ако Турция се гледа като образец, религията и държавата трябва да бъдат два различни, взаимно ограничаващи се реда.

Гласуването е важно дори като символ – Гласуването на всеки гражданин може да повдигне духа на гражданска гордост, от която тази страна отчаяно се нуждае.

Военна меметика – има много войници в Ирак. Те трябва да знаят основните характеристики на либералната толерантност и управлението на закона и да бъдат подготвени да говорят за тях като за универсални ценности, а не като за американски.

Проникване в терористичните мрежи – американските военни вече правят това. Терористичните и бунтовническите мрежи се подчиняват на същите закони на организацията (йерархии и мрежи) както и всички останали организации. Проникването и наблюдението на техните социални организации и други нелегални действия най-накрая ще доведат до залавянето на техните лидерите.

Готовност – очакването на повече пречки, погрешни стъпки и други невъзнамерявани последици са нормални за всяка система в преход. Както казваше Чърчил: “Никога, никога не вярвайте, че може да има спокойна и лесна война или че всеки, който предприема пътешествие към неизвестното, може от самото начало да прецени теченията и ураганите, с които му предстои да се сблъска.”

Даване на подходящи поощрения – споразуменията за свободна търговия с другите нации ще позволят на Ирак да постигне по-лесен просперитет, а просперитетът насърчава мира. Кредитирането на дребния и средния бизнес също е добро поощрение.

Накрая, трябва да кажа, че идеите на Хайек не са магическа пръчка:

Военно положение в места с безредици – Не оставайте плана за възможно прилагане на груба сила. Понякога места като Фалуджа изискват разгръщане на военна сила.

Ясна стратегия за изтегляне – позволете на иракчаните да проведат избори. САЩ и Алауи трябва да обещаят, че зад всеки обучен иракски полицай ще има по един напуснал Ирак американец. Ако бунтовниците убиват полицаи, тяхното място ще бъде заемано от американски войници, докато бъдат обучени нови иракчани.

Прагматизъм – ако работи, следвайте го. Твърдото придържане към какъвто и да е план или принцип може да доведе една операция до задънена улица.

Хайек би се съгласил, че човешкото тяло е добър пример за спонтанен ред. В действителност, Хайек казва, че биологията е оказала някакво влияние върху разбирането му за социалната динамика и нейната сложност. Факт е, че благодарение на микро-правилата в ДНК, клетките имат забележителна способност да се самоорганизират. Те изграждат органите в тялото и обикновено работят в единство, така че тялото да функционира добре.

Но човешките тела могат да бъдат поразени от рак, който представлява мутирали клетки. И често пъти, раковите образувания трябва да бъдат третирани с разнообразни техники – хирургическо отстраняване на тумор, химиотерапия, използване на радиация. Именно това се опитват да направят сега американците и иракчаните. Те се намират в трудната фаза на лечение и дали Ирак ще се възстанови зависи от напредъка както на болестта, така и на лечението.

превод със съкращения Цончо Цончев