Media Times Review    Google   
___









изкуство
 февруари 2002

Людовик Навар - странното ново лице
Джим Карол
Людовик Навар е странното ново лице, появило се в съвременната френска музика. Възхвален от всички за своя удивителен дебют от 1995 година "Boulevard", той изчезна задълго от музикалната сцена. През това време другите представители на това ново течение - DaftPunk, Air, Cassius, Mellow и т.н. - с изключително усърдие издаваха и налагаха своите музикални възгледи. Минават почти 6 години до завръщането на Людовик и неговия нов проект "Tourist"...

През 18 век в двора на френския крал Луи XV се е подвизавала личност, която удивлявала всички с твърдението си, че е на неколкостотин години. Представял се е под името Сен Жермен. Сега, в началото на 21 век, човекът, използващ същото това име, е не по-малко интригуващ, но твърди, че е само на 30. За разлика от своя предшественик той не е нито мошеник, нито аристократ, но е въпреки това може да се похвали с много способности. Людовик Навар, известен под творческия псевдоним Сен Жермен, пионерът на новата френска електронна музика, се е превърнал в безспорен авторитет на международната музикална сцена. Ако не беше той вероятно DaftPunk, Air и Dimitry From Paris все още щяха да озвучават електронни партита из различните краища на Франция...
Неговият първи албум "Boulevard", издаден през юли 1995 и привлякъл вниманието със смесицата на американски блус и соул мотиви с европейски дийп-хаус джаз, достигна тираж над 200,000 копия из целия свят и получи статут на музикална класика. Той бе избран за албум на годината в Англия и получи номинация за Денс музикалните награди в Лондон, заедно с изпълнители като Голди, Д'анджело и Майкъл Джексън... Съвсем не лошо за едно "странно малко франсе". По-късно Людо получи признание и за своите ремикси на Пиер Анри.
Но почестите, наградите и другите академични призвания означават малко за Людовик. Резервиран и мълчалив обитател на парижките предградия, той рядко намира по-голямо щастие от това да се затвори в своето домашно студио и да придава форма на своите музикални виждания. Тук, в далечната вече 1991 той създава своя фюжън стил, съчетаващ техно музиката с джаз, блус, ембиънт, хаус и дъб. Стил, в който за разлика от многото комерсиални звукови колажи, появили се в последно време, разнообразните музикални влияния се проявяват в магическото преплитане на компютърни семпли и инструменти, в съвместното съжителство на музикални корени и модерно звучене.
Музикалната кариера на Навар до голяма степен е плод на една щастлива случайност. В ранните си години той мечтае да стане спортист. Неговият страстен юношески интерес към плаването, уиндсърфинга и ските е прекъснат по случайност. Вместо това той се запалва по компютрите и работи като DJ на различни празненства. Заедно със своя приятел Гай Рабиле под името Sub System той композира първите се музикални творби. Оттогава датира стремежа му да избягва масовото популярно звучене. "По това време техно ритмите се свиреха неизменно на 150 удара в минута, това темпо се бе превърнало в един вид канон. Така че аз започнах да правя всичко малко по-бавно..." За този период в творчеството му можем да съдим от множеството малки плочи, издадени под различни псевдоними: Deep Side, Soofle, Modus Vivendi, LN's, Nuages и D.S. Скоро Навар изоставя чистия техно стил за сметка на един по-чувствен и меланхоличен музикален подход. От този момент нататък оста Ню Йорк - Чикаго - Детройт се разширява с още една ключова точка: Париж.
Но Людо не се интересува от лейбъли, или от техно сцената, която по негово мнение често се управлява с цел увеличаването на масовите продажби, бързото трупане на пари; в тази новосъздадена култура често доминира демагогията и цинизма. Той е постигнал своята мечта: да записва и най-вече да свири с други музиканти на сцена. Постепенно джазът се превръща в основно изразно средство на музикалните му разбирания и след албума "Boulevard" към Сен Жермен се присъединяват музикантите Паскал Осе - тромпет, Едуард Лабо - саксофон и флейта, Александър Дестре - клавири и Едмондо Карнейро - перкусии. "Аз не съм музикант", скромно казва Людо. "Най-добър съм с компютърна мишка в ръка. Всъщност след "Boulevard" мислех за отказване от музиката. Струваше ми се, че съм тръгнал по грешен път."
След почти шестгодишна пауза, Людовик Навар се завръща с новия си албум, "Tourist", издаден от престижния джаз лейбъл Blue Note. Относно този проект, който е голяма стъпка към утвърждаването му като сериозен джаз композитор, Людо пестеливо споделя само няколко детайла: "Тук са включени само четири изцяло хаус парчета. Целият проект е продължение на моите експерименти по съчетаването на компютри и жив саунд."
Сред гост музикантите в албума личат имената на китариста от Ямайка Ърнест Ранглин и перкусиониста Идриса Диоп. Личи си, че Навар истински се е забавлявал по време на записите. Тук, успоредно със склонността му към леки блус и джаз вариации, намират място както жива джаз импровизация - с използването на саксофон, тимпани и флейта, така и хаус, трип-хоп и дъб мотиви. Завладява ни най-вече усещането за едно органично цяло, за едно правно преливане на поражданите от музиката чувства и настроения.
"Tourist" е една глътка свеж въздух. В него могат да бъдат открити елементи, които отдавна са правени в музикалния свят (блус мотивите в "Rose Rouge"), но в преобладаващата си част албумът е изграден на основата на едно вземащо дъха противопоставяне между стари идеи и нови начини за тяхното творческо изразяване. "Джазът е оказал най-голямо влияние върху мен, както и блус, соул и фънк музиката от шейсетте и седемдесетте. Това са нещата, които слушам постоянно, заедно с малко етно-музика."
Новият албум може би е доста далече от така характерните за "Boulevard" ритми и мотиви, но композиторът не обръща голямо внимание на това. "Ако трябва да бъда честен, мислех, че с "Boulevard" слагам точка на музикалната си кариера. Смятах, че хората няма да бъдат заинтригувани, няма да разберат, да вникнат в този тип творчество. И затова ми изглежда странно всичко това, което се случи с цялата френска музикална сцена. Предполагам, че тогава е било точното време и "Boulevard" по някакъв начин спомогна за освобождаване на огромни творчески сили. Но аз имам много малко общо с това, целият проявил се тогава талант си беше там и смятам, че нещата, които другите реализират се различават много от това, което правя аз. Всъщност не мисля, че аз изобщо принадлежа към това течение."
Същевременно Людо не е особено ентусиазиран да прави каквито и да е генерални оценки за породената нова вълна във френската музика. "Не съм чак толкова стар. И въобще не се чувствам приобщен към нея, никога не съм се изживявал като част от някаква общност. По мое мнение, всичко, което се случи след излизането на "Boulevard", е чуждо за мен. Аз правех собствените си неща, и по онова време никога не съм мислел, че някой може да се интересува от тях."
Може би ви звучи непретенциозно, но Навар предпочита да остави музиката да говори вместо него. А това означава и да свири на живо. "Тъкмо направих първите два концерта от своето турне, в Тел Авив. Всичко бе чудесно и очаквам останалите си изяви пред публика. Първата част от турнето ни продължава до края на 2001 година, след това продължаваме в Англия и Съединените щати и завършвам с концерти във Франция. На сцената излизаме осем човека, това е истински концерт с истински джаз музиканти. Всичко е истинско."
Наистина всичко в музиката на Сен Жермен е истинско. По своята същност тя е една своеобразна сантиментална интерпретация на електронната музика, в която всяка песен привлича със вътрешния заряд на техно ритмите и ободряващото мелодично мисловно пренасяне на спонтанната импровизация. Ако успеете да почувствате този заряд, ще разберете, че музиката на Людовик Навар е нещо повече от мода. Тя има една обща черта с човекът от двора на Луи VX, дал творческия псевдоним на Навар - също като него и тя може да претендира за вечна младост.