Адам Смит се счита за баща на икономикса главно заради неговата книга "Богатството на народите". Но той също е написал "Теория на моралните чувства", която илюстрира моралните основи на жизнения и социално отговорен капитализъм. Възгледите на Смит, от своя страна, могат да бъдат свързани с известното произведение на Макс Вебер "Протестантската етика и капитализма", което проследява корелацията между стойностите, институциите и икономическото развитие. Франсис Фукуяма, в "Краят на историята", бе прав в основното - отхвърлянето на тоталитарния комунизъм затвори тази глава от историята. Но болшинството от очакванията на Фукуяма бяха помрачени от събитията през последното десетилетие.

Напоследък въпросите за бизнес етиката и социалната отговорност между фирмите и обикновените хора излизат в центъра на обществения дебат. Широко разпространената корупция и неетично поведение се разглеждат като присъщи за институционалната нестабилност и липсата на демократични права, характерни предимно за развиващите се страни. Но множеството неотдавнашни корпоративни скандали зад океана и в Европа показват една по-сложна действителност. Подобна вълна от скандали заля САЩ през 80-те години. Съществува ли цикличен модел в напредналите икономики, свързан с неизбежен поведенчески екстремизъм през периодите на забогатяване, който отминава с времето и бива последван от коригиране в политиката и институциите? Или, възможно ли е да възникнат институционални обстоятелства и специфични видове политика, които подбуждат към неетично поведение, и не предизвикват автоматично съответната адекватна реакция? Възможно ли е да се намери връзка между динамиката на обществото и икономиката на капитализма и случайните отклонения от стойностите, които направляват поведението на предприемачите? Дали стремежът към печалба е равнозначен на алчност - или, по думите на Алан Грийнспан, на "нерационално забогатяване"? Каква е ролята на правилата и нормите (формални или неформални) за предотвратяване на социално неотговорното поведение?

Преходният период след комунизма е наситен със случаи на корупция и неетично поведение. Простото обяснение насочва към институционалната слабост на пост-комунистическите общества, към нестабилното функциониране на системата на контролиране и към корумпираната съдебна система, заедно с недостатъчно строго прилагане на закона. Ако гледаме оптимистично, същите причини биха подчертали предимството на структурните и институционални реформи, които позваляват на тези общества постепенно да намалят проявите на зловредното и неетично поведение. Може да се каже, че присъединяването към ЕС следва тази необорима логика. За един по-задълбочен отговор обаче, би трябвало да се разгледа и въпроса за управлението в обществената и частната сфери и да се изучат уроците по света, както в богатите, така и в бедните страни. Алтернативно, песимистичният отговор ще покаже "зависимост от пътя" и ще отбележи продължаващого съществуване на широко разпространена корупция, несигурни институции и слабо функциониращи пазари в големи части на света. В Югоизточна Европа, синдромът на слабата държава и нестабилността на институциите, както и силната криминализация на икономическия живот, би трябвало да дават основания за голяма загриженост.

В обществата в преход, перспективите за присъединяване към ЕС подействаха като катализатор за реформи и силна подкрепа за преодоляване на огорчението и чувството за безизходица от социалните промени. Но повече от хората са обезпокоени не толкова от резултатите от реформите, колкото от широко разпространената корупция и неетично поведение което ядосва много от населението. Някои от гражданите свързват тези явления с пазарните реформи, и това се отразява и в анкетните проучвания. След осъществяването на първата вълна на присъединяването, предимствата ще бъдат усетени от много граждани, но ще има също и разочарования, които вероятно ще бъдат по-силни. Такива резултати налагат открита дискусия за връзката между ценностите, морала и динамиката на капитализма, и за това какво е необходимо, за да се направи той по-приемлив за по-голямата част от населението. Именно поради това не е лишен от смисъл общественият дебат за ефективните норми, за тяхното приложение и за институциите, които да повишат способността на пазара да задоволява потребителите и да предотвратява изхвърлянето на голяма част от членовете на обществото от себе си. Степента, в която държавата осигурява обществени блага би трябвало да се преценява от същия ъгъл, макар тази роля трябва да се разглежда като свързана с необходимостта от целенасочен и по-ефективен обществения сектор, като не се подценява и рационалността на частния сектор. Общественият дебат за етиката и икономиката добива нов смисъл, ако се погледне на света откъм неговата глобализация. Освен международния тероризъм, може да се посочи и друга тъмна страна на глобализацията: невъзможността да се преодоляват глобални и екологични проблеми, засилена нелегална имиграция, нарастването на бедността в много части на света и слабото функциониране на финансовите пазари. В този контекст, въпросите за управлението изпъкват още повече. А начинът на управляване не би могъл да бъде отделен от ценностите и умствените нагласи на онези, които вземат решенията. Годините които следват голямата депресия наложиха нови правила, целящи ограничаване на свръхпечалбите и неетичното поведение. Един пример е законът на Стийгъл-Глас в САЩ, който раздели инвестиционното от търговското банкиране. Неотдавнашните скандали в корпоративния свят поставят под въпрос мъдростта на силната дерегулация която се случи в банковата индустрия и енергийните пазари в края на 90-е години. Институционални корекции настъпиха и след края на Втората световна война. Изглежда историята показва съществуването на цикъл от политически и институционални промени следващи големи промени в икономиката. Може би след "еуфорията от премахването на правилата", която стои на първо място в дневния ред на правителствата, започва нова фаза. Тази фаза ще очертае необходимостта от ефективни пазарни норми и по-разумно сътрудничество между обществения и частния сектор.

Тази логика би трябвало да се приложи също и към международната икономика, която се нуждае от обществени блага и от обновени международни институции, способни да осигурят управление в глобален мащаб. Тези предизвикателства не могат да бъдат преодолени без съчетаване на икономическа рационалност със социални и морални ценности. Уроците са от особена валидни за обществата в преход, където въпросите за управлението и социалната отговорност, както в обществения, така и в частния сектор, са много наболели.