За новото кино-потребление. От Йоана Павлова

За новото кино-потребление

Йоана Павлова

През 2000-та година America OnLine и Time Warner се сливат като грандиозно доказателство за настъпването на “новата икономика”. Най-големият Интернет доставчик в света обединява идеята за “достъпното кино” с филмовите ресурси на Warner Bros. В момента, срещу 25 долара на месец клиентите на AOL разполагат с неограничен dial-up и broadband заявки на филмови заглавия. На 14-ти септември тази година, Sonny, които вече притежават Columbia и Tristar, обявиха закупуването на Metro-Goldwyn-Mayer. Богатият каталог на последното независимо студио в Холивуд ще се превърне в “добавена стойност” към услугата на Comcast, най-големия кабелен оператор в Северна Америка.

На пръв поглед тези машинации нямат особено отношение към киното като изкуство. Оказва се обаче, че съвременният зрител е ситуиран една нова информационна среда и нейните изисквания диктуват употребата на киното като продукт.

Според модерните маркетингови изисквания, създаването на един филм е съпроводено с изграждането на неговия уебсайт. Още преди премиерата на този сайт могат да се видят трейлъри, снимки, синопсис и любопитна информация. С официалното представяне идва списъка с премиерните дати, наградите, секция за download. Колкото повече “узрява” едно филмово произведение, толкова по-лътна става тематичната мрежа от линкове около него. Добавят се и зрителските форуми, където от нивото на собствената си кино-култура всеки има право да изкаже своето мнение. Изцяло нов е начинът, по който едно произведение битува в потребителското съзнание. Всъщност, заглавията се продават още преди премиерата им.

В тази рекламна битка, съвременният user е развил нови сетива за киното. Най-рекламираните заглавия будят най-голямо недоверие, а и на пръв поглед изборът е необятен. Днешният зрител е осведомен за престоящите проекти преди да бъде избран режисьор за тях. Изтегля файл с вариант още от пост-продукционния период. Чете коментари в кино сайтове от цял свят. Решава дали има смисъл този филм да се гледа на кино или да се притежава на видео, DVD, CD. Все по-често може да се чуят коментари като “Гледах го вече в нета, но сега искам да го видя и на голям екран” или “Страшно ми хареса този филм, в момента го търся на DVD”.

Всеки месец около 8.3 милиона души разпространяват повече от 2.6 милиарда видео файла в мрежата. В допълнение, според статистиката на MPAA (Motion Picture Association of America) за 2003-та година са иззети 52 милиона пиратски DVD-та. Само за първата половина на 2004-та са конфискувани три пъти повече нелегални копия от същия период за миналата година. По същите данни, 9 от 10 DVD-та са заснети с помощта на camcorder в кино-залите. По предложение на MPAA, за всеки заловен зрител, снимащ по време на прожекция, служителите в американските кино-салони ще бъдат награждавани с 500 долара.

Борбата с филмовото пиратство обаче трябва да се води на два фронта. От една страна, потребителите се сплашват с лозунги от типа “Тероризмът се прехранва с продажба на нелегални DVD-та”. Упорито се налага нагласата, че покупката на пиратско копие е кражба на интелектуален труд. От друга страна, screening системата улеснява записа на предварителното копие, независимо от напредналите Digital Rights Management методи за защита. Сериозен проблем е и фактът, че често самите служители в кино-залите правят нелегални копия и ги разпространяват в Интернет.

На фона на тази индустриална война, в България все още цари романтичната робин-худовска идея, че филмите са безплатни и за всички. Ние сме една от малкото държави в Европа, където всеки Интернет потебител има свободен достъп до хиляди филми. В така наречените free-та, DVDRip копия на най-новите холивудски хитове съжителстват с дигитално възстановени ленти на нямото кино. Неизменен критерий за качество е IMDB рейтинга им. Неусетно обаче тези free сайтове изчезват. Остават предимно специлизираните програми за peer-to-peer download, които изискват много търпение, познания и качествена Интернет връзка. Тук нелегалната продажба на DVD-та не е толкова популярна, тъй като цената не е много по-ниска от тази на оригиналното издание, а и в България DVD стандартът не е така разпространен.

Едновременно с това, у нас се наблюдават световните тенденции при разпространението на филми: премиерата тук е възможно най-скоро след официалната и до няколко месеца излизат VHS и DVD изданията. По този начин пазарът се динамизира и комерсиализира. Внасят се предимно “печеливши” ленти с впечатляващи визуални и звукови ефекти. Съответно, малките кино-салони не могат да издържат на този конкурентен ритъм. Като че ли Интернет пространството е последното убежище за ценителите на “истинското” кино. В известен смисъл, тази културна ниша и нейните находки се противопостяват на мултиплексната употреба на филмите.

Самите автори са изкушени да използват Интернет като алтернативна медиа за общуване със зрителите. По подобие на експеримента с онлайн публикуването на Стивън Кинг, Питър Гринауей изгражда TulseLuperNetwork.com като отделна смислова единица в тригогията за 92-та куфара. Посещавайки сайта на филма, зрителят се сблъсква с нова представа за сюжета. Линковете към други сайтове за Тълс Лъпър допълват като мозайка образа на този странен анти-герой. Не по - малко популярен е и сайтът на UnderGroundFilm.org, където всеки начинаещ автор може да “качи” свой сценарий, музика или филм. От своя страна, регистриралите се могат да се сдобият с качествено копие за download или пък да получат DVD по пощата на символична цена. Сайтове като NewVenue.com и AtomFilms.com привличат млади хора и зрители да обменят мнения и файлове с късометражни филми.

Отдавна потребителите се разделиха с наивната представа, че Интернет ще бъде новата безплатна глобална зона. След като идеята на самия Интернет достъп е да бъде платен, онлайн пазарът се е разпрострял като фина мрежа, предлагаща всичко на достъпна цена. Вертикално интегрирани доставчици като AOL и Comcast задоволяват всеки юзърски каприз срещу приемлива месечна такса. Цялата домашна техника за кино-консумация се обединява в пакет, доставящ филма качествено, мигновено и евтино. С това се променя и нагласата за възприемането на киното като изкуство. Дали ще се сбъднат най-мрачните прокоби на антрополозите и зрителят ще заживее в едно мултиплицирано от филмите суб-битие? Или пък внезапно човечеството ще бъде изправено пред алтернативни форми на творчество и киното ще заговори на нови езици? Можем само да се надяваме да бъдем тези “нови” зрители, свидетели на бъдещето.

Йоана Павлова е завършила психология и специализира "Управление на човешките ресурси". В момента учи II курс кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Заедно с нейни колеги от академията разработват уебсайта http://info-film.com, който цели да разшири достъпа до кино-темите и да ги направи достъпни и интересни за "широката публика". Към сайта е създаден и форум, отворен за всеки, желаещ да пише на тема кино. Можете да се свържете с авторката на mail адрес: j.pavlova@info-film.com