Media Times Review    Google   
___









Преглед
 февруари 2004

“Бритзофрения”
 или
 двете лица на съвременна Англия
Стивън Канфър, City Journal
 
     В момента има две паралелни Англии. Това състояние може да се нарече “Бритзофрения”. Първото лице може да бъде открито в живота и работата на Уинстън Чърчил, който не се страхуваше да нарече врага “порочен” и който защитаваше принципни, а не моментни модни позиции. В тази традиция е и поведението на Тони Блеър, непоколебим пред засипващите го с хленчения и проклятия негови сънародници, знаещ, че в тези времена най-голямата мерзост би било да подариш победата на най-голямото зло, появило се на земята през 2003 година.
     Има обаче и една друга Англия. Тя е безчувствена към редакционната карикатура на Дейв Браун, художник, работещ за Independent – вестник без самоличност, но с широко влияние. Браун е решил, че би било забавно да нарисува карикатура, на която Ариел Шарон изяжда палестинско бебе. Той е създал рисунката си в стила на свирепата картина на Гоя “Сатурн изяжда един от синовете си”. Изправен пред обвиненията в анти-семитизъм, Браун обяснява: “Моята карикатура има за цел да иронизира една конкретна личност, Шарон, под формата на класически мит, като се надявах, че това не би било разглеждано по-различно от който и да е еврейски стереотип.”
     Това обяснение разбира се беше неискрено и неточно. Карикатурата на Браун представя главата на Еврейската държава чисто гол, с прекомерно голям нос и широко отворена уста. В балона, излизащ от устата му, е изписан въпрос в стил, наподобяващ според въображението на Браун идишка интонация: “Какво толкова... никога ли не сте виждали политик да целува бебета?”. Рисунката може и да не се хареса на привържениците на Блеър, но със сигурност си спечели бурни аплодисменти от страна на Ислямистите – включително в Индия, където мюсюлмански демонстранти копираха карикатурата върху протестен плакат. Тези хора бяха изключителни щастливи да видят анти-еврейска карикатура на страниците на голям западен всекидневник.
     За да погаси донякъде възмущението, Британското общество за политически карикатури в агресивен стил обяви рисунката на Браун за Най-добра карикатура на годината. Струва си да се отбележи обаче, че все още няма рисунка в Англия, показваща едно друго арабско бебе в Израел. Името на пеленачето, за което говоря, е Баян Ясем. Малкото иракчанче бе с вроден сърдечен дефект и наскоро със специален полет бе изпратено в Израел – Израел на Ариел Шарон – където специалисти успяха да го излекуват.
     Но това няма значение. Каквото и да каже или напише Дейв Браун, в ума ми изплува една история (вероятно апокрифна) за един малодушен анти-семит от епохата на кралица Виктория. Прочутият еврейски филантроп от деветнадесети век Сър Моузес Монтефиоре разговарял със свой познат на улица в Лондон, когато покрай него минал познат му евреин. Събеседникът на Монтефиоре направил няколко гадни забележки по повод отличителните еврейски черти на минувача, преди да се опомни с кого разговаря. Човекът имал по-добри маниери от Дейв Браун (но пък, кой ли няма): “Хиляди извинения”, казал той на Монтефиоре. “Изглеждате достатъчно ядосан за да ме изядете. Умолявам Ви да не ме изяждате.” Монтефиоре отговорил: “Сър. Това е невъзможно. Религията ми го забранява.”
     А Браун може да се прибере в кочината си с наградата в ръка. Той получи своите минути слава, и сега е време да действат по-просветени и по-смели хора. Същевременно, на обектите на омразата на Браун им предстоят много по-важни неща. Като спасяването на човешки живот – както техния, така и на други хора. “Бритзофрения” все пак.
 
Превод: Милен Недев
 
статията е свободна за препечатване при следните условия>>>