С какво българинът свързва родната енергетика? С кризи, с високи цени, с истерични скандали и безсрамен популизъм... Да, "българската енергийна система е един от мегаломанските продукти на българо-съветската дружба, част от нещо като римейк на "големия скок на Мао", но на българска почва по руска рецепта. Подобно на повечето комунистически проекти тя е мащабна, неефективна и съвършено несъобразена с концепцията "защита на потребителите".

статията е подготвена от екип по проект на Фондация "Отворено Общество". Публикувана е в електронното издание MEDIAPOOL.BG

Повечето българи на възраст над 25 години имат доста ярки спомени от зимните вечери в периода на Лукановото правителство. Около четири и половина се стъмваше и точно в пет започваше онова, което иронично бе наричано "дискотеката" - токът на една трета от софийските квартали угасваше. Появяваше се два часа по-късно: от седем до осем. Идваше заедно с топлата вода и парното, заедно с тях си и отиваше. Този светъл и затоплящ час бе прекарван в трескаво приготвяне на храна и довършване на всякаква работа от деня, а също и в снизходително поглеждане към тъмните прозорци на сградите, попадащи в следващата зона (без ток от шест до осем и от девет до единайсет, например). Когато шейсетте минути цивилизация изтечаха, хората палеха по една свещ и отегчено си лягаха в неестествени часове. На светло си записваха разписанието на паленето и гасенето ден по ден през следващия месец.

Днес малко от потърпевшите са наясно по каква причина са прекарали част от живота си извън модерния свят. Повечето от тях биха се учудили да научат, че през годините на режим енергийната система на България е била в състояние да произведе горе-долу толкова ток, колкото и в момента. Че след 1990 г. българската ядрена централа работи с между 50 и 65% от мощността си.

Истинската причина за катастрофата от средата на 80-те и началото на 90-те е, че българската енергийна система е един от мегаломанските продукти на българо-съветската дружба, част от нещо като римейк на "големия скок на Мао", но на българска почва по руска рецепта. Подобно на повечето комунистически проекти тя е мащабна, неефективна и съвършено несъобразена с концепцията "защита на потребителите".

"От чисто икономическа гледна точка този проект е бил ненужен - анализира Красен Станчев от Центъра за пазарна икономика. - Енергетиката на България се е развивала между субсидиите, идващи от Съветския съюз, и международните пазари. Планът е бил тя да преработва петрол, въглища, олово, цинк, и всякакви други суровини, които да се предлагат на световните пазари на пазарни цени. Но за да стане това възможно, е трябвало да има адекватна електрическа мощност."

През 90-те България придобива такова свръхпроизводство на електроенергия, че резервът й достига 27-30%, докато обичайно той следва да е около 14-15%. Въпреки излишъците от мощности и липсата на желаещи да купуват български ток ред аномалии на енергийната система довеждат до поредица от енергийни кризи, които оставят страната на тъмно.

Енергетиката: сгрешена

Много от тези аномалии са факт и сега. Първата от тях е изключителната неефективност на потреблението в страната. Според различните данни тя надвишава между осем и десет пъти нивата в европейските страни и САЩ, около седем пъти унгарските показатели и дори два пъти - румънските. Образно казано, това означава, че българинът използва 10 пъти повече ток, за да си свари например яйце, в сравнение с германеца.

Втората аномалия е уникалният процент загуби при производството и преноса на електроенергия. Вместо да намалява, в България той непрекъснато расте. Ако преди 10 години - през 1994 г., той е бил 24,2%, през 2002 г. е достигнал почти 30% - пропорция, близо два пъти надвишаваща тази във всяка друга европейска страна. Основните загуби са от лошата преносна система и от кражби на ток.

Все още остава факт и изключително големият размер на резерва. Според различните оценки той варира между 46 и 70% - това означава, че ако България употребява 6500 мегавата ток, тя може да произвежда между 9500 и 11 000 мегавата.

И тъй като енергийната система остава слабо засегната от пазарните принципи, много от използваните български електроцентрали работят далече под своя нормален капацитет и съответно произвеждат електроенергия по по-неефективен и скъп начин. "От осемте електроцентрали, работещи в България, които все още се използват, повечето не се натоварват на пълна мощност, за да може да се каже, че АЕЦ Козлодуй произвежда половината от електроенергията в страната - заявява икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. - Изкуствено се снижава производството на всички ТЕЦ-ове, за да може да се направи АЕЦ Козлодуй ефективна." Защитниците на АЕЦ "Козлодуй" действително много държат на този имидж на българската ядрена централа. Една от шестте новини, поместени на сайта на най-силната проядрена група "Булатом" през март 2004 г., е от 2002 г. и гласи: "Около 21 часа на 28 декември 2002 г. АЕЦ Козлодуй достигна рекордно годишно производство на електроенергия. От началото на 2002 г. шестте блока на централата дадоха на енергийната система на страната 20 милиарда киловатчаса електроенергия. Това е най-високото постижение в 28-годишната история на АЕЦ Козлодуй.

Всъщност България изобщо няма нужда от целия този капацитет. Ако постигне ефективността на Италия например, тя ще има нужда от 10 пъти по-малко енергийни мощности от онези, с които разполага, казва Георги Ганев. Едно от неговите забавни изчисления показва, че ако се замени българската енергийна система с италианската и дойдат 8 милиона италианци с технологията си, те биха произвели брутен вътрешен продукт за 18 милиарда евро на година с около 800 мегавата ток.

Освежаване на паметта

Малко от българите обаче си дават сметка за това. Те продължават да се чувстват застрашени от енергийна криза и категорично са готови да защитават два стари ядрени реактора на АЕЦ Козлодуй с обща мощност 880 мегавата, дори това да струва на България толкова желаното членство в "клуба на богатите" - ЕС.

Една от причините за това е, че паметта на българите за Лукановите зими често бива "освежавана". Защитниците на Трети и Четвърти блок на българската ядрена централа продължават да призовават в своя полза призраците на режима на тока от миналото. На 16 декември 2002 г., 15 дни преди Първи и Втори реактор на атомната централа Козлодуй да бъдат спрени по споразумение между България и ЕС, млади социалисти гасят лампите по време на свой конгрес и започват да светят със запалките си. Ефектните снимки в пресата имат ясно послание: "Това е суха тренировка за спирането на блоковете", обясняват младите социалисти пред медиите. И други политици често се възползват от темата (Овчаров, "Медиапул", 28 ноември 2002 г.; Данаил Тафров, "Стандарт", 27 септември 2002 г.).

Освен това се спекулира и с прогнозите за потреблението. Различните сметки на експертите сочат най-различни данни и се цитират избирателно, според това каква теза трябва да докажат. Прогнозата на НЕК е за ръст от 1,4 до 1,6% на година в периода от 2005 до 2010 г. Това означава увеличаване на потреблението с около 7,5% до края на това десетилетие.

Предвижданията на Европейския съюз обаче са, че електропотреблението на България ще нарастне с 8,65% едва през 2030 г. Сега защитниците на ядрената енергетика в България предпоставят, че закриването на двата реактора трябва да бъде компенсирано с нова ядрена мощност. Това обаче може и да се окаже напълно излишно, ако се спази националната програма за изграждане на възобновяеми енергийни източници, която е договорена с Европейския съюз. Тя залага създаването до 2010 г. на множество източници с обща мощност 1606 мегавата.

Мираж от балкански електродолари

Една от причините, поради които българите вярват, че трябва да запазят по-голям производствен капацитет, е националната амбиция страната да бъде един от основните производители и износители на ток на Балканите. Според проучване на Алфа Рисърч от ноември 2003 г. 53% от противниците на затварянето на Трети и Четвърти блок са мотивирани от страха, че България ще загуби силните си позиции на международния енергиен пазар.

Тази идея е поддържана от чести изявления на политици и експерти за регионалните нужди и пазари на електроенергия.

Залогът е един регионален пазар от 13 млрд. киловатчаса годишно, обяснява Йордан Георгиев, директор на дирекция в Министерството на енергетиката на дискусионен форум в защита на Трети и Четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Неговият началник, министърът на енергетиката Милко Ковачев, също често твърди пред медиите, че закриването на втората двойка стари реактори в ядрената централа ще засегне износа на електричество за съседни страни.

"Според различни оценки недостигът на електроенергия на Балканите е около 10 000 гигаватчаса, НЕК реализира продажби за около 6700 гигаватчаса за 2001 г. Износът нараства за последните години, обаче тази тенденция едва ли може да се задържи като дългосрочна", обясняват Красен Станчев и Лъчезар Богданов. Експертите от НЕК дават съвсем различна прогноза: според главния инженер на НЕК Митьо Христозов към 2010 г. на Балканите ще има недостиг на около 20 млрд. киловатчаса електроенергия.

Всъщност повечето от съседните страни имат съвсем различни планове за своята енергетика, от това да внасят големи количества електричество от България. Турция отдавна няма нужда от "спасителни" споразумения за доставка на ток като подписаното през 1998 г.

"В Турция има спад на потреблението и той не е временен, а ще продължи - казва проф. Ахмет Йоземре, бивш представител на Турция в МААЕ ("Новинар", януари 2003 г.). - Според проекта "Син поток" енергийните нужди на държавата ще се задоволяват с газ, който е по-евтин. В момента се правят няколко газови централи с мощност 1000-1500 мегавата." Турция не е изоставила и идеята си за собствена атомна централа.

Тенденцията потребностите на Турция от електроенергия да намаляват може и да се обърне, сочат прогнозите на Европейския съюз. Но това, което България няма как да преодолее на турския пазар, са конкурентните оферти, които идват от Изток - от Русия и бившите съветски републики. Те са смазващи в сравнение с цената, която България може да предложи, и вече станаха причина дългосрочното споразумение за продажба на ток няколко пъти да бъде блокирано - както и към този момент.

И по-малките потребители на Балканите имат намерения, които не са свързани с България. Албания вече започна постепенно да увеличава собственото си производство, активно подкрепяна от Световната банка и други международни организации.

Румъния строи своя атомна централа и вече започна да изнася електроенергия в региона - обстоятелство, което недоволството на България не може да промени.

Сърбия също е обявила желание да възстанови координационното звено за търговия с електроенергия на полуострова, което не работи от началото на войната. "Сърбия внася след разрушенията от войната от порядъка на 1,5 млрд.киловатчаса, но и този износ ще се свие - казва Пламен Цветанов, ръководител на "Лабораторен анализ на енергийните системи" в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. - Износът за Гърция, потенциално, е свързан със спецификите на гръцкото и българското потребление. В смисъл, че Гърция има максимум на потреблението през лятото (заради климатиците), докато при нас потреблението през лятото е много малко. Ние с Гърция можем да си правим сезонен обмен, но това не значи, че балансът за износа може да е положителен. От друга страна, при либерализацията на пазара износът от България ще зависи и от това, доколко са конкурентоспособни нашите производители в сравнение с други извън страната. Със затварянето на блоковете не губим шанса да изнасяме. Възможността за износ зависи от нашата конкурентоспособност в условията на отворен пазар." ("Дневник", 23 април 2003 г.).

Овехтяването на енергийната политика

Либерализацията на пазара е също едно от обстоятелствата, които не се отчитат в спора за двата блока на АЕЦ Козлодуй. В България тя започна под натиска на Европейския съюз през 2002 г. и първите й четири етапа засягат само вътрешната либерализация. На 1 януари 2007 г. обаче трябва да настъпи пълното либерализиране. Това ще означава, че всеки външен производител ще може да конкурира българските и да стъпи на пазара, стига да предлага конкурентна цена. В Европа вече има натрупан опит и основните последствия от тази стъпка са две: значително намаляване на цената на електроенергията и отпадане на неконкурентните производствени мощности. Но може би най-важната новина, която отварянето на пазара донася, е, че концепцията за самозадоволяване на нуждите от електроенергия е отживелица. Мотивът "независимост" на енергийния пазар е двойно по-невалиден в България. Тук собственото производство и без това не може да гарантира независимост, доколкото страната внася цялата суровина.

Според д-р Пламен Цветанов амбицията за енергиен център е балон, след като България изнася 2% от крайната енергия, а внася 70% от първичната (течни горива, въглища, газ).

На практика ситуацията в българската енергетика е доста различна от онази картина, която защитниците на ядрената енергетика са успели да затвърдят в представите на обществото, защитавайки АЕЦ Козлодуй. Това обяснява и позицията на Европейския съюз, която често тук е тълкувана като инатене. "Ако България наистина имаше непреодолима нужда от старите реактори, Европейският съюз щеше да отстъпи - категорична е Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, бивш посланик на България към Европейския съюз. - Спомням си как Александър Божков отложи през 1999 г. окончателното решение за Трети и Четвърти блок с мотива, че предстои да се изготви цялостна енергийна стратегия и тя ще покаже какви са възможностите на България да се лиши от тези мощности. Европейската комисия отстъпи. Тя ясно показа, че за реакторите може да се преговаря не с технически, а с икономически и социални аргументи. Но стратегията не защити необходимостта от Трети и Четвърти блоко. За мен единственото обяснение за отсъствието на очакваните от ЕС аргументи в нея е, че такива не съществуват."