Media Times Review    Google   
___









изкуство
 януари 2003

Кореняк - лондончанка в елита на световното изкуство

Найджъл Рейнолдс

Наскоро артистичният свят сътвори поредната си сензация: англичанка, родена и изкарала целия си досегашен живот в Лондон, съдържателка на бар, бе обявена за една от най-влиятелните фигури на модерното изкуство редом с Чарлс Саачи, Трейси Емин, Деймиън Хърст и дузина американски милионери.
Откакто Ийст Енд се превърна в най-модния квартал за младите творци в Лондон, заведението "Golden Heart" (в превод "Златното сърце") стана неговата централна точка.
Заради майчинското си отношение към "гневното" поколение на британските концептуални творци, Сандра Ескуилънт получи невероятното признание да бъде поставена на 80-то място в списъка на стоте най-влиятелни личности на съвременното изкуство.
"Няма друг като нея", споделя Емин пред английското списание "ArtReview". "Тя винаги прави едни наистина невероятни изказвания. Любимата ми нейна фраза е: По моя Гизмо нямаше никакви бълхи. Като имаше предвид старото си, умряло преди време куче."
Заведението е направено в традицията на "Colony Club Room" в Сохо, което художници като Лусиен Фройд и Франсис Бейкън направиха модерно през петдесетте и шейсетте години със станалите вече легендарни пиянски сесии.
Госпожа Ескуилънт е съдържателка на "Golden Heart" в продължение на 24 години.
Художникът Дейвид Пю разказва: "За пръв път посетих кръчмата й преди 12 години с Гилбърт и Джордж, и приветливостта на Сандра скоро ни превърна в редовни посетители. Добросърдечието й привличаше много млади творци." Той нарича съдържателката "кралицата на арт сцената".
Госпожа Ескуилънт, за която Пю мисли, че е на 56 - "но не съм сигурен" - често е канена на откривания на изложби в престижни галерии в Лондон и в чужбина и е водена в престижни ресторанти као "Nobu".
Емин казва: "Хората не я канят от учтивост; става въпрос за искрени чувства. Ние наистина искаме тя да види и другата ни страна."
Сандра, която има три вече пораснали деца, казва, че гледа на заведението си като на квартален локал, който привлича своеобразна смесица от млади професионалисти и клиенти от работническата класа.
Тя споделя, че е била удивена, когато открила името си редом до имена от световния арт елит. За нея интересни са самите творци, а не толкова техните произведения. "Те са наистина прекрасни хора - никога не са противни, агресивни или досадни. Тяхното държание е истинско вдъхновение за мен."
Обаче тя не желае да окачва творби на своите посетители в "Golden Heart", въпреки че на няколко пъти се е съгласявала да бъдат правени изложби там. "Смятам, че картините изглеждат прекрасно на тъмната ламперия в заведението. Но все пак предпочитам да виждам тези творби в галериите", казва тя.