Media Times Review    Google   
___









идеи
 януари 2006

Глобализацията като глобалокация - патология, диагнози и прогнози

Трансатлантически отношения? Странен партньор!

Да бдим над нашите архипелази! –

с езика на рефлексията!

Жан-Франсоа Лиотар, Moralites postmodernes, 1993.

проф. Любомир Христов


В постмодерната действителност сблъсъкът на културата и вярата със секуларизма, с бруталното неверие на амплифицирания от потребителската параноя атеизъм, придобива “второ дихание” и по-нови, но не по-утешителни измерения. Днес могъщите глобализирани средства за информация и дезинформация усилено масажират масовото съзнание с връхлитащата като торнадо стихия на неконтролируемите значения, смисли и “екзегетики”. Сократовото “за себе си знам, че не знам” сега може с основание да се употребява и в множествено число – “ние знаем, че не знаем”! Американският анализатор Нийл Поустман отбелязва, че днес всеки телевизионен образ целенасочено преструктурира действителността, в “посока, обратна на познанието” и се налага “илюзията, че знаем нещо” (Postman,N. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business, New.York, 1995, p.107,74). В забележителната си реч “Медиите под контрол” в Кентфийлд, Калифорния(17.03.1991), видният американски учен Н.Чомски посочва реалностите в Близкия Изток, Централна Америка и международния тероризъм и констатира, че “навсякъде картината, която се представя на американското общество, има само далечна прилика с действителността. Истината е погребана под купища добре построени лъжи. И в това е големият успех – в условията на свобода да спираш заплахата от демокрация… Най-голямата международна терористична акция досега, с всички последвали я действия, е операцията “Мангуста”, организирана от правителството на Кенеди срещу Куба”. “Току-що разгледаните съображения, които са само незначителна извадка, предлагат много прост начин за намаляване на заплахата от тероризма – спиране на съучастието на USA в него!”(Вж. Чомски, Н. Хегемония или оцеляване. Американският стремеж към глобално господство, С.,2004,243).

В такава международна среда традиционното хуманистично съзнание не може да остане безучастно към тревожното съвременно усещане за разпадането на духовността вследствие релативизирането на считаните за непоклатими реалности и ценности. Религиозното измерение на обикновеното съзнание също изпитва една непрекъснато нарастваща тъга по осцилиращия, по изчезващия Смисъл, по загубващия се Жив Смисъл, заедно с ужасното чувство за безсмисленост на живота! Нашумялата констатация на Д.Алкок и Пол Кенеди “Нищо не е сигурно!” днес се счита за непоклатима!

Сакралното(Свещеното) деградира и се разпада на нищо незначещи секти и демонични култове! В тях няма нищо религиозно, свещено, нищо увличащо мистично, защото са преизпълнени единствено с примитивен нагон към сатанинското и сатанокрацията, към Властта на Ужаса в Ужасното, вероятно за да се избяга от ужаса на Властващото Реално, т.е. от превъплъщаващия се Глобализиран Абсурд! “Институциите на брака и семейството се разлагат. Контролът на раждаемостта, абортите, хомосексуализмът, предбрачният полов живот, евтаназията се посрещат с благоразположение, немислимо в предишния век. Компютъризацията ограбва грижливо отгледаната индивидуалност на човека… Средствата за масова комуникация въвеждат света на насилието и аморалността в домовете ни. Под маската на научния напредък…сега са създадени оръжия, които са способни да ликвидират света в един внезапен миг на безумие”. А Безумието, т.е. връхлитащият отвсякъде Абсурд не е мираж, а непосредствена, текуща действителност. Като се позовава на Т.Добжански(1992) и С.Мади(1997), Алкок съобщава, че онова, което сега води хората към психотерапията и психиатриите са усещанията за безсмислие, апатия и липса на цел. Подло скривания в душите страх от спин, от рак, от радиоактивна смърт, от внезапна разруха или фалит, от чудовищния комерсиален процес на организирано разпространение на наркотиците (включително и от иначе официални институции, които би трябвало да се борят за ограничаването им!), от раздялата, разводите, необикновено високата социална мобилност, която изтощава адаптивните възможности на човека в ежедневието, но най-вече деградацията и упадъкът на религията като организирана действаща и действителна сила – лишават мнозинството от хората от източниците на социална надежда и подкрепа(Вж.Алкок,Д. Парапсихологията наука или магия?, С.,1996,74-75).

Острото чувство за кризисност, безизходица и липса на перспективност, което доминира извън центровете(метрополиите), които излъчват и от където “се надигат” глобализационните вълни, превръща тази зла участ в опорна точка на духовна(религиозна), етническа, ландшафтно-териториална, политическа и идейна борба. Даже и да не се е сещал доскоро, че е мюсюлманин, будист, православен християнин или просто вярващ католик, сега заливаният от глобалните вълни човек намира в тази си принадлежност сила и основание за съпротива. И въпреки, че обществото и историята номинално са трансприродни, сега хората с учудване или, когато са достатъчно просветени, спокойно приемат, че в историята се проявяват същите природни и физически закони, като напр. този за действието и равното по сила и обратно по посока противодействие! Но днес постмодерният свят сякаш загубва тази си космическа симетричност и пространствена уравновесеност и изпада в ново не-равновесие в дихотомията “Глобално – Локално”! Именно в този смисъл предложеният от мен термин “Глобалокация”, който интегрира Globally (Общото) и Locus (Локалното, Местното) – отразява твърде точно постмодерното неравновесно състояние на света. Този “мондиален модус” има множество проекции и измерения.

Силата на Locus-а е в ландшафтната застопореност на мястото и мястото на тази застопореност, която е свързана със своя “топос” като със своя същност. Извън тази своя същност, мястото вече не е същото! Затова и всяко място е обозначение, сигнификация на самото себе си. Всяко място, locus(Локално) в този смисъл е Ego-топос, егоизъм на мястото, Местен Егоизъм. Така е и при ГлобалокациятаLocus-ът, локалното, е пространствена самотъждественост и “егоизъм на топоса” спрямо Globally (Глобалното) като заплашваща го Другост. То е телургичен (заземен) и протяжен(пространствен) Ego-Суверенитет. Всяко напускане на топосния Ego-суверенитет или подлото бягство от него се превръща в триумф на друг – превишаващ го Чужд и Ненавистен Глобален Суверенитет, който узурпира и превзема Locus-а и първичните протекции на Локалното! Тъкмо това имплицира и основния за глобализираната постмодерна ситуация проблем за съпротивата в отношенията между “вторично завладяващото Глобално” и спасяващото се от заплахата на териториалната инвазия “първично Локално”! Това обозначавам с термина глобалокация(Вж. Христов,Л. Универсалиите срещу човека или парадоксите на общото, С.,2002) .

Сега в Третия свят(като модус на Локалното) и в обсега на това, което изобщо се нарича развиващи се страни, с голяма популярност се ползват подозренията за някакви “глобални масонски заговори”, “заговори на геостратегически алианси”, “задокеански сценарии на световното еврейство” и пр.(Вж.Д. Розентал. Антисемитизмът в Европа, Media Times Review, ХІІ, 2003). Това може да се определи като битуване на масови илюзии, псевдоуниверсалии на елементарно профанно ниво, между другото и защото присъствието на Логоса (Разум) в тях е пренебрежително нищожно. Тези са обаче общите рамки на върлуващите слухове, а останалото тъне в непроницаеми загадки или спира поради естественото стъписване на обикновеното емпирично съзнание когато то достигне пределите на своята некомпетентност (“принципът на Питър”) в опознаването на непристъпните реалности, при това допълнително замъглявани от мимикриращи понятия и категории. Слуховете както митовете също са псевдо-универсалии! Те са леко разпадащи се късчета от елементарен разсъдък, толкова нехомогенни, че се разлитат при всеки напор на систематизирания Логос! Но е възможно границите на неустойчивата им валидност да се определят и от колебанията на страхливото въображение на обикновения човек, когато той се изправи пред Неизвестното.

Понесли на гърбовете си тежките икономически и социални последствия на Големия Провал, народите на Евразия (Източна Европа) лесно се поддават на редовно циркулиращите информационни манипулации, а още повече, че те, това е задължително, не могат да бъдат опитно проверени (апробирани). Евразия, заедно с Африка, Афразия (Африка и Азия), Латинска Америка, субсахарският и субиндийският региони в състава на Локалното, не правят изключение от общото правило. Тук, заедно с вродения скептицизъм на бедния човек, винаги остава място за наследената от миналите поколения мъдрост, че “всяка крушка си има и опашка”. “Брадясалите мъдрости”, наследени от вековете не винаги обаче се ползват с необходимото уважение! Вероятността “старите предания” да са полезни на младите поколения, разбира се, е голяма, но отделен е въпросът, че обикновено “младите генерации” не искат да слушат “Големите Разкази”(съветите) на по-старите, като предпочитат да грешат самостоятелно. Така се поема отговорност, ако изобщо си способен на такъв подвиг! А иначе, може и да се окаже, че опашката наистина съществува и даже, че една крушка може да има повече от една опашка! Защо не? Нормалното куче е с една опашка, но адското куче Цербер не е ли с три глави? Например едната от опашките може да бъде отнесена към избора на стратегията на цивилизационната ориентация (сякаш е възможно някой човек или етнос да си смени цивилизацията!), другата – към идейните механизми за нейното операционализиране. Третата пък може да се ориентира как се гасят локалните “пожари” с помощта на послушни и влиятелни международни организации в полза на … силните. Естествено и в трите случая не може да се мине без универсалиите – Общите Понятия, които фокусират обозначеното съдържание. При “опашка № 1” – това са прословутите (така и недоказани!) ценности на “развития свят”, а при “опашки” № 2 и № 3 – пак същото, но по-конкретно - такива чудесни неща като плурализъм, свободен пазар, либерални стратегии, свободен информационен поток (главно на US-медийни и холивудски субпродукти), компютърно-информационна обезпеченост, гъвкави като sex-вибрации отношения между Власт и синдикати-колаборанти(при които потърпевшите са, разбира се, работниците!), социални амортисьори с плаваща, но “необходима безработица”, “програми за заетост и преквалификация” (от една към друга несигурна работа и сигурна мизерия!) и пр. А послушните посредници на този благодатен процес са свещените абревиатури НАТО, МВФ, СБ, ЕБ, СТО и т.н. Все такива и сродни финансово-социални залъгалки с издъхващи манипулативни функции за ниско образованата и зле ориентираща се трудова маса.

Но в глобален план перспективата може да бъде само еднопосочна, напук на възлюбените принципи на плурализма и правото на самостоятелен избор. Тук задължително-неизбежната правилна посока е либерализацията на световната икономика, при което се извършва едно извънредно приятно престрояване – на едната страна, глобализираното богатство, а на другата – локалната бедност. И, за да бъде това още по-примамливо и справедливо, богатството е много в “малко”(хора), а бедността е много в “много”(хора), естествено! “В САЩ, най-богатата страна в света и световна столица на конфликти и интереси, приходите на шефовете на големите предприятия за 1999 г. са били 419 пъти по-големи от тези на работниците заети с физическа работа, а 10 г. по-рано разликата е била само 42 пъти”(Цит. по Бауман,З. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят, С.,2003, 104). Така Глобализацията, в сегашния й финансово-икономически и морално неприемлив вид, е този Тотализиран Ариман, който със злата си воля непрекъснато произвежда кризисни вълни в световния ред, превръщайки го в безредие! Този Ариман иска целият свят да изповяда само една религия – “religion of money-theism”! (Вж.”The Symbiosis Poverty and Globalization by John Mohon Rasu: http://www.religion-online.org).

Обяснявайки този така привлекателен(чак до замечтаване!) световен пейзаж, Зигмунт Бауман посочва в добавка, че нахалното глобално информационно присъствие налага виртуални образци, парадигми, модели, дискурси, знакови и символи обозначения (нали човекът е “символно същество” по Касирер?), които нахлуват в съзнанието на нищо неподозиращия масов субект(тук той е само Обект!). Те го зареждат с мечти и очаквания, които едва ли не са на прага на собствения му (когато го има!) дом. А иначе той – Субектът-Обект - запълнил догоре съзнанието си с розовите миражи на Дж.Версаче, Дж. Армани, Келвин Клайн, Пако Рабан, Кристиан Диор, McDonald’s, Мики Маус, Кока Кола и множеството примамливи пошлости на холивудските субкултурни видения и светове - вечерта може свободно да запълни сам със себе си книжния кашон под моста на Темза или на Сена, където обикновено нощува!

В условията на Глобалокацията са възможни не само “образи” и “подобия”, но и предобрази, постобрази и също такива подобия – предподобия, следподобия и най-вече – безподобия! Например, клошарите, уличните скитници, Citygarbage(градският боклук), социал-маргиналите в големите градове, мегаполисите или в техните предградия. Не са ли те един деградирал образ на Глобалните Туристи - луксозно пътуващи със скъпи летящи и “пълзящи” возила, преситени от скитането по света в “лов на удоволствия”? В Европа такива са преобладаващо германските, френските и английските туристи, а в света – японските и американските. Това в и по логиката на Глобалокацията е разликата между богатия свободен избор на мобилно забързаното, летящото пространство и отлитащото време и – от другата страна – бедното(масово) пребиваване в едно неподвижно пред-Айнщайново (Нютоново) пространство и в условията на едно спряло време. В него не се случва и не се чува нищо, освен тихо гаснещия шум от хриповете на Вкоченяващата Волята Мизерия!(Вж. Бауман,З. Глобализацията. Последиците за човека, С.,1999,112 и сл.).

Така при първите (богатото малцинство) всъщност “няма” устойчиво пространство, няма постоянен адрес, защото мястото на пребиваването им е заключено в стандартите на петзвездните хотелски вериги, които предлагат усмихнати служителки на рецепциите и услужливи либидоносни „камериерки” в апартаментите! Тези вериги опасват планетата заедно с бизнесцентровете в Лос Анджелис, Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Хонг Конг, Токио и заедно с всички останали “екстри” маркират тяхното космополитно пространство. Такова “съдържателно” е “посланието на космополитния начин на живот – просто и плоско: няма значение къде и кога сме, има значение само, че ние сме там.” По признанията на един служител на АТ&T колегите, с които пътува разглеждат себе си като “граждани на света, които по една случайност имат американски паспорти”(Вж.Бауман,З. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят, С., 2003,66 и сл.). В битието на тези космополити няма нищо постоянно, телургично, заземено, освен номерата на мобилните им телефони! Каква сигурност, нали? Тези “световни обитатели” “нямат” и време – за тях и подобните им всичко е лесно преодолимо, незабележимо и изтича между хедонистично разтворените пръсти! “Hello, каква среща, тук, в Sidney! We feel happy today! Толкова сме щастливи днес! Снощи пристигнахме от о.Таити, бяхме на риболов, утре пътуваме за Кения, на сафари! Goodbye!”

Да, тук няма “тук”, няма топос (място), нито разположеност в пространството, няма ландшафт, няма място за в-местване и за-седналост. Има ги, но нямат значение. Защото съществува само едно неизменно “сега”(scrap of Time), отломка, част от Време, което не ни е нужно – всъщност - няма време, то е излишно, освен на пристанищата и луксозните летища, когато гледаме часовниците си, бързайки за сафари или за поредната грабителска сделка при-аванти-зация във вреда на някоя държава –лилипут!!

Възможностите за промяна на тази глобализирана, отчайващо несправедлива постмодерна действителност са нищожни и то не само поради липсата на Субект на Промяната! Можещият да извърши промяната не я иска, а Искащият да я извърши – не може! А освен това Глобалната Система, Госпожа Системата е силно раздразнителна и става заплашителна при всеки опит на някой субект чрез Акт(действие) да въведе корекции и да промени някой ръждясал “системен детайл”! Всяка активност в това направление е Терористичен Акт! Има ли сега легална национално-освободителна борба, легална борба против чуждата инвазия и окупация? Не, такава борба е невъзможна с легални (и информационни!) средства, защото тя бива заключена в послушни на външни сили и фактори компрадорски парламенти, институции и медии, които имат винаги и международни финансови метастази! Така, при липсата на осубектяване на възможното движение към промяна, Глобалокацията е дихотомия на “Можещото, което не иска” и “Искащото, което не може”! Това много ефектно се персонифицира чрез безсмъртния роман на Дж.Суифт. Днес светът все повече се разделя на Гъливер и лилипутите! Ако допуснем невъзможното, т.е че те се споразумеят и поискат едно и също нещо – Голямата Промяна, тогава със сигурност и единият, и другият ще бъдат силно ограничени поради ширещата се тотална Деградация на Свещеното (Сакралното) и Загубването на Смисъла, а и защото загубата на Вярата, страшният взрив на Агностицизма и Неверието взети заедно, правят априорно неефективни всякакви морални принципи и универсални правни норми! Така всяка Нравствена нормативност се разпада в насилствения хаос на Безумстващата Аномия(беззаконие)!

Все пак У.Бек сочи като пример за морална съпротива дейността на организации като “Амнести Интернешънъл” и “Грийнпийс”. Тук са още “Attak” и антиглобалистите, преднамерено представяни от послушните медии като крайно опасни, агресивни и разрушителни елементи, заплашващи обществения ред и “сънищата” на добрите (пасивните!) граждани-еснафи! Той припомня също, че по време на Втората световна война по повод на някаква енциклика на Ватикана, в състояние на снизходително добродушие и приятно усещане за съкрушителното си военно превъзходство, Сталин насмешливо попитал съветския генералитет:”А колко дивизии има папата?” Това, разбира се, е приятна закачка в идейно хомогенна среда на еднородно мислеща група или, което е същото, властовата атмосфера във всяка съвременна бизнес корпорация? Но има ли това някакво значение за морала на тогава справедливата кауза на Сталин! Моралът не се усилва от броя на дивизиите, далекобойността на оръдията, нито от техния калибър. Ако това беше така, Хитлеровата “Дебела Берта” и страшното тайно оръжие “Фау-2” би трябвало да вдигнат моралния рейтинг на Адолф Хитлер чак до звездите. Или пък рейтинга на САЩ, заради всечуващото летящо чудовище-слухар “Ауакс” или „невидимия” “Стелт”!

Силата на моралния глас обаче е в неговата слабост или, ако щете, в неговото безсилие. Как биха изглеждали “Амнести Интернешънъл” и “Грийнпийс”, ако се въоръжат с картечници и гранатомети или “запукат” с автомати “Калашников”? Моралната сила на лилипутите-институции, организациите или държавите-лилипути (Ст.Тулмин) е в тяхната уязвимост, ранимост и безпомощност. Те не могат да бъдат стандартен държавен или социално гарантиран от грубата сила авторитет, техният авторитет е безплътен, Морален и Универсален! В това се състои силата на вездесъщите Universalia! Именно с този Безплътен Дух, с този Призрак, с Моралния Авторитет се бори Киркегор, оправдавайки ”рицаря на Вярата” Авраам, който предизвиква Морално Общозадължителното и го пренебрегва с ужасната си готовност да заколи сина си, а значи да заколи и Морала, в името на Вярата! “Организациите-лилипути не могат да накарат неморалните управници да се извинят на колене, те обаче, подхвърлят управляващите, които не променят и не подобряват своето поведение на ужасно презрение в очите на света”. Така е, но какво от това? Нима не знаем от историята, че всички властимащи, всички Властитутки винаги имат достатъчно сили и неограничени възможности да понасят с лекота страданията на другите?

Ако политическият образ на модерността е Левиатан (Т.Хобс), това страшно библейско чудовище, то моралният образ на Постмодерността и Глобализацията, на Глобализаторите, на Глобалните Анонимни Сили, е образът на Гъливер. Този Гъливер,, който (такава е фабулата на романа), след като се “събужда от съня си, открива, че е омотан с безброй малки въжета” Това са връзките-въжета на Локалната Множественост, на Локалната Бедност, на Безнадеждната Несрета, на потъпкания Локален Авторитет, които, уязвени и разярени от отнетия им Суверенитет – нападат и връзват Злото, ужасно Големия Гъливер!

Дали обаче притчите и приказките, които разказват У.Бек, З.Бауман, Н.Чомски, У.Еко, Ж.Дерида, Ж.Фр.Лиотар, а преди тях Е.Ротердамски, Бокачо, Ларошфуко, Е.Хофман, Лихтенберг, О.Уайлд, Ницше, Киркегор, Достоевски, В.Соловьов, Х.Уелс, Ед.По, С.Лем, Л.Шестов, Бердяев, С.Лец, и пр. могат да трогнат с великолепната си нравствена натовареност неморалния Гъливер? Разбира се, че не! Но интелектуалецът, именно защото е Пазител и Говорител на Разума и Морала, трябва да изрича Необходимите Думи енергемната субстанция на Логоса! Думите, имената, разбира се, са Универсалии! Те, както вече се убедихме, са вездесъщи! Но той, Говорителят, е длъжен да прави това ако иска Универсалиите и Универсалното в Морала да стават Морал в Универсума, включително и в Универсума на Постмодерната Аномия и съпътстващата я Духовна Празнота!

Тревожното състояние на съвременната цивилизация произтича не само от липсата на перспектива и от вече фиксирания духовен вакуум. То е следствие и на проиграните безрасъдно и неосмислени исторически възможности. Смисълът, който никога не е на повърхността на историята, остава неразкрит, а разкритата му част днес е оставена на поругание и опошляване. За това в историята не се прощава. По начало Тъгата по изгубения или Осквернен Смисъл е по-скоро психическо състояние на изтънчени спиритуалисти и интелектуалци с чувствителни рецепции – това едва ли е толкова важно за Историята! Но когато Овластените да правят Историята, сами разрушават Корпуса на Универсалиите (общите понятия и категории), които като „набухватели” импулсират “ставането на Реалността”, това означава да се нападнат директно и да се осквернят Екзистенцията и Съдбата на масовия човек, на Човечеството. Но да се гавриш с тях безнравствено, да блудстваш върху отломките на човекоматерията, разбивайки я с дръзновение и безумство и, накрая, да запалиш онова, което е останало, за ужас на тълпата и заради мазохистичната налудничава радост на Херостратовата си душа – това наистина не остава безнаказано в Историята. Всички Велики Харти, Тържествени Декларации, Заявления и Апели към Света, Нови Световни Порядъци и т.н. – цялото това струпване на Универсалии в различен йерархичен строй да се намери на земята потъпкано, окаляно, сразено от Локалната и Глобалната Власт, от Овластеното Без-смислие и Без-мислие, да се превърне в посмешище на националното и глобалното информационно манипулирано тържище – нима това уродливо угасване на стария блясък и величие може да предизвиква нещо друго освен възторга и триумфа на отвращението? От загубения Смисъл!


Л И Т Е Р А Т У Р А

  1. Albert, Mathias. Territorium und Identität. Kollektive Identität und moderner Nationalstaat, Österreichische Zeitschrift für Politikwissenschaft, 28(3), 1999.

  2. Bauman, Zygmunt. Wars of the globalization era, European Journal of Social Theory, 4(1), 2001.

  3. Bauman, Zygmunt. Postmodernity and its Discontents, London, 1997.

  4. Baylis,John & Smith,Steve. The Globalization of World Politics, Oxford University Press, 2001.

  5. Beck, U. Das Demokratie-Dilemma im Zeitalter der Globalizierung, Aus Politik und Zeitgeschichte, 9, 1998.

  6. Brzezinski, Z. Die einzige Weltmach(Amerikas Strategie der Vorherrschaft), Politik und Gesellschaft, 1,1998.

  7. Cerny, Philip G. Globalization and the erosion of democracy, European Journal of Political Research, 36(1), 1999.

  8. Chomsky, Noam. Der Neue Militärische Humanismus. Lektionen als dem Kosovo, Zürich, 2000.

  9. Chomsky, Noam. Profit over People. Neoliberalismus und Globale Weltordnung, Hamburg/Wien, 2000,
  10. Chomsky, Noam. The Attack. Chomsky zum 11.September 2001, ers. Januar/Februar, Europa-Verlag, 2002.

  11. Chomsky, Noam. War Against People. Menschenrechte und Schurkenstaaten, Europa-Verlag, Hamburg / Wien, 2001.
  12. Fleischmann, Christoph. Krieg ohne Recht. Noam Chomsky über “Schurkenstaaten” und “humanitäre Interventionen”, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 1-2, 2002.

  13. Friedman, Lawrence. The Horizontal Society, Yale University Press, 1999.

  14. Fukuyama, Francis. Social capital, civil society and development, Thirt World Quarterli – Journal of Emerding Areas, 2, 2001.
  15. Giddens, Anthony. “Neue Mitte”, “Dritter Weg” – eine moderne Linke?, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 5,1999, S.436.
  16. Giddens, Anthony. Modernity and Self-Identity: Self and Society in the Late Modern Age, Polity Press, Cambridge, 1991.
  17. Glotz, P. Europäische Identität. Fine Spekulation, Die Neue Gesellschaft, 3, 1999.
  18. Gröenebaum, Stefan. Regulationsmodell für “flexiblen Kapitalismus” gesucht, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 1-2, 2002.
  19. Habermas, Jürgen. Die Einbeziehung des Anderen, Frankfurt, 1996.
  20. Habermas, Jurgen. The Philosophical Discourse of Modernity, London,1990.
  21. Harpprecht,Klaus. Wie sich die Medien als Huter der Demokratie gefallen, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte , 4, 2000.
  22. Kriesi, Hanspeter. Nationaler politischer Wandel in einer sich denationalisierenden Welt, Blatter für deutsche und internationale Politik, 46,(2), 2001, S.206-213.
  23. Leggewie, Claus. Globalisierung versus Hegemonie(Zur Zukunft der transatlantischen Beziehungen, Internationale Politik und Gesellschaft, 1,2003.
  24. Lonsdale, David J. Information power: strategy, geopolitics, and the fifth dimension, Journal of Strategic Studies, 22(2-3), 1999.
  25. Müler, M.G. Elitenwandel und Modernizierung in Osteuropa, Berliner Jahrbuch für östeuropäische Geschichte, Berlin, 1995.
  26. Poitras, Manuel. Globalization and the social control of genetic endineering, Peace Reviev, 12(4), 2000, p.587-593.

  27. Postman,N. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business, N.Y,1995, p.107, 74.
  28. Richter, Horst-Eberhard. Eine andere Welt ist möglich, Psychologie heute, Weinheim, Mai, 2002, S.30.
  29. Rupert, Mark. Ideologies of Globalization(Contending Visions of New World Order), Peterson, University of Arizona, 2000.
  30. Soros,Geordge. Die Krise des globalen Kapitalismus(Offene Gesellschaft in Gefahr), Fischer Taschenbuch Verlag, Frankfurt am Main, 2000.

  31. Wilkens, Sander, W. Über den Barbarismus. Ein philosophischer Essay, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 9, 2001
  32. Бауман,З. Глобализацията(Последиците за човека), С.,1999.
  33. Бауман,З. Общността(Търсене на безопасност в несигурния свят), С.,2003.
  34. Бек, Улрих. Що е глобализация? Заблудите на глобализма – отговори на глобализацията, С.,2002.

     

  35. Бердяев, Н. Новое Средневековье (Размышления о судьбе России и Европы), М., 1991.

     

  36. Христов, Л. Универсалиите срещу човека или парадоксите на общото, С., 2002.
  37. Христов, Л. Мит, Ценност, Логос, Смърт, С.,2005.
  38. Чомски,Н. Хегемония или оцеляване(Американският стремеж към глобално господство), С.,2004.