Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2002

"Първоизточникът"
По Джон Кассиди
New Yorker
( Втора част )

Направеният от Кассиди профил на Алан Грийнспан е издаден в априлския брой на New Yorker от 2000 година. Статията е част от "Новите позлатени времена" - колекция от бизнес-статии на американското списание. Джон Кассиди е автор на книгата за новата икономика и нейните предизвикателства "Dot.Con", публикувана в края на 2000 година от HarperCollins.
Един ден, през 1966 година, Грийнспан се разхожда по Broad Street, намираща се близо до офиса му, когато се натъква на Леонард Гармънд. Двамата не са се виждали от годините, когато са свирили на саксофон в Henry Jerome Band. Гармънд е станал преуспял адвокат на Wall Street, а един от неговите юридически партньори е Ричард Никсън, който се е преместил от Лос Анджелис в Ню Йорк след загубата в надпреварата за губернаторското място в Калифорния през1962 година. Гармънд се смята за демократ, но е включен в усилията по лансирането на един "нов Никсън". Грийнспан и Гармънд си уговарят обяд в Bankers Club, на който Грийнспан му обяснява деликатните въпроси на финансовото прогнозиране и икономическото бъдеще. Гармънд го пита дали не желае да се срещне с Никсън. "Те се срещнаха, обядвахме, аз стоях заедно с тях повече от час- спомня си Гармънд - Никсън бе изключително заинтригуван. Каза ми, че иска да включим Грийнспан в екипа." Това не е първият флирт на Грийнспан с хора от и около президентството. В началото на 50-те Артур Бърнс му предлага работа в Council of Economic Advisers на Айзенхауер, но тогава Грийнспан отказва. Този път обаче се съгласява. Той се присъединява към политическия екип на Никсън, чиято база е в Ню Йорк, в една сграда на Парк Авеню. От този момент нататък, през следващите 20 години, Грийнспан прекарва времето си между финансите на Wall Street и политиката във Вашингтон.
След победата на Никсън над Хюбърт Хъмфри в президентските избори през 1968 година, новият президент възлага на Грийнспан бюджетните преговори по време на преходния период. Много наблюдатели по онова време са смятали, че Грийнспан ще стигне до бюджетен директор в Белия дом, но вместо това той се връща на Wall Street. "Никсън искаше Алан, той можеше да получи солидна длъжност - ми каза Мартин Андерсън, ентусиазиран последовател на Айн Ранд, който също е бил част от политическия екип, а сега работи в Hoover Institution - Алан каза "не". Искаше да остане в своята компания." Попитах Андерсън за политиката на Грийнспан от онези дни. "Неговите възгледи бяха точно такива, каквито са и днес. Не са се променили изобщо - отговори той - Той е консервативният Грийнспан, което означава, че при повечето проблеми може да бъде наричан консервативен републиканец, въпреки, че при някои не може." Един от малко известните примери за последното твърдение на Андерсън е ролята на Грийнспан в отменянето на всеобщата военна служба. Никсън съставя комисия, която е натоварена да изучи проблемите около военната служба. Комисията е ръководена от бившия секретар по сигурността Томас Гейтс Джуниър. Грийнспан е бил назначен в нея и е защитавал нуждата от радикални реформи. През 1970 година комисията публикува доклада си като препоръчва изцяло доброволческа армия, давайки по този начин политически претекст на Никсън да премахне задължителната военна служба.
През юли 1974 година Хърбърд Стейн, председателят на Counsil of Economic Advisers, се оттегля и Грийнспан е назначен на неговото място. Но Уотъргейт е в разгара си и номинацията отпада. В края на лятото е почти сигурно, че вицепрезидентът Джералд Форд скоро ще замести Никсън. Форд пита Уилям Сайдман, един от своите главни помощници, дали трябва да продължи номинацията на Грийнспан. Сайдман, който по-късно оглавява Federal Deposit Insurance Corporation и сега е коментатор в CNBC, се среща с Грийнспан и го одобрява. "Смятах, че е добър икономист, един добър икономист републиканец, каквито нямаше много по онова време - ми каза Сайдман - Той ме увери, че е чист икономист, а не политикан. Оказа се, че е най-добрият политикан от всички нас, по-добър отколкото някой въобще си е представял." Две седмици преди отстраняването на Никсън Грийнспан се среща с Форд. "Прекарахме около час заедно и ако трябва да бъда искрен, ще призная, че бях впечатлен от него - ми каза бившият президент, когато му телефонирах в Rancho Mirage, Калифорния - Мога да ви кажа, че беше много сериозен и това ми допадна. А по-късно се видя, че не съм сгрешил в преценката си."
Администрацията на Форд скоро се изправя пред лицето на най-дълбоката от трийсетте години дотогава рецесия: висока инфлация и бързо нарастваща безработица. Някои хора от Белия дом апелират за големи данъчни съкращения, които да раздвижат икономиката, но Грийнспан се противопоставя на подобна политика с основанието, че това би увеличило бюджетния дефицит, който вече е достигнал до рекордни нива. Правителството е приготвило два възможни фискални пакета. Форд си припомни дебатите около тях: "Алан ги анализира и каза: "Вижте тук, ако вземете консервативният пакет от мерки, ще бъдете обвинени в прекалено скъперничество, но в един дългосрочен план, ако бъдете преизбрани, ще имате добри икономически резултати през 1977-78. От друга страна, ако предпочетете по-сърдечния избор, ще имате добрите резултати още през 1976 година, но ако бъдете преизбрани, ще платите наказанието, защото ще отидете към друг икономически спад през 1977-78." Аз му казах "Добре, какво препоръчваш?" Той каза "Мисля, че ще бъде по-благоразумно да вземете по-консервативния вариант, макар че това ще ви донесе точно преди изборите, през септември или октомври, някои неблагоприятни политически резултати." Ние предпочетохме консервативния подход и големи резултати в намаляването на октомврийската безработица не бяха постигнати, а нещата до този месец не изглеждаха много окуражаващи." Форд направи пауза и продължи: "Мисля, че това бе главната причина, поради която загубихме изборите. Ако погледнете документите от онова време, ще забележите, че през ноември ситуацията е станала много по-оптимистична." Попитах Форд, който загуби от Джими Картър само с два процента, дали съжалява, че е послушал съвета на Грийнспан. "Не съжалявам - отвърна твърдо - моята съвест винаги е била чиста. Това бе един от рисковете. Това не беше политическо решение, но пък бе добро за страната."
Четвърт век след като съветът на Грийнспан коства преизбирането на Форд двамата са заклети приятели и отвреме-навреме голф партньори. Форд, един силен играч, ми каза, че Грийнспан, който замахва с лявата ръка, "не е толкова лош на голф за човек, който не играе често." Грийнспан винаги е ценял честността на Форд; пред приятели той споделя, че е работил с петима президента, но никого от тях не чувствал толкова близък, колкото Форд.
След изборите през 1976 Грийнспан се завръща на Wall Street, но продължава да участва в политиката на републиканците. Рейгън става президент през 1981 година и кани Грийнспан в своя Съвет по икономическата политика - тяло, съставено от външни експерти, в което са включени също и Артър Бърнс, Милтън Фрийдман, Джордж Шулц и Уилям Саймън. Според Мартин Андерсън Грийнспан и другите от този съвет са изиграли голяма роля за убеждаването на Рейгън да се придържа към своята спорна политика на данъчни съкращения въпреки огромния бюджетен дефицит, който причиняват. "След като минаха няколко месеца Дон Реган (министърът на финансите) и Дейвид Стокман (директорът по бюджета) бяха много обезпокоени от растящия дефицит - ми каза Андерсън - те искаха понижаването на данъците да бъде постепенно забавено и да спре. Джордж Шулц организира една голяма среща. Събраха се в Рузвелтовата стая. Президентът влязъл, смигнал на Артър Бърнс, потупал Фрийдман по рамото, усмихнал се на Алан Грийнспан и после поговорили малко.Те му бяха стари приятели. Седнали и му казали две неща: първото било, че е чудесен президент, а второто-да продължава да прави това, което е правил досега. Това било правилното нещо, това бил правилният начин да се излезе от рецесията." Данъчните съкращения продължават, Конгресът отказва да намали разходите значително и бюджетния дефицит експлодира; във времето, когато Грийнспан става председател на федералния резерв през август 1987 година, дефицитът достига до 200 билиона долара годишно.
Президентът Рейгън номинира Грийнспан за председател на Федералния Резерв по съвет на финансовия си министър Джеймс Бейкър. Бейкър е още един големите политически играчи, които Грийнспан е успял да обработи. Неговата способност да впечатлява влиятелните хора, въпреки, че рядко се забелязва, изглежда е ключът към неговия успех. Андерсън, който е наблюдавал работата на Грийнспан при двама президенти, смята, че става дума за ум, чувствителност към хората и обществените дела и излъчване, което внушава доверие. "За Вашингтон това е злато - ми каза той - Ако влезе някой, който е умен, който препоръчва неща, които работят и на когото може да се разчита, той ще се задържи там вечно, без значение от коя партия е." Уилям Сайдман, който е работил с Грийнспан по време на администрациите на Форд и Буш, казва: "Той има най-предразполагащото държание, което съм виждал. Никога не влиза в конфронтация, но също така е и много добър в убеждаването на другите. Мисля, че част от неговата мистика се дължи на факта, че е трудно да бъде разбран, но и това го прави да изглежда гениален."
Хората, които в годините преди Първата световна война са създали Федералния Резерв, са знаели, че капитализмът и демокрацията са запалителна комбинация, която може лесно да доведе до инфлационна спирала, спекулативни мании и ужасни фалити. Те са вярвали, че единственият начин да се лекуват подобни проблеми е създаването на независим пазач на американския капитализъм, една престижна личност, която може да бъде отчасти посредник, отчасти полицай и отчасти проповедник. За Грийнспан възможността да докаже своята независимост идва бързо след назначаването му. В периода между март 1988 и март 1989 година той повишава краткосрочните лихвени проценти от шест и половина процента на почти десет, с цел да попречи на увеличаването на инфлацията. Поредната рецесия е задържана до април 1990 година, а когато започва, продължава по-малко от година. В началото на 1992 година икономическите съветници на Буш все по-често изказват опасенията си, че Федералния Резерв не е снижил достатъчно бързо лихвените нива, за да обезпечи по този начин енергичното възстановяване на икономиката. Николас Брадли, финансовият министър в правителството на Буш, е стар другар на Грийнспан от Wall Street, но това не му пречи да настоява многократно за по-сериозно снижаване на лихвените нива. Приятелството между двамата все повече се превръща във взаимно раздразнение. Брадли дори прекъсва своя редовен седмичен обяд с председателя на Резерва. Буш загубва изборите и някои от републиканците обвиняват за този неуспех Грийнспан. (Странно е, че това е вторият път, когато е обвиняван за изборната загуба на действащия президент)