Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2003

Европейците и четенето

Културата на четенето е област, в която между Севера и Юга на ЕС зее пропаст. Едно актуално изследване показва обаче, че по-слабо изразените читателски наклонности в средиземноморските страни са не толкова продукт на манталитета, колкото на по-късно приключения процес на ограмотяване на населението. Подробности от Стоян Гяуров, журналист от Радио Дойче Веле:

Както в много други неща, европейците се различават и в начина по който прекарват свободното си време. Особено големи са различията в отношението им към четенето. Според проучване на ЕС Европа се дели на едно четящо мнозинство на Север и на едно нечетящо мнозинство на Юг. Докато средното равнище на нечетящите в ЕС възлиза на 42%, през миналата година в Португалия не са отворили книга над две трети от населението, а в Гърция и Испания повече от половината. И обратно: най-силно изразена е читателската склонност в Швеция, Финландия и Англия, където не повече от една трета от хората странят от книгата.
Най-голямата изненада поднасят белгийците, които, оказва се, четат още по-малко от гърците и испанците; в мнозинството си последните четат все пак вестници. Най-настървените читатели на ежедневния печат са финландците, шведите и германците. Италия не фигурира сред изоставащите явно, защото големите регионални различия я извеждат до средното европейско равнище. Това че читателското въздържание на Юга не се дължи на по-ниските средни доходи си личи и по факта, че обществените библиотеки там биват посещавани по-малко отколкото на Север.
Един поглед върху статистиката на времето прекарвано пред телевизора, регистрирано в друго проучване, показва не така остър контраст, но отново значителна разлика между скандинавския Север и средиземноморския Юг. Докато с четири часа ежедневна телевизионна консумация, италианците и гърците са начело не само в ЕС, но и в цяла Европа, скандинавците прекарват поне един час по-малко пред малкия екран. Само че заедно с четирите средиземноморски страни, в челната група фигурират също Англия и Германия където се наблюдава и висока читателска култура.
Би било опростенчество, вината за липсата на читателски интерес да се хвърля изключително върху телевизията. Не удовлетворяват и обясненията, визиращи географско-климатичните особености или различните манталитети. Та нали вместо с книга в ръка човек би могъл да прекарва дългите тъмни зимни вечери на Север и с гледането на телевизия. И обратно: хората от Средиземноморието обичат да излизат вечер с приятели, но явно им остава достатъчно време и за телевизията. Какво им пречи тогава да четат?
Задоволително обяснение за различното читателско поведение може да ни даде само погледът върху историята. Докато до края на Средновековието делът на четящото население навсякъде в Европа е приблизително равен, вследствие на Реформацията настъпват значителни промени в северните и северозападните части на континента. В страните където се налага Реформацията четенето на Библията става оттогава основен християнски дълг. Съществено условие за това се създава с превода й на различните народностни езици; управниците, от своя страна, виждат в ограмотяването на населението своя приоритетна задача. Постепенно религиозното четиво отстъпва пред романите и поезията, но страните, в които и до днес се чете най-много, са онези с протестантска традиция.
Впрочем завишените изисквания към елементарното образование стават основен елемент в стратегията и на контрареформацията. Така че ограмотяването, макар и по-бавно, започва да обхваща все по-големи слоеве от населението и в страните където се утвърждава католицизмът. Нов тласък на образованието дава през 18 в. Просвещението. Читателската публика продължава да расте; през 19 в. към нея се присъединяват също жени, работници и деца. Който не чете книги, чете поне вестници. Повелите на индустриализацията довеждат до налагането на задължителното училищно образование. По този начин до края на 19 в. неграмотността изчезва в повечето западно- и северноевропейски страни - Франция, Австрия и преди всичко Белгия изостават с няколко десетилетия. Швеция, част от която до 1809 г. е и Финландия, побеждава неграмотността още през 18 в. - уникално явление, което обяснява защо там се чете най-много до ден днешен.
Съвсем различно протича развитието в европейския Юг и Югоизток. В Испания и в италианския Юг католицизмът никога не е сериозно застрашен от Реформацията - същото се отнася и за православната църква в Гърция. Просвещението остава ограничено до една тънка интелектуална прослойка. Ограмотяването на широките народни маси започва едва през втората половина на 19 в. и приключва чак след Втората световна война, като Португалия стои в края на това развитие. Процесът на ограмотяване протича по-бързо отколкото в северна и централна Европа, но все пак със забавяне от 70 до 100 години, а спрямо Швеция с цели 200 години. Именно през това време обаче се извършва медийната революция на 20 в., която променя толкова много неща в живота на хората. В европейския Юг процесът на ограмотяване приключва приблизително по същото време, когато там нахлува телевизията; благодарение на растящото благосъстояние скоро всяко домакинство може да си позволи телевизор. Докато сравнително здраво вкоренените в различни социални слоеве читателски навици на Север се оказват резистентни спрямо новите медии, тези навици така и не успяват да се установят трайно на Юг. Телевизията се оказва много привлекателна медия и така редовните читатели на Юг остават в малцинство.
На пръв поглед визуалните медии създават впечатлението за модерност. Но това впечатление е измамно. Най-модерната медия, Интернет, стана ежедневие точно там, където се чете най-много. Две трети от шведите и над половината от датчаните, финландците и нидерландците използват Световната мрежа - но само 15 процента от гърците и португалците. Който не е свикнал да чете често и много, за него достъпът до съвременното информационно общество се оказва много труден. Въпреки графичното си оформление, в последна сметка Интернет е писмена медия, която не може да бъде овладяна посредством пиктограми и визуални послания. Така че в Южна Европа информационното общество може да се окаже само празен лозунг без конкретни последствия за повечето хора. В един извънредно важен за бъдещето пункт, Европа изглежда не се сраства, а се раздалечава.