Media Times Review    Google   
___









технологии, бизнес и икономика
 февруари 2002

Реакцията на звукозаписните компании към Napster все още кара музикантите да се чувстват пренебрегнати
Нийл Строс

В своята ожесточена борба с Napster и други подобни интернет услуги за свободно разпространяване на музика, директорите на музикалните компании притежават един морален аргумент, който издига защитаваните от тях позиции над нивото на личния интерес: меломаните получават музикалната продукция без разрешение и не плащат дори стотинка на изпълнителите.

През декември 2001 година най-големите звукозаписни компании предприеха ответна мярка като създадоха две техни интернет услуги, чрез които феновете заплащат месечни такси, за да свалят желани от тях песни. При това споразумение обаче, изпълнителите отново няма да бъдат удовлетворени: за всяка изтеглена песен те ще получават нищожна сума, определяна според калкулациите на всевъзможни мениджъри и адвокати. В следствие на това музикантите и техните агенти, твърдят, че звукозаписните компании, също както и Napster, не извършват разпространението на музика online с необходимото за това разрешение. "Аз не съм противник на това, комерсиална музика да се включи в тези услуги", казва Гари Стифълман, представляващ Eminem, Aerosmith и TLC. "Просто не съм съгласен с това, получените приходи да не се разпределят справедливо."
Тъй като този род услуги са въведени съвсем отскоро, все още не са осъществени такива плащания. Въпреки това системата за разпределение на печалбите получи гневни оценки от най-продаваните поп звезди, включително No Doubt, Dixie Chicks и Dr.Dre, а техните адвокати настояха музиката на клиентите им да бъде свалена от интернет сайтовете. От зараждането на Napster в американските колежи и университети в края на 90'те, услугите за поделяне на файлове в мрежа се превърнаха в проклятието на утвърдения музикален бизнес. В периода на най-голям бум на MP3 - размяната потребителите на Napster достигнаха 60 милиона с почти 40 милиона незаконно предлагани песни. Дори след затварянето на Napster от Федералния съд, постоянната поява на нови безплатни услуги не се преустанови; напротив, сайтове като Kazaa и Morpheus привличат посетителите си с нарастваща база не само музикални файлове, но също така филми и софтуер.
През декември 2001 музикалния бизнес отговори с пускането на Pressplay и MusicNet, платените абонаментни услуги, чийто потребители могат да слушат или свалят определен брой песни всеки месец. Pressplay е съвместна инициатива на Universal и Sony Music, докато MusicNet обединява BMG, EMI и AOL Time Warner с RealNetworks. "Всички мои клиенти заявиха на звукозаписните фирми, че ако използват тяхната музика за предлагане в Pressplay или MusicNet, ще считаме това за нарушение на общия договор", казва Саймън Реншоу, мениджър на Dixie Chicks, Mary J. Blige и други. "Успяха да разубедят някои от музикантите, но други останаха непреклонни. И за мен и моите колеги става все по-очевидно, че се превръщаме в жертви на една мащабна конспирация." Представителите на пет от най-големите звукозаписни къщи отказват да говорят за системата за заплащане или за техните права да разпространяват музика в интернет. Но по непотвърдени източници, няколко директора на музикални компании и свързаните с тях абонаментни услуги изобщо не дискутират обвиненията към тях, засягащи разпределението на приходите. Според тях основният проблем е услугите да станат привлекателни за клиентите, а въпросите по компенсациите на артистите могат да бъдат изчистени и впоследствие.
В отговор на адвокат, опитващ се да свали музиката на своя клиент от Pressplay, бизнес мениджърът на няколко клона на Universal Ранд Хофман излага позициите на компанията. Тази гледна точка, споделяна и от директори на други звукозаписни фирми, твърди, че предлаганата компенсаторна система е справедлива с оглед на многото инвестирани в борбата с музикалното пиратство суми.
"В момента ние изразходваме десетки милиони долари за да стартираме Pressplay с надеждата този отговор на незаконните свободни услуги да се превърне в една привлекателна алтернатива за клиентите", пише в своето писмо господин Хофман. "На Presslpay сме поверили предлагането на музикалната продукция в интернет по начин, който е легален и който да подсигурява заплащането на артистите и издателите. Сега е момента музикантите и звукозаписните компании да преодолеят своите различия и да работят заедно."
Той добавя, че е нелогично изпълнителите да изтеглят своята музика от Pressplay, защото по този начин те биха насърчили използването на нелегалните услуги. Въпреки това двете нови услуги засега не успяват да получат голямо разпространение. Това, което тревожи най-много изпълнителите и техните агенти, е възможността музикалните компании в крайна сметка да успеят да създадат жизнеспособни услуги за музикален абонамент. По този начин те не биха били задължени да делят значителна част от постъпленията с артистите и дори могат да стигнат до мнението, че старият начин на издаване и продажба на музикална продукция е отживял своето време.
Трудността на дебата за компенсацията на изпълнителите произтича от това, дали те трябва да получават лицензна такса или авторски хонорар.
Когато дадена музика се използва във филми, с комерсиална цел или в интернет сайтове, нейният автор получава лицензна такса, която, след заплащането на продуцента и на издателя, се разпределя 50:50 между артиста и звукозаписната фирма. Но въпреки че Pressplay и MusicNet лицензират музиката, на музикантите не се плаща такава лицензна такса. Вместо това, компаниите заплащат на изпълнителите само стандартен авторски хонорар за всяка песен, изтеглена от клиент, така както ако са продали един компакт-диск. Това означава, че музикантът получава средно по-малко от 15% вместо 50%. Освен това, от 35 до 45 процента се удържат за стандартните за производството на едно CD разходи, като опаковка и промоционни копия - разходи, които очевидно не съществуват в света на интернет.
Както един рок мениджър изчислява, ако клиент закупи стандартен Златен План на Pressplay, плащайки $19.95 за 75 изтеглени на хард диск песни и още 750, които може да чуе само веднъж, изпълнителят, след всички удръжки получава $0.0023 за свалена песен. Т.е. трябва да бъдат изтеглени повече от 4 песни, за да се получи печалба от едно пени. "Извърших тези изчисления заедно с още няколко мениджъри и адвокати, и получихме, че музикалните компании печелят малко под 91% от абонаментната такса, след като са изплатили всичко на изпълнителите", казва Джим Гуреньо, мениджър на No Doubt, Offspring, Beck и Chris Cornell. Други агенти изнасят други данни, които според тях са още по-негативни за изпълнителите.
Представители на Pressplay и MusicNet твърдят, че схемата на заплащане е решение, взето от звукозаписните компании. "Pressplay получава лиценз за включената в нашите услуги музика от музикалните фирми", казва Сет Оустър, говорител на компанията. "А компенсацията на артистите следва да се реши на ниво издател." "Pressplay е създаден като законна услуга, целяща да обезпечи правата и компенсирането на изпълнителите", добавя той.
Говорителка от MusicNet заявява, че "Ние сме дълбоко загрижени за правата на изпълнителите и за обезпечаването на притежателите на авторски права." Неочаквано за мнозина, по много свои действия, звукозаписните услуги се различават твърде малко от незаконните системи за разпространение на музика.
"Аргументите, използвани от музикалните фирми", казва Джил Берлинър, известна музикална адвокатка, "са точно същите като на Napster. И, от наша гледна точка, ако тези услуги не могат да бъдат спрени, а изпълнителите не получат своето възнаграждение, ние бихме предпочели феновете да получават тази музика безплатно."
Друго оплакване е свързано с това, че музикалните компании лицензират музиката на абонаментните услуги без разрешението на музикантите.
"Най-неочаквано тази услуга излезе на пазара", казва г-н Гуреньо, "а нито аз, нито много други мениджъри и адвокати никога не бяхме попитани за това. В нашите договори има обвързващи клаузи, което означава, че те не могат просто да вземат нашата музика и да я сложат където си пожелаят. Когато се опитах да говоря с тях, ми отвърнаха, че няма какво да дискутираме."
Г-н Гуреньо казва, че е изпратил запрещителни писма от името на Offspring, Beck и No Doubt. В резултат на тях музиката на No Doubt и Offspring била свалена от Pressplay, но не и тази на Beck.
Анонимен мениджър казва: "Ние им изпращахме писма и съобщения, съдържащи предупреждения да не качват музиката на нашите изпълнители в интернет. Но въпреки това те го направиха. Това е толкова арогантно. Тези компании заемат позицията "Не ни пука. Можем да го направим и без вашето разрешение." По този начин те нарушават нашите договори. А това е смешно. Защото очевидно всичко това ще бъде оспорено по съдебен ред."
Много мениджъри твърдят, че са били принудени да включат тяхната музика в абонаментните услуги и са били безсилни да сторят каквото и да е против това. "Разбира се, че сме разтревожени заради това", казва мениджърът на започващ кариерата си певец. "Но той все още дори не е издал своя първи албум. В такъв случай как можем да отстояваме правата си?"
В опит да предотвратят бъдещи протести, повечето големи звукозаписни компании добавят клауза в техните стандартни договори, разрешаващи им да продават песните на изпълнителя в интернет, включително и на всички абонаментни платени услуги. "Сега е много трудно", казва г-н Стифълман, "една нова група да успее да се договори за изключване на тази клауза от своя договор."