Media Times Review    Google   
___









разказ
 юни 2002

СЪБОР НА РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Мариан Желев

Имало едно време един млад човек…
Навярно го има и сега…
Но на 18 май 2002 година същият този млад човек, докато пътуваше към Мадарския конник се чувстваше повече от всякога на мястото си. Бе тръгнал за събора на националистическата партия. Омръзнало му бе да слуша все лоши думи за родината си, а от връстниците си онова: "Писна ми да живея в тая скапана държава!"
И младият човек се радваше, че ще срещне съмишленици и истински родолюбци, и честни патриоти. Поне така се надяваше. Защото искаше да повярва, че с намерението си да остане в България е избрал правилния път.
Около обед той стигна паркинга, разположен под Мадарския конник. Младият човек очакваше да завари много коли, автобуси и хора дошли дори пеша от съседните населени места. Та нали двудневното събиране бе обявено в медиите и дори в интернет. Но нищо подобно. Коли имаше, но малко, както и един автобус, но от малките. Неколцина бяха насядали по разположените около паркинга заведения. Похапваха кебапчета и пийваха студена бира.
В този момент се чуха гайди. Мярна се българския трибагреник. По стълбите, водещи към мадарския конник, се изкачваха хора. Оттам се чуваха гайдите. Младият човек ги последва. Почувства се щастлив, защото щеше да застане под паметната скала и да чуе красиви слова.
Докато катереше стълбите вниманието му бе привлечено от група ученички, насядали в тревата. Две от тях бяха изправени. Показваха на останалите добре заучени стъпки в кючека. Едното дори успя да спечели вниманието на младия човек с изумителните си чупки в кръста.
Гайдите зовяха младия човек. А трибагреникът го приканваше да продължи нагоре. Смутен от току-що видяното той пое отново нагоре.
Разочарова се. Очакваше да се наслади на гледката: как смелият конник промушва лъва. Ала нито конникът, нито хищникът се виждаше. Точно пред скалата се издигаше метално скеле. Навярно заради предстоящ ремонт. И друго разочарова младия човек. На площадката под металното скеле имаше не повече от четиридесет души, заедно с организаторите на събора, тримата знаменосци и шестте момчета гайдари. Имаше едно малко успокоение - повечето от присъстващите бяха млади.
Започнаха речите. Говориха организаторите; говори и един историк. Славна история има България, славни хора: Отец Паисий, Борис Първи, Аспарух…
Но в един момент младият човек спря да слуша. Гледаше металното скеле и си представяше как в тялото на България зее огромна дупка. И ето го скелето - нужен е ремонт, но къде са хората? 40 души що да сторят по-напред, при положение, че повече от половината са заети със свирене, развяване на знамена и словоизлияния. А долу, в ниското, на паркинга, ученичките навярно продължават да учат кючека.
Нещо се промени в главата на младия човек. Той вдигна поглед нагоре. Искаше му се да извика. Болеше го, защото същата тази дупка в тялото на България искаше да го погълне. А грабнеше ли го, сигурно щеше да го изплюе някъде в западна Европа.
"Кой българин не е успял да оцелее в Западна Европа?" - говореше историкът, а на младия човек му се плачеше. В същото време очите му следяха таза на момичето - при всяко завъртане, тръскане и щракане с пръсти, дупката в тялото на България се увеличаваше.
Това си представяше младият човек, докато гледаше металното скеле под Мадарския конник. Съвсем бегло чу, че нощес, в девет часа е нарочено факелно бдение, а на сутринта, горе на скалата, в шест часа, ще се посреща изгрева.
Младият човек мислено пътуваше обратно.
Почти по същото време, в Морската градина на Варна, се организираше парад на ретро автомобили. На голяма, оборудвана с тонколони, микрофони и всякаква апаратура сцена, възрастни жени пееха стари градски песни. Зрителите бяха близо 200. И идваха още. Знаменосци развяваха флаг, на който пишеше: "Варна и спомени". Три малки циганчета обикаляха присъстващите с пластмасови кофички. Просеха. Шейсетгодишен циганин ги понаглеждаше. Но в един момент вдигна ръце и каза: "Писна ми да ги слушам тия! Не мога ли аз сега да изпия една бира."
Имало едно време един млад човек в България. Имало и един Мадарски конник, който беше в ремонт.
Но докога?