Media Times Review    Google   
___









книги
 февруари 2006

Двете къщи и основата на християнския живот

Виктор Костов

Откъс от книгата "Сухите кости: Дeйствието на Божия пророчески Дух в новозаветната църква"


Книгата е практичен богословски поглед към редица проблеми в практикуването на християнството в България и дори в пост-комуниститческите източно-европейски страни. Ако се стремите да бъдете Христов ученик тази книга ще ви даде посока на мислите, молитвите и търсенията. Тук няма да намерите формула за щастие или „пет стъпки“ към финансов успех, основани на избрани стихове от Библията. Книгата не е и наръчник за употреба на пророческата дарба, но изследва аспекти на пророческото действие и служение на Божия Дух. Тя е по-скоро пътеводител към отричането от фалша и егоизма в търсенето ни на взаимоотношения с Бога.

     В едно видение видях две къщи. Те бяха почти еднакви на външен вид. В същото време знаех, че нещо не е наред с една от тях, но не бях сигурен какво точно. После разбрах защо не съм сигурен. Въпросната част от къщата, която беше толкова важна за всяка от постройките, просто не се виждаше. Тази част беше основата. Двете къщи, макар че изглеждаха еднакви, бяха в същото време много различни. Те имаха различни основи.
     В седма глава на евангелието от Матей, в края, Господ Исус говори за живота на двама души. Той обяснява ясно каква е разликата между тях. Единият е човек, който слуша Божието слово, заповедите на Господа, и ги прилага на практика. Другият върши точно обратното - слуша словото, но не предприема нищо в посока на изпълнението му.
  И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; и заваля дъжд, придойдоха реките и духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; и тя падна, и падането й бе голямо. (Матей 7:24-28)
     И двамата строители са слушатели на Божието слово. Разликата между тях не се състои в това, че единият е чул словото и го прилага, а другият не е и си живее както си иска. Не, и двамата са изложени на проповядването на истината и на Божите заповеди. Разликата между тях е другаде – в отношението към чутото. Първият, който решава да приложи на дело в живота си това, което Господ говори, е разумният и мъдрият. Той, казва Исус, е като строител, който строи на канара, на здрава основа.
     Вторият, за разлика от него, е като някой, който строи къщата си на пясък, на нестабилна и движеща се основа. Той е глупав човек - строежът му няма да издържи, когато бурята връхлети дома му.
 
Под напора на бурята
 
     Разликата между тези двама в картината за строежа, е минимална за повърхностния наблюдател. И двамата строят. Крайният резултат е къща, и за единия, и за другия. Когато погледнеш отстрани, ще видиш две къщи една до друга. И двете имат по два етажа, хубава градинка отпред и тревна полянка. И двете са нови и добре боядисани, дори втората изглежда по-добре построена, по-скъпа. При второ вглеждане се вижда, че наистина тази втората е по-обширна, застроена на по-голяма площ. В сравнение с нея, първата къща изглежда малко поочукана.
     Слънцето грее, нощите са звездни и тихи, хората, живеещи в двете къщи, вършат ежедневните си дела и наглед не се различават много. Сутрин се чува глъч на деца, а вечер, весели песни и приятна музика. В къщата е уютно и приятно.
     Един ден, нещата неочаквано се променят. Слънцето вече не грее ярко, а на хоризонта се задават тъмни облаци. За съвсем кратко време слънчевият ден потъмнява и изглежда сякаш е дошла нощта. Вятърът започва с боботене да огъва клоните на дърветата. Първите капки дъжд са редки, но силни и заплашителни. Хората, доскоро ходещи спокойно навън, търсят възможност, колкото може по-бързо да намерят подслон от стихията. Идва буря, ураганен вятър, който плющи по покривите и чупи прозорците. Трудно е да се удържиш прав под напора на вятъра, дъжда и отломките, които хвърчат навсякъде. Реките прииждат и носят всякакви отскубнати предмети—дървета, коли, части от постройки.
     В тази нова и тежка ситуация къщите, които наглед са били еднакви, се оказва, че не са. Едната е ударена силно от пороя и вятъра и поради пясъчната си основа се раздвижва и скоро бива съборена и отнесена. Покъщнината е отнесена и разпиляна от пороите. Там, където до вчера е имало дом, днес има само празно място. Другата, макар и брулена и атакувана от бурята, устоява. Почвата под нея не се движи въпреки дъждовете — тя е от камък.
 
*****
 
     Тази картина, записана и публикувана в нашия интернет сайт през 2004 година, стана реалност за мнозина в България през лятото на 2005. Седемдесет процента от страната бяха залети от вода от дъждове, които продължиха само часове. Телевизионните канали предаваха картини на реки, излезли от коритата си, и къщи съборени от водната стихия и от напора на ветровете. Десет хиляди домакинства бяха засегнати от летните бури, съчетани с проливни дъждове и наводнения. Това се случи и в Румъния, а по късно бури и дъждове се изляха в Централна Европа. Американският континент бе ударен последователно от два силни урагана, които нанесоха щети от библейски мащаб в няколко от Южните Щати. Дъждове и бури, които предизвикаха наводнения станаха също в югоизточна Азия, Китай, Индия, Латинска Америка. В естественият свят Бог демонстрира силата на стихията, която може да погълне имота и живота на човек без предупреждение, за броени минути. Напомняйки ни колко крехко е човешкото „величие“ чрез тези стихии Бог ни води към преосмисляне на това, коя е истинската основа на нашия живот.
 
Значението на основата
 
     Интересното е, че когато гледаш една къща не мислиш за основата й, тя остава скрита от погледа. Но когато дойде буря, дъжд и ураган, външният вид вече няма толкова голямо значение. Изведнъж започваш да мислиш за това дали основата на къщата е добре и здраво построена и дали ще удържи на напора на водите и ветровете. Ако си строил къщата набързо, върху плитка и пясъчна основа, за да си спестиш време и за да се настаниш бързо, в момента когато бурята връхлети, започваш да премисляш дали наистина си постъпил разумно.
     Така е и в духовния живот на вярващия. Много хора, които изглеждат успешни християни с уреден живот, често се огъват под напора на обстоятелствата и поради силата на житейските бури вярата им остава в миналото. Тази част от постройката на техния живот, която е изключително важна, се оказала решаваща. Тя е основата, която е скрита от погледа на другите. Това, което другите са виждали е изглеждало добро и красиво: благоприличен живот, посещение на църква, притежание на Библия и цитирането й, участие в християнски програми и служения. Но тази основа не е била канарата на слушането и вършенето на Божието слово, а пясъкът на слушането и пренебрегването на делата, които Бог иска от нас.
     Всеки християнин, който искрено иска да следва Христос и да живее праведен живот се бори с греха и със себе си (стария човек) през целия си живот. Често в църквата се прокрадва разбирането, че ако не си победил греха във всяка негова форма и имаш борби, то ти си непълноценен християнин. Това е много вредно и повърхностно разбиране, което ни кара да попадаме в капана на неискреността и лицемерието. Другата крайност е да се примиряваме, когато вярващите остават победени от грехове, от които не могат да се освободят и всички заживяват с мисълта, че грехът е непобедим. Това състояние също води до лицемерие—приемаме греха за нещо нормално и си представяме, че за Бог това е приемливо. Наличието на борба не означава, че сме се провалили като християни, или че тя не води никъде. Напротив, в борбата има победители и те са тези, които избират да строят на здрава основа, колкото и по-трудно да е това. Градежът на по-податливата пясъчна основа е по-бърз и лесен, но крайният резултат е много неприятен.
     Трудно е, когато криеш от другите основата, на която градиш духовния си живот. Такава криворазбрана “самостоятелност” ще ти попречи да получиш съвет как да поправиш нещата. Господ не случайно основа църквата Си — за да си помагаме един на друг в устояване в истината и съсипване на нещата в нашия живот. Чрез живот в общност Бог изявява нещата, които външно са добри, но всъщност са компромис с вярата. Затова всеки, който живее изолиран християнски живот, дали като остава сам и не се събира с вярващи, или участва в събрания, които не държат членовете си отговорни за това как те преодоляват греха, егоизма и изкушенията, остава победен вярващ. Но за да участваш пълноценно в Божието семейство така, както Бог го е предвидил, трябва да обичаш истината повече от себе си.
     Претенциозното християнство, религията, която държи на външното, лицемерието на страха от хора, вместо на страх от Бога, могат да изиграят лоша шега на всеки последовател на Исус, който избира евтиното евангелие, вместо пътеката на истината и битката за нея. Най-важното нещо в живота ни е да спасим душите си, защото нищо не те ползва да спечелиш целия свят, а да загубиш душата си! Но за да бъде спасението ни истинско, основата, на която градим, не може да бъде спомена за вярата в Господа, а делата на вяра, от които не отстъпваме. В битката за душите на неспасените не бива да забравяме, че не празната изповед на името на Исус, изговорено като суеверна формула, ни спасява, а вършенето на Неговата воля.
 
Последователността при правилния строеж
 
     Другият много важен извод от думите на Исус, при сравнението между строежа на къщата и духовния живот е, че и в двата случая има продължаващ процес. В строителството има етапи, през които се преминава задължително. Тези етапи имат своята логика и последователност, които не могат да бъдат пренебрегнати. Така е и в духовното израстване, в ходенето с Господа. Не можеш да узрееш, ако не извървиш пътеката така, както е поставена пред теб. Граденето върху пясъчна или каменна основа в духовен смисъл е поредица от избори, философия на живот, посока на движение. Едва ли някой се събужда сутрин, протяга се и казва: “Мисля, че днес ще си построя къща!” Напротив, строежът е продължителен и трудоемък процес, който се нуждае от добро планиране и надзор. По същия начин е и строежът на живота на християнина: ако е започнат върху пясък, ще трябва да се плати висока цена, за да бъде преместен на канара. Тя е стойността по събарянето на строежа на пясък и преместването му на канарата. Това означава да започнеш отначало.
     Много вярващи, които са избрали да следват евтиното евангелие (евангелието, което обещава блага, а не изисква промяна) ще разберат, че са градили на пясък, когато дойде бурята. А тя винаги идва. Въпрос на време е кога това ще се случи. Когато обаче връхлети бурята, Господ дава да се разбере, че “падането на къщата” ще е голямо. Това е така, защото претенцията е била голяма. Имало е ходене на църква, молитви, служения дори, но основата е била не Исус Христовото слово и вършенето му, а само слушане и оправдание за невършенето на Божията заповед.
     Бог ще възстанови вярата в Него така, както това е право според Неговите стандарти и Неговото слово. Създаването на изкривен човешки образ на Бога, на който да се покланяме по лесен начин и при който да отиваме по „широката пътека“, ще бъде изобличено. Не всички ще разберат изобличението. Църковните членове, които не разбират това, което Святият Дух говори и върши, ще се чудят защо има „разцепление и противоречия в църквата“. Те ще се дразнят, че нещата не са мирни и тихи, както е било по-рано, както „истинските християни“ трябва да очакват от църквата да се държи.
     Други ще се противопоставят на новия стандарт (в който, всъщност, няма нищо ново), като се оправдават, че не разбират защо трябва да се променят нещата. Кое не е било наред досега? Това е реакцията на плътта, която не иска да плати цената на ученичеството и следването на Христа. Тези, които изберат тази реакция ще трябва да жънат горчивите плодове, които идват след време.
     Третата група са тези, които ще се обърнат от “опортюнистичното” християнство, където “всичко е за човека и в служба на човека,” а не за Бога и в служба на Бога. Те ще бъдат възнаградени за избора си. Тяхното покаяние ще ги изведе на първото стъпало на свръхестествения живот на вяра в Бога. Святият Дух ще започне да ги подготвя за времената, които ще настанат и които ще са усилни. Усилни най-вече заради силата на заблудата, с която ще бъдат залети светът и църквата на компромисите.
     Затова, нека страхът от Бога да застане като крайъгълен камък в градежа на нашата духовна къща и на нашия живот. Второто идване на Господа е скоро!

За автора: Виктор Костов е мисионер, богослов, и адвокат. Автор на редица статии с поучения и практично библейско богословие, както и такива по свободата на религията и съвестта в САЩ и България. Редактор е на интернет сайтове по въпросите на пророческото служение в църквата и свободата на религията. Завършил богословие намисионерството със степен магистър 1999 г. във Fuller Theological Seminary, Калифорния. Женен, баща на три деца.


"Сухите кости: Дeйствието на Божия пророчески Дух в новозаветната църква", от Виктор Костов, издателство Кръстопътя+++, декември 2005 г., ISBN 954-91770-2-5

MTR връзки:
Можете да си поръчате книгата на
Виктор Костов
"Сухите кости. Действието на Божия пророчески Дух в новозаветната църква"
онлайн от интернет книжарницата БГ Книга www.bgbook.dir.bg