Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2008

Как тънкият стана огромен 1)

Бил Гейтс вече не е най-богатият човек в света. Титлата сега е притежание на мексиканския милиардер Карлос Слим. Невероятното му богатство (59 милиарда долара, като сумата продължава да расте) представлява нещо повече от история на възхода на един отделен човек. Слим е част от растящия списък на магнати, идващи от страни като Китай, Индия и Русия, които са новата вълна на богатство, политическа мощ и влияние. Мнозина от тях са умели бизнесмени. Но в условията на техните бързоразвиващи се икономика умението им да се възползват от политическите шансове може да значи много повече.

От Брайън Уинтър 2)


Върни се, Бил Гейтс! След първоначалните си резерви светът свикна с основателя на Microsoft; той стана нещо като талисман на капитализма, със запазено първо място в списъка на списание Forbes на най-богатите хора в света. Харесваше ни, че Гейтс е зарязал “Харвард” и се е издигнал със собствени усилия, че направи компютрите по-лесни за ползване, че на практика благодарение на него изведнъж стана супер да си техноманиак, с големи диоптри и скъсани джинси. Гневът, предизвикан от почти монополното положение на Microsoft, през последните години се успокои, което донякъде се дължи на зашеметяващата филантропия на Гейтс и на появата на Apple като шик-алтернатива за корпорациите. Фактът, че Гейтс беше начело на списъка на Forbes, ни казваше много за света, в който живеем – че всички сме част от една “нова икономика”, от общество, движено от идеи, в което технологиите, изобретенията и интелектуалният капитал са ключ към приказно забогатяване.

Как тогава да гледаме на човека, който през лятото на 2007 година измести Гейтс и стана най-богатият в света? Името му е Карлос Слим Хелу. Към днешна дата богатството му се пресмята на над 59 милиарда долара, а през миналата година е нараствало средно с милиард на месец. В какъв свят живеем днес? Слим беше обвинен от много посоки в монополистични практики; той достигна светкавично първото място на гърба на своята компания Telefonos de Mexico, или Telmex, която държи 92% от наземните телефонни линии в Мексико. Бизнес империята на Слим, с почти безпрецедентен в съвременната икономическа теория мащаб, се простира от цигари до авиолинии, от електрически кабели до теракотни плочки. Цялостното състояние на Слим се равнява на зашеметяващите 6.6% от БВП на Мексико, с което той лесно задминава Гейтс (0.4% от БВП на САЩ) и дори Джон Д. Рокфелер в най-добрите му времена (малко под 2% от БВП на САЩ през 1937 година). Подобно огромно неравенство на разпределението на богатствата не е нещо изненадващо в Латинска Америка, но какво да мислим за растящия брой на милиардери в страни като Китай, Индия и Русия, за които се смята, че представляват икономическото бъдеще на света? Дали не навлизаме в нова епоха на бароните гангстери? Изместването на инвестициите и на производството към новопоявяващите се пазари означава ли, че е започнал световен възход на капитализма “по връзкарска линия”? Или може би бързото натрупващите се богатства на Слим и на другите като него представляват просто нежелан страничен ефект в един много желан процес – разпространението на свободния пазар и капитализма по цялата планета?


ИГРА С ЧИСЛА

Напоследък Слим се държи малко притеснено, като човек, който разбира, че не е популярен. Описван от хора, които са се срещали с него, като обезоръжаващ, скромен и дори смирен, той, изглежда, осъзнава, че светът далеч не е ентусиазиран да види обвиняван в монополизъм човек на първо място по богатство. Макар че дълго време се отнасяше с пренебрежение към благотворителността (веднъж той критикува Гейтс и други, че се правели на дядомразовци, защото раздавали прекалено много пари), Слим наскоро обяви планове, според които той ще стане един от водещите филантропи в света. Междувременно Слим прави всичко възможно да не се изхвърля. Другите латиноамерикански магнати се возят в черни джипове със затъмнени стъкла и рояк охранители, дори когато са в чужбина. При едно посещение във Вашингтон неотдавна Слим нае скромен “Форд” купе на летище “Роналд Рейгън” и шофира сам из града без придружители, като посети без предупреждение бизнес лидери и висши държавни служители. Част от причините за това поведение вероятно се крият в неговата неподправена финансова въздържаност – вече три десетилетия той живее в една и съща сравнително скромна къща (Гейтс за сведение живее в крайбрежен комплекс, разположен на 7 декара, с басейн, който има подводна озвучителна система). При все това, че слушаме как Слим постоянно повтаря, че не притежавал имоти извън Мексико, това започва да звучи гузно. Но ако и вашето нетно богатство се беше увеличавало на хартия с по 2 милиона на час през последната година, сигурно и вие щяхте да се озъртате.

Може би по същите причини Слим едва тази година се отказа от доскорошния си навик да пази своята анонимност. Той даже започна редовно да си приказва с пресата. Може би е разбрал, че издигането му до първото място на Forbes ще разпали интереса на публиката, може би е станал по-малко чувствителен към нарушаването на личното му пространство, тъй като е на път да се пенсионира и да остави бизнеса в ръцете на децата си, а може би, както и в много други случаи, просто е следвал някаква своя ексцентрична прищявка. Когато даде интервю за седмичника USA Today през април, Слим накара репортера да му обещае, че ще предаде на главните си редактори един “усъвършенстван” дизайн на таблицата за бейзболната класация, която Слим изработил специално за спортната страница на вестника. Каквито и да са мотивите му, това лято Слим работи с медиите като холивудска звезда, говори за своята страст към бейзбола (любим отбор: New York Yankees), показваше колекцията си (той притежава няколко скулптури на Роден и картини на Реноар) и гордо разказваше как е наследил усета си за бизнес от своя баща (ливански емигрант на име Юсеф Салим, който инвестирал в недвижими имоти и открил универсален магазин в разгара на мексиканската революция). И най-вече Слим гръмко изповяда една своя мания. “Обичам цифрите, казва той. Някои хора разбират от думи, други, като мен – от цифри.” На тази своя черта той отдава и успеха си като финансист. Слим изкупува фирми евтино, управлява ги интелигентно и ги превръща в машини за пари – неговата бизнес философия е по-различна от тази на Бил Гейтс и по-близка до Уорън Бъфет (в момента той трябва да е трети в света по богатство). В тази напреднала и почти непостижима за ума фаза на успеха си Слим сякаш наистина трупа богатство не от алчност, а просто за да накара цифрите да танцуват в главата му.

Едва ли е изненадващо, че Слим познава най-добре тъкмо цифрите, които според него опровергават обвиненията, че бил монополист, че използвал непочтено мощта си, за да задушава конкуренцията, и че е експлоатирал своите близки отношения с бившия президент Карлос Салинас, за да придобие Telmex от мексиканското правителство през 1990 година. Интересно ч, че Слим се защитава от обвиненията в монополизъм, като се сравнява с Гейтс (Microsoft има 95% пазарен дял, а Telmex – 92%); Слим се оплаква, че спрямо него се прилагат различни критерии, тъй като е от развиваща се страна. Междувременно дебатите около Telmex не са свързани толкова с продажната цена (Слим и неговите партньори Southwestern Bell и France Telecom платиха 1,76 милиарда долара за над 20% от акциите, което по онова време се смяташе за нормална цена), колкото с щедрите условия на правителството, които осигуриха на Telmex изключително положение на пазара на фиксираната телефония в Мексико за шест години по същото време, когато и други фирми се опитват да експандират. Сделката е толкова изгодна, че скоро след приватизацията опозиционната Демократическа революционна партия поиска импийчмънт на Салинас. Създадената парламентарна комисия (контролирана от партията на Салинас) не откри неправомерни действия. Слим отхвърля тези обвинения като глупави. “Ние спечелихме, защото платихме с около 8 цента на акция повече”, казва той. Когато си тръгват от пресконференцията, журналистите получават статистически разбивки, съдържащи тези и други цифри, обявени и на елегантния нов сайт на Слим – CarlosSlim.com.

Не може да се отрече, че делът на Слим в богатството на неговата страна е наистина гигантски, още повече че Мексико в много други отношения е модерна икономика, една от най-цветущите в Латинска Америка. Тя е и на четиринадесето място в света, има споразумения за свободна търговия със Съединените щати и със 17 други държави плюс Европейския съюз. Слим притежава мажоритарни дялове в поне 222 компании. Telmex без съмнение е най-едрият диамант в короната, придобивката, която направи Слим не просто богат, а приказно богат, като мащабът на това богатство е зашеметяващ. Ако Бил Гейтс контролираше същия дял от телефонния пазар в САЩ, колкото е делът на Слим в Мексико, той трябваше да притежава AT&T, MCI, Quest, Sprint и Verizon, като дори и при това положение Гейтс щеше да има само 80% от пазарния дял, далеч под 92% на Telmex. За да се мери с общото пазарно присъствие на Слим в Мексико, Бил Гейтс трябваше вероятно да притежава и Alcoa, Phillip Morris, Sears, Best Buy, TGIFriday’s, Dunkin’ Donuts, Marriott, Citibank и JetBlue. За да бъде богатството му в същото съотношение спрямо БВП на САЩ, както това на Слим в Мексико, Гейтс трябваше да притежава 909 милиарда долара. Ето това е число, което може да затрудни дори Карлос Слим.


СЛИМ И ТАЙНАТА НА НЕГОВИЯ УСПЕХ

Този вид забогатяване не е онова, което накара хората да съборят Берлинската стена. Страните от Източна Европа до Латинска Америка не преживяха болезнени реформи през 90-те години само за да могат шепа люде да станат изключително богати. Редица изследвания показват, че концентрацията на икономическа мощ в ръцете на малък брой хора води до забавяне на технологичните нововъведения, неравностойно кредитиране и затормозено развитие на капиталовите пазари, тоест до корумпиране именно на тези институции и практики, които смятахме за толкова важни по време на “епохата на Бил Гейтс”. Мексиканските инвестиции в информационните и комуникационните технологии например (доминирана от Слим сфера) се равняват на 3.1% от БВП, което е далеч по-малко, отколкото в развитите страни като Япония (7.4%), Съединените щати (8.8%) и дори регионални сили с по-здравословна конкуренция в сферата на телекомуникациите, като например Чили (6.7%) и Бразилия (6.9%). Икономическите елити са склонни да злоупотребяват с политическата система в своите страни, за да запазят привилегиите си, конкуренцията се изблъсква, а в по-лошия случай направо никога не я допускат да навлезе на тяхна територия. Vonage и Skype например, фирми, които предлагат телефонни разговори по интернет, обвиниха през 2005 година Telmex в преднамерено възпрепятстване на достъпа до техните сайтове, за да продължават потребителите в Мексико да използват услугите на Telmex (откъдето отричат обвиненията). Приложете този антиконкурентен модел в цялата икономика и богатите стават по-богати, а положението на бедните се подобрява съвсем малко или никак. Дори и Слим вероятно ще се съгласи, че светът не трябва да се стреми към подобни цели.

Някои твърдят, че това са съпътстващи ефекти на растежа, естествена фаза в еволюцията на младите капиталистически икономики. В този смисъл Слим може да бъде обвиняван само в това, че играе играта по съществуващите правила, но е по-умел от другите. По време на най-силния си период през 90-те години на XIX век Standard Oil е притежавала слимовски 88% пазарен дял в Съединените щати. След основаването през 1901 година US Steel е държала 67% от стоманодобива. Икономиката на САЩ постепенно изживява тази монополистична фаза благодарение на енергичното прилагане на антитръстови мерки (и осакатяващата икономическа криза, която брутално демонстрира недостатъците на напълно нерегулираните пазари). Съществуват теории, че големите, подпомагани от държавата, конгломерати подготвят почвата за процъфтяващи средни по размер фирми, които впоследствие ще надделеят над гигантите и ще ги съборят. Компании, които преживяват първоначалната конкуренция, по-късно просперират и създават работни места по целия свят: airbus, Telefonica de Espana, Daewoo са все световни компании, които в миналото са се възползвали от държавна протекция. Дори властта на Слим в Telmex има своите положителни резултати. Да се сдобиеш с телефон в Мексико сега отнема няколко дни, докато преди приватизацията това често отнемаше години и изискване от гражданите да следят вестникарските обяви, публикувани от хора, желаещи да продадат телефонната си линия. Но дори това да е само фаза, тя със сигурност е болезнена, а последствията се чувстват в цялата икономика. Телефонните такси на Telmex (включващи разходите за инсталиране, месечните такси и минутните ставки) надвишават повече от трикратно тези в Аржентина и четирикратно тези в Бразилия. Председателят на мексиканската централна банка Гилермо Ортис обяви, че годишният икономически растеж на Мексико би бил с един процент по-висок, ако конкуренцията във всички икономически отрасли в страната беше нормална. Поради тази и поради други причини (слаба образованост, разпадаща се инфраструктура, неплащане на данъци и други) икономическият растеж на Мексико вече почти десетилетие изостава от този на страни като Китай, Индия и Чили. Създалата се като следствие липса на работни места кара милиони мексиканци да търсят икономически възможности в Съединените щати.

Независимо дали младите бизнес империи от развиващите се държави като тази на Слим са добри или лоши, те съществуват и се разрастват. През 1990 година в списъка на 500 фирми на списание Fortune имаше само шепа мултинационални компании от държавите с развиващи се пазари; през 2006 година те са 52. Тяхното влияние и богатство нарастват всекидневно и не само в развиващия се свят. Индийският магнат Лакшми Митал (No5 в списъка на Forbes) сега е най-големият стоманопроизводител в Северна Америка, с 20% пазарен дял. Cemex, контролирана от мексиканския милиардер Карлос Замбрано, посредством придобиването на други компании се превърна в един от най-големите производители на цимент в света, разраствайки се от 300 милиона приходи в средата на 80-те до над 18 милиарда долара днес. Влиянието на тези компании и на хората, които ги владеят, расте с всеки изпратен в чужбина долар: размерът на преките чуждестранни инвестиции, произхождащи от развиващите се икономики, достигна 133 милиарда долара през 2005 година, което представлява 17% от изходящите инвестиционни потоци в света – рекорд за всички времена. Разраства се и богатството на тези милиардери от нововъзникващите пазари: десетте мексиканци в списъка на милиардерите на Forbes през 2007 година притежават общо 74.1 милиарда долара, което е почти три пъти повече от 24.9-те милиарда долара, притежавани от мексиканските милиардери във Forbes през 2000 година. Но Мексико не е единственият пример – съвкупното богатство на националните милиардери представлява дори по-висок процент от националния БВП в Чили, Кувейт, Малайзия, Русия и Саудитска Арабия. Миналата година броят на индийските и китайските милиардери в списъка на Forbes почти се удвоява. Индия в момента е на второ място по брой на милиардерите в челната двадесетица, като отстъпва единствено на Съединените щати.

Как стана това? В това отношение случат с Мексико и Слим е поучителен. Изследване, публикувано през миналата година, показа, че половината милиардери в Мексико са се възползвали по някакъв начин от приватизационния процес през 80-те и 90-те години. И наистина успехът на Слим и други нови милиардери сякаш се дължи не толкова на тяхното умение като бизнесмени, колкото на качествата им като политици. В много случаи практическият им усет се прояви в бързите им ходове при всяка появила се възможност, както и в култивирането на връзки сред бюрократите, законодателите и политиците, необходими им, за да се възползват от възможностите на икономиките в преход. Индиецът Митал израсна до глобален магнат в стоманодобива, изкупувайки металургични комбинати в бившите комунистически страни от средата на 90-те години. Но никъде процесът на икономическата либерализация не се прочу с опасностите си толкова, колкото в Русия, и затова не е случайно, че половината от двайсетте най-богати милиардери от възникващите пазари в списъка на Forbes са руснаци. Мнозина от тях, в това число Роман Абрамович и Михаил Фридман, дължат богатството си на петролни и газови компании, които им бяха преотстъпени по време на хаоса, възцарил се непосредствено след разпадането на Съветския съюз.

Разбира се, не всички приватизации по света бяха проведени лоши и множество фирми от нововъзникващите пазари, като например Orascom, Mittal (сега ArcelorMittal) и Infosys, изградиха своето състояние върху такива старомодни основи като нововъведенията и конкурентните преимущества. Но същият процес, създал много от съвременните титани, ни научи по доста болезнен начин, че стартовите позиции имат значение. В твърде много държави се прие положението, че капитализмът на свободния пазар е самоцел, че първата вълна на реформите (намаляването на митата, насърчаването на чуждестранните инвестиции, приватизацията) е достатъчна, за да доведе до всеобщ приоритет.

По най-оптимистичен сценарий това означава, че светът в момента наблюдава резултатите от грешки, направени през 90-те години. Другото много по-подтискащо заключение, е, че при преместването на ядрото на глобалната икономика към държави със слаби закони и институции не предприемаческите умения, а връзките в държавния апарат са най-бързия и ефективен начин за забогатяване.


ДЪРЖАВНИ КРЕАТУРИ

Какво може да се направи, ако изобщо може да се направи нещо? Истината е, че повечето от наличните средства за разнищване на една империя като тази на Слим или поне за насърчаване на повече конкуренция са или прекалено слаби, или прекалено податливи на манипулации, или прекалено тромави. Механизмите, които са лесно приложими в една пазарна икономика, могат да бъдат твърде болезнени дори и при най-добри обстоятелства. Налагането на антитръстови мерки в началото на настоящето десетилетие срещу Microsoft отне години съдебни процеси, при това в условията на развити икономики като САЩ и Западна Европа. Не е ясно дали подобен модел може да бъде ефективен в държава като Мексико и срещу човек като Слим. Теоретично Telmex може да бъде разбит на множество малки телмексчета, подобно на разделянето на телефонната AT&T, но как да се изправиш срещу човек, който би могъл с една своя прищявка да хвърли цялата икономика в криза?

“Няма чудеса, каза в специално интервю за тази статия Фернандо Енрике Кардосо, президент на Бразилия от 1995 до2003 година. Единственото решение е тези процеси да се поверят в ръцете на законовата система, а не на отделни хора.” Но държавните институции и антитръстовите органи функционират само ако са налице политическа воля и силна и независима съдебна власт. В Мексико големите фирми често се сдобиват с ампарос – временни спирания на съдопроизводството, които им позволяват да проточват до безкрай изпълнението на неблагоприятни за тях решения на правоприлагащите институции. От 2000 до 2006 година министърът на комуникациите и транспорта в Мексико беше служител на Telmex. Едва през 2004 година Световната търговска организация установи, че Федералната комисия по телекомуникациите си е затваряла очите, докато Telmex е диктувал тарифите на международните разговори, ограничавал е разкриването на телефонни линии и е доил американските фирми, опитвали се да пренасочват разговори към Мексико. Най-вредните мерки често се предприемат от самите демократични институции, които на теория би трябвало да действат в полза на общественото благо. Мексиканският конгрес има практиката да задушава закони, които могат да действат срещу интересите на Слим. Затова не е изненадващо, че самите държави, които създават мнозина от въпросните милиардери, по-късно не са в състояние да ги контролират.

Единственото непосредствено решение, особено в държави като Мексико, може би е да се върнат нещата там, където са започнали – в задимена от цигари стая. Високопоставен представител на мексиканското правителство би могъл неформално, но категорично да съобщи на Слим, че няма да бъде подлаган на специални ограничения, но че дните на неговото безпрепятствено разрастване са приключили. Няколко наблюдатели на Мексико смятат, че този разговор вече е бил проведен. “Никой не е казвал на Слим да върви да купува недвижими имоти в Гватемала или нещо от тоя род, но очевидно кротко са го информирали, че правилата на играта са сменени”, казва източник, който се среща често с високопоставени мексикански държавни лица. Проблемът при подобен подход е, че той може да бъде точно толкова несправедлив и произволен, както и самите фактори, обусловили създаденото положение. Прилагането на законите може да бъде неравномерно или нулево, особено когато слаби правителства имат много по-неотложни проблеми за решаване.

Ако “епохата Слим” продължи, след колко време тя ще омръзне на обществото? Никой не предрича революция в Мексико или някъде другаде, но една промяна чрез вече приетите демократични средства може да бъде не по-малко драматична – попитайте само Уго Чавес. В Мексико Фeлипе Калдерон спечели изборите през 2006 година само с 243 934 гласа, или 58% от електората – другият кандидат, бивш кмет на Мексико и левичар, със сигурност щеше да отведе страната в съвсем различна и по-близка до Чавес посока. Ако подобните на Слим стават все по-мощни по света, какво ще стане със следващите избори в Мексико? Ами в другите, не толкова развити държави? Данните показват, че след падането на Берлинската стена в много държави, дори и в развитите, икономическото неравенство нараства. Това е тенденция, която държавниците, изглежда, не могат или не желаят да овладеят и която по всяка вероятност няма да се промени скоро: Китай, една от най-бързо развиващите се икономики в света, се управлява от авторитарен и в голяма степен лишен от съзнание за демократична отговорност режим, който по всяка вероятност ще създава все повече изгодни възможности, предпочитайки “партньорствата”, официални и неофициални, между държавата и частния сектор. Не е ясно дали междувременно обществата ще търпят все по-дълбоката пропаст между бедните и богатите. Народният гняв, предизвикан от концентрацията на богатството, впоследствие може да доведе до по-силен търговски протекционизъм, бариери пред чуждестранните инвестиции, по-пряк държавен контрол в ключовите отрасли или дори до нещо още по-драматично. Независимо какъв точно ще бъде резултатът, възможно е карлосслимовците по света да доведат до една от първите големи идеологически битки на XXI век.

Шейсет и седем годишният Слим може би никога няма да види последиците от подобен конфликт, а засега той изглежда решен да пришпори коня си към залеза, без да се извинява за своя успех, поне не в пряк текст. През март Слим обеща да инжектира 6 милиарда долара в своите благотворителни фондации през следващите четири години. Той дари 100 милиона долара на Клинтъновата “Глобална инициатива”. Това число е съвсем нищожно в сравнение със сумите, обещани от Гейтс и Бъфет на Bill and Melinda Gates Foundation (по 30 милиона долара от всеки), но това все пак е някакво начало. Междувременно Слим стартира и едно бизнес начинание под названието “Идеал”, насочено към осъществяването на крайно необходими инфраструктурни проекти, като например платени магистрали и болници из цяла Латинска Америка. Това изглежда благородна цел, макар че някои подозират и друга мотивация. Слим хитро е превърнал “Идеал” във възможност за срещи с държавни глави и високопоставени чиновници в Латинска Америка по време, когато Telmexи America Movil, в момента оперативно ръководени от неговите синове и зетьове, извършват масирана инвазия в останалата част от региона. Никой никога не е обвинявал Слим, че не знае как се сключват сделки.

За да надникнем в бъдещето, може би ще е най-добре да наблюдаваме самото Мексико. В момента много от гражданите на страната изглеждат относително доволни, средната класа кротко, но сигурно расте. В шумотевицата около проблемите на мексиканската емиграция в САЩ някак си не се забелязва очакването на много икономисти Мексико скоро да създава достатъчно работни места, за да ангажира навлизащите в работната сила младежи. Все пак обаче много мексиканци показват тревожна липса на ентусиазъм по отношение на техния собствен вид капитализъм – все още е неясно дали и кога страната ще произведе новаторите и динамизма, необходими за истински скок в жизнения стандарт. За добро или за лошо почти никой в Мексико не казва на децата си: “Един ден ще пораснеш и ще станеш като Карлос Слим.”

1) Игра на думи от презимето на мексиканския милиардер Карлос Слим – слаб, тънък на английски (бел.прев.)

2) Брайън Уинтър е заместник главен редактор по международна политика във всекидневника USA Today.


Статията е публикувана във
Foreign Policy - България
,
декември 2007 / януари 2008