Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2005

Бедствия в технологичната епоха

Кристиян Кирчев


     Технологичния прогрес на човечеството винаги е бил предпоставка, за нас хората, да се чувстваме на върха на природата. При наличието на абсолютните научно-технически постижения, днес технологията беше поставена на изпитание срещу волята на природата. Очакванията, че с модерните електронни и революционно-впрегнати изобретения ще можем по-добре да се справим с живота, бяха поставени под съмнение след опустошителното цунами, което връхлетя бреговете на Южна Азия.
     Индия и Шри Ланка не са част от Глобалната Координационна Група на Системата за Предупреждения от Цунами. Не че не са били информационно свързани с останалата научноизследователска и културна общност, просто технически в Индийския океан не са монтирани измервателни буйове. Системата е разработена така, че със сензорни датчици, потопени в океана, да се отчитат измененията в подводните течения. Но поради почти никаквата историческа активност на цунами в този район, такава предупредителна мрежа никога не е била монтирана на запад отвъд Австралия. Ако съществуваше подобна система за предупреждение, по ударените брегове би могло да се избегнат множество жертви, особено където пътуването на вълната е приключило със среща на бряг в рамките на от един до седем часа. Източният бряг на Индия е ударен два часа след земетресението, а в Сомалия вълните достигат пет часа след пораженията в Индия. Опустошените райони моментално загубват телефонните си връзки, но остава въпроса, защо не са били известени по радиото другите застрашени райони? А световните сеизмографски центрове, регистрирали труса, не са счели, че е възможно да последва цунами...
     Междувременно, докато все още има много неясноти около пропуснатите възможности да се спасят много животи, в Шри Ланка, правителствените представители информират, че животинските жертви са минимални. По време на огледите на опустошените територии никъде не са забелязани трупове на диви животни. Животинският свят сякаш "почувствал" наближаващото бедствие и масово се оттеглил на по-високи земи.
     Ето и друго интересно събитие, което ми направи впечатление. На учените и преподавателите по география им е известно отдавна, че един от предизвестяващите признаци за цунами е отдръпването на водата от бреговата линия в големи разстояния. На брега Майкхао в Тайланд, отдръпването е било близо 2,5 км. Може би нашата консуматорски-ориентирана и забързана в модерното ежедневие раса не е забелязала това, или отдавна е забравила преподаваното в часовете на пред-гимназиалното училище. Което обаче не е определение за селище от морски цигани, от остров Северен Сурин. Сармао Каталай, старейшината на селото, ясно си спомня оставеното от предците му знание. “Нашите старейшини ни учеха, че ако водата се оттегли бързо, тя ще се върне също толкова бързо, в същото количество” – казва 65-годишният морски циганин. Той, бързо, без да се двоуми, извел всичките 181 жители на селото към възвишение в Уат Самакитам, където всички оцелели и дочакали природата да се успокои, преди да се завърнат. Тази общност морски цигани са малцинство, което битува около морето Атаман, между Индия и Индонезия. Те живеят на лодки вътре в морето по време на мусоните, и в палатки по бреговете от Декември до Април. Морските цигани оцеляват като ловят скариди и дребна риба, а през май се събират на празничен фестивал, за да молят за прошка от морето и да благодарят. Животът им, макар и обграден от развиващият се цивилизован свят, се е запазил чист и в интимно съприкосновение с природата. Морето не е лошо, казва Сармао Каталай, но ние трябва да знаем кога да влизаме в него и кога не. Древните мъдрости и обичаи, които са запазили и запомнили през поколенията, са им помогнали да избегнат катастрофата.
     Същевременно, в нашия цивилизован свят, докато живеем във времената на глобалната телекомуникация, е срамно, че важна предупредителна информация не можа да достигне до онези, които имаха най-голяма нужда от нея. Решението за предстоящо първо изграждане на предупредителна система срещу цунами в областта на Индийския Океан е добро начало, но идва като след дъжд качулка. И като че ли ние, хората, се сещаме за важните детайли на внимание едва след като лошото вече се е случило. С изграждането на системата вероятно ще се установи и мрежа за оповестяване чрез SMS. Грег Уилфарт, съосновател на “SMS.ca” (най-големият доставчик на текстови услуги в света, с повече от 170 страни клиенти), предполага, че тази трагедия ще изведе на преден план възможностите технологията на клетъчните мобилни мрежи да се използва за реална и стойностна употреба, а не само и единствено за забавление.
     Земетресението, което предизвика цунами, е първоначално докладвано като 6,8 бала по скалата на Рихтер, но по-късно е измерено и точно определено до 9.0 бала. То е регистрирано на около 160 км западно от Суматра на дълбочина от 30 км. Последвалите вторични трусове са 5,7 и 6,3 бала по скалата на Рихтер, а като цяло сумарната сила на енергията, отпусната от земетръса, се равнява на 32,000 мега тона експлозив TNT, или мощта, генерирана от силен ураган за период от 70 дни. Вълните цунами, предизвикани от земетресението, са се придвижвали със скорост 160 км/ч и достигнали височина 10-15 метра. До този момент изчислените жертви надхвърлят 150 хиляди живота, десетки хиляди хора се водят изчезнали, повече от един милион – бездомни. Около пет хиляди от преброените и идентифицирани жертви са европейци. Пострадалите страни са Индонезия, Индия, Малайзия, Малдивските Острови, Миянмар, Сомалия, Шри Ланка и Тайланд.
     Докато целият свят се опитва да помогне на пострадалите жертви, са събрани над 2 милиарда долара от страни като САЩ, Япония, Англия и Швеция. В помощ са впрегнати и финансовите ресурси на Световната Банка, ООН и Международния Червен Кръст. Частни и неправителствени организации събират средства и пожертвувания от обикновени граждани на страни от целия свят. Голяма част от американските авиокомпании събират дарения под формата на летателни мили, които да бъдат насочени към организациите, които се нуждаят да достигнат до засегнатите места. И въпреки това, само няколко седмици преди да се случи световното нещастие, звукозаписната индустрия на САЩ се опитваше да замрази парични средства, дарени на Международния Червен Кръст от оператора на KaZaa – Sherman Networks. Очевидно бизнесът и консуматорската култура оперират успоредно със световните бедствия. Колко страшно е пиратското копиране на музика в mp3 формат, сравнено с петото най-мащабно световно бедствие в писаната човешка история...
     Наблюдаваме, как за пореден път технологичните открития и направлението на социално-културния живот се провалиха да отбележат издигане по цивилизационната стълбица на човешката раса. Множеството научни постижения не са достатъчни, за да се само-поставяме на върха на природната пирамида, а вниманието ни не бива да бъде приспивано от илюзорното чувство за спокойствие, произлизащо от лукса на технологичния прогрес, защото ние сме само прашинки в големия космос.
 
     Използвана е информация по новини от: Wikipedia, Boingboing, Shanghai Daily, The Nation, HinduTimes, FireDogLake, Techdirt.

Кристиян Кирчев е на 25 години, от гр. Варна. Пише от 14 годишен, автор е на "Един Киберпънк Манифест", публикуван през 1997 г. и преведен на повече от седем международни езика. Член е на Интернет Общество - България и на Сдружение за аудио/визуални изкуства "КЕРА". Следи и отразява новите технологии и тяхното социално и културно влияние над околната среда и хората. Интересите му включват аудио-визуалните изкуства като начин за представяне популярната култура като не-единствена реалност.