Media Times Review    Google   
 







икономика
 януари 2005

Някои от финансовите измерения
на борбата на правителството с бедността

Георги Хаджийски


Бедността
В модерните западни общества бедността все още не е порок. Но вече не е и традиционната висша християнска добродетел. И научният мироглед на западните общества през последния век претърпя своеобразна еволюция при обясняването на причините за нейното възникване, проявленията й, и борбата с нея. Психо-социалните идеи на Макс Вебер, поставящи акцента върху невъзможността на бедният човек да се реализира пълноценно в модерното общество в двоичната си битност на производител и потребител на стоки и услуги, поради липсата у него на търсещите се от обществото знания, умения и най-вече трудово поведение, замениха идеите на Карл Маркс за бедността като продукт на изконната експлоатация на носителите на труда от носителите на капитала.
Днес в повечето модерни общества съществуват твърде сходни нормативно-правни системи, институции и дейности, насочени към търсене на възможности за преодоляване на съществуващия дисбаланс между бедния човек и обществото.
 
Администрирането
През последните 15 години от нашата история и българското общество се сблъска със сериозните проблеми на бедността, за която преди това се твърдеше, че е останала завинаги в нерадостното до социалистическо минало на нашия народ. В съответствие с политиката за приобщаване на България към Европейския съюз, през този период бе приета синхронизираната с европейското социално законодателство, макар и често променяна нормативно-правна рамка; бяха създадени редица нови институции; бяха разработени много програми и мерки, насочени към борбата с бедността. Една от тях бе изготвената от Министерството на труда и социалната политика национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”.
Правното действие на тази програма е регламентирано от чл. 31 на Закона за насърчаване на заетостта и чл. 12 “б” от Закона за социално подпомагане. Кандидатстването за финансиране се осъществява чрез представяне на проекти в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта – Бюро по труда.
 
Същността
По своята същност програмата представлява осигуряване на работа по легални трудови правоотношения на продължително безработни, трудоспособни лица, подпомагани с месечни социални помощи, чрез тяхното включване в общественополезни дейности, извършвани от общински, държавни, неправителствени организации и частни фирми. Съгласно разпоредбите на чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта на тези организации и фирми се предоставят средства от държавния бюджет, включващи трудовите възнаграждения на всяко наето лице.
 
Аналогиите
Още от стартирането на тази програмата през есента на 2002 г., в медийното пространство витаеше идеята, че това е някаква уникална по своя характер, специално разработена от правителството форма за справяне с някои от най-острите проблеми на бедността. В историко-социологически аспект обаче, подобни форми на заетост могат да бъдат проследени и в своите нормативно-правни основи, и като ангажирани институции, а и като конкретни дейности в много държави.
Така на пример, по думите на американския социолог Дейвид Най, за да преодолее отрицателното влияние на т. нар. “Голямата депресия” от 30-те години на ХХ век върху силно снижения жизнен стандарт на останалите без работа американци, американското правителство начело с президента Рузвелт, предприема множество реформи в социално-осигурителната мрежа на американското общество. В духа на традициите на англо-саксонското право, поделящо бедните на “достойни бедни” - в лицето на тези, които искат да се трудят, но не могат да си намерят работа, и, “недостойни бедни” - в лицето на тези, които не искат да работят, а само да получават, се предприема т. нар. “Нов курс” на Рузвелт. Съгласно този “Нов курс”: “всички, които желаят да работят, но не могат да си намерят място в частния сектор, заслужават работно място и такова им се предлага от правителствените учреждения.” Програмите се основават на ясни идеи: “По-добре е да имаш работа, отколкото да получаваш социални помощи? хората, които биха приели дадена работа, заслужават да я получат, а онези, които не я желаят, не заслужават нищо.” Но според анализите на големия изследовател на съвременността Пол Джонсън, за измъкването на американското общество от невижданата в неговата история криза спомагат не толкова тези силно повлияни от духа на кейнсианството преразпределителни механизми на общественото богатство, колкото започването на Втората световна война и задвижването на реалната, макар и силно военизирана, американска икономика…
Предългата история на нашата страна също е съхранила множество спомени, свързани с опити за икономическо активизиране на бедните. Достатъчно е да бъдат припомнени онези текстове от митичното Крумово законодателство, целящи метаморфозата на нароилите се просяци в достойни, работливи поданици на ширналия се български хаганат, или Законът за трудовата повинност на земеделското правителство на А. Стамболийски (1920-1923 г.), насочен наред с всичко друго, и към осигуряване на работа на прииждащите разорени български младежи от останалите извън България български земи…
Понастоящем, субсидираната заетост е част от социалната политика на много европейски страни. Самата социална политика има своята цена – това са изразходваните бюджетни средства в името на поддържането на обществената хармония. Цената на социалната политика може да бъде проследена в своите количествени и качествени измерения.
 
Финансово-счетоводните измерения
Явявайки се като част от социалната политика на правителството, която е свързана с цялостната макроикономическа система на преразпределение на произвежданото обществено богатство, програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” също има своята “чисто” финансово-счетоводна цена. Финансово-счетоводната цена може да бъде представена в абсолютен размер, включващ например, всички разходи за работни заплати на работещите по програмата. От счетоводна гледна точка, когато няма база за сравнение, цифрата е само цифра. С оглед улесняването на анализите на финансово-счетоводните измерения на тази програма, ще бъде направен опит за представяне на цифровите показатели в относителен размер – чрез сравнението на бюджетните разходи за работни заплати и осигурителни вноски на условно приети за 92 000 работещи по програмата лица, с алтернативните бюджетни социално-защитни разходи за същите лица и техните семейства, предлагани от подпомагането им с месечни социални помощи. За целта ще бъде използван методът на класическата счетоводна сметка, представяща нормативно-правно регламентирани математически операции по своите две страни, разликата между които дава крайното салдо – и съответно съотношението между цифровите показатели:
 
Страна А - Месечни социални помощи
Страна Б - Трудови правоотношения
Правно основание
Математическо действие
Сума в лева
Правно основание
Математическо действие
Сума в лева
1. Чл. 12, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) 92 000 лица   1. Чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) 92 000 лица  
2. Чл. 12, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) (92 000 лица* К=0,9) + (92 000 деца* К=0,9)* (гарантиран минимален доход от 40 лв)
6 624 000
2. Чл. 1 и § 1 от 'ПМС №7 от 16. 01. 2004 г. за размира на минималната работна заплата; чл. 244 от КТ; чл. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване; чл. 11 и чл. 12 от Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2004 г.; чл. 40 от Закона за здравното осигуряване.(°) ('92 000 лица*120 лв.) + (клас прослужено време - 0,6% * средно - 3 г.) + (ДОО върху факт. РЗ - 22,45%) +' (ДЗПО върху факт. РЗ - 2,25%)+ '(НЗОК върху факт. РЗ - 4,5%)
14 704 668,83
3. Чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца и § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2004 г. 92 000 деца * 18 лв
1 656 000
3. Чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца и § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2004 г. 92 000 деца *
18 лв
1 656 000
  Общо разходи за един месец: (°°)
6 624 000
  Общо разходи за един месец:
16 360 668,83
  Общо разходи за една година:
79 488 000
  Общо разходи за една година:
196 238 025,96
       Салдо А-Б= (-) 116 840 025,96 лв.
       Съотношение Б/А% = 246,87%
%-но съотношение към разходната част на републиканския бюджет за 2004 г.
0,86 %
%-но съотношение към разходната част на републиканския бюджет за 2004 г.
2,11 %
Пояснение: ПРЕДЛОЖЕНАТА СХЕМА Е УСЛОВНА. НЕ Е БАЗИРАНА ВЪРХУ ОФИЦИАЛНА СТАТИСТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БРОЯ НА ЛИЦАТА - УЧАСТНИЦИ И СЪСТАВА НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. Приемаме условно, че в националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”:
» Са включени някъде към 92 000 трудоспособни, безработни социално-слаби лица, като средно едно от тях има 3 години трудов стаж и са родени след 31 декември 1959 година. (В медийното пространство често се цитират цифри в порядъка на 112 000 и дори 200 000 лица, но изключваме тези цифри като спекулативни.)
» Това са около 46 000 домакинства с приблизително 92 000 деца. (Макар, че според някои публикувани социологически изследвания на една жена във фертилна възраст от тази група към 2001 г. се падат средно 2,3 живородени деца).
(°) Забележка: В сумите за осигурителни вноски са включени само средствата, предоставяни по силата на цитираната нормативна база от работодателя, т.е. българския данъкоплатец. Съгласно разпоредбите на тези нормативи работещите по програмата лица не се осигуряват за безработица. Здравното осигуряване на подпомаганите с месечни помощи лица е твърде неясно.
(°°) Забележка: Съгласно разпоредбите на чл. 9 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, размерът на месечната социална помощ се определя като разлика между сумата от диференцираните минимални доходи на членовете на семействата и доходите на семействата от предходния месец. По силата на § 1. от същия норматив, семейните помощи за деца се считат за доход при определяне на размера на месечната социална помощ и следователно влизат в нейния размер. Приемаме, че тези лица нямат други доказани доходи и, че безработните трудоспособни лица са изпълнили условието на чл. 12 от същия норматив, като са положили 5 дни обществено-полезен труд в месеца.
 
Изводите и препоръките
От схемата се вижда, че съгласно действащото в момента българско социално законодателство:
»
Социално-защитната система, базирана върху минималната работна заплата и насочена към включването на безработните лица в субсидирани програми за заетост, е близо 2,5 пъти по-скъпа за българския данъкоплатец, в сравнение с тяхното обществено подпомагане от социално-защитната система, обвързана със системата на гарантирания минимален доход.
Погледната във финансово-счетоводен аспект, програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” може да бъде причислена към типичните примери за политико-административен гаф, който струва твърде скъпо на не особено богатото български общество. Клаив Понтинг, един от малкото служители във висшата британска администрация, опитали се да вербализират някои от основните проблеми на прастарата връзка между политиката и администрацията, изтъква факта, че много от гафовете и на британската политика от 50-те – 70-те години на XX век могат да бъдат обяснени с липсата на достатъчно познания по счетоводство от страна на служителите във висшата британска администрация.
»
По всяка вероятност, счетоводството не е една от най-силните страни и за българската висша администрация в Министерството на труда и социалната политика. Съотношението между макроикономическите показатели на Великобритания и България обаче налага, ако не друго, то поне отговорността за изразходването на всеки бюджетен лев да расте в обратна пропорция…
Дясната страна на схемата разкрива множеството нормативно-правни бариери при наемането на работа у нас не само на участници в национални програми за субсидирана заетост, но и на всяко лице по легални трудови правоотношения. Като се прибавят и всички останали институционални спънки, свързани с нормативно регламентираните дейности по сключването на един трудов договор и неговата регистрация в Националния осигурителен институт, става ясно защо трудът в България въпреки ниската си абсолютна цена е скъп, и то не само като прибавяне на сумите за осигурителни вноски и паразитна работа по неговото осчетоводяване…
»
А както твърди големият познавач на икономическите процеси в глобализиращото се общество Джордж Сорос: “По принцип инвеститорите не са склонни да влагат капитали в страни, в които наемането на работна сила се облага с високи данъци или трудовото законодателство гарантира по-голяма социална защита.”
Разбира се, освен по своите “чисто” финансово-счетоводни измерения тази програма би могла да бъде оценена и чрез различни социални ефекти, като например извършените дейности от работещите по нея лица, или подобряване на трудовите навици на тези нискоквалифицирани, неграмотни, или слабо ограмотени хора.
»
Ако бъде направено обаче дори и бегло сравнение между социалната и екологичната обстановка в нашата страна преди нейното стартиране и понастоящем, когато ефектът от работата на тази огромна трудова армия би трябвало да бъде осезаем, едва ли може да бъде отчетен някакъв напредък.
Факт е също така, че реализирането на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” не подобри много и благосъстоянието на включените в нея лица (в по-голямата си част от ромски произход). Достатъчно е обаче да се надникне в техните затворени общности, за да се види действието на скритите вътрешнообщностни преразпределителни механизми на влизащите в общностите пари – и като луксозни автомобили, и като жилища, и като златни накити…
»
Не бива да се забравя, че и международните инициативи в борбата с бедността от края на 90-те години на ХХ век бяха насочени не толкова към създаването на сходни системи за социална защита от всички държави, колкото към търсенето на възможности за използването на наблюденията, уменията, способностите и културният опит на самите бедни за измъкване от капаните на бедността.
Започналите дебати между основните администратори на програмата - българските общини и финансиращото я Министерство на труда и социалната политика, говорят ако не за друго, то поне за начеваща финансова криза. Що се отнася до нефинансовите цели на програмата – свързани, например със стремежа към социална солидарност, или пък възвръщането на трудовите умения на поизгубилите ги продължително безработни лица, заслужава да бъде спомената икономическата аксиома на Адам Смит, който още на времето бе казал, че в основата на икономическия прогрес стои не социалната справедливост, а личният егоизъм. Но тук вече счетоводството се превръща в икономика, икономиката в политика, а политиката – проявява древна склонност към демагогия…
 
Copyright © Георги Хаджийски

Форуми Media Times Review