Media Times Review    Google   
___









кино
 февруари 2005

За българското кино –>
с обич и омерзение

Йоана Павлова
     Години наред за българското кино се говореше с едни и същи блудкави клишета, които постепенно толкова се изтъркаха от употреба, че престанаха да изразяват каквото и да било. Във всеки форум за кино могат да се срещнат дежурните скептици, за които няма по-хубави от старите филми и нищо ново не заслужава внимание.
     Част от голямата вина на новата българска кинематография е че адресира посланията си към публика, която отдавна вече не ходи на кино. Няма как да се обясни иначе склонността към сюжети от миналото ни, които от 15 години се дъвчат с антикомерсиална сладост. Даже и най-големите критици на “Изпепеляване” няма как да отрекат силата на визията и на актьорското присъствие. Но младите му зрители не могат да открият в него нищо за себе, освен няколко “жестоки” реплики на Деян Донков. В известен смисъл филм като "Откраднати очи" е смела стъпка напред, тъй като събитията, които интепретира, са “само” от преди 20 години.
     Бързо бяха “преболедувани” и криминалните сюжети. Те се оказаха прекалено скъпи за киното ни и нелепи на фона десетилетията вносен опит. Вместо това на последната “Златна роза” гледахме “Филип” - преходна амбиция към жанра психотрилър, според определението на самия режисьор, Любомир Христов. Недоразбрани останаха пълнометражните експерименти на Теди Москов и Александър Морфов, чиито Търсения се завърнаха обратно на сцената и стегнаха куфари за други държави.
     Все по-ясно се осъзнава потребността от приближаването на бъларското кино до зрителя. Затова и киното ни все по-удачно разказва истории за “обикновения човек”. Филми като “Другият наш възможен живот”, “Една калория нежност” успяват да открият поетичното в сивотата на ежедневието и да дадат истински решения на реални ситуации. В ленти като “Шантав ден” и “Под едно небе” на фокус са младите хора и техните изпитания.
     Е, много гласове настояват за обратното: Почти всички български актьори трупат опит предимно в театъра и в телевизионни продукции - понятието “звезда” е доста размито и липвсва ясен критерий за отграничаването на актьорско майсторство и популярност. Вероятно поради затвореността на този “доказан” актьорски кръг, във всяка следваща филмова продукция се канят такива “изпитани” хора. По този начин филмите ни натрапват един постоянен фон от лица, вместени в роли “точно за тях”.
     Също така, често в националното ни изкуство се говори за липсата на средно поколение и за множеството “неуредени сметки” между “млади” и “стари”. Голяма част от режисьорите на съвремените български филми са именно на средна възраст и проблемите, представени в продукциите им, биха заинтересували точно това поколение зрители. От своя страна, фокусирането върху ежедневни сюжети предопределя и семплата визия на съвременното българско кино. Не би могло да се каже, че в последните години, от кинематографична гледна точка, филмите ни са добавили нещо ново към най-добрите образци от миналото. А в същото време, публиката ни е в постоянен контакт с постиженията на световното кино и има потребност от култ и глобалност.
     Въпреки че първата прожекция на “Мила от Марс” се състоя преди година, по името на Зорница София вече се е наслоила достатъчно известност. Художник, автор на пърформанси и инсталации, специализирала и излагала свои работи в САЩ и Европа, тя много бързо се превърна в новото лице на българското кино. С този филм, диалогът на киното ни с публиката достига някакви отдавна бленувани стандарти. Вече може да се говори за саундрака в българската култура като самостоятелна творба, а и за първи път във финалните надписи се появява уебсайта на филма. С много смелост и хъс, “Мила от Марс” се цели в младата публика и разбива всички представи за финансовия недоимък в киното. За справки - онлайн ръководството на Зорница София “Как да снимате игрален филм с бюджет на клип на Каризма”.
     Този месец тече официалната премиера на филма. Надали някой филм е бил по–рекламиран от “Мила от Марс” в мултиплекс като “Арена”. От безбройните флайъри и трейлърите преди всяка прожекция, до закачливите надписи в тоалетните и необозримите крака на Весела Казакова във фоайето на кино-комплекса. Дано тази кампания привлече в салоните онази публиката, която иначе не би се впечатлила от многобройните награди и ежедневните рецензии.
     Другата голяма изненада е на Андрей Паунов с “Георги и пеперудите” – “Сребърен вълк” от IDFA, премиера на Slamdance, едновременни прожекции в 8 страни, участващи в проекта ЕuroDocuZone. Тук ще го видим едва на София Филм Фест. Забавна статистика от Google: 8 линка на български срещу 1 840 резултата при търсене на английски.
     И ето, някак внезапно нашите филми започват се забелязват, оценяват и гледат, предимно “навън”. Сега обаче ни липсват точните думи и средства да се асимилират в културата ни. Още не можем да подберем удачните –изми, които да прекомпилират фактите в желаната реалност. Докато го гледаме с дистанцирано любопитство обаче, българското кино намира пътечката към глобалното изкуство и тръгва по широкия свят да печели награди.

     Йоана Павлова е завършила психология и специализира "Управление на човешките ресурси". В момента учи II курс кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Заедно с нейни колеги от академията разработват уебсайта http://info-film.com, който цели да разшири достъпа до кино-темите и да ги направи достъпни и интересни за "широката публика". Към сайта е създаден и форум, отворен за всеки, желаещ да пише на тема кино. Можете да се свържете с авторката на mail адрес: j.pavlova@info-film.com
Форуми Media Times Review
Автор:    
 samolichnost
Дата:     27.02.2005, 11:28:14
Текст:     не ви ли писна, да дадате примери с този "Мила от Марс", филмът е пълен боклук, а навсякъде - новото българско кино, ако това е новото българско кино, горко ни. Когато някой се гордее и хвали с такава САМОДЕЙНОСТ, това означава само едно - клиничен провинциализъм. Само го поставете до европейски филми като: "Морето отвътре", "Момичето с перлената обеца", "Най-дългия годеж" и т.н. Разликата е огромна. И още нещо - не може един филм да се счита за добър, само защото е заснет от млади хора(26-27год.), дебютанти(в такъв случай като събереш екип от 15-16 годишни и заснемете филм, той трябва да е шедьовър) и да не се гледат естетическите му качества, които, меко казано липсват.
Автор:    
 la_donna_e_verda
Дата:     06.03.2005, 13:21:19
Текст:     мисля че можеш да провериш в imdb какъв е бюджета на такива филми. затова и никой не сравнява "новото бг кино" с тези продукции, които толкова са те впечатлили.
аз лично не разбирам това отношение в стил "бг киното sux, дайте да сменим темата".
не знам колко от читателите на mtr са гледали "munje" и какво им е известно за сръбското кино изобщо. този филм например не е нещо страхотно по - добро от "мила", но е сниман с доста повече пари и самочувствие. за сметка на това сърбите лобираха сериозно за "munje", филма се появи едва ли не във всички free-ta, един куп народ го гледа и каза "супер е". е, аз лично малко повече харесах "мила".
Автор:    
 djokata
Дата:     08.04.2005, 17:45:00
Текст:     за този "Георги и пеперудите" чух страхотни неща. Вървял е по кината в Холандияа и Германя.
Автор:    
 BLUEBIRD
Дата:     22.04.2005, 17:32:46
Текст:     Нито с обич, нито с омерзение- само с малка насмешка към опитите на БГ-холивудците.

БГ киното, както и БГ културата винаги е било периферно, производно, вторично, копиращо чужди идеи и артиситчна философия.

БГ-Холивуд ще го приватизират скоро и се е надигнал страхотен вой от страна на БГтодорживковите холивудци- щели да загинат.
Много важно- нищо значително не са направили, тунеядци на комунистическата трапеза, лакеи на всички управляващи - от тодорживков до С2 кубурски.

Земята на БГХоливуд /филмовия център в Бояна/ - да се върне на собствениците.
Който иска да прави кина да ходи в Холивуд.
Евгени Михайлов=Майкъл Мур. Същият лъжец, манипулатори лакей. Направил преди 15 г. касетата с п.младенов - много важно- досега си поживя отлично- тлъста заплата при Костов, след това обругаване на Костов, следва още по-тлъсти заплати, командировки и комисионни от кубурга С2.
Мерзавци!
Автор:    
 use_it_friendly
Дата:     07.05.2005, 11:25:51
Текст:     Не разбирам защо трябва да се намесват някакви политически гнусотии, всеки път като стане дума за българско кино?! Това не е трамвай, да си говорим за "едно време" и за "сегашните". Ами като не ви харесва българско кино, ходете в Арена (въпреки че и там започнаха да го пускат), пуцайте пуканки и си мислете какъв смотан късмет имате, дето сте се родили тука.
Автор:    
 хаха
Дата:     13.02.2006, 01:43:36
Текст:     мила йоана, още с "пансион за кучета" се пръкна понятието "саундтрак на български филм". и стига си я превъзнасяла тая "мила", че ми намирисва на конформизъм.
не ти ходи на интелектуалния имидж:)
Автор:    
 ...nd Felini - vnuk:)
Дата:     28.02.2006, 00:01:34
Текст:     "Георги и пеперудите", да наистина страхотно ново заглавие което си заслужав да се види. Имах честта да присъствам на една т малкото прожерции на филма в България, с удоволствие бих го направил отнво. Колкто до "Мила от Марс"... срам и позор за младия БГ режисьор, но още не съм го гледал. Айде ако сте така благородни , макар с риск да пристъпите закна пратете някой линк да се възползваме от безплатните облаги на Интернета:) Чувал съм че го има качен "някъде"
Автор:    
 Keed
Дата:     19.03.2006, 16:34:09
Текст:     Филмът "Мила от Марс" е с претенциите за "дълбоко" европейско кино и с драматизма на сапунен сериал. Продължава традицията на онези български филми, в които фарсът се получава напълно естествено, без желанието на авторите си и това ги прави още по-смешни. Смях, примесен с билката пелин, нагарчащ, защото в действителност няма нищо смешно в недъгъвостта. Саундтракът е добър наистина, но точно защото е добър, може би, звучи напълно изолирано от тъканта на филма. В края на краищата той е създаден от талантливи български музуканти, върху които З. София явно не е имала влияние. :-)
Филмът може да се намери в тракъра на арена.бг. (www.arenabg.com)
Автор:    
 Юрий Вълковски
Дата:     09.06.2006, 23:34:38
Текст:     Гледате ли български филми?

Трябва ли държавата да подпомага разпространението на новите български филми?

Трябва ли държавата да се вълнува дали вие гледата българско кино?

Ако тези теми ви интересуват - погледнете:
http://culturalpolicy.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=49102&df=46&dflid=3

Ще се радвам на всеки коментар тук или на сайта за културна политика.
Автор:    
 финли
Дата:     27.09.2006, 15:38:50
Текст:     проблемът на Бг киното не е в самото кино.Проблемът е идеята "винаги по петите на някой", която ни гони на всякъде.бг кино няма както няма и бг телевизия(хаиде всички да посрещнем Мър - док да ни я направи)хората които имат идеи и възмаожноста да правят кино или каквото и да е си тръгват (тъжен факт).Разбирасе винаги има изключения да потвърдят правилото като изпепеляване.А Мила от незнам си къде....не искам да я коментирам.Бг киното омря отдавна ,а за мъртвите с любов и умерзение.
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
Cibola 2000
MTR Blog
The transparency of blogging has contributed to news organizations becoming more accessible and interactive
----------------------
още от MTR Blog
MTR връзки:
Отдавна потребителите се разделиха с наивната представа, че Интернет ще бъде новата безплатна глобална зона. След като идеята на самия Интернет достъп е да бъде платен, онлайн пазарът се е разпрострял като фина мрежа, предлагаща всичко на достъпна цена. С това се променя и нагласата за възприемането на киното като изкуство. Дали ще се сбъднат най-мрачните прокоби на антрополозите и зрителят ще заживее в едно мултиплицирано от филмите суб-битие? Или пък внезапно човечеството ще бъде изправено пред алтернативни форми на творчество и киното ще заговори на нови езици? Можем само да се надяваме да бъдем тези “нови” зрители, свидетели на бъдещето.

Йоана Павлова