Media Times Review    Google   
___









икономика
 декември 2005

Алтернативен бюджет 2006:
данъци и приходи

Георги Ангелов


Данъчна и осигурителна реформа
 
     Намалението на данъчно-осигурителната тежест, особено що се отнася до преките данъци, има силно влияние върху стимулите за избор между труд и почивка, между плащане и укриване на данъците, между спестяване и инвестиции, между поемане на предприемачески риск и въздържането от него, между създаване и закриване на работни места. В резултат, данъчното бреме има силно отрицателно влияние върху икономическия растеж, заетостта, доходите, плащането на данъци. Вярно е и обратното – по-ниското данъчно бреме има позитивно влияние върху ръста на икономиката, създаването на работни места, покачването на доходите, намаление на сивата икономика.
     Имайки това предвид и целейки ускоряване на темповете на стопански растеж, алтернативният бюджет за 2006 година цели значително намаление на данъчно-осигурителната тежест. Предвиждат се следните данъчни реформи, които намаляват наполовина тежестта на прякото данъчно облагане:
     • Намаление на данъка върху печалбата до 10% /15% през 2005 година/
     • Намаление на данъка върху доходите до 10% /10-24% през 2005 година/
     • Намаление на осигуровките до 10% /42.7% през 2005 година/
     • Премахване на данъка върху дивидентите /7% през 2005 година/
     В допълнение се предвижда по-бърза пенсионна реформа - 8% от осигуровките на родените след 1959 г. влизат в частен пенсионен фонд /при 3% през 2005 година/. По този начин се осигурява дългосрочна финансова стабилност на пенсионната система, тъй като вноска от осем процента в частен пенсионен фонд гарантира получаване на по-висока, като дял от работната заплата, пенсия срещу по-ниска осигурителна вноска.
 
Приходи в консолидирания държавен бюджет
 
     Бюджетът, изготвен от правителството на БСП, НДСВ и ДПС, предвижда приходи в размер на 18.3 милиарда лева за 2006 година, което е 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Алтернативният държавен бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, залага приходи от почти 16.3 милиарда лева, т.е. 35.2% от БВП за 2006 година. Разликата между правителствения и алтернативния бюджет е два милиарда лева по-малко приходи в бюджета, изготвен от ИПИ. Следователно, алтернативният бюджет отнема около 5% от БВП по-малко ресурси от икономиката и гражданите.
     С този бюджет се осигурява значително намаление на данъчната тежест, както по отношение на общото преразпределение през бюджета, така и по отношение на прякото данъчно облагане. Българската икономика и компании стават далеч по-ниско облагани и в следствие на това по-конкурентни, което може да се очаква да доведе до увеличаване на добавената стойност и дохода в икономиката.
 
Таблица 1: Приходи в алтернативния бюджет и сравнение с правителствения
 
Правителство на БСП, НДСВ и ДПС
Институт за пазарна икономика
 
млн.лв.
% от БВП
млн.лв.
% от БВП
ОБЩО ПРИХОДИ
18258
40.0%
16256.9
35.2%
  1. Данъчни приходи
15049.1
33.0%
12606.6
27.3%
      Преки данъци
6174.5
13.5%
3125.2
6.8%
          Корпоративни данъци
1051.3
2.3%
1085.7
2.3%
          Данък върху доходите
1040
2.3%
1061.7
2.3%
          Приходи от осигуровки
4083.2
9.0%
977.8
2.1%
      Косвени данъци
8449.4
18.5%
9056.1
19.6%
          ДДС
5509.5
12.1%
5859.5
12.7%
          Акцизи
2582.2
5.7%
2782.2
6.0%
          Мита и митнически такси
357.7
0.8%
414.4
0.9%
      Други данъци
425.2
0.9%
425.2
0.9%
  2. Неданъчни приходи
2521
5.5%
2982.3
6.4%
  3. Помощи
668
1.5%
668
1.4%
 
     1. Облагане на печалбите
     Намалението на данъчната ставка по данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите има следните ефекти върху приходите в бюджета:
     • Механичен /теоретичен/ спад на приходите с 1/3 заради по-ниската ставка – при равни други условия, ако няма странични ефекти и други промени, намалението на данъчната ставка с една трета намалява и приходите от данъка с една трета. Разбира се, в реалната икономика има и допълнителни ефекти от по-ниската ставка.
     • Ръст на приходите заради ръста на БВП – нарастването на икономиката е свързано с ръст на добавената стойност и печалбите на компаниите. По тази причина можем да очакваме стопанското развитие да увеличава приходите от корпоративния данък.
     • Ръст на облагаемата основа заради намалените осигуровки – намаляването на осигурителната тежест води до спестяване на значителни средства, които се поделят между работодателите и работниците в зависимост от еластичността на предлагане на труд. Тъй като част от намалението на осигуровките остава при работодателите, това увеличава облагаемите им печалби и от там приходите от данъка върху печалбата.
     • Ръст на приходите заради спад на сивата икономика – значителна част от сивата икономика се дължи на укриване на доходи заради прекалено високото им данъчно облагане. Колкото по-ниско е данъчното облагане, толкова по-малко стимули има за укриване на доходи. Разходите за укриване на доходи и неплащане на данъци /разходи за фалшиви фактури, счетоводители, данъчни консултанти, подкупи, лобиране, заплаха от глоби и затвор/ варират вероятно някъде между 5 и 10 процента. При намаление на данъчното бреме до такива нива за повечето хора става по-изгодно да си плащат данъка, отколкото да го укриват. Именно поради тази причина сивата икономика ще намалее значително.
     • Ръст заради повишена бизнес активност – намалението на облагането на печалбите и доходите ще увеличи стимулите за труд, спестяване, предприемачество, инвестиции. В резултат може да се очаква повишена бизнес активност, повече създаван доход и по-високи печалби, които се облагат с данък върху печалбата.
     За да илюстрираме тези ефекти, можем да посочим пример с намалението на данъка върху печалбата от 19.5% на 15% през 2005 година. Данъчната ставка намаля с почти една четвърт и би трябвало да се очаква с толкова да спаднат приходите от данъка върху печалбата. Всъщност, обаче, приходите в бюджета от този данък растат с почти 9% - обяснението за това може да бъде ръст от 45% на данъчната основа. Толкова голям скок на данъчната основа, който е пет пъти по-висок от номиналния растеж на икономиката, може да се обясни с това, че намалението на данъчната ставка е повлияло положително върху бизнес активността и е намалило сивата икономика.
     Ако през 2006 година се повтори ситуацията от 2005 година намалението на корпоративния данък до 10% ще бъде изцяло компенсирано от увеличението на данъчната основа. В допълнение, тъй като ставката е по-ниска, ефектът върху приходите вероятно ще е по-висок. Не бива да забравяме и това, че намалението на осигуровките допълнително увеличава приходите от корпоративния данък с почти 100 милиона лева. По тези причини можем да бъдем уверени, че приходите от корпоративния данък през 2006 година ще са значително по-високи от 2005 въпреки по-ниската ставка. Въпреки това, за да бъде по-консервативна прогнозата ни и да няма висок риск от грешка залагаме минимален ръст на приходите от корпоративния данък за 2006.
 
     2. Облагане на доходите
     Намаляването до десет процента на ставките по данъка върху доходите и осигурителните вноски, както и увеличаването от 3 на 8% на вноската в частен фонд за родените след 1959 година има следните ефекти върху приходите в бюджета:
     • Механичен спад на приходите заради по-ниската ставка
     • Намаление на сивата икономика заради много по-ниските стимули за укриване – данъкът върху доходите е 10%, което за огромната част от хората не би могло да оправдае разходи за укриване. От друга страна, голяма част от осигуровките влизат в лична сметка в частен пенсионен фонд, което осигурява натрупване на лични спестявания с плащаните осигуровки и силно намалява стимулите за избягване на плащане.
     • Ниското облагане на труда създава повече стимули за труд и от друга страна увеличава темповете на наемане на нови работници и служители чрез намаление на разходите за труд и стимулиране на предприемчивите. Повечето работа и новите работни места увеличават облагаемата сума от доходи в икономиката.
     На таблица 2 по-долу сме показали изчисления за възможните ефекти при по-ниската ставка по данъка върху доходите и осигурителните вноски. Разходите за труд през 2006 година увеличаваме с около 5% заради практиката за подценяване на очакваните приходи при съставяне на бюджета /например, през 2005 година приходите от осигуровки са с около 5% над очакванията/. В същото време намаляваме разходите за труд с около един милиард лева поради това, че част от намалението на осигуровките ще отиде при работодателите. След това включваме в сметката очакването, че част от сивата икономика ще излезе на светло и ще бъде обложена. За да бъде изчислението консервативно, приемаме, че този ефект е 10% от разходите за труд. В допълнение, включваме и ефекта от повече работни места и изработено количество труд и отново оценката ни за този ефект е сравнително консервативна.
     След всички изчисления, очакваме през 2006 година приходи от данъка върху доходите в размер на малко над милиард лева. Приходите от осигуровки са 1.45 милиарда, от които почти половин милиард ще влязат в частни пенсионни фондове, а останалите – в консолидирания държавен бюджет.
 
Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки
Разходи за труд 1
12,891,281,601
Подценяване на приходи 2006
681,978,159
Намал. на осиг. - за работодателите
993,064,657
Разходи за труд 2
12,580,195,103
Намаление на сива икономика
1,258,019,510
Разходи за труд 3
13,838,214,613
Допълнителен доход и раб. места
691,910,731
Разходи за труд 4
14,530,125,344
Осигуровки
1,453,012,534
Доход след осигуровки
13,077,112,810
Необлагаем доход
3,960,000,000
Облагаем доход
9,117,112,810
ДОД - текуща година
911,711,280.96
Приходи от предходна година
150,000,000
Приходи от ДОД
1,061,711,281
Осигуровки за частен пенс. фонд
475,200,000
Осигуровки за държавата
977,812,534
 
     3. Косвени данъци
     През 2005 година се наблюдава значително преизпълнение на приходите от косвени данъци. При ДДС очакваме почти 700 милиона лева повече да влязат в бюджета, отколкото са предвидени. При акцизите сумата е около 200 милиона лева, а при митата – над 100 милиона лева. Всичко това показва, че приходите от косвени данъци през 2005 година се очаква да достигнат един милиард лева повече от планираното. Такова подценяване на приходите се случва вече няколко години и изглежда, че е заложено и в проекта на бюджет за 2006 година, предложен от правителството. Отново, за да е по-консервативна прогнозата ни, залагаме подценяване на приходите от около 600 милиона лева.
     
     4. Неданъчни приходи
     По това перо на приходите правителството планира спад от почти половин милиард лева. Както и през 2005 година, подобни очаквания не са оправдани /данните за 2005 година го доказват/. В допълнение, тези приходи могат да се увеличат чрез по-бърза продажба на държавно имущество и концесиониране на обекти, които не могат да се приватизират.

Статията е от "Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци".


MTR връзки
Вече трета поредна година Институтът за пазарна икономика изготвя алтернативен бюджет, който има за цел да покаже, че намалението на данъците е възможно да се реализира за относително кратък срок. Бюджетът на ИПИ за 2006 г. предвижда приходи в размер на 35.2% от брутния вътрешен продукт (БВП), разходи – 34.8% от БВП и съответно излишък от 0.4% от БВП.

Алтернативният бюджет за 2006 година предвижда разходи в размер на малко над 16 милиарда лева, т.е. почти 35% от очаквания БВП. В сравнение с проектобюджета на правителството, разходите са с 5% от БВП по-ниски. В сравнение с гласувания бюджет за 2005 година, алтернативният бюджет за 2006 година предвижда съвсем леко намаление на номиналното ниво на разходите.
Георги Ангелов