Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 януари 2004

Духът на капитализма

Робърт Самуелсън


Икономистът Хернандо де Сото твърди в своята книга The Mystery of Capital: Why Capitalism Succeeds in the West and Fails Everywhere Else, че правото на собственост е основният фактор за постигането на икономически растеж. Но дали е прав?

Триумфиращата религия на двадесети век не беше християнството или исляма, а икономическия растеж. В течение на десетилетия правителствата в целия свят се стремяха към растежа, смятайки го за начин за увеличаване на националната сила, за средство, което намалява унизителната бедност и създава социална справедливост. Правителствата спориха и се бориха за най-добрите начини, по които се създава и разпределя богатството. Комунизмът, капитализмът и социализмът, в техните най-различни форми, се стремяха към върховенство, но едва днес като че ли консенсусът изглежда постигнат. Свободната търговия, свободните пазари и международните инвестиции са интелектуално признатите пътища за просперитет. Комунизмът и социализма определено са изоставени.

Все пак консенсусът е по-крехък отколкото изглежда на пръв поглед. Не само че има подозрителни дисиденти, които виждаме най-забележимо по уличните протести в Сиатъл и Прага, но и неудобни факти, които показват, че днешният капитализъм все още е далеч от постигането на универсален световен просперитет. Голямата част от човечеството все още лежи в задушаващата хватка на крайната бедност. Световната банка изчислява, че 1.2 милиарда души - т.е. една пета от световното население - живее с по-малко от 1 долар на ден. И по-лошото е, че от края на 80-те, когато новият глобален капитализъм започна да процъфтява, не се забелязва почти никакъв прогрес по отношение на цялостния просперитет в света. От 1987 до 1998 година, делът на населението в суб-сахарския район на Африка, живеещо с по-малко от долар на ден, остава постоянен на нива около 46 процента. Същото е и в Латинска Америка и Карибите, където нивото на бедността остава без промяна - около 16 процента за 1987-1998 година. В Южна Азия, това ниво е паднало от 45 до 40 процента, но тамошните региони с голям прираст на населението допълват с 50 милиона души групата на бедните. Единствено Източна Азия (включително Китай) преживява забележим растеж с падане на нивата на бедност от 27 до 15 процента.

Истината е, че ползите от глобалния капитализъм се съсредоточават в отделни, ограничени региони. Някои общества още не са го изпитали, а голямата част от останалите са постигнали само ограничен успех. Глобалният капитализъм е изправен пред "час на криза", твърди перуанският експерт по икономическо развитие Хернандо де Сото в The Mystery of Capital, защото при своите екскурзии в пазарната икономика страни толкова различни като Русия и Венецуела вече са изгубили голяма част от своите илюзии.

За да обясни какво не е наред, де Сото твърди че глобалният капитализъм не може да оцелее без местен капитал. Ортодоксалните лекарства на глобалния капитализъм - балансирани бюджети, чужди инвестиции и стабилна валута - не са всичко. Въпреки че те могат да подпомогнат икономическия растеж, местното развитие е определящо за постигането на успех. Но местното развитие в повечето бедни нации пропада заради липсата на един решаващ катализатор - местния капитал. Правата на собственост остават примитивни и малкото, което бедните имат - "богатства" като колиби или малък бизнес - не може да бъде използвано като капитал за задвижване на икономическия растеж.

В страна след страна от развиващия се свят незаконните заселвания в държавна земя преобладават заради пречките, поставяни пред възможността по-бедното население да придобива собственост по законен начин. Де Сото обяснява:

"В Египет човек, който иска да придобие и да притежава законно собственост в пустинната земя, която е на държавата, трябва да премине през най-малко 77 бюрократични процедури в 31 обществени и частни агенции… Това обяснява защо 4.7 милиона египтяни предпочитат да изградят своите домове незаконно.

Ако, след като е изградил своя дом, заселникът реши да бъде добросъвестен гражданин и продаде правата върху своето жилище, той рискува да бъде унищожен, плащайки жестока глоба и отивайки в затвора за най-малко 10 години."

Египет не е изключение. В Перу за изграждането на дом в притежавана от държавата земя има нужда от 207 процедурни стъпки в 52 правителствени служби, казва де Сото. В Хаити наемането на парцел в държавна земя, което е задължителна предварителна стъпки преди купуването й, отнема 65 процедури.

Според де Сото, ясно дефинираните права на собственост генерират това, което икономистите наричат позитивни екстерналии (второстепенни, външни фактори) или те генерират ползи, споделяни от всеки член на обществото. Правото на собственост помага на хората не само да вземат по-лесно заеми, но и създава нужната за действието на пазарите информация. Без правата на собственост, пазарите остават несвързани, а търговията, в голямата си част, извън закона. Хората могат да осъществяват сделки само с онези, които познават и на които имат доверие, ползвайки неформални правила, заместващи формалното право. Извън-законните споразумения процъфтяват, защото са крайно необходими за оцеляването. Някои от тези споразумения са етични, а други корумпирани. В Перу, например, рушветът за започване на малък бизнес е около 10-15 процента, пише де Сото.

Като оставим настрана факта, че потиска икономическия растеж, отказването на право на собственост разрушава всички основи за развитието на "народния" капитализъм. Така, няколко богати инвеститори се радват на право на собственост и на законен капитал, "но те са само тясно малцинство - малцинството, което може да разчита на експерти и адвокати, на връзки и на увереност, че няма да пристъпи зад червената линия" - казва де Сото. Това прави от капитализма "частен клуб, отворен само за малцина привилегировани, клуб, който разгневява милионите останали отвън."

ПРАВО И (БЕЗ) РЕДИЕ

Книгата на де Сото звучи достоверно, когато обяснява как големите теории на развитието се препъват в свързването на малките практически детайли. Той показва това и в своята книга The Other Path, публикувана през 1989. Там той убедително ни разкрива широкоразпространената неформална, "сенчеста" икономика, съществуваща в повечето бедни страни. Аргументите в тази книга са подобни - нищо, което бюрократичните изисквания (различни разрешения и лицензи) поставят пред започването на законен бизнес, не може да попречи на бедните да заобиколят установения от закона процес. В една неформална икономика уличните търговци, таксиметровите шофьори, малките фирми за транспортни услуги, малките фабрики и градските пазари преобладават.

Наблюденията на де Сото очевидно са повлияни от икономиката на развитието. В едно изследване на четирима икономисти (трима от Харвард и един от Световната банка) се проучват регулациите в 75 страни, които оказват въздействие върху получаването на право за започване на нов бизнес. Изследването открива, че правителствените пречки пред създаването на фирми в повечето от тези страни са "крайно тромави, отнемащи много време и скъпи." Средно, за осъществяването им се отнемат около 63 бизнес дни. Освен това изглежда, че подкупите и корупцията са в много тясна връзка с броя на регулациите и изискваните документи.

За съжаление де Сото набляга прекалено много само на един от решаващите фактори. Той иска да направи правата на собственост - или тяхната липса - център на всичко. Някои общества, главно Съединените щати и Европа, действително са развили режими на права на собственост, които работят добре. Други, главно Африка и Латинска Америка, нямат такива. Първата група просперира, втората буксува. (Де Сото най-общо пропуска Азия, с изключение на няколко споменавания на Индонезия и Филипините). Неговото заключение е, че ако страните променят законите за собствеността в своята държава в полза на по-лесно придобиване на частна собственост, те ще постигнат работещ капитализъм. Тази промяна е трудна, смята де Сото, защото много политици, юристи и богати собственици имат полза от статуковото и се противопоставят на промяната. Но в крайна сметка разширяването на правата за собственост остава тайната на неотключения растеж и икономическо развитие.

Логиката на де Сото мълчаливо се покрива със стандартното икономическо предположение: човешката природа е универсална - сблъсквайки се с едни и същи проблеми или импулси, хората навсякъде по света реагират подобно. Но човешката природа не една и съща. Тя се определя от историята, географията, религията, климата и традициите - всички тези влияния дават форма на културата. Хората по света имат различни ценности, вярвания и навици. Те се държат различно и създават общества с различни законови и политически системи. Това наблюдение е рожба на обикновения здрав разум, но то също така съдържа едно политически неточно заключение: някои общества могат да бъдат повече културно предразположени към възможността за постигане на икономически растеж от колкото други. Същите сили, които предизвикват системите на права на собственост, могат, за добро или за лошо, да оказват въздействие върху предприемачеството, изобретенията и натрупването на материално богатство.

CULTURE CLUB

През април 1999 година Академията за международни и регионални изследвания в Харвард проведе тридневен симпозиум, посветен на културата и развитието. Увлекателните доклади, изнесени на тази конференция, предлагат интригуващ контрапункт на идеите на де Сото. "Революцията в икономическото развитие се случва, когато хората работят, конкурират се, инвестират и изобретяват, когато вече нямат нужда да бъдат богати" - твърди един от лекторите, аржентинският политически учен и журналист Мариано Гордона. Тази революция може да се случи само, ако ценностите, които насърчават просперитета - той изброява 20 от тях, включително конкуренция, нововъведения и здрава работа - не изчезват след първите стъпки на икономически растеж. Вярата в отделната личност също е важна:

"Ако отделните хора чувстват, че другите са загрижени и отговорни към тях, трудностите им да постигнат нещо ще намалеят значително. Но ако другите им казват какво да мислят и в какво да вярват, последиците от това ще бъдат единствено загуба на мотивация и креативност или избор между подчинение и бунт. Обаче нито подчинението, нито бунта са способни да генерират развитие. Подчинението оставя обществото без иноватори. Бунтът преобръща енергията от съзидателна в съпротивителна…"

Карлос Алберто Монтанер, кубински автор в изгнание, поддържа подобен подход в своя доклад, отбелязвайки че бързият растеж в преди време разорените и бедни азиатски страни показва, че "Латинска Америка не е разбрала фундаменталните ключове към просперитета". Част от вината за това, казва Монтанер, носят местните политически, религиозни, военни и бизнес елити, под които държавната корупция и действията извън закона процъфтяват. Но ценностите на тези елити често пъти отразяват нормите, които се носят от цялото общество. "За една голяма част от латиноамериканците единствено родителските грижи или толерирането на личната вярност се възнаграждават, докато заслугите и личните качества се пренебрегват." Католическото духовенство и по-специално защитниците на освободителната теология все още атакуват бедността чрез осъждане на "стремежа към печалба, конкуренция и консуматорство", подкопавайки по този начин стремежите към успех.

Главното не е, че някои общества са напълно неспособни да поощряват търговията или че не могат да възприемат международните влияния, идващи от търговския обмен, инвестициите, технологиите и дори от правата на собственост. По-важното е, че някои култури възприемат тези идеи по-лесно, отколкото други и че различните култури често пъти поощряват търговията и производството по различен начин. Това важи особено за Азия, както казва харвардският учен Дуайт Перкинс в доклад, прочетен на същата конференция. Близките лични отношения и фамилни връзки помагат за насърчаването на икономическото развитие, твърди той. Те създават същата сигурност и вяра, от която се нуждаят търговските връзки и която на Запад се постига чрез законите и независимото правосъдие. В следвоенната ера упованието на семейно-доминираните фирми означава, че много азиатски нации "не е трябвало да чакат да развият добро търговско право и система, които да им осигурят бърз икономически растеж."

Проблемът, казва Перкинс, е, че Азия преждевременно надрасна тази система. Някогашната мощ се оказа слабостта, която доведе до азиатската финансова криза през 1997-98 година. Когато икономиката се разширява, интимните семейни бизнес връзки пораждат и интимни бизнес-правителствени връзки. От една страна, това доверие в правителството помага да се поощрят инвестициите, от друга, то поражда прекалени рискове, които в края на краищата застрашават цялата икономика. Компаниите смятат, че при нужда винаги могат да разчитат на правителствена помощ и така все по-често започват да преследват несигурни инвестиционни стратегии.

Това, което съществува - в реалния свят, не в книгите - е културния икономикс. Хората по целия свят реагират на награди и наказания, но наградите и наказанията са различни за различните култури. Икономическите поощрения и културните императиви взаимодействат непрекъснато и се сблъскват едни с други. Нещото, което прави икономическото развитие толкова вълнуваща и обезсърчаваща тема е факта, че няма две съвършено еднакви страни. Дори в самите държави, в различните региони и групи има различни порядки. Централна характеристика на африканската култура, например, е подчинената на общността личност. Както пише камерунският учен Даниел Етунга-Мангуел:

"Африканското мислене отхвърля всеки възглед за индивида, разглеждан като автономно и отговорно същество. Африканецът е вертикално вкоренен в своето семейство, в живия прародител, ако не в Бог; хоризонтално, той е свързан със своята група в общност."

Културата променя широките заключения на де Сото. Правото на собственост не е всичко и не е краят на всичко за прогреса, а само едно от отраженията на по-голямата култура. Трябва да бъде подчертано отношението на де Сото към Америка. Той твърди, че днес много от развиващите се страни приличат на Съединените щати от преди гражданската война. Много американци от деветнадесети век са притежавали собственост без ясни законни документи. Заселниците често са се настанявали в държавна земя, отношенията между тях се развивали в сложни неформални връзки и сдружения, които по-късно били описвани и легитимирани. Американският гений лежи върху възможността за сливане между неформалните и формалните права на собственост. През определени периоди от време Конгресът е гласувал закони, които са давали легален статус на неформалните, но удостоверими претенции. Народът е можел да заема и изгражда с успех и икономическото развитие процъфтявало.

Предизвикателството към много от развиващите се страни днес, настоява де Сото, е да подражават на този пример. Ако те успеят по някакъв начин да променят неформалните права на собственост в законни права, те също ще могат да се радват на по-бърз икономически растеж. Това предписание може да е точно, но де Сото никога не задава въпроса защо Съединените щати извършват този подвиг и защо толкова много развиващи се страни не успяват.

По-вероятно е, че американската култура - готовността и ентусиазма за материален напредък, вярата в демокрацията и вярата в неприкосновеността на собствеността - създава климат, в който промяната е била възможна. Тези вярвания и ценности, заедно с богатите природни ресурси, обясняват американският икономически успех и ни подсказват, че историята на развитието на правата на собственост е само едно интересно второстепенно събитие.

Светът днес не може да достигне до съгласие по въпроса как да се постигне икономически растеж по доказания начин - капитализъм, дори и модифициран в социална държава - защото този начин е специфично творение на Западната култура. Това е подход, който ако не е вътрешно чужд за другите култури, то поне е непознат и неестествен за тях. Но това не означава, че не може да бъде възприеман или изменян. Успехът на Азия предлага най-малкото надежда, че капитализмът е достатъчно гъвкав, за да бъде направен подходящ за всяка култура, дори ако процесът на капиталистическо развитие и икономически растеж не е предвидим или предопределен.

Foreign Affairs, January/February 2001


Превод: Цончо Цончев

Робърт Самуелсън пише за Newsweek и Washington Post Writers Group. Колекция от негови статии е събрана в книгата Untruth: Why the Conventional Wisdom Is (Almost Always) Wrong

Книги:

The Mystery of Capital: Why Capitalism Succeeds in the West and Fails Everywhere Else. Hernando De Soto. New York: Basic Books, 2000, 245 pp.

Culture Matters: How Values Shape Human Progress. Edited by Lawrence E. Harrison and Samuel P. Huntington. New York: Basic Books, 2000, 348 pp.

The Other Path: The Ivisible Revolution in the Third World. Hernando De Soto. New York:Harper & Row, 1989,


статията е свободна за препечатване при следните условия>>>

MTR Архив
Световното неравенство се дължи на капитализма. Не на капитализма правещ определени групи хора бедни, а на капитализма, който прави тези, които го практикуват, богати. Неравномерното разпределение на богатството в света се дължи на неравномерното разпределение на капитализма.
Йохан Норберг

Защитниците на индивидуалните права и свободните пазари, не могат да спечелят интелектуалния дебат с идеологическите леви. Това е защото няма никакъв интелектуален дебат с левите. Не може да има дебат, тъй като опонентите на капитализма просто не са отворени за рационална дискусия.
Джим Перон

Най-трудният проблем, пред който свободната инициатива е изправена днес, не е стопански или политически, а културен
Ървинг Кристъл

Въпросът на нашето време е: кое е истинското бъдеще на света? Дали Хънтингтовия културен сблъсък или pax democratia на Фукуяма?
От Стенли Курц

Джеймс Суровиецки говори за опасностите на добре организираната икономика в статия публикувана в New Yorker

От Пол Блущайн
Washington Post

Разговор на Меган Розенфелд с Бенджамин Барбър
Washington Post