Media Times Review    Google   
___









кино
 февруари 2005

За българското кино –>
с обич и омерзение

Йоана Павлова


     Години наред за българското кино се говореше с едни и същи блудкави клишета, които постепенно толкова се изтъркаха от употреба, че престанаха да изразяват каквото и да било. Във всеки форум за кино могат да се срещнат дежурните скептици, за които няма по-хубави от старите филми и нищо ново не заслужава внимание.
     Част от голямата вина на новата българска кинематография е че адресира посланията си към публика, която отдавна вече не ходи на кино. Няма как да се обясни иначе склонността към сюжети от миналото ни, които от 15 години се дъвчат с антикомерсиална сладост. Даже и най-големите критици на “Изпепеляване” няма как да отрекат силата на визията и на актьорското присъствие. Но младите му зрители не могат да открият в него нищо за себе, освен няколко “жестоки” реплики на Деян Донков. В известен смисъл филм като "Откраднати очи" е смела стъпка напред, тъй като събитията, които интепретира, са “само” от преди 20 години.
     Бързо бяха “преболедувани” и криминалните сюжети. Те се оказаха прекалено скъпи за киното ни и нелепи на фона десетилетията вносен опит. Вместо това на последната “Златна роза” гледахме “Филип” - преходна амбиция към жанра психотрилър, според определението на самия режисьор, Любомир Христов. Недоразбрани останаха пълнометражните експерименти на Теди Москов и Александър Морфов, чиито Търсения се завърнаха обратно на сцената и стегнаха куфари за други държави.
     Все по-ясно се осъзнава потребността от приближаването на бъларското кино до зрителя. Затова и киното ни все по-удачно разказва истории за “обикновения човек”. Филми като “Другият наш възможен живот”, “Една калория нежност” успяват да открият поетичното в сивотата на ежедневието и да дадат истински решения на реални ситуации. В ленти като “Шантав ден” и “Под едно небе” на фокус са младите хора и техните изпитания.
     Е, много гласове настояват за обратното: Почти всички български актьори трупат опит предимно в театъра и в телевизионни продукции - понятието “звезда” е доста размито и липвсва ясен критерий за отграничаването на актьорско майсторство и популярност. Вероятно поради затвореността на този “доказан” актьорски кръг, във всяка следваща филмова продукция се канят такива “изпитани” хора. По този начин филмите ни натрапват един постоянен фон от лица, вместени в роли “точно за тях”.
     Също така, често в националното ни изкуство се говори за липсата на средно поколение и за множеството “неуредени сметки” между “млади” и “стари”. Голяма част от режисьорите на съвремените български филми са именно на средна възраст и проблемите, представени в продукциите им, биха заинтересували точно това поколение зрители. От своя страна, фокусирането върху ежедневни сюжети предопределя и семплата визия на съвременното българско кино. Не би могло да се каже, че в последните години, от кинематографична гледна точка, филмите ни са добавили нещо ново към най-добрите образци от миналото. А в същото време, публиката ни е в постоянен контакт с постиженията на световното кино и има потребност от култ и глобалност.
     Въпреки че първата прожекция на “Мила от Марс” се състоя преди година, по името на Зорница София вече се е наслоила достатъчно известност. Художник, автор на пърформанси и инсталации, специализирала и излагала свои работи в САЩ и Европа, тя много бързо се превърна в новото лице на българското кино. С този филм, диалогът на киното ни с публиката достига някакви отдавна бленувани стандарти. Вече може да се говори за саундрака в българската култура като самостоятелна творба, а и за първи път във финалните надписи се появява уебсайта на филма. С много смелост и хъс, “Мила от Марс” се цели в младата публика и разбива всички представи за финансовия недоимък в киното. За справки - онлайн ръководството на Зорница София “Как да снимате игрален филм с бюджет на клип на Каризма”.
     Този месец тече официалната премиера на филма. Надали някой филм е бил по–рекламиран от “Мила от Марс” в мултиплекс като “Арена”. От безбройните флайъри и трейлърите преди всяка прожекция, до закачливите надписи в тоалетните и необозримите крака на Весела Казакова във фоайето на кино-комплекса. Дано тази кампания привлече в салоните онази публиката, която иначе не би се впечатлила от многобройните награди и ежедневните рецензии.
     Другата голяма изненада е на Андрей Паунов с “Георги и пеперудите” – “Сребърен вълк” от IDFA, премиера на Slamdance, едновременни прожекции в 8 страни, участващи в проекта ЕuroDocuZone. Тук ще го видим едва на София Филм Фест. Забавна статистика от Google: 8 линка на български срещу 1 840 резултата при търсене на английски.
     И ето, някак внезапно нашите филми започват се забелязват, оценяват и гледат, предимно “навън”. Сега обаче ни липсват точните думи и средства да се асимилират в културата ни. Още не можем да подберем удачните –изми, които да прекомпилират фактите в желаната реалност. Докато го гледаме с дистанцирано любопитство обаче, българското кино намира пътечката към глобалното изкуство и тръгва по широкия свят да печели награди.

     Йоана Павлова е завършила психология и специализира "Управление на човешките ресурси". В момента учи II курс кинознание в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Заедно с нейни колеги от академията разработват уебсайта http://info-film.com, който цели да разшири достъпа до кино-темите и да ги направи достъпни и интересни за "широката публика". Към сайта е създаден и форум, отворен за всеки, желаещ да пише на тема кино. Можете да се свържете с авторката на mail адрес: j.pavlova@info-film.com


MTR връзки:
Отдавна потребителите се разделиха с наивната представа, че Интернет ще бъде новата безплатна глобална зона. След като идеята на самия Интернет достъп е да бъде платен, онлайн пазарът се е разпрострял като фина мрежа, предлагаща всичко на достъпна цена. С това се променя и нагласата за възприемането на киното като изкуство. Дали ще се сбъднат най-мрачните прокоби на антрополозите и зрителят ще заживее в едно мултиплицирано от филмите суб-битие? Или пък внезапно човечеството ще бъде изправено пред алтернативни форми на творчество и киното ще заговори на нови езици? Можем само да се надяваме да бъдем тези “нови” зрители, свидетели на бъдещето.

Йоана Павлова