Media Times Review    Google   
___









Преглед
 януари 2003

Параграф 2002

Димитри Иванов

"Сега"

През ХХ век всяка една от петте световни осведомителни агенции си изработи свой специалитет за празниците. Нощният дежурен в БТА виждаше как телексната машина, приемаща емисията на АФП, полудява: клавишът със знака плюс побеснява, бие барабанно, валякът танцува - кръстче вляво, кръстче вдясно, едно горе, друго долу, докато върху бялата хартия на рулона кръстчетата изрисуват Мадоната с младенеца. С тази графична бродерия французинът поздравяваше будуващите си събратя по цял свят чрез първата комуникационна мрежа, оплела земното кълбо.

АП и ЮПИ правеха обзори на изтеклата година. Нарекоха ги yearenders (тая дума май още я няма в речника). Някои "иърендъри" бяха календар на случилите се събития, други търсеха техния смисъл.

Ройтерс пък даваше икономически обзор. За света е добре, когато американците купуват като луди преди празниците (а не както през 2002). И когато R-индексът е нисък (през 2002 той бе висок). За разлика от БВП, който може да се изчисли догодина, "R-word index" моментално отчита колко пъти е била употребена думата рецесия. През 2002 Япония и Германия боледуваха (от богатството си). HypoVereinsbank броеше колко пъти думата rezession е била употребена в Handeslblatt.

През 2002 най-употребяваната дума в България беше (предполагам) корупция. А по света - думата война. Затова папата, Кентърберийският епископ - глава на англиканската църква, и Ерусалимският патриарх оправиха зов за мир.

Ройтерс имаше и друг специалитет - най-лаконичния етикет за изтеклите 12 месеца. Например когато Нийл Армстронг стъпи на Луната, Ройтерс нарече 1969 "годината на малката гигантска крачка".

Какъв етикет ви хрумва за 2002? Измислихте ли си? Аз се колебая между "Годината на либидото" или "Параграф 2002".

2002 бе година на военна психоза. Президентът на САЩ се имунизира против едра шарка. Израелчетата учеха гражданска защита.

В телевизията има жанр "импресия" - няма говор, звучи музика, камерата показва пейзаж, росно цвете, езеро... През 2002 се роди (в "Discovery Channel") жанрът военна импресия. От прикритието изпълзява самоходна ракетна установка, звучат мотиви от Вагнер и великолепните маршове на Джон Филип Суса; следва GPS връзка с "Ауакс", автоматично засичане - Огън! - и половината противникови самолети са пометени от небето. Катапултирани от самолетоносач изтребители догонват оцелелите и те падат като круши.

2002 бе година на поредно естетизиране на войната. Година на военното либидо.

Зигмунд Фройд казал: "Цялото ми либидо е за Австро-Унгария. Тя ще умиротвори Балканите. Ще излезе на Бяло море през Солун." Тревожел се да не би след светкавичната си победа Германия и Австро-Унгария да получат комплекс на самонадценяване. Горд бил, че най-популярната коледна песен - "Щиле Нахт" - е написана от австриеца Франц Грубер. Но... През 1918 империята се разпаднала. От нея направили Австрия, Унгария, Чехословакия; парчето от Словения до Босна включили в Югославия; други парчета минали към Полша, Румъния, Италия. Адмирал Хорти прогонил евреите от медицинския факултет в Будапеща и закрил клиниката, лекуваща военни неврози по метода на Фройд.

През 2002 военното либидо обхвана и НОРАД - североамериканската система за ранно предупреждение. Едно време тя трябваше да засича съветски ракети, задаващи се откъм Заполярието, и предният й край беше на Алеутските острови и в Исландия. НОРАД си има Пи-ар. Едно време децата му пишеха писма, после телефонираха, сега пращат имейли. През 2002 НОРАД отговаряше на американчетата:

- Да, естествено, радарите на НОРАД засякоха летящата шейна на Дядо Коледа. Той е дисциплиниран навигатор. Всяка година ни дава своя план на полета. Спазва си въздушния коридор. Не навлиза в NO-FLY-ZONE, като летците на Саддам.

Така трябва да се обработва общественото мнение според мистър Фройд - 38-годишен правнук на Зигмунд Фройд и Пи-ар на Силвестър Сталоун, Брус Уилис и Еди Мърфи, когато те направиха лондонския ресторант за хамбургери Planet Hollywood.

- И Дядо Коледа - продължава НОРАД - е дебеличък, деца; тежи повече от сто килца.

"Съдливост"

През 2002 американски дебеланчета и дебеланки съдеха "Макдоналдс" за наднорменото си тегло. Англичаните, уж не толкова "съдливи" (litigious), отсякоха чудесни кестени, понеже клонакът им засланял алеята и всеки пешеходец може да осъди общината, че кестен му паднал на главата. Принц Чарлз се възмути. Нямаше си добър Пи-ар да му каже да си мълчи. Публикуваха писмото му и го вкараха в медиен скандал - това ли му е работата? Тони Блеър пострада от жестокия етикет ("пуделът на Буш") и от това, че жена му купила два апартамента чрез осъждан посредник.

Благодарение на тарана на 11 септември 2001, на цигарите, оловната боя и лекарствените средства със странични поражения адвокатите в САЩ спечелиха $ 180 млрд. (1,8% от БВП по данни на ATLA - American Trial Lawyers Association). US адвокатът ти взема между 30 и 50% от обезщетението.

Нашенските скандали със съдебната власт бяха от друго естество. Но... Ура! - догонваме американците. На 100 000 души се падат: в Япония - 7 адвокати; във Франция - 33; в Англия - 94; в България - 119; в САЩ - 281. Тези числа говорят нещо. Вие ми кажете какво.

"Параграф 22" на Джо Хелър

За да е сговорчива против Саддам петролоизносителката Русия, трябваше да я заплашат, че ще падне цената на петрола. Но натискът срещу Ирак и Уго Чавес във Венецуела тласна цените нагоре - над $ 30 за барел. Осреднената костуема стойност е на добива по света $ 17. В Аляска и Сибир - много повече. В Саудитска Арабия - само $ 2, а в Ирак едва половин долар. За да паднат цените, трябва да се свали Саддам, но свалянето на Саддам повишава цените. Параграф 2002.

Световната банка посъветва Малави да изнесе реколтата си, за да си погасява дълга. И настъпи глад. Мощни пазарни сили продължиха да обезлесяват Индонезия, Бразилия, България. В един свят с ограничени ресурси и безконтролно размножаващи се бедняци красивата и обезлюдяваща се България е същинско бижу за присъединяване. Макар че от комунизъм тя отиде към демокрация и грабеж, без да мине през военна диктатура. Нашият параграф 22 е, че за да се оправим, трябва да влезем в ЕС, а за да влезем, трябва да се оправим.

На срещата в Лондон живеещите в чужбина иракски опозиционери казаха: махнете Саддам, но не ни окупирайте... Това е невъзможно. Ирак се състои от три вилаета на Османската империя, преди тя и Австро-Унгарската да се разпаднат. Не ги ли окупираш, сунитите ще се сбият с шиитите, християните с кюрдите, баасистите с ислямистите, както навремето, когато Ирак беше британски протекторат. Въпреки че Саддам прочисти Киркук от кюрди и Мосул от турци, Мосул и Киркук не са дотам арабизирани, че петролните им богатства да не могат да сменят собственика си. Сещате ли се защо преговорите Вашингтон-Анкара се проточиха? Настрана, че Анкара може да блокира влизането на Кипър в ЕС.

Вашингтон щеше да превъзпита арабския Среден изток плюс Централна Азия; не да ги изостави както Афганистан. Да, доктрината за потенциал за две средно големи войни. Но севернокорейските шегички с обогатения плутоний я подложиха на страшно изпитание. Дори на ястреба Ръмсфелд не му достига военно либидо.

- L'air du temps?

- Да. Ама то е марка одеколон.

- Zeitgeist? Духът на времето?

- Да. Хегел казал, че един конник (Наполеон, влизащ в Берлин) е духът на времето. Възприел го като събитие в историята на духа...

Една от шегите на 2002 беше:

"Международната общност ли? Къде е това? Че да отида там през ваканцията."

Не зная дали е смешно. Зная, че не е вярно. През 2002 мнението на международната общност закри български реактори, отвори вратите на ЕС за 10 държави и пак то може да спре влизането им, ако не бъде спечелено преди референдумите в не една европейска страна.

Едно време Пи-ар операциите не помагаха. От двете страни на берлинската стена всеки знаеше разликата между мерцедесите и трабантите и че в източната зона театърът е по-добър, храната - по-евтина. И сега е трудно да убеждаваш. През 2002 се засили ефирното облъчване на Иран. Над Ирак валяха стотици хиляди листовки. В ефира звучаха гласове, говорещи на кубинците, на афганците, на сомалийците, на арабите, на косоварите. Всуе...

Вестители и следовници

Палестинци и израелци продължиха да убиват и да бъдат убивани. Разумът беше в коледна ваканция, докато отекваха взривове в Грозни, в Македония и в Косово, където нямаше коледно богослужение в изтърбушените православни манастири; в Пакистан, където мъже, забулени като мюсюлманки, взривиха богомолците в християнски храм. Боже мой, защо вече 3400 години убиват в твоето име? Зле ли си свършиха работата твоите Пи-ари на земята - Мойсей, Иисус и Мохамед? Защо виждам фанатичен блясък в очите на тези, които казват, че те следват? Вместо усмивката на разума на Еразъм, първият европеец?

Лелята

Телевизионното интервю на Владимир Путин беше блестяща Пи-ар операция с 1 300 000 въпроса. Отбеляза своята 70-годишнина Би Би Си - медията, влияла най-дълго време на най-много езици на най-много хора. Признателните слушатели я нарекоха "лелята" (auntie). Заради възрастта? Или защото новините на "Световната служба" открай време започват с мелодията "Лили Болеро"? Зная само, че лелята се слави с обективност, понеже рядко послъгва (например: "България спира два реактора след поредица от аварии"). Комуникационната й мощ е голяма.

През 2002 управляващият екип в България каза, че е застрашен от комуникационна немощ. Но двуполюсният модел бе така омаломощен, че през 2002 медиите заиграха ролята на опозиция. Удобно. Медиите все пак не могат да ти седнат на мястото; само опозицията може.

- Как си?

- По-зле от вчера. Но по-добре от утре.

В разни анкети през 2002 българите станахме световни шампиони по песимизъм. Мисля си, че станахме и шампиони по самоанализи. Ровим си в българската душа: ние сме такива, ние българите сме онакива. Не е ли по-разумно, макар и по-трудно, да се запиташ: Аз какъв съм? Я да опитам:

- Ама кой, аз ли... Аха, значи аз... Я, то наистина било трудно! Ами аз... хм... аз... хм, такова... Май че, ако ми се падне късметче от новогодишната баница, на него ще пише:

"Честито, ще спечелиш. Ако си ограничиш снобизма. И художественото боравене с историческите факти. Припомняй си по-често как, когато разбра, че в Ню Йорк ще те печатат заедно с Михник и Зануси, ти седна да си преведеш статията и така се отнесе, че се ядоса: Що не пише по-разбрано тоз глупак!"

Истината боде. През 2002 ни я казваха ЕС, САЩ, полякът в София и други. А ние реагирахме: Пардю право казва, ама бива ли така, като генерал-губернатор. Не е дипломатично.

Да, бе. Но за да си дипломатичен, трябва да си финяга като Саша Авдеев. Или като Ейвис Боулън - дама и потомка на велик дипломат, и дипломатическият финес да е в кръвта ти. А Кен, Монти и другите бяха мъже; при това войници и разузнавачи. Вярно, и през 2002 имаше брутална дипломация. Но не спрямо нас. Когато по дипломатически канали нямаше резултат, казваха ни бодливата истина с Пи-ар метод.

Историята на дипломацията започва с една глинена плочка, намерена в земите на днешен Ирак. Един източен сатрап се обръща към друг:

- Привет на теб, на колесниците ти, на конете ти и на жените ти. На всички вас - голям привет от мен.

Забележително подреждане, а? Напомня ли ви за подреждането на приоритетите в българския бюджет? А за Малави?

Честита Нова Година! Наздраве!