Media Times Review    Google   
___









икономика
 януари 2005

Ръст на заплатите при ниски данъци

Георги Ангелов


     Нека да допуснем, че се приеме предложението за въвеждане на ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Един от най-важните ефекти от подобно намаление на данъците е увеличението на чистата заплата, която получават работещите в България.
     При настоящата система на данъчно облагане разходите за труд на работодателя се облагат с осигурителни вноски, след това брутната заплата също се облага с осигурителни вноски, а полученият остатък подлежи на облагане с данък върху доходите. Общият размер на осигурителните вноски е 42.7%, а данъкът върху доходите е между 12% и 29%.
     Намалението на ставката по осигурителните вноски от 42.7% на 10% ще доведе до значително спестяване на средства, които в момента се плащат към бюджета. Спестените средства ще се разделят между работодател и нает като една част от това спестяване ще се насочи към увеличение на заплатите на работниците и служителите, а друга част от него ще увеличи печалбите на работодателите. Какво ще бъде съотношението между парите, получени от работника и работодателя зависи от еластичността на предлагането на труд. При абсолютно нееластично предлагане на труд цялото намаление на осигуровките ще се насочи към увеличение на заплатите. Колкото по-еластично е предлагането на труд, толкова по-голяма част от спестените средства ще се насочат към работодателите.
     Изследванията на труда в други страни показват, че предлагането на труд е относително нееластично за наетите като цяло, а за големи групи от работници и служители (например мъже в трудоспособна възраст) е дори абсолютно нееластично. Следователно има причини да смятаме, че по-голямата част от сумата на спестените осигуровки или дори цялата спестена сума ще се насочи към увеличение на заплатите на работниците. За да бъде по-консервативна оценката ни, ще приемем, че 70% от спестената сума на осигуровките, внасяни от работодателя, ще се насочи към увеличение на брутната заплата. Като се има предвид и намалението на облагането на самия работодател под формата на данък върху печалбата оценката ни наистина е консервативна и подценява реалното нарастване на заплатите.
 
Графика 1: Нарастване на заплатите при 10% данъци
Източник: изчисления на автора
 
     На графика 1 виждаме увеличението на нетните заплати при намаление на данъчните ставки до 10%. Средното увеличение на заплатите е над 30%, като за хората с най-ниски и най-високи доходи увеличението ще е около 25%, а за т.нар. средна класа увеличението ще е около 35-45%. Това е така, тъй като в момента средната класа плаща най-високи данъчни ставки.
     Нека да разгледаме едно семейство, в което има двама работещи с месечна чиста заплата, която е равна на средната за страната. Нетният доход на семейството е около 470 лева при сегашните данъци и осигуровки. В резултат на намалението на данъците и осигуровките до 10% доходът на това семейство ще нарасне с около 140 лева месечно и ще надмине 600 лева. В резултат само заради намалението на данъците и осигуровките чистите доходи на едно средно семейството ще нараснат с 1700 лева годишно.

Статията е от "Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци".

За да прочетете целия бюлетин натиснете тук.


MTR архив:
Димитър Чобанов

Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен.
Лъчезар Богданов

България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.
Димитър Чобанов

Към края на май 2004 година държавногарантираният дълг е 888 милиона лева. Само за няколко минути правителството го увеличи 1.4 милиарда лева, което представлява 58% нарастване. Подобни експлозивни темпове на растеж на държавногарантирания дълг са притеснителни заради опасността да се наложи държавата в крайна сметка да го плати със средства на данъкоплатците.

Георги Ангелов