Великият Джон Лок както винаги бе прав. Светът трябва да проявява повече търпимост, но някои неща остават нетърпими. Философът на либерализма от 17-и век Джон Лок стига до нас чрез прекрасните си трудове за разбирателството между хората, за политиката и образованието, чрез Американската декларация за независимост и чрез революциите в Америка и Франция. Локовите революции бяха по-безвредни от марксистките революции през 20-и век, въпреки че Френската революция доведе до Терора и Наполеон - две твърде не-Локови отклонения.

Първата значима публикация на Лок е "Писмото за толерантността". Това е една от редките кратки творби, които промениха света. Първоначално тя е написана на латински - езика на европейските интелектуалци. Имам копие от второто издание на английския превод през 1690 г. По-кратко е от джобния ми тефтер и по мои сметки не е повече от 17 000 думи.

Чета го, защото то съвсем пряко разглежда най-трудния въпрос в момента : как хора с различни вярвания могат да живеят в мир помежду си? Първият преводач на Лок обобщава ситуацията през 90-те години на 17-и век : "Това заобикалящо ни тесногръдие несъмнено е основната причина за нашите нещастия и обърквания. Каквато и да е причината обаче, време е да потърсим цялостно лечение. Нуждаем се от по-силни лекове от използваните досега. Абсолютна свобода, справедлива и истинска свобода, равноправна и безпристрастна свобода е това, от което имаме нужда".

Последното изречение често е цитирано по време на Американската революция, сякаш текстът е бил написан от самия Лок. Случаят обаче не е такъв и текстът отива отвъд това, което самият Лок е мислел. Критиката на тесногръдието със сигурност е Локова, както и призивът за силни лекове. Той обаче е бил лекар, а не фанатик, дори за каузата на свободата. Той призовава за свобода, ограничена от разума и закона, а не за абсолютна свобода във всякакви проявления и при всякакви обстоятелства. Това го прави по-полезен в епохата ни на противоречия. Лок изтъква, че религията е личен, а не държавен въпрос. "Грижата за душата на всеки човек принадлежи на самия него и трябва да се остави на него." Държавата трябва да дава еднаква защита на всички църкви и религиозни схващания. Не трябва да има преследване по религиозни причини. "Не трябва да се задоволяваме с мерките на правосъдието. Към тях трябва да се прибавят милосърдието, грижата от държавата и либералното отношение. Към това призовава Евангелието, това наставлява разумът и това изисква от нас естественото братство, в което сме родени."

Лок не е вярвал в употребата на сила, освен при "вътрешното убеждение на ума, без което нищо не може да е богоугодно. Природата на разбирането е такава, че то не може да бъде принудено да вярва в каквото и да било външна сила".

Либерализмът му се основава на естествената независимост на човешкия ум. Това в крайна сметка е психологическа теория. Дотук изглежда сякаш Лок формулира теория на абсолютната свобода, макар и с допълнението, че индивидите и църквите си дължат взаимно прояви на добра воля, основани на човешкото им братство. Той обаче грижливо уточнява кога търпимостта става невъзможна.

През последните години различни правителства многократно са се сблъсквали с тези граници. Лок не е смятал, че управниците винаги може да толерират "схващания, противни на човешкото общество, схващания, които очевидно подкопават устоите на обществото". Не е ясно какво точно е имал предвид Лок, но то със сигурност би включвало тероризма. През 20-и век и нацизмът, и ленинизмът бяха "схващания, противни на човешкото общество", в този смисъл те бяха просто нетърпими.

Той също предупреждава за опасността от опита да се толерират някои доктрини, които протестантите от 17-и век приписват на йезуитите. Те включват учението, че "не трябва дасе спазват обещания, дадени на еретици" и че "отлъчените крале губят короната и кралството си". Лок е смятал, че "една църква няма право да бъде толерирана", ако членовете й дължат подчинение на чужд монарх, защото това би означавало владетелят да разреши "собствените му поданици да бъдат, тъй да се каже, записани като войници против собственото му управление".

В критиката е включен ислямът от 17-и век. "Смехотворно е който и да било да се представя като мохамеданин единствено в религията си, а във всичко останало да твърди, че е верен поданик на християнски управник, като в същото време признава, че е длъжен сляпо да се подчинява на мюфтията в Константинопол, който пък от своя страна изцяло се подчинява на османския император". За щастие папата вече не настоява за правото да отлъчва и сваля от власт монарси, няма вече османски император, а макар и в Константинопол все още да има мюфтия, той със сигурност не е универсален авторитет по въпросите на исляма. Обаче Осама бин Ладен наистина е опасен човек, който действително настоява за подчинение от последователите си.

Съвременните либерали може и да се шокират от последното изключение на Джон Лок от правилото за толерантността. "Накрая, не трябва да се толерират тези, които отричат съществуването на някой Бог. Обещанията, споразуменията и клетвите, които са връзките на човешкото общество, не могат да въздействат на един атеист. Отстраняването на Бог, дори и само мислено, разрушава всичко." Съвременните либерали не се вълнуват много от клетвите или атеизма.

Лок не би искал да го четат, сякаш е безгрешен, тъй като е вярвал в разума, а не в авторитета. Учението му за обща търпимост обаче е толкова убедително, защото той признава, че някои неща са нетърпими. Става дума за възгледи, които са твърде разрушителни за обществото. Достатъчно е човек да прочете "Моята борба" на Хитлер, за да се убеди, че това е възможно.

Конфликти на лоялността могат да превърнат хората в изменници. Един пример е Гай Фокс, друг - бомбените атентатори от юли. Самият либерализъм не действа като абсолютна или авторитарна доктрина. Винаги трябва да има милосърдие и добра воля между различните вярвания. Толерантността трябва да е нормата, но дори толерантността си има граници. Лок нямаше да смята за правилни обидните публикации или насилствената реакция.

/БТА/