Media Times Review    Google   
___









икономика
 януари 2007

Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци
за 2007 година

Георги Ангелов


За пореден, по-точно четвърти, път представихме алтернативен бюджет с ниски данъци. Основните принципи, върху които сме градили алтернативния бюджет през годините, са:

• 
ниско данъчно облагане - 10% плоска ставка за данъка върху доходите и данъка върху печалбата, както и осигурителните вноски
• 
увеличаване на частния стълб на пенсионната система
• 
оптимизиране на държавните разходи – увеличаване на ефективността, прозрачността, конкурентността и неефективни програми и структури
• 
основното ни твърдение винаги е било, че по-ниските данъци стимулират инвестициите, спестяванията, заетостта и труда и съответно влияят позитивно на икономиката
• 
друг важен резултат от ниските данъци, който сме посочвали – че по-ниското данъчно бреме оставя повече доходи в данъкоплатците

Какво е постигнато

Въпреки първоначалното неодобрение, с течение на времето някои от идеите ни намериха приложение. Данък печалба става 10% от началото на 2007 година – макар само преди 2-3 години много хора твърдяха, че това не може да стане никога.

На второ място, осигуровките бяха намалени – от 42.7% на 36.7%. Когато предложихме намаление на осигурителната тежест, никой друг не смееше да говори или дори да мисли по този въпрос. Дори намаление от 1-2% не се приемаше. Само година-две по-късно, правителството намали осигуровките с 6 пункта.

Същевременно, благодарение на намалението на данъка върху печалбата и осигуровките, данните ясно показаха, че ниското данъчно бреме влияе позитивно както на икономиката, така и на държавния бюджет – нещо, което дълго време твърдяхме и малко хора вярваха, че може да действа в България.

Данъчна реформа в алтернативния бюджет за 2007
• 
10% данък печалба – нашето предложение вече се реализира.
• 
нулев данък за реинвестираната печалба – по примера на успешната политика на Естония предлагаме следване на политика на необлагане на печалбите докато се реинвестират. В Естония това доведе до огромен ръст на чуждите инвестиции, ръст на общите инвестиции в икономиката, ръст на икономиката.
• 
10% данък върху доходите, 600 лева необлагаем минимум – ставката по данъка върху доходите не трябва да е по-висока от ставката по данъка върху печалбата. Освен това единната, плоска, ставка по данъка върху доходите има далеч по-добри икономически резултати от прогресивното облагане. Необлагаемият доход по данъка върху доходите трябва да е равен на максималния осигурителен доход по осигуровките – за да няма облагане на един и същ доход както с данък, така и с осигуровка.
• 
10% осигурителна тежест, 600 лева максимален осигурителен доход – осигурителната тежест трябва да се намали от сегашните 31-36%, които влизат в консолидирания държавен бюджет, на 10% - каквато е и ставката по данък печалба и данъка върху доходите.
• 
8% вноска в частен пенсионен фонд – с вноска от 8% в частен фонд за всички работещи в икономиката се осигурява дългосрочна стабилност на пенсионната система. Вноските влизат в лична пенсионна сметка на отделния човек, която е негова собственост, инвестира се в реални активи, не може да бъде похарчена от правителството за “по-важни” нужди и може да се наследява.


Приходи в алтернативния държавен бюджет

Въз основа на оценката за общия разход за труд както и редовното подценяване на приходите, което правителството има практика да прави, можем да получим основата на облагане. Като имаме предвид, че част от намалението на осигуровките остава в работодателите, очаквания ръст на работните места и доходите, и намалението на сивата икономика, можем да изчислим приходите от данъка върху доходите и осигурителните вноски. Очакваме при 10% ставка приходите от данъка върху доходите да са около един милиард лева, а приходите от осигурителни вноски – 1.13 милиарда лева.

Приходите в бюджета от облагане на печалбите се влияят от няколко фактора - намаление на данъчната ставка с една трета – от 15% на 10%, въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба, увеличаване на облагаемата основа заради намаление на осигурителните вноски, което пряко увеличава декларираните печалби, увеличаване на печалбите заради динамичния ефект от по-ниско данъчно облагане, по-ниска сива икономика, повече инвестиции. Очакваните приходи са около 800 милиона лева.

В резултат на по-ниското облагане на доходите и печалбите, инвестициите ще се увеличат, както и покупките на стоки за потребление. Това ще окаже положително влияние върху приходите от ДДС. Вероятно ефектът ще е силен, но за да сме реалисти залагаме ръст от само 5%. Подобен ръст залагаме и от приходите от мита, а при акцизите смятаме, че нарастването ще е поне 10%.

Приходите от други данъци и неданъчни приходи могат да се увеличат чрез по-активна реформаторска политика – концесиониране с конкурентни пазарна поръчки, продажба на ненужни активи – офиси, апартаменти, земи, гори, сгради и пр. В същото време, по-високите доходи на данъкоплатците ще увеличат събираемостта на приходите.

Прогнозата за общите приходи в алтернативния държавен бюджет е 18.53 милиарда лева или 35.2% от БВП. Това означава 2.7 милиарда лева намаление на данъчната тежест за гражданите и бизнеса.

Приходи в проектобюджета на правителството и в алтернативния

В млн.лв.
2007
2007
 
МС
% БВП
Алтернативен
% БВП
ОБЩО ПРИХОДИ
 21,326.6
41.7%
  18,532.7
35.2%
Данъчни приходи
 17,499.0
34.2%
  13,873.1
26.3%
Преки данъци
 7,424.0
14.5%
   2,940.2
5.6%
Корпоративни данъци
   1,410.7
2.8%
    806.4
1.5%
Данък върху доходите
   1,446.0
2.8%
1,003.5
1.9%
Осигуровки
   4,567.2
8.9%
1,130.3
2.1%
Косвени данъци
   9,662.9
18.9%
10,477.7
19.9%
ДДС

6,301.0

12.3%
   6,616.1
12.6%
Акцизи - общо
   3,121.7
6.1%
3,579.0
6.8%
Мита и митнически такси
  240.2
0.5%
    282.7
0.5%
Други данъци
   412.1
0.8%
   455.2
0.9%
Неданъчни приходи
   2,739.7
5.4%
3,571.8
6.8%
Помощи
 1,087.8
2.1%
1,087.8
2.1%

Разходи в алтернативния държавен бюджет

Разходите прогнозираме на 18.43 милиарда лева или 35% от БВП – намаление с около 2.5 милиарда на държавните разходи спрямо предложените от правителството.

Разходи в проектобюджета на правителството и в алтернативния

В млн.лв.

2007
2007
 
МС
% БВП
алтернативен
% БВП
Общо разходи и вноска за ЕС
 20,941.0
40.9
 18,431.0
35.0%
Общо разходи

20,306.6

39.7
    17,796.6
33.8%
Общо нелихвени разходи
 19,575.7
38.3
  17,408.1
33.0%
Текущи нелихвени разходи
 16,503.7
32.3
15,114.8
28.7%
Заплати и осигуровки
 4,153.7
8.1
 3,476.6
6.6%
Издръжка
 4,037.7
7.9
  3,633.9
6.9%
Субсидии
912.1
1.8
547.3
1.0%
Соц. Осигуряване
 7,400.2
14.5
  7,457.0
14.2%
- Пенсии
 4,390.1
8.6
    4,847.0
9.2%
- Обезщетения и помощи
   1,392.9
2.7
1,042.9
2.0%
- Здравноосигур.
 1,313.6
2.6
1,263.6
2.4%
Други здр.-осиг. разходи
  303.5
0.6
    303.5
0.6%
Кредити и временна финансова помощ
-  
-  
-  
0.0%
Дълготрайни активи
   2,766.6
5.4
   2,213.3
4.2%
Резерв
  305.4
0.6
80.0
0.2%

- за структурна реформа

60.0
0.1
-  
0.0%

- друг бюджет

175.4
0.4
-  
0.0%

- за стихийни бедствия

70.0
0.1
  80.0
0.2%
Лихви
 730.8
1.4
  388.5
0.7%
Вноска за бюджета на ЕС
634.4
1.2
634.4
1.2%
Излишък/дефицит
   385.6
0.8%
101.7
0.2%


Реформи в разходната част:

• 
намаление на бюджетните служители с 10% - не е трудно да се извърши, имайки предвид, че ежегодно много хора се пенсионират, напускат или биват уволнени заради несправяне с работата
• 
намаление на разходите за издръжка на административните структури с 10% - намалението на бюджетните служители е свързано и с намаление на разходите за издръжка
• 
намаление на субсидиите за губещи дейности с 40% - губещи предприятия като БДЖ трябва най-после да изпълнят програми за преструктуриране. Ако това продължава да не се случва, единственият изход е приватизация на железопътния транспорт, за да може частният собственик да изпълни съответните реформи.
• 
увеличение на пенсиите с 20% - това увеличение съответства на увеличението на доходите на работещите заради намалението на данъчните ставки. То може да се финансира при изпълнение на заложените намаление на други разходи.
• 
подобряване на социалната система – повече ефективност на разходите, увеличаване на стимулите за заетост и обучение, ефективен контрол. Резултатите от реформите ще са свързани с по-бързо намиране на работа, по-малка безработица.
• 
начало на здравна реформа – планираме то да с извърши на пет стъпки. През първата година хората с доходи над 1500 лева да имат право на избор на частен здравен фонд, през втората година – хората с доходи над 1000 лв., през третата година - над 700 лева, през четвъртата година – всички. През петата година, когато вече има конкуренция между множество здравни каси, държавната здравна каса може да се приватизира.
• 
начало на здравна реформа – планираме то да с извърши на пет стъпки. През първата година хората с доходи над 1500 лева да имат право на избор на частен здравен фонд, през втората година – хората с доходи над 1000 лв., през третата година - над 700 лева, през четвъртата година – всички. През петата година, когато вече има конкуренция между множество здравни каси, държавната здравна каса може да се приватизира.
• 
прехвърляне на разходи към частния сектор чрез концесии, приватизация – това може да спести значителни средства от държавния бюджет за инвестиции в инфраструктура. В същото време, повишаване на прозрачността и конкурентността на обществените поръчки може да увеличи ефективността на обществените поръчки и да намали корупционния елемент.
• 
намаление на резерва за “реформа” и увеличение на този за бедствия – т.нар. резерв за структурна реформа, както и другите резерви, които се появиха през последните години само за да увеличат възможностите на правителството да разходва средства без одобрение от парламента, трябва да се премахне. Резервът за бедствия може леко да се увеличи.
• 
изплащане на държавен дълг и спестяване на разходи за лихви – огромният размер на фискалния резерв /6 милиарда лева/ плюс възможни приходи от приватизация позволяват да се изплати държавен дълг. Това ще спести сериозни разходи за лихви – от около 350 милиона лева годишно.
• 
по-малък излишък в бюджета – бюджетът няма нужда от огромните излишъци, които се реализират ежегодно. Малка сума на излишъка е достатъчна, за да гарантира стабилността на държавните финанси.

Ефекти от алтернативния бюджет:


• 
по-висок икономически растеж – настоящите темпове на растеж биха могли да се увеличат значително до 9-10% при изпълнение на така описания алтернативен бюджет.
• 
ръст на чуждите инвестиции – ръст на чуждите инвестиции от над 100% е напълно реалистичен и дори би могъл да се надхвърли.
• 
ръст на нетните доходи в резултат на спестени данъци – средно с 20%.
• 
ръст на доходите заради ръст на икономиката – средно 15%.
• 
спестени данъци годишно - семейство с двама работещи със средни доходи би спестило 1600 лева през 2007 година от по-ниските данъци и осигуровки.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество" и редактор в "Media Times Review". Също така е член на:
- управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация
- Американската икономическа асоциация
- Българско дружество "Фридрих Хайек"

MTR връзки

Георги Ангелов
Светла Костадинова