Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2003

Бъдещето

Франсис Фукуяма

Предизвикателството, пред което са изправени днес Съединените щати и другите Западни правителства, е повече от една битка с малка банда терористи. Ислямо-фашисткото море, в което терористите плуват, представлява идеологическо предизвикателство, което по някакъв начин е по-фундаментално от това на комунизма. Какъв ще бъде общия ход на историята от тази точка нататък? Ще привлече ли радикалния ислям повече привърженици и ще намери ли по-силни оръжия, с които да атакува Запада? Очевидно ние не можем да знаем, но има няколко важни фактора, които могат да се окажат ключови.

Първият е успешния резултат от военните операции в Афганистан и след това успехът от една кампания срещу Саддам Хюсеин в Ирак. Много хора биха искали да вярват, че това дали идеите ще живеят или ще умрат зависи от тяхната вътрешна морална справедливост. Германският фашизъм обаче не умря, заради своите вътрешни морални противоречия; той умря, защото Германия бе бомбардирана и окупирана от Съюзническите армии. Осама Бин Ладен постигна огромна популярност в целия мюсюлмански свят заради успешната атака на Кулите Близнаци. Разрушаването на неговите бази в Афганистан и неговата вероятна смърт или залавяне ще го направи много по-малко популярен. Една военна кампания срещу Ирак ще има голям радикализиращ потенциал, който бързо ще утихне, ако кампанията завърши бързо и чисто, оставяйки след себе си добър и демократичен режим.

Второто и по-важно развитие ще дойде от самия ислям. Мюсюлманската общност ще трябва да реши дали да се примири с модерността и особено с ключовите принципи на светската държава и религиозната толерантност. Ислямският свят днес е там, където беше християнска Европа по времето на Трийсетгодишната война през 17 век: политиката се ръководи от един потенциално безкраен религиозен конфликт, не само между мюсюлмани и не-мюсюлмани, но и между самите мюсюлмански секти (много от последните бомбени атаки в Пакистан бяха резултат от враждата между суни и шиити). В годините на биологичните и ядрените оръжия този конфликт е заплаха за всеки от нас.

Има определени надежди, че по-либералната част от исляма ще надделее, заради вътрешната историческа логика на политическия секуларизъм. Ислямската теокрация е нещо, което се обръща към хората само абстрактно. Тези, които действително са живели или живеят под управлението на подобни режими, например народите на Иран или Афганистан, разбраха колко задушаваща е диктатурата и осъзнаха неспособността на лидерите си да решат проблемите на бедността и икономическата изостаналост. Демонстрациите в Техеран, както и в много други ирански градове, не спряха дори след 11 Септември и последвалия след това развой на събитията. Ислямският режим бе дошъл до гуша на десетки хиляди млади хора и затова те искаха по-либерална политическа система. Техните по-ранни скандирания "Смърт за Америка!" бяха заменени с викове "Обичаме те, Америка!", дори в момента, когато американските бомби валяха върху талибаните в съседен Афганистан.

В действителност, ако има страна, която е способна да изведе ислямския свят от сегашното му положение, това ще бъде Иран - страната, с която преди 23 години започна възхода на фундаметализма (със свалянето шаха и идването Аятолах Хомейни във властта). Една генерация по-късно обаче, в същата тази страна, трудно може да откриеш някой под 30 години, който още да изпитва симпатии към фундаментализма. Ако Иран успее да създаде по-модерна и толерантна форма на Исляма, той несъмнено ще послужи като силен пример и за останалата част от мюсюлманския свят.

Борбата между Западната либерална демокрация и Ислямо-фашизма не е между две равно-жизнеспособни културни системи, които могат да станат господари на модерната наука и технология, да създават богатство и да се справят с действителното разнообразие на съвременния свят. Във всички тези отношения Западните институции държат всички козове и по тази причина в дългосрочен план те ще продължат да се разпространяват по цялото земно кълбо. Но за да има дългосрочен план, ние трябва да оцелеем в краткосрочен. За нещастие няма неизбежност на историческия процес и добрите резултати ще дойдат само ако има добро водачество, ако се запази куража и твърдостта в борбата за ценностите, които правят възможни модерните демократични общества .

 

Copyright © 2002 Policy

Текстът е част от статията на Франсис Фукуяма "Has History Started Again", публикувана в зимния брой на списание Policy. Фукуяма е професор по Международна политическа икономия в Университета Джон Хопкинс. Автор е на популярните книги The End of History and the Last Man (1992) и Our Posthuman Future (2002).