Media Times Review    Google   
___









Технологии
 юли 2003

Високата цена на ефективността

Компютрите ни правят по-продуктивни. Но дали същевременно не ни и забавят?
от Брадфорд Делонг

     През пролетта на 1994 година изтрих играта "Цивилизация" от моя офис компютър. Направих същото и с домашното си PC. Както и на лаптопа си. Изхвърлих оригиналните дискове, с които бе дошла инсталацията. Беше ми станало, че нямам друг избор: можех или да продължавам да играя "Цивилизация" на използваните от мен персонални компютри, или пък можех да стана помощник-секретар в Държавния резерв на САЩ. Но не и двете. Не че моят началник бе наредил това - дори и тя имаше навика да игаре един вид пасианс на компютъра си. В това си дело, аз бях единствения си началник, аз сам си бях решил че с "Цивилизацията", инсталирана на компютъра на Делонг, продуктивността на Делонг би била неприемливо слаба.
     Компютрите са невероятни трудо-спестяващи устройства. Те ни дават възможност да извършваме изключителен обем работа за невероятно малко време: финансови анализи, обработка на данни, проектиране и дизайн. Но същевременно те ни предоставят и възможност да се захласваме по игри като пасианси. Или да пращаме съобщения по интернет/интранет. Засипват ни с океан от шрифтове. Заряват ни в купища снимки и изображение, в които можем да се луттаме безцелни с часове. От организационна гледна точка обаче, услугите, предоставяни ни от високите технологии, които могат да бъдат ценни за отделния човек, могат да бъдат безсмислени или дори намаляващи продуктивността на служителите. Представете си една предстояща решителна среща и двата възможни начина на подход при подготовката за нея. Често, решението ще бъде едно и също, независимо дали изминалите седмици са били отдадени на подготвяне и проучване на информацията, или ако не е била направена каквато и да било подготовка. Лесно е да се осъзнае, че от гледна точка на компанията, в която работим, всичките часове, прекарани в конструиране на слайдове на PowerPoint, могат да са просто едно огромно пилеене на време.
     Далеч съм от мисълта да споря, че компютрите и комуникациите са увеличили нащата производителност. Това наистина е така. Те утроиха основния темп на растеж на продуктивността от лошите дни на икономиката от времето на Картър, Рейгън и Буш-старши. Големите инвестиции в компютърна и комуникационна техника са неизбежна част от всяка една стратегия за бърз индустриален растеж на нивото на производителност. И все пак е очевидно, че компютрите биха били несравнимо по-голяма придобивка за икономиката, отколкото са сега, ако ние знаем добре за какво и как е най-добре да бъдат използвани те.
     В същото време, вече напълно сме скъсали със старомодния контрол тип "колосона якичка", при който служителят трябва по цял ден да не става от бюрото си, независимо дали върши своята работа или се взира в празното. И при който в повечето случаи това взиране продължава дотогава, докато не се отегчи дотолкова, че работата да му се стори нещо изключително интересно.
     В съвременната действителност, този тип работници искат компютрите да повишат собствената им продуктивност, за да впечатлят своите началници, но също така и да вършат редица други странични неща - да пазаруват онлайн, да участват в интернет форуми и дискусии, които да правят живота им по-щастлив и делниците им по-интересни.
     Ако хвърлим поглед назад във времето, това наше лутане, търсене на подход за използване на новите технологии най-ефективно, не би не струвало толкова учудващо. Както първи отбелязва преподавателят в Станфорд Пол Дейвис, до голяма степен същата е била ситуацията и преди около един век, когато електрическият мотор започнал да навлиза в американското производство.
     Генерално новите технологии сработват успешно само ако те са в основата на цялата система, или пък формират сравнително обособено ядро в начина на организация на работния процес. В случай с електрическия двигател, важните предимства са се появили едва когато инженерите започнали да ги използват за реорганизиране на фабричните схеми с цел да се подобри производствения поток, като по този начин се е зародило и масовото производство.
     Ние все още не знаем кое ще бъде същината на информационната ера, така както масовото производство е есенцията на електрическата ера. Детайлен мониторинг на всеки натиснат клавиш от клавиатурата, на всяка въведена дума, всяко разгледано изображение? По-отморяващо работно място, което да предполага и приема всички дейности, които изпълват нашия живот? Успешна автоматизация, която да прави нашата работа по-интересна чрез прехвърлянето на скучните задачи към микропроцесори по един цялостен и всестранен начин?
     Работещите в големи организации вече се сблъскват с едно бъдеще на нарастващ надзор - в което мениджърите имат информация за това колко документа от регистрите са разгледани всеки час, колко клавиша са натиснати при писането на дадено резюме, на колко обаждания на клиенти е било отговорено. Бъдеще, в което новите технологии ще разграничават тези, които само изглеждат заети с работа, от тези, които са наистина такива. И ако това се случи, началниците могат да анализират и намалят незаетото време в работата, на което всички все още толкова се наслаждаваме.
     Основополагащата идеология на всяка голяма компания - че твоето време е нейно време - в краткосрочен период ще направи идеята за използване на технологичен надзор неустоима за мениджърите от високо ниво. Аз вярвам, че това ще се окаже неефикасно и ще намали продуктивността, че след десетилетие или поколение дори, тези управители ще осъзнаят, че почасовият надзор и контрол не е в състояние да повиши продукцията. Но дотогава, изпитвам страх, че този подход ще изглежда привлекателен, ефективен, и че често срещана ситуация ще бъде тази, в която управителите ще наблюдават отблизо компютрите на своите подчинени работници и ще изтриват всяко копие на "Цивилизация", което открият.