Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2003

Отвъд американските брегове

Франсис Фукуяма


Днешната "консервативна" външна политика
има идеалистични цели.
 

Социологът Сеймур Мартин Липсет, който прекара по-голямата част от своята бележита кариера в обяснения на това колко различни са Съединените щати от другите развити демокрации, бе забелязал че американският консерватизъм е не по-малко изключителен от останалите американски институции и ценности. Има почти не-европейски стил консерватори в САЩ, хора които искат да защитават статуковото, основано на йерархията, традицията и песимистичния възглед към човешката природа. Тези, които Америка определя като "консерватори", в Европа се наричат "либерали", защото обичат свободните пазари, личната инициатива и демократичната политика, основана на индивидуалните права, а не на колективните. В САЩ консерваторите са представени от Републиканската партия, която в момента има мнозинство в двете камари на Конгреса, а също така държи и президентството. Техният най-близък двойник в Германия е Свободната Демократическа Партия, която в изборите през последния септември спечели само малко над 7 процента от народния вот.

Ако според дефиницията консерваторът е защитник на статуковото, тогава е трудно да кажем, че сред американските консерватори (съответно сред неокласическите либерали) има подобен тип същества. Това е истина, както за икономиката, така и за политиката. Свободната пазарна конкуренция, която защитават американските консерватори, по думите на Шумпетер, е процес на "съзидателно рушене". Пазарната надпревара означава безмилостно производство на технологични нововъведения и предприемачество, което носи в себе си безредие и социална промяна. Глобализацията е дълбока заплаха към узаконените интереси, защото разрушава работата и прехраната дори когато създава ново богатство и възможности. Тези, които в името на защитата на околната среда, или в защита на правата на работниците, искат да забавят или върнат назад глобализацията, фактически заемат една консервативна позиция, противопоставяща се на потенциално прогресивната промяна - и въпреки това, ние наричаме антиглобализационните активисти "левичари".

Политическият дневен ред на американските консерватори е не по-малко революционен. От самото начало, американците считат своите ценности и институции като въплъщение на универсалните стремежи, които един ден ще разпрострат своето значение далеч отвъд бреговете на Съединените щати. Големият печат на гърба на доларовата банкнота носи надписа novus ordo seclorum - "епоха на нов ред". Той съдържа в себе си едно силно не-консервативно чувство, с възможно революционни последствия. В този смисъл демокрацията, конституционното управление и индивидуалните права не са добродетели само за северноамериканците, с техните присъщи навици и традиции, но и за всички хора по света. Оттук, Съединените щати в своята външна политика никога не са се смятали за нищо друго освен за законна статукова сила.

Какво означава да водиш консервативна външна политика в света след Студената война и особено в света след 11 Септември?

Във външната политика консерватизма често се идентифицира с това, което специалистите по международни отношения наричат "реализъм". Това е възгледът, че световната политика в своята същност е безжалостна борба за власт на част от суверенните нации, които трябва да се грижат за своята собствена сигурност. В противоположност, "либералният интернационализъм" търси възможности за глобален ред, изграден върху споделени норми и ценности, допълнени с една компактна система от международни закони и организации. Реалистите се фокусират върху баланса на силите и военната готовност; либералните интернационалисти върху институциите, правилата и ограниченията на закона.

Американската външна политика винаги е била насочвана към двете посоки - към реалистката защита на националната сигурност, и към идеалистичния експанзионизъм, породен от съзнанието за изключителността на американските институции и месианската вяра в универсалната им приложимост. Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър е представител на реалисткото течение. Либералната интернационалистка традиция е представена не само от исторически фигури като Удроу Уилсън, създателят на Лигата на Нациите, но и от по-късните американски правителства - републикански и демократични, които спомогнаха за създаването на международни институции като Северно-американската организация за свободна търговия и Световната търговска организация.

Как можем да характеризираме пост-септемврийската външна политика на правителството на Буш?

На пръв поглед правителството на Буш изглежда консервативно-реалистко, дотолкова доколкото се фокусира върху преследването на американската национална сигурност чрез воденето на война срещу тероризма. Правителството се скара с много от своите традиционни съюзници, заради отказа си да участва в поредица от международни споразумения и институции - от Протокола в Киото върху глобалното затопляне до Международния криминален съд. След 11 Септември то показа ясно, че възнамерява да влезе в открит конфликт с Ирак, с който да осъществи "смяна на режима", ако се наложи, чрез едностранно използване на сила. Въпреки, че САЩ използва ООН за назначаването на нови инспекции в Ирак, международните агенции и до този момент определят външната политика на Буш като "консервативна".

В новата национална стратегия на САЩ обаче се очертава една амбициозна схема за цялостно преобразуване на Близкия Изток, която трябва да започне със смяна на управлението на Саддам Хюсеин с демократично, про-западно правителство. Различните американски правителствени говорители и съветници са на мнение, че новото иракско правителство ще промени политическата динамика в целия регион, ще направи израело-палестинският конфликт по-гъвкав и лесен за разрешаване, ще оказва натиск върху авторитарните режими в Египет, Сирия, Иран и Саудитска Арабия и ще съдейства за разпространението на демократичната кауза в тази враждебна част от света, която е доказано устойчива срещу всички демократични тенденции. С други думи, действията на настоящата американска администрация не изразяват нищо, освен една консервативна външна политика. Правителството на САЩ се е заело с невероятно амбициозната задача да преорганизира политически една от враждебните към Запада и Америка части от света.

Ако ние разбираме традиционният консерватизъм (като противоположен на американския) преди всичко като крайна предпазливост към рискованите политически експерименти, тогава в настоящото развитие на международната политика, Америка е изправена пред най-малко три предупреждения. Първото е в обхвата на сегашния идеалистичен проект за промяна на Близкия Изток. За да бъде изпълнен, този проект се нуждае от последователна и дългосрочна отговорност, за да се изградят законни и стабилни институции в едни чужди на Америка земи. Съединените щати обаче не са най-добрият пример за страна, която осъществява и отстоява подобни проекти в дългосрочен план. Фактите показват, че настоящия идеалистичен дневен ред на постоянна ангажираност не се поддържа изцяло дори от самата американска администрация, част от която остава силно против изграждането на нации и намесата във външни конфликти.

Вторият проблем, с който САЩ трябва да се справи е проблема за империята и легитимността на действията. Американците са склонни да приемат, че демокрацията и сигурността на САЩ вървят ръка за ръка и дават за пример заплахите от фашистка Германия, империалистична Япония, бившият Съветски съюз и Афганистан. Американското правителство смята, че сигурността на САЩ ще бъде осигурена, ако Ирак стане демократична страна. Но либерализацията там може да отвори пътя за действия, които в очите на света ще наподобяват на окупация. Същата воля може да бъде насочена към много други страни, които създават тероризъм; успехите могат да изкушат Америка да продължи политиката си на намеса. Демокрацията и американските национални интереси наистина вървят заедно, но само в дългосрочен план и с периодични изключения, когато за кратко американците са подкрепяни дори по-добре от приятелски настроени авторитарни държави. Следователно в краткосрочен план идеалистическият проект ще изглежда повече като империалистически.

Последното консервативно предупреждение се съдържа във вътрешната политика на САЩ. Не е ясно дали американския народ разбира империалистичния проект като противоположност на една бърза интервенция в Ирак. Освен това Америка се нуждае и от силна подкрепа отвъд океана, която може да бъде мотивирана по-скоро с идеалистични апели, отколкото с реалистични (подобно на Плана Маршал или Доктрината Труман).

Това, което веднъж историкът Гордън Ууд определи като радикализъм на Американската революция се вижда и днес, чрез изразената американска подкрепа към глобална икономика и нейната външна политика с показване на мускули, която цели да промени света според американската представа.

Този проект се атакува, както обикновено, от ляво. Но също така и от две известни изолационистични крила в американската политика: Пат Бюканън и неговите последователи, които шумят от страниците на своето ново списание The American Conservative и либертарианците от Cato Institute. Техните позиции, според мен, са не-реалистични, защото допускат, че единствената суперсила може по някакъв начин да се освободи от ангажиментите си в глобалната силова политика. Това, което според мен наистина липсва в настоящия дебат върху американската външна политика, е произнасянето на гледна точка, която да е реалистична и все пак да съдържа сериозно в себе си традиционния консервативен принцип на благоразумието.

Copyright © 2002 OpinionJournal from Wall Street Journal

Фукуяма е професор по Международна политическа икономия в Университета Джон Хопкинс. Автор е на популярните книги The End of History and the Last Man (1992) и Our Posthuman Future (2002).