Media Times Review    Google   
___









Книги
 февруари 2004

Приключенията на
Джонатан Гълибъл
в света на свободната пазарна икономика

ГЛАВА 20
“Дай ми твоето минало или твоето бъдеще!”

     Градската управа се намираше близо до площада. Джонатан реши, че би могъл да пресече направо по една странична улица, задръстена със сандъци и боклуци. Забърза по сенчестия тротоар, като се опитваше да потисне обзелата го тревога след като напусна светлата и оживена централна улица.
     Внезапно Джонатан усети как една ръка го стисва за гърлото и в ребрата му се заби студеното желязо на пистолет.
     – Твоето минало или твоето бъдеще! – изръмжа сърдито крадецът.
     – Какво? – Джонатан се разтрепера. – Какво означава това?
     – Не чу ли? Парите или живота! – повтори бандитът и заби пистолета в хълбока му. Джонатан не се нуждаеше от повече увещания. Бръкна в джоба си да извади трудно спечелените си пари.
     – Това е всичко, което имам, но половината пари ми трябват, за да платя на данъчния чиновник – примоли се Джонатан, като внимаваше да не се издаде за филиите, които баба Роуз му даде. – Моля те, остави ми половината.
     Крадецът беше жена. Тя отпусна хватката. Джонатан едва различаваше лицето й зад кърпата, с която беше покрито. Тя се изсмя дрезгаво:
     – Щом така и така се налага да се разделиш с парите си, за теб ще е по-добре, ако ги дадеш на мен всичките и нищо на данъчния чиновник.
     – Защо? – попита той и подаде парите, които изчезнаха в нейните ловки и бързи ръце.
     – Защото като дадеш парите на мен – каза крадлата, докато тъпчеше банкнотите в кожена торбичка на кръста, – аз ще си ида и ще те оставя на мира. Но през целия свой живот, та до деня на твоята смърт, данъчният чиновник ще взема парите ти, продукт на твоето минало, и ще ги използва, за да контролира твоето бъдеще. Ами да! За една година този ще прахоса от твоите спестявания повече, отколкото всички свободни крадци като мен биха могли да ти вземат за цял живот!
     Джонатан беше объркан.
     – Но нали Съветът на Лордовете прави добри неща за хората с тези данъчните пари?
     – О, сигурно! – сухо каза тя. – Някои наистина стават богати. Ако обаче плащането на данъци е толкова добро, защо тогава данъчният просто не те убеди за ползите и да те остави доброволно да си даваш парите?
     Джонатан разсъждаваше върху тази идея.
     – Може би убеждаването ще отнеме много време и усилия?
     – Правилно – каза жената, оголвайки зъби в усмивка. – Именно това е и моят проблем. И аз, и данъчният спестяваме време, като използваме оръжие! – С една ръка тя завъртя Джонатан и завърза ръцете му с тънко въже, бутна го на земята и запуши устата му със собствената му кърпичка. – Така. Страхувам се, че данъчният чиновник ще трябва да почака.
     Тя седна до Джонатан, който се сви, но не можеше да помръдне повече.
     – Знаеш ли какво? – каза бандитката, докато броеше парите. – Политиката е нещо като очистващ ритуал. Повечето хора смятат, че не бива да пожелават, да лъжат, да крадат или да убиват. Просто не е правилно, освен ако не намерят политик, който да върши мръсната работа вместо тях. Да, политиката позволява на всеки, дори на най-добрите сред нас, да пожелават, да лъжат, да крадат и дори понякога да убиват. И всички смятаме това за добро.
     Лицето на Джонатан се сгърчи и той издаде някакви звуци. Крадлата се изсмя:
     – Иска ти се да крещиш, а?
     Джонатан разтърси енергично глава и за нейна наслада, вдигна взор към нея с насълзени очи.
     - Хубаво – рече тя, – я да чуем как хленчиш! Само без много шум – предупреди тя, потупвайки го по носа с цевта на пистолета. – Мога да направя да се усетиш много зле.
     Наведе се и издърпа кърпата от устата му.
     Джонатан болезнено раздвижи челюстите си я укори:
     – Обаче да се краде е лошо!
     – Може би. Важното е да го правиш в много голям мащаб, за да не може никой да забележи, че е лошо.
     – Да крадеш много, пък никой да не забележи, че е лошо?
     – Точно така. Дребните лъжи са лоши. Децата биват учени да не бъдат лъжци на дребно. А пък с имената на истинските големи лъжци биват кръщавани улици. Ако откраднеш малко, могат да те затворят в човешката зоологическа градина. Но ако откраднеш наистина много, имам предвид цяла държава, тогава изписват името ти по сградите. Същото е и с убиването.
     – И с убиването? – Джонатан трепна.
     – Бе ти откъде падаш! – кресна бандитката. – Ако убиеш един или двама, ще те затворят в зоологическата градина или даже ще те екзекутират. Но ако убиеш няколко хиляди, това ще те направи героичен завоевател, достоен за песни, статуи и чествания. Учат децата да се възхищават и да подражават на големите убийци. Действай на дребно и ще бъдеш презрян и забравен. Работи на едро и ще се превърнеш в легенда по учебниците.
     – Най-старата легенда за разбойници, която мога да си спомня – каза Джонатан, – беше за Робин Худ. Той бил герой, защото ограбвал богатите и давал на бедните.
     – Кого конкретно е ограбвал? – попита тя.
     – Нотингамският шериф и неговите приятели – припомни си Джонатан. – Шерифът и принц Джон докарвали хората до просешка тояга с непосилни данъци. Властите вземали пари и от бедни, и от богати. Така че Робин се опитвал да върне ограбеното на жертвите.
     Разбойничката се изсмя:
     – Тогава Робин не е разбойник. Няма начин да ограбиш крадци. – тя се намръщи и за миг се замисли. – Това ми дава една идея. Мисля, че ще направя едно посещение на Туид.
     Бързо запуши устата на Джонатан с кърпата, като я стегна много здраво и изчезна.
     Джонатан лежеше безпомощно на улицата. Мислеше за младия полицай, когото срещна вчера. Къде ли беше сега, когато наистина се нуждаеше от него? Как ли разбойничката е успяла да се сдобие с пистолет?
     Мисълта да се върне отново на карнавала, за да спечели пари, разгневи Джонатан. Безпомощно подритна с пети, само като си помисли за това. Едно от въжетата протриваше кожата на китката му и той се отпусна за миг, за да размисли върху отчайващото си положение. Мина му през ума: “Никога не съм знаел колко е приятно да си със свободни ръце… досега.”
 
* Текстът от книгата се публикува с разрешението на:
Българско общество за индивидуална свобода

MTR Връзки - БОИС

Божидар Маринов


Лъчезар Богданов


Можете да купите книгата online оттук:

Откъс от книгата: