| |
юли 2003 |
|
|
|
|
|
За
мен една композиция
едно музикално
произведение
е фотография на
съвременния звук.
И в същото време
е авторско мнение
за живота
който аз виждам,
запечатан със
средствата на музиката... |
|
|
| Теодосий
Спасов е музикант от национална и световна величина. Повече
от 15 години той концертира по сцените из Европа, Азия,
Австралия, Канада и САЩ. Издава 15 албума, композира музика
за множество филми, участва в проекти на филмовите композитори
Карлос Силиото и Енио Мориконе. Теодосий Спасов е единственият
музикант в България, отличен два пъти с наградата "Музикант
на годината"- през 1997 и 2003. А през 1995 е определен
от авторитетното списание Нюзуик за един от най - талантливите
източноевропейски музиканти.
Големият български музикант сподели свои мисли и усещания
за кавала и джаз музиката, за посланията на музиката и музиканта,
разказа множество интересни моменти и преживявания. С Теодосий
Спасов разговаря Миглена Христозова. |
|
| Защо
решихте да съчетаете кавала, който е типичен за фолклора,
с джаз музиката? Не е ли малко странно това решение? |
| Странно
е разбира се. Но в джаза има много такива примери: шотландски
гайди или пьк при самото пеене кубинската вълна. При мен стана
случайно - чрез един приятел в Пловдив, който експериментираше
в посока смесване на джаза и българска народна музика. Той
ме покани в началото на осемдесетте да изсвиря 2 негови пиеси,
които по - късно записахме в радио Пловдив. Така се получи
тази малка революция. Отначало интересът бе резервиран, но
нещата придобиха по-сериозен вид и сега съм щастлив да виждам
все повече млади хора, които опитват. Не мен ми беше много
трудно, бях сам, нямах подкрепа. Но има съдба, има шанс, който
се усмихна на мен. Разбира се, всичко изисква светоглед, отношение,
занимание, задълбочение през годините, голяма искреност към
публиката,към себе си, към това, с което се занимаваш. |
| Освен
изпълнител, Вие имате и свои авторски композиции. Какво търсят
и какво внушават Вашите пиеси? |
| За
мен една композиция, едно музикално произведение е фотография
на съвременния звук. И в същото време е авторско мнение за
живота, който аз виждам, запечатан със средствата на музиката
- запечатва моменти, които не се повтарят никога. Просто звукът
по - късно е друг. Звуковата среда съответно също се променя.
Така и моите композиции са някакви музикални фотографии, коментар
на видяното в моя живот. Затова обикновено в дисковете, които
издавам, винаги присъстват и фотографии. |
| Какви
мечти и планове има Теодосий Спасов? |
| При
мен всичко идва в движение. Планът, както и мечтата се появяват
много бързо. По някой път се реализират, друг път - не. Но
мен ме движат естествените сили в живота. Нещата, които представляват
интерес за мен, за моето усъвършенстване, ме движат, главно
интуитивно, в определена посока. А музиката за мен присъства
навсякъде - тя е в главата ми, в мислите и разговорите ми. |
| Нараства
ли интересът към Вашата музика? Към кого е насочена тя и какво
търси? |
| Освен
забавление, моята музика носи в себе си и провокация. Тя дава
енергия на хората и ги стимулира да имат градивно желание.
Това е основната ми идея. Напоследък има тенденция към консумация
на забавни продукти, по примера на Западна Европа и Америка.
Текстовете към песните се въртят около едни и същи теми, използват
се текстове-пълнежи. Музиката, която витае по клубовете стимулира
разпускане и разтоварване. От клуба този процес се прехвърля
в пространството на медиите и се превръща в начин за правене
на пари за сметка на стойностите и оригиналността. В същото
време има много отдадени на изкуството хора, които остават
незабелязани, защото не са в шоубизнеса. |
| Вие
сте се докоснали до множество краища на света, до множество
култури. Интересно ми, дали тази тенденция към консумация
се е разпространила навсякъде или пък все още е в границите
на Европа и Америка. |
| Аз
искам да споделя едно мое преживяване в Индия. Бях присъствал
на много концерти - на множество импровизирани улични изяви
и танцови спектакли, придружени с музика. Веднъж, след един
такъв спектакъл, в който се докоснах до вълшебството на индийския
танц, се прибрах в хотелската стая, пуснах си телевизора и
гледах наградите на МTV за Индия. Видях едни индийчета, потомци
на древната индийска музикална култура, които, облечени като
холивудски звезди, с едни китарки и гел по косите, изпълняваха
безпомощни песнички и получаваха награди за това. А има толкова
много неизвестни, безименни музиканти, познати единствено
в областта, в която живеят. На тях хората им се прекланят
като посредници на Бога. Но не получават награди и никой не
ги стимулира. Дошло е време на култ към посредствеността,
към имитацията, към копието и стимулация на агресивните и
празни продукти. |
| За
щастие има много сродни души, които се борят също като мен
за общуване. Защото музиката е средство за общуване. Такива
хора знаят стойността на хляба, на морала. |
| Как
работи джаз музикантът? Сам, изолиран, вглъбен в себе си...
Или съвместно с колегите си? |
| Музикантската
професия има различни състояния. Когато композираш, трябва
да си сам. На сцената е хубаво да си с хора. Все пак основната
функция на музиката е общуването на високо ниво: когато оркестър
или малка група поднасят музиката, организирана и красива,
когато внушат идеята на тази музикална програма като един
цялостен организъм, като компактност, състояща се от различни
изпълнители. Това е голямото удоволствие и голямото чудо,
заради което си заслужава да отидеш на концерт. Разбира се,
има и солови самостоятелни концерти, за мен обаче концертът
би трябвало да е с други музиканти. Разбира се те трябва да
са чувствителни, да се отнасят така с мен, както и аз към
тях - с уважение и любов. |
| А
така ли е в действителност? Присъстват ли любовта и уважението
на сцената? |
| В
музиката се забелязва един агресивен маниер. Състезателният
маниер между музикантите, който като че ли екзекутира публиката.
Има музиканти - екзекутори. Но има и такива, които обичат
публиката и пътуват заедно с нея. Според мен трябва да се
прави деликатна комбинация между двата маниера: публиката
обича да вижда гладиатори на сцената, но също така иска да
почувства любовта на този, който я води в света на музиката. |
| Съществува
ли интерес днес към живата музика, когато компютърните технологии
все повече навлизат в изкуството? Свива ли се музикалното
пространството за творци като Вас, които залагат на импровизацията
и изненадата? |
| Нещата
вървят към ненужност на всички музиканти, които години наред
са се занимавали с изкуството в този вид. Навлизането на компютърни
технологии поставя под въпрос естетиката, нуждата от живата,
човешка музика. Възможно е новите поколения да се интересуват
и занимават изцяло с компютърна музика, която изисква по -
малко усилия за своето усвояване. За мен истинската музика
не е направена с компютър - тя е изградена с години, репетирана
от дете даденост. С детски крачки трябва да тръгнеш към света
на музиката, докато си тръгнеш от там със също така малки,
вече старчески - напускайки музиката. С компютъра, впрочем
чудесно е, че го има, можем само да си помагаме, например
да печатаме ноти, да се провокираме. Но самата същност на
изкуството музика е дълбока. Тя е отдаден с любов труд, който
е адресиран към хората. И дори днес, на фона човешките разрушения,
които за съжаление наблюдаваме, на фона на омразата и тази
братоубийствена сеч, музиката дарява щастие. Идете в някой
клуб и вижте, колко са щастливи хората, колко хора се обичат,
колко деца се раждат... |
|
|
| | |
