|
|
февруари 2007 |
|
|
|
|
Българите се присъединяват към ЕС с остатъци от марксистки нагласи
След 17 години преход българите се дистанцираха от комунизма, но “Капиталът” продължава да доминира представите на мнозина за света
|
През 1989 г. мнозина в България считаха членството в ЕС за гаранция, че раздялата с комунистическия режим е окончателна. 17 години по-късно, когато целта най-сетне е на прага, според много анализатори марксизмът все още доминира представите на българите за света.
България ще се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. след почти две десетилетия болезнен преход от тоталитаризъм към демокрация от западен тип. След като преминаха през сложен процес на адаптация към политическата и икономическата среда на ЕС, повечето българи смятат, че в страната им е установена либерална демокрация.
Но докато на повърхността изглежда, че България е отхвърлила наследството на стария комунистически режим, характерните за него възгледи и модели на поведение изглежда все още не са преодоляни.
Исторически България има малко опит с демокрацията. Тя е самостоятелна модерна държава от 1878 г., след като вълната от национализъм в Европа засяга и Балканите и я откъсва от Отоманската империя.
Въпреки че в периода до 1914 г. развива някаква форма на парламентарна демокрация, младата република остава много по-ангажирана с териториалните си претенции, отколкото с принципните въпроси на държавното и социалното устройство. Историята на този период е доминирана от въстания и войни със съседните държави.
Положението не е много различно и между двете световни войни, като през 1920 и 1935 г. поредица слаби правителства се опитват да наложат демократични и социално-ориентирани промени в среда, отровена от загуба на територии, бедност и комунистически бунтове.
Когато комунизмът е наложен на страната през 1944 г. с подкрепата на Съветския съюз, той не среща особена съпротива да установи тоталитарна система.
В продължение на почти половин век България става най-покорен сателит на Москва, демонстриращ лоялност, каквато Русия не среща от нито една друга държава в соцблока. Тук няма аналог на бунтовете в Източен Берлин от 1953 г., на събитията в Унгария през 1956 г. или на Пражката Пролет през 1968 г. Няма еквивалент и на опозиционно настроения интелектуален елит на Полша или на настойчивостта за независимост на Чаушеску.
В резултат на това когато през 1989 г. съветският блок се разпуска, нуждата на обществото от демокрация е много по-слаба в България, отколкото в Централна Европа. В началото на 1990-те републиката се оказва негостоприемна среда за демокрацията, и преименуваната, но несъществено реформирана Комунистическа партия остава на власт още няколко години. Първото опозиционно правителство идва на власт едва през 1992 г., при това за кратко.
Бавният напредък на България в прехода е пречка тя да се присъедини към ЕС заедно с повечето държави от Варшавския договор през 2004 г. Цяло поколение след края на социалистическия режим историци, икономисти и социолози смятат, че в някои области обществото продължава да прилага поведение от времето на Тодор Живков.
“Корените на тоталитаризма са толкова дълбоки, че вероятно ще останат част от националната психология и за вбъдеще”, казва Михаил Груев, историк в Софийския университет и изследовател на комунистическото минало.
“Като идеология, използвана в миналото за обяснение на социални процеси, марксизмът доста бързо беше подменен от демократични, либерални икономически възгледи”, казва Георги Ганев, икономист в Центъра за либерални стратегии. “Но остатъците му все още съществуват в представите на мнозина”.
Според него повечето българи, например, продължават да асоциират икономическия ръст с тежка индустрия в комунистически стил. Като не виждат големи заводи и тълпи работници, те отхвърлят твърденията за икономически растеж като пропаганда.
Устойчива е и марксистката представа за икономиката като игра с нулев резултат, в която придобивката за едни е задължително загуба за други. Въпреки че в България частната собственост беше възстановена още в началото на 1990-те, много хора продължават да я виждат като инструмент за експлоатация, казва Георги Ганев.
Една от запазените марки на социализма беше системата на трудови отношения, при която хората имаха гарантирани работни места. Работата им не зависеше от професионалните им качества и представяне, което доведе до забележителна неефективност и кошмарно обслужване.
Сега бизнес-средите твърдят, че само част от българското общество е оставило зад гърба си наследените от онова време трудови навици.
“Държавната администрация е обичайният заподозрян ( в съхраняване на трудовите навици на социалистическото минало), но има и много други примери”, казва Кънчо Стойчев, социолог и изпълнителен директор на Асоциацията на българските работодатели. “Наскоро бях изумен да видя голяма българска банка, при това със значително чуждестранно участие, да функционира изцяло по стария соц принцип, че всеки клиент е виновен и трябва да бъде наказан”.
Според Кънчо Стойчев подобно отношение може да бъде открито в много фирми в България, особено сред тези с многоброен персонал.
Според ново проучване на Алфа Рисърч за това как българите реагират на недоброто си икономическо положение, 25% обвиняват държавата, 24% - политиците, 14% смятат, че нямат достатъчно добри връзки и 8% винят лошия си късмет.
Източник от Министерството на труда и социалните грижи каза за Balkan Insight, че едно от най-често чуваните оплаквания от хора на социални помощи е “държавата не ни дава работа”.
Въпреки че на тези хора, естествено, трябва да бъде помагано, каза източникът, “неприятното в позицията им е, че те просто не си търсят сами работа – или поне това е, което научаваме от интервютата си с тях. Мнозина очакват държавата да се погрижи за заетостта им така, както го е правила в миналото и забравят, че бизнесът не принадлежи вече на държавата”.
“Разбира се, че държавата трябва да ми намери работа!”, възкликва Георги Дачев, 52-годишен инженер, който от 10 години си изкарва прехраната, продавайки ръчно плетени вълнени чорапи върху кашон из улиците на София. “Има толкова много места в администрацията, защо аз да не заема едно от тях? Държавата намира работа на ромското малцинство, защо не на мен?”
Георги твърди, че е безработен от началото на 1990-те, след затварянето на инженерния институт, за който е работил. В началото се опитал да си намери работа, но не успял, а сега не вярва някой в частния бизнес да има интерес да го наеме на тази възраст.
Изглежда че много българи имат подобно виждане за работата си. Според изследването на Арфа Рисърч 86% от населението смята, че държавата е тази, която трябва да се грижи за повечето неща в страната.
Икономиката не е единствената област, в която отживели практики остават силни. Социолозите и политолозите наблюдават поредица дефекти в българската демокрация, които според тях се дължат на наследството от тоталитаризма.
Една от тях е безверието на хората, че политическият им вот, или тяхната гражданска активност може да промени нещо – убеждение, вкоренено от репресивното отношение на някогашния режим към всяка проява на политическа или социална независимост и активност.
В България, където гласуването не е задължително като в някои други европейски страни, избирателната активност рядко надхвърля 60%. На президентските избори тази година тя едва достигна 43%, а на последните парламентарни – 56%.
В представителното си проучване Алфа Рисърч установява, че само 1% от българите обмислят възможността да предприемат гражданска инициатива за защита на интересите си.
“Това явно е генерационен проблем”, казва Кънчо Стойчев. “Младото поколение не е засегнато от старите възгледи, докато само част от предходните успя да се адаптира”.
|
|
Албена Шкодрова е директор на BIRN, Балканската мрежа
за разследващи репортажи, за България. Balkan
Insight е он-лайн издание на BIRN.
|
|
|
|
|
|
| |
|
|
|
MTR
Blog |
|
The formal laws constituting freedom of expression in democratic societies are only the tip of the iceberg of unwritten agreements between citizens about what they can express publicly in one context or another, says Göran Rosenberg.
----------------------
още от MTR Blog |
|
|
| MTR
връзки |
|
Не само днешният, но и по-раншният исторически опит показва, че демокрацията все още не е изстрадана ценност за повечето българи. Както казва Стоян Михайловски България след своето освобождение от османско владичество не е свободна, а освободена страна, българите не са свободни, а освободени. |
| МОМЧИЛ БАДЖАКОВ |
|
| |
Моделът на управляема демокрация все пак е безнадежно закъснял за бъде успешен и траен. Той е антитеза на глобалната мрежа, в която се развива Европейски съюз. Равнището на конвергенция между отделните страни-членки неизменно води до по-високи равнища на взаимовлияние.
Идва Втората вълна. Тази която ще ни освободи от зависимостите на прехода и от неговите сценаристи. Тя ще дойде по-бързо и по-радикално отколкото се представяме. Няма как да станем по-богати и по-свободни, ако не си върнем правото на избор.
|
| Илиян Василев |
|
|
|
|
|
|
