Media Times Review    Google   
___









хора и изкуство
 юни 2002

Дейвид Бауи -
импресарио
от новия век

Джон Парелис

В звукозаписното студио в Манхатън е спокойно, Гери Леонард настройва китарата си, докато останалите музиканти от групата правят почивка. Бауи изпява няколко продължителни мотива, поработва върху наслагването на ефектите, добавя ехо. Неочаквано в мелодията се вписват електронни семпли и изведнъж звуците се оформят в "Sunday", пилотната песен от новия албум на певеца - "Heathen" - излизащ на пазара този месец.
От клавира се разнасят гласовете на призрачен хор и мистър Бауи произнася напевно: "Това е началото на края и нищо не се е променило. Всичко се е променило." Меланхоличният текст на песента обръща внимание на знаците на живота, на страха и надеждата. В края й Бауи потръпва като току-що излязъл от транс. "Ах", казва той и се ухилва. "Добро утро!" Часът е малко след 11:00, и мистър Бауи, на петдесет и пет годишна възраст, вече е успял да потренира във фитнес залата, да даде обширно интервю, преди за започне дневната репетиция за лятното си турне.
Слаб и източен, той е облечен в плътно прилепнала по тялото му сива тениска и всекидневен, но стилен сив панталон. Погледът му, впечатляващ с разноцветните му очи - остатък от злополука в детството му, парализирала едната му зеница - е станал по-малко смущаващ; усмивката, появила се на устните му, го прави по-мек и приветлив. На въпроса, какво според него е най-същественото в творчеството му, той отговаря: "Това, че пея за страданието".
Видения за катаклизми и професионални изяви: това е животът на Дейвид Бауи в неговото четвърто десетилетие на рок звезда. Един от най- концептуалните творци в рока от шейсетте години насам, той се забавлява с възможностите, открили се пред него благодарение на звездния му статут, като превръща концертите си в театрални и модни представления и периодично зарежда музиката си с пънк, електронни и танцувални мотиви. В последните години към всички тези си превъплъщения той добавя и още едно - това на импресарио на поп и рок музика.
"Heathen" е първият албум, производство на частната звукозаписна компания на Бауи "Исо", сключила договор за дистрибуция със "Сони". През 1997 година студиото успява да продаде свои акции за 55 милиона долара, като ги гарантира с бъдещите хонорари от новите продукции на певеца. През следващата година Бауи създава IT компанията "Ultrastar", както и интернет портал, предлагащ достъп на неговите фенове, "Bowienet" (davidbowie.com). Напълно в унисон с неговото минало (Бауи е учил в колеж по рисуване), "Bowienet.com" продава обещаващи студентски произведения без да прибира високите комисионни на големите галерии.
По думите на Бауи, договорът му със "Сони" е краткосрочен, колкото да му даде време да стартира своя лейбъл и да анализира ефекта на интернет върху кариерата си. "Дори не зная защо се стремя в близките години да развия това звукозаписно студио, не мисля, че сегашната продуцентска и дистрибутивна система в музикалния бизнес ще съществува по стария начин. До десетина години всичко, за което се сещаме сега, ще бъде напълно преобразено, и нищо не може да спре тази промяна. Дори не виждам смисъл да се преструвам, че няма да се случи нищо. Например, убеден съм, че след 10 години авторското право вече ще е история."
"Музиката ще се превърне в подобие на течащата вода и електричеството", казва Бауи. "Поради тази причина мисля, че е по-добре през тези последни години да извлечем максимална полза, защото това никога няма да се повтори. Добре ще е да сме подготвени да реализираме множество турнета, тъй като концертите на живо са единствената уникална ситуация, която ще се запази. Всичко това е ужасно вълнуващо. Но погледнато от другата страна, няма никакво значение дали намираме положението вълнуващо или не - това е нашето бъдеще!"
Заедно с жена си, бившата манекенка Иман, той се радва на своята почти двегодишна дъщеря Александрия. Тя е и причината винаги да се опитва да свежда до минимум времето, в което отсъства от дома си. Преди да се съгласи да бъде водещ изпълнител в предстоящото лятно турне на Моби "Area: Two", Бауи се уверява, че графикът на концертите ще му позволява да се прибира при семейството си между всяко едно от шестте представления по Източното крайбрежие на щатите. Така организирано, времето ще ми позволи дори да участва в съвременния фестивал за музика, кино и визуални изкуства "Meltdown" в Лондон.
Мистър Бауи вече не очаква, че ще съумява да се състезава с нашумелите в последно време двадесетина-годишни изпълнители. "Отдаван съм прехвърлил годините, в които бях добре посрещан", казва той. "Когато стигнеш определена възраст започваш да откриваш колко много възможности, до които преди си имал достъп, започват да ти бъдат отказвани. Статиите за личността и музиката ти в музикалните списания постепенно намаляват, все по-рядко радиостанциите и телевизионните канали излъчват твои песни и клипове. Надеждата ти да запазиш мястото си в сърцата на феновете се крепи единствено на неформалното общуване помежду им."
Почитателите на певеца сред по-новите изпълнители, сред които са Моби и "Nine Inch Nails", обаче канят Бауи да участва заедно с тях в турнетата им, като по този начин го представят на по-младото поколение.
През 1990 година Дейвид Бауи се опитва да скъса изцяло с миналото си. Той анонсира предстоящото си турне като последния път, в който ще изпълнява своите стари хитове. "Наистина ми се струва, че тогава сериозно мислех да изпълня намеренията си. И действително в продължение на няколко години се придържах стриктно към него. До момента, в който започнах да си давам сметка, че ако искам публика, ще се наложи да извадя от нафталина някои свои стари парчета, които да са познати на хората. Знам, че напълно се отвърнах от думите си."
Сега вече Бауи гледа по-спокойно и зряло на огромното количество свои творчески проявления. Наскоро в Музеят на телевизията и радиото в Лос Анджелис бе открита изложбата "Sound + Vision", ретроспекция на видео клиповете на певеца, която ще продължи до 15 септември. 10 юли е обявената дата на излизане на преработената версия на "Ziggy Stardust and the Spiders From Mars" - документалният филма на Д.А. Пенбейкър за турнето на Бауи от 1972 година, превърнало се в дефиниция на глам-рока.
Продуцент на "Heathen" е Тони Висконти, работил за последно с мистър Бауи по албума му от 1980 година "Scary Monsters". Негово дело са повечето от албумите на певеца от седемдесетте.
В "Heathen" Бауи съзнателно ни препраща към своето творческо минало. В "Slow Burn" са вмъкнати мотиви от стария му хит "Heroes", в която се пее: "Кои сме ние в тези времена?"
В новия си албум Бауи връща към живота аналоговите клавирни инструменти като стилофона - миниатюрен електрически орган, използван от него в "Space Oddity" от 1969 години и сега в новата "Slip Away". Плановете му за първия концерт от световното му турне - в шоу, специално за членовете на фен-клуба му в Роузленд - са да започне с дванадесетте песни от новия си албум, след което да изпълни всички песни от по-стария си албум "Low". "Звукът на тази музика 25 години по-късно все още кара космите на ръцете ми да настръхват от напрежение", признава той.
За създаването на "Low" Бауи си припомня с носталгия: "Хрумна ми идеята да използвам цяла R&B секция, която да съчетая с новата атмосфера, усещаша се в алектонната атмосфера на музикална Германия. Ужасно вълнуващо е да откриеш, че си захванал с нещо, което е съвсем ново и оригинално.
"По това време се люшках между настроенията на еуфория и невероятно дълбока депресия. Берлин от тези години не беше най-красивият град на света, а душевното ми състояние определено си подхождаше с него. Нагърбвах се с огромни количества работа. Оправданието, което намерих за всичко това бе, че дори и да съм безнадеждно нещастен, трябва да издържа и преодолея момента, защото не бих могъл да продължа да живея по този начин. Настроен съм изцяло оптимистично по отношение на музиката. Защото някъде изпод дебелите пластове горчивина, които я обгръщат, мъждука усещането, че един ден всичко ще дойде на мястото си."
"Проблемите ми с наркотиците са отдавна забравени", казва мистър Бауи. Сега той се замисля дори когато трябва да вземе аспирин, тъй като съзнава, че е "твърде лесно пристрастяващ се човек".
При записването на "Heathen" той и Тони Висконти внимават много да не се поддадат на носталгични чувства. "От една страна, не искахме да се преструвахме на новатори", казва Бауи. "От друга обаче, се стараехме да не се заравяме твърде надълбоко в миналото и да разчитаме на старите си и добре познати качества и силни страни, на предишните ни неща. Между нас казано, наясно сме, че сме в състояние да създадем песен и да й създадем собствена идентичност и характер. Предполагам, че в това се разпознават чертите на една по-театрална натура."
Албумът започва със "Sunday" и завършва със заглавното парче, и двете обсебени от темата за преходността на нещата. В "Heathen" се пее: "И на линията на хоризонта/ по небе, направено от стъкло/ направено за покрив на света/ нещата тихо отминават". Албумът е написан преди 11 септември, а песните продължават дългата поредица от аполакиптични сценарии на Бауи.
"Надявам се, че като текстописец притежавам антени, които долавят зародилите се в обществото тревоги и настроения. Но не искам по никакъв начин да си помислите, че се опитвам да изкарам лириката си опит за предвиждане на трагичните събития. Всички неща, за които пея в албумите си, са отражения на собствените ми кризи и депресии, които изкарвам на бял свят и наслагвам върху реални ситуации. Това са просто незначителни истории за моите чувства и настроения. Нищо повече."
Заедно със собствените си размишления, в "Heathen" Бауи вкарва кавъри на "Cactus" на Пиксис и "I've Been Waiting for You" на Нийл Йънг; в песни като "Afraid" и "I Would Be Your Slave" той пее за любовта, несигурността и преходността на нещата.
"Опитах се да направя списък на нещата, за които се пее в албума, и се оказа, че в него попаднаха и забравата, и изолацията, и самотата", казва мистър Бауи. "Тогава си помислих, че нищо не се е променило особено. А на 55 години, вече не се и надявам да видя някаква коренна промяна. Когато човек остарява, броят на въпросите, които го вълнуват, спада до 2 или 3: Колко още ми остава? Какво да направя с оставащото ми време?"
"Кога можем да бъдем толкова искрени и разголени - този въпрос ме вълнува. Също така се питам колко пъти в живота сме състояние да се разкриваме по този начин? Никога не намирам отговори на тези въпроси. Но веднага си казвам, че по-голям проблем би бил ако стана дотолкова самоуверен, че да си помисля, че съм намерил решение на тези въпроси. Както и че съществуват толкова много въпроси, на които не сме намерили отговори, че вече може би съм останал единствения, който продължава да ги задава отново и отново."