Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юли 2005

Китайски “Левиатан”

Media Times Review предлага откъс от
публикуваната в Epoch Times поредица от коментари,
посветени на китайския комунизъм


Днес Китайската комунистическа партия (ККП) непрекъснато излага на показ икономическия просперитет, което отново кара китайците да вярват във фантазиите за ККП. Въпреки това, фундаменталните конфликти между интересите на ККП и тези на нацията и народа ще предопределят ефимерността на този просперитет. "Реформата", която ККП обеща има една единствена цел - да поддържа нейната власт. Това е реформа, която променя повърхността, но не и същината. Под изроденото развитие се крие огромна социална криза. Когато кризата избухне, нацията и народът ще страдат отново.

С промяната на ръководството, новото поколение партийни лидери нямат дял в комунистическата революция и следователно имат все по-малък престиж и доверие при управляването на народа. Опазването на партийните интереси на ККП сред кризите на нейната легитимност постепенно се е превърнало в основна гаранция за поддържане интересите на отделните индивиди вътре в ККП. Природата на ККП е егоистична. Тя не знае граници. Всяка надежда, че тази партия може да се отдаде на мирно развиване на страната е просто самозалъгване.

Да разгледаме какво пише People's Daily, говорителят на ККП, на първа страница от 12 юли 2004 година: "Историческата диалектика научи членовете на ККП на следното: нещата които е необходимо да се променят, трябва да се променят, иначе ще последва влошаване; нещата които не е необходимо да се променят, трябва да останат непроменени, иначе това ще доведе самоунищожение".

Какво е това, което трябва да остане непроменено? People's Daily обяснява: "Основната партийна линия на 'един център, две основни точки' трябва да се държи твърдо и сто години без никакво колебание". [1]

Хората не винаги разбират какво означават "център" и "основни точки", но всеки знае, че решителността на комунистическия призрак да поддържа своя колективен интерес и диктатура никога не се променя. Комунизмът е свален в световен мащаб и е обречен на изчезване. Въпреки това, колкото по-покварено става нещо, толкова по-разрушително става то в своята агонизираща борба. Да се обсъждат демократични подобрения с Комунистическата Партия, е като да се иска от тигъра да си смени кожата.

***

С отслабването на ККП хората неочаквано откриват, че в продължение на десетилетия злият призрак на ККП, със своите вечно-променящи се методи, е въплътил зли елементи във всеки един аспект от живота на обикновените хора.

Когато Мао Дзедунг умря, толкова много хора плакаха горчиво на портрета му, чудейки се: "Как ще продължи Китай без Председателя Мао?" По ирония на съдбата, 20 години по-късно, когато комунистическата партия започна да губи легитимността си да управлява държавата, ККП разгърна нова вълна на пропаганда, която накара хората отново да се притесняват: "Какво ще прави Китай без Комунистическата Партия?"

В действителност, всепроникващият политически контрол на ККП се е врязал така дълбоко в съвременната китайска култура и съзнание, че дори критериите с които китайският народ преценява ККП притежават отличителните черти на ККП, или дори идват директно от нея. Ако в миналото ККП контролираше хората чрез въплъщаване на своите елементи в тях, сега тя жъне това което пося, тъй като нещата пропити в съзнанието на хората са смлени и абсорбирани дори и от техните клетки. Хората разсъждават с логиката на ККП и се поставят на нейно място, когато съдят кое е добро и кое зло. Относно избиването на протестиращите студенти от 4 юни 1989г., някои казваха: "И аз да бях Дън Сяопинг, и аз щях да прегазя протестиращите с танкове". За преследването на Фалун Гонг хората твърдят: "Ако бях на мястото на Джиянг Земин, и аз щях да елиминирам Фалун Гонг". Във връзка със забраната на свободата на словото някои казват: "Ако бях на мястото на ККП, щях да сторя същото". Истината и съвестта са изчезнали, оставяйки само логиката на ККП. Това е един от най-лошите и жестоки методи използвани от ККП, дължащи се на безскрупулната й природа. Докато налятата от ККП нравствената отрова съществува в съзнанието на хората, тя ще продължава да черпи енергия за поддържане на своето незаконно съществуване.

"Какво щеше да прави Китай без ККП?" Този начин на мислене идеално пасва на целта на ККП да накара хората да разсъждават с нейната логика.

Китай е преминала през своите 5000 години на цивилизация без ККП. Наистина, никоя държава в света не може да спре социалното си развитие заради падането на определен режим. Но след десетилетия на управление от ККП, хората вече не могат да видят този факт. Продължителната пропаганда на ККП е тренирала хората да мислят за нея като за своя майка. Вездесъщата политика на ККП направи хората неспособни да си представят живота без ККП.

Без Мао Дзедунг Китай не пропадна. Ще се сгромоляса ли Китай без ККП?

***

Много хора разбират и не одобряват лукавото поведение на ККП, както и ненавиждат нейните борби и измами. Но в същото време те се страхуват от политическите маневри на ККП и последващите ги размирици, като се боят, че хаосът ще се върне пак в Китай. Затова, щом като ККП заплаши хората с “размирици”, те изпадат в мълчаливо примирение и приемат управлението й, чувствайки се безпомощни срещу нейната деспотична власт.

В действителност, със своите няколко милионна войска и въоръжена полиция, ККП е истинският източник на размириците. Обикновените граждани нямат нито основанието, нито способността да започнат размирици. Само регресивната ККП би била така безразсъдна да доведе страната до размирици при най-малкия намек за промяна. “Стабилността над всичко” и “Откъсване пъпките на всички нестабилни елементи” - тези лозунги се превърнаха в теоретична основа на ККП за подтискане на хората. Кой е най-големият причинител на нестабилност в Китай? ККП подбужда размирици, след което използва създадения от нея хаос за да подчинява хората. Това е типичното поведение за всеки злодей.

Твърдението за законност на ККП се основава на икономическото развитие през последните над 20 години. В действителност обаче, това развитие беше постигнато постепенно от китайския народ след като ККП разхлаби малко оковите, поради което то няма нищо общо със заслуги на ККП. Но тя си присвои заслугата за него и изиска за това благодарност от хората. Всъщност, всички ние знаем, че дълго преди това не-комунистическите страни постигнаха много по-голям икономически напредък.

От носителите на златни Олимпийски медали се изисква да благодарят на Партията. Тя не се поколеба да използва скалъпения имидж “велика страна на спортовете” за да възхвалява себе си. Китай пострада много от епидемията на ТОРС (САРС), но People's Daily съобщи, че Китай се е справил с вируса “разчитайки на основната теория, основната линия, основния принцип и основния опит на Партията”. Изстрелването на китайската ракета Шенджоу V бе осъществено от специалистите на астрономическите науки и технологии, но ККП използва това като повод за да докаже, че само тя може да ръководи китайския народ така, че той да се нареди сред най-силните страни в света. Що се отнася до домакинството на Олимпийските Игри през 2008г.от Китай, това което всъщност бе “маслиново клонче” подадено от Западните страни за да насърчат Китай да подобри своите човешки права, се използва от ККП за да засили твърдения за своята законност и да си осигури нов претекст за подтискане на китайския народ. Китайският “велик пазарен потенциал”, за който има търсене от чужди инвеститори, произтича от потенциала на 1.3 милиарда консуматори в лицето на китайското население. ККП си присвоява заслугата за този потенциал, и го превръща в остро оръжие, с което заставя Запада да съдейства на нейното управление.

ККП приписва всичко лошо на реакционерски сили и скрити намерения на отдели индивиди, като кредитира всичко добро на ръководството на Партията. ККП ще използва всяко едно постижение, за да направи своето претендиране за законност по-привлекателно. Дори престъпленията, които ККП извършва, може да се обърнат в нещо “добро”, за да обслужат нейните цели. Например, когато истината за порочното разпространение на СПИН не можеше повече да се прикрива, внезапно ККП си създаде нова идентичност. Тя внимателно мобилизира пропагандната си машина, оползотворявайки всеки - от най-известните актьори до Генералния Секретар на Партията - да представи най-големия виновник, ККП, като благодат за пациентите, унищожител на СПИН и съперник на болестта. В справянето с тази ситуация на живот и смърт, всичко което ККП можа да измисли бе как да използва положението, за да възхвали себе си.

***

Изправена пред сериозна “криза на легитимността”, за да запази властта си ККП предприе курс на реформи и разгръщане през 80-те години. Нейното нетърпение за бърз успех постави Китай в неизгодно положение, наречено от икономистите “проклятието на закъснелия”.

Терминът “проклятието на закъснелия”, или “предимството на закъснелия” както други учени го наричат, се отнася до факта, че развиващите се страни, започнали да се развиват по-късно, могат да имитират развити страни в много отношения. Това може да приеме две форми: имитиране на социалната система или имитиране на технологичните и индустриални образци. Имитирането на социалната система обикновено е трудно, тъй като една реформа на системата би могла да застраши имуществените интереси на някоя социална или политическа група. Поради това, развиващите се страни имат тенденцията да имитират развитите страни в технологично отношение. Независимо, че технологичното имитиране може да произведе временен икономически растеж, за дълъг период на развитие то може да крие големи рискове, и дори да доведе до крах.

През последните две десетилетия “технологичното имитиране” от Китай доведе до постигането на някои достижения, които се присвоиха от ККП за нейната полза, за да докаже своята легитимност и продължи да се противопоставя на политическата реформа, която ще накърни непосредствените й собствени интереси. Така дългосрочните интереси на цялата нация бяха принесени в жертва.

Докато ККП се хвали със своя икономически напредък, реалността е, че икономиката на Китай днес се нарежда на по-ниско ниво в света в сравнение с това от периода на царуването на Чиянлонг (1711-1799г.) от Династията Чинг. През този период общият доход на Китай представлява 51% от този на света. Когато д-р Сун Ят-сен основава Китайската Република (периода Куоминтанг или КМТ) през 1911г., общият доход на Китай е 27% от световния. До 1923г. процентът пада, но все още е 12%. В 1949г. когато ККП взема властта, той е 5.7%, но през 2003г. бе по-малко от 4% от световния. За разлика от икономическия спад в периода на управление на КМТ, който бе период на няколко десетилетна война, продължаващото понижаване на икономическо развитие при управлението на ККП става в мирно време.

Днес, за да може да узакони властта си, ККП е жадна за бърз успех и незабавни облаги. Икономическата реформа, която ККП предприе за да опази своите интереси, струваше скъпо на страната. Бързият икономически растеж през последните 20 години се дължи до голяма степен на прекомерната употреба или дори на разхищаването на ресурси и е постигната за сметка на унищожаването на околната среда. Значима част от общия доход на Китай е постигната за сметка на бъдещето на идните поколения. През 2003г. приносът на Китай към световната икономика е по-малко от 4 %, но употребата му на стомана, цимент и други материали възлизат на една трета от общата употреба за света [2].

От 80-те до 90-те години опустяването на земите в Китай се увеличи от 1000 на 2460 квадратни километра. Обработваемата земя на глава от населението също намаля от около 2 мю през 1980г. до 1.43 мю през 2003г. [3]. Широко разпространеният подем за обсебване на земи за разрастване доведе Китай до загубването на 100 милиона мю от обработваеми земи само за период от няколко години. Но само 43% от тази конфискувана земя всъщност се използва. В момента общото количество на изтичащи отпадъчни води е 43.97 милиарда тона, надминаващо с 82% допустимите норми за съхранение на околната среда. Днес 40.9% от водата в седемте главни реки не може да се консумира от хора или животни. 75% от езерата са замърсени така, че предразполагат различни форми на еутрофикация [4]. Конфликтите между човек и природа в Китай не са били никога така остри както са сега. Нито Китай, нито светът могат да се противопоставят на такъв нездрав растеж. Заблудени от повърхностния блясък на небостъргачи и вилаети, хората не забелязват наближаващата екологична криза. Но когато дойде време природата да си вземе данъка от хората, това ще доведе катастрофални последствия за китайската нация.

За сравнение, откакто изостави комунизма Русия извърши едновременно икономически и политически реформи. След изживяването на кратка агония, тя направи бърз напредък. От 1999г. до 2003г. БВП на Русия се увеличи с общо 29.9%. Жизненият стандарт на нейните граждани значително се подобри. Западните бизнес кръгове започнаха не само да дискутират “Руския икономически феномен”, но и започнаха да инвестират в голям мащаб в Русия - новата гореща точка. Русия се придвижи в ранг-листата на страните за инвестиции от 17-то място през 2002г. до 8-мо място през 2003г, превръщайки се за пръв път в една от десетте най-популярни страни в света за инвестиции.

Дори Индия, която за повечето китайци е страна затънала в нищета и етнически конфликти, се радва на значително ускорено развитие и постига икономически растеж от 7 до 11 % на година след икономическата реформа в 1991г. Индия има сравнително завършена правна система относно пазарната икономика, здрава финансова система, добре развита демократична система и стабилно обществено съзнание. Международната общественост призна Индия за страна с висок потенциал за развитие.

От друга страна ККП се ангажира само с икономическа реформа, но не и с политическа. Фалшивото представяне на икономика която процъфтя за кратък период, възпрепятствува естествената “еволюция на социалните системи”. Това е незавършена реформа, която доведе до увеличаване на непропорционалността в китайското общество и изостряне на социалните конфликти. Финансовите печалби направени от хората не са защитени от стабилна социална система. Нещо повече, в процесът на приватизация на държавната собственост, управляващите от ККП използваха своите позиции за да напълнят собствените си джобовете.

***

ККП се опря на селяните да завземе властта. В началният стадий провинциалните жители на контролираните от ККП райони дадоха на ККП всичко, което имаха. Но след като ККП завзе управлението на страната, селяните изживяха тежка дискриминация.

След като ККП установи правителство, тя въведе много несправедлива система – регистрация по местоживеене. Тази система насилствено категоризира хората на селско и не-селско население, създавайки неразумно разделение и опозиция вътре в страната. Селяните нямат медицински осигуровки, помощи за безработни и пенсии, и не могат да взимат заеми от банката. Селяните са най-разорената класа в Китай, но същевременно са и класата с най-тежкото данъчно бреме. Селяните трябва да плащат задължителна взаимоспомагателна каса, държавно обезпечителен фонд, административна такса, допълнителна образователна такса, такса за контролиране на раждаемостта, такса за устройство и обучение на милицията, такса за строеж на пътищата в провинцията, и такса за компенсация на военната служба. Освен всички тези такси, задължително изискване е те да продават част от зърнената реколта която произвеждат на фиксирана цена на държавата, и да плащат селскостопански данък, данък за земята, специален данък за местната продукция и данък на месото, в допълнение на много още други данъци. В контраст на това, не-селското население не плаща такива такси и данъци.

В началото на 2004г. китайският премиер Уен Джиабао издаде “Документ № 1”, посочващ, че провинциален Китай се намира в най-трудния си момент от началото на икономическата реформа в 1978г. Доходът на повечето селяни е в застой, или дори се е понижил. Те са станали още по-бедни и разликата между доходите на градските и селските жители продължава да се увеличава.

Висши органи на властта от източната провинция Сичуан отпускат на един разсадник 500 000 юана (около 60 500 американски долара) за проект за залесяване. Ръководителите на разсадника слагат 200 000 юана първо в собствените си джобове и след това разпределят останалите 300 000 юана за залесяването. Но тъй като на всяко ниво от държавата се взима от тези пари, много малко остава накрая за местните селяни, тези, които всъщност правят залесяването. Правителството нямаше защо да се притеснява, че селяните може да откажат да работят за този проект, поради неадекватното му финансиране. Селяните са така разорени, че ще работят за много малко пари. Това е една от причините продуктите направени в Китай да са толкова евтини.

***

Много хора смятат, че търговията с Китай ще подобри положението с човешките права и ще насърчи свободата на словото и демократичната реформа в Китай. След повече от едно десетилетие стана ясно, че това предположение е просто самозалъгване. Добър пример за това е сравнението на принципите за бизнес на Запад и бизнес в Китай. Честността и откритостта на Западното общество са заменени с роднинството, подкупничеството и присвояването в Китай. Много Западни корпорации са станали водещи в това съучастници, засилващи още повече корупцията в Китай. Някои компании дори помагат на ККП да крие своите потъпквания на човешки права и преследвания на собствените си хора.

ККП се държи като Мафията и играе с икономическата карта във външната си политика. Дали Китай ще даде договорът за производство на самолети на Франция или на САЩ зависи само от това, коя страна ще затвори очите си за проблема с човешките права в Китай. Много Западни бизнесмени и политици са ръководени и контролирани от икономическите си облаги от Китай. Някои компании за информационни технологии от Северна Америка доставиха на Китай специализирани продукти за блокиране на Интернет. За да получат достъп до китайския пазар, някои Интернет уеб страници се съгласиха да се само-цензурират и само-филтрират информацията, която не е по вкуса на ККП.

Според данни на Китайското Министерство на Търговията до края на април 2004г. Китай е имал договори за чужди инвестиции на общата сума от 990 милиарда щатски долара. Огромното “кръвопреливане” на чужди капитали в икономиката на ККП е очевидно. Но тези чужди капиталовложения не успяха да донесат със себе и представите за демокрация, свобода и човешки права, като основни принципи на китайския народ. В своята пропаганда ККП прави капитал от безусловното съдействие на чужди инвеститори и от ласкателството на някои страни. Използвайки китайското привидно икономическо процъфтяване, длъжностните лица на ККП станаха извънредно умели в тайните си споразумения с бизнеси, за разпределение на държавните блага и блокиране на политическите реформи.

***

Често може да се чуе хората да казват: “Зная, че в миналото ККП лъжеше твърде често, но този път тя казва истината.”. Ироничното е, че като се погледне назад, хората казваха това всеки път, когато ККП правеше фатална грешка в миналото. Това отразява умението, което ККП разви през десетилетията да използва лъжи, за да мами народа.

Хората развиха устойчивост към лъжите на ККП. В отговор на това, фабрикациите и пропагандата на ККП станаха по-лукави и по-“професионални”. Развивайки се от лозунговия стил на пропаганда в миналото, лъжите на ККП станаха много по-рафинирани и по-коварни. Особено в условията на информационните блокади издигнати от ККП, тя съчинява частично достоверни истории за заблуждаване на обществеността, които истории са дори още по-пагубни и по-измамни от нейните небивали истории.

Издаваното на английски език списание Chinascope публикува статия през октомври 2004г., анализираща случаи където ККП използва по-рафинирани методи за фабрикуване на лъжи в прикриване на истината. Когато ТОРС (САРС) избухна в Китай през 2003г. светът заподозря, че Китай крие истината за епидемията, но ККП многократно отказа да признае това. За да открие дали ККП казва истината за ТОРС (САРС), авторът на тази статия прочита всичките над 400 публикации за ТОРС (САРС) от началото й до април 2003г., намиращи се на уеб страницата на държавната агенция Шинхуа.

Тези публикации показват следното: веднага след появяването на ТОРС (САРС) правителството мобилизира експерти от централно и местно ниво, за да се даде своевременно лечение на пациентите, които след възстановяването си бяха изписани от болниците. В отговор на тези, които създават паника и карат хората да се запасяват с продукти за да не излизат когато болестта се разпространи, правителството незабавно преустановява слуховете и предприема мерки да се спре тяхното разпространяване, така че общественият ред е ефикасно запазен. Въпреки, че малък брой анти-китайски сили неоснователно заподозират укриване от китайското правителство, повечето страни и хора не вярват на тези слухове. Наближаващият Търговски Панаир в Гуангджоу ще е има най-голямото участие на бизнеси от цял свят досега. Туристи от чужбина потвърждават, че е безопасно да се пътува сега из Китай. И най-вече експертите на Световната Здравна Организация (измамени от ККП) потвърждават официално, че Китайското правителство е реагирало своевременно в съдействието и вземането на съответните мерки за справяне със ТОРС (САРС), така че да се предотвратят всякакви проблеми. Специалистите дават зелена улица (след 20-дневно закъснение) за инспекции на мястото в провинция Гуангджоу.

Тези над 400 публикации оставят у автора впечатлението, че ККП е била точна през тези 4 месеца, действала е отговорно в грижата си за здравето на хората и е убедила народа, че ККП не крие нищо. Но на 20 април 2003г. Информационната Служба към Държавния Съвет оповестява на своята пресконференция, че наистина има избухване на ТОРС (САРС) в Китай, с което косвено признава, че правителството е укривало епидемията. Едва тогава този автор вижда истината и разбира измамните и низки методи използвани от ККП, които също “се подобряват с времето”.

На всеобщите избори в Тайван, използвайки същия коварен и “рафиниран” маниер, ККП казва, че едни президентски избори ще доведат до катастрофи – повишаване на самоубийствата, рухване на фондовата борса и ще увеличат “фаталните болести”, психическите заболявания, опустяването на островите, семейните вражди, безразличието към живота, пазарната депресия, безразборните улични стрелби, протестите и демонстрациите, обсаждането на президентската сграда, социалните вълнения, политическия фарс и т. н. ККП ежедневно пълнеше главите на хората в Китай с тези идеи, с намерението да накара народа да вярва, че всички тези нещастия са бедствените последствия от изборите, и че Китай никога не трябва да има демократични избори.

По въпроса за Фалун Гонг ККП показа майсторство от дори още по-високо ниво, при скалъпването на измами и лъжливи обвинения срещу Фалун Гонг. Оркестрираните зрелища на ККП се редяха едно след друго. Не е изненадващо, че толкова много китайци са заблудени. Низката пропаганда на ККП е така измамна, че жертвите с готовност вярват в лъжите и дори смятат, че те са тези които знаят обективната истина.

***

“В демократична нация, независимостта трябва да е в ръцете на народа, което е в съответствие с принципите на Небето и Земята. Ако една нация твърди че е демократична и при все това независимостта не е в ръцете на народа, това със сигурност не е редно и само може да се разглежда като отклонение, такава нация не може да е демократична нация...как е възможно да има демокрация без премахване на Партийното управление и без всенародни избори? Правата на хората да се дадат обратно на хората!”

Не звучи ли това като цитат от статия на “враговете от чужбина”, целяща да оклевети ККП? В същност, изявлението е от статия в Шинхуа Дейли, официалния вестник на ККП, от 27 септември 1945г.

Откакто узурпира властта ККП, която тръбеше фанфарите за “общонародни избори” и изискваше “правата на хората да се дадат обратно на хората”, се отнася към “всенародното право на глас” като към табу. Хората, които се предполага да са “управниците и собствениците на държавата” нямат абсолютно никакви права да взимат собствени решения. Словата са недостатъчни за да опише безскрупулната природа на ККП.

Ако сте привърженици на “каквото било – било”, и смятате, че злокобната секта на ККП процъфтяла от убийства и управляваща нацията с лъжи ще реформира себе си, ще стане доброжелателна и ще се съгласи “правата на хората да се дадат обратно на хората”, вие грешите. Нека чуем какво казва People’s Daily, инструментът на ККП, на 23 ноември 2004г., 60 години след публикуването на изявлението цитирано по-горе: “Непоколебимият контрол на идеологията е най-важната идеологическа и политическа основа за укрепване управлението на Партията”.

Наскоро ККП въведе така наречените “Принципи за Трите Не” [5], първият от които е “Развитие без дебати”. “Развитие” е съмнително, но “без дебати”, което набляга на “един глас, една зала” е истинската цел на ККП.

Когато Джиянг Земин бе попитан от известния кореспондент на CBS Майк Уолас през 2000г. защо Китай не провежда общонародни избори, Джиянг отговори: “Китайският народ е твърде необразован”.

Но още на 25 февруари 1939г. ККП възкликна в своя Шинхуа Дейли: “Те (КМТ) смятат, че демократична политика не може да се осъществи в Китай сега, а след няколко години. Те се надяват демократичната политика да изчака докато нивото на знания и образование на китайците достигне това на буржоазните демократични страни в Европа и Америка....но само при демократичната система ще е лесно да се образоват и обучат хората.”.

Двуличното различие на това, което Шинхуа казва през 1939г. и това, което Джиянг казва през 2000г. показва действителния образ на порочната природа на ККП.

След Масовото Избиване на Тянънмън в 1989г. ККП се върна на световната сцена с ужасна репутация относно своите човешките права. Историята даде избор на ККП. Или да зачита народа си и действително да подобри човешките права, или да продължи да извършва злоупотреби вътре в Китай, като същевременно се преструва пред външния свят, че зачита човешките права за да избегне международния укор.

За нещастие, последователна в своята деспотична природа, ККП без колебание избра втория път. Тя събра и поддържа огромно количество безскрупулни но талантливи хора от области на науката и религията, като им дава специфични насоки за публикуване на лъжлива пропаганда в чужбина, за да рекламира фалшивия напредък на ККП в човешките му права. Тя скалъпи серия от измами за правата, като “правото за оцеляване”, или правото на покрив и храна. Доводите бяха такива: Когато хората са гладни, да не би да нямат право да говорят? Ако даже и гладният не може да говори, ще се разреши ли на ситите да говорят за гладните? ККП дори се опита да заблуди китайския народ както и Западните демокрации с играене на игри за човешките права, дори твърдейки най-безочливо, че “понастоящем е най-благоприятният период за човешките права в Китай”.

Член 35 от Конституцията на Китай постулира, че гражданите на Народна Република Китай имат свобода на словото, печата, събирането, сдружението, протеста и демонстрацията. ККП просто играе игри на думи. Под управлението на ККП безброй хора са лишени от техните права на вяра, реч, публикуване, събиране и правна защита. ККП дори нареди апелирането на някои групи да се счита за незаконно. През 2004г. някои граждански групи многократно подаваха молби за демонстрации в Пекин. Вместо да им даде разрешително, правителството арестува молителите. Политиката към Хонконг на “една държава, две системи” утвърдена от конституцията на ККП е също уловка. ККП говореше за 50 години непроменяне на Хонконг, при все това само 5 години след връщането на Хонконг на Китай тя искаше да превърне двете системи в една с опита си да прокара тиранично законодателство посредством Член 23 от Основния Закон [6].

Новата злокобна маневра на ККП е да използва фалшиво “разхлабване на речта” за да скрие обсега на своето наблюдение и контрол. Сега изглежда, че китайците могат по-свободно да изказват мнението си, освен това, Интернет позволи новините да пътуват по-бързо. Така ККП твърди, че сега разрешава свобода на словото и много хора се вързаха на това. То е фалшив външен вид. Не че ККП е станала доброжелателна; по-скоро Партията не може да спре общественото развитие и технологичния напредък. Нека разгледаме ролята, която ККП играе относно Интернет. Тя блокира уеб страници, филтрира информация, следи говорилни, контролира електронната поща и инкриминира потребителите на мрежата. Всичко което тя прави е регресивно по своята природа. Днес, благодарение помощта на някои капиталисти, които пренебрегват човешки права и съвест, полицията на ККП е оборудвана с хай-тек апаратура, с която те могат да наблюдават от полицейските си коли всеки ход който потребителите на мрежата правят. Когато разгледаме дегенерирането на ККП в контекста на глобалното движение за демократични свободи, как можем да очакваме, че тя ще направи някакъв прогрес с човешките права? Самата ККП признава всичко: “Разхлабваме отвън, но затягаме отвътре”. Безскрупулната природа на ККП никога не се е променяла.

За да представи добър имидж пред Комисията за Човешките Права на ООН през 2004г., ККП инсценира серия от събития за строго наказание на тези, които злоупотребяват с човешките права. Събитията обаче бяха за чужденците и нямаха същина. Това е, защото в Китай най-големият нарушител на човешки права е самата ККП, както и нейният бивш Генерален Секретар Джиянг Земин, бившият секретар на Политическата и Правната Комисия Луо Ган, Министърът Джою Йонгканг и Заместник Министърът Лию Джинг на Министерството за Обществена Сигурност. Тяхното шоу за наказване на нарушителите на човешки права е като крадецът викащ: “Дръжте крадеца!”.

От една страна, за да предпази придобивките на някои специални групи, ККП излустри тяхната предишна фасада и напълно изостави работниците, селяните и масите, а от друга страна, тя напредна в своите начини на измами и низости, тъй като все повече и повече от нарушенията на човешките права от ККП се разкриват от международната общественост. ККП използва популярен речник като “управляването на закона”, “маркет”, “за хората” и “реформа” за да обърква народа. ККП не може да промени своята порочна природа дори и да се облече в “костюм в Западен стил”. Такъв имидж е само по-заблуждаващ от костюма на Мао. В книгата на Джордж Оруел “Животинска Ферма” (издадена в 1945г.), свинете се научават да стоят и ходят на два крака. Новозаучените умения придават на свинете нов вид, но не променят тяхната свинска природа.

Закони и наредби за нарушаване на Конституцията се спускат на изпълнителните органи от различни нива като “правна основа” за възпрепятстване усилията на народа да се преустановят преследванията, да се получат свободи и да се възстановят човешките права.

Обикновен обществен проблем ще се издигне до висотата на “съревноваване с Партията за масите”, “накърняване на Партията и страната”, “размирици” и “враждебни сили”. Аполитичен въпрос ще се политизира нарочно, за да може ККП да използва политически ходове като пропагандно средство за да насажда омраза у хората.

Последната маневра на ККП за атакуване на про-демократични граждани и независимо мислещи интелектуалци е поставянето на клопки за да ги хвърли в затвора. Такива клопки са фалшиви обвинения в граждански закононарушения като проституция и не плащане на такси. Атакуващите стоят в сянка за да избегнат порицанието на групи отвън. Тези престъпления, които са достатъчни да накърнят репутацията на обвинените също се използват и за публично унижаване на жертвите.

Единствената промяна в безскрупулната природа на ККП, ако може да се говори за някаква промяна, е че тя е станала още по-безчестна и по-брутална.

Нека си представим престъпник, който нахлува в нечий дом и похищава момиче. На съдебния процес той се защитава, като казва че не е убил жертвата, а само я е изнасилил. Тъй като убийството е по-лошо от изнасилването, той твърди, че е невинен и трябва да бъде освободен незабавно. Дори казва, че хората трябва да го похвалят, защото само е похитил момичето, но не го е убил.

Тази логика звучи нелепа. Но логиката на ККП в защита на Масовото Избиване на Тянънмън на 4 юни 1989г. е точно като тази на престъпника. ККП държи, че “репресирането на студентите” е спряло едно потенциално “вътрешно безредие” в Китай. За да се предотврати това “вътрешно безредие”, репресирането на студентите е оправдано.

“Изнасилване или убийство – кое е по-доброто?” Това, че престъпник може да зададе такъв въпрос на съдия в съда показва колко безсрамен е този престъпник. По подобен начин ККП и нейните съучастници в Масовото Избиване на Тянънмън не говореха за това дали са виновни за убийствата. Вместо това те попитаха обществото кое е по-доброто: “Репресиране на студентите или вътрешно безредие, което може да доведе до гражданска война?”.

ККП контролира целия държавен апарат и всички средства за пропаганда. С други думи 1.3 милиарда китайци се държат като заложници от ККП. С тези 1.3 милиарда заложници под ръка, ККП може винаги да прилага своята “заложническа теория”, според която ако тя не репресира определена група от хора, цялата нация ще е в размирици и бедствия. Използвайки това като претекст ККП може своеволно да подтиска всеки един индивид или група, като нейното подтискане винаги ще е оправдано. Имайки пред вид тези лъжливи доводи и измамни причини, може ли да има на земята по-безсрамен престъпник от ККР?

Много китайци смятат, че сега се радват на повече “свобода” от когато и да било преди, затова хранят надежда за перспективата ККП да се подобри. Всъщност, степента на свободата “подарена” на хората зависи от чувството на ККП за кризисност. ККП ще направи всичко за да поддържа колективните интереси на Партията, включително и даване на така наречените “демокрация”, “свобода” или “човешки права” на народа.

Но под управлението на ККП, така наречената “свобода” подарена от ККП не бе защитена от никакво законодателство. Такава “свобода” е чисто инструмент за измама и контрол на народа в международната тенденция за демокрация. По същество тази “свобода” е в несъвместим конфликт с диктатурата на ККП. Веднъж този конфликт достигне ли нивото на търпимост на ККП, тя незабавно ще си вземе всичката “свобода” обратно. В историята на ККП имаше няколко периода, в които речта бе сравнително свободна, като всеки един такъв период бе последван от период на строг контрол. Такива цикличности се повтаряха в историята на ККП, доказвайки нейната порочна природа.

Днес в ерата на Интернет, ако посетите Xinhua(Шинхуа), официалната Интернет страница на ККП, или People’s Daily, ще установите, че доста от репортажите там съдържат негативна информация за Китай. Първо, това е защото има твърде много лоши новини разпространяващи се в Китай днес и новинарските агенции трябва да съобщават тези истории за да поддържат правдоподобност. Второ, гледната точка на такива репортажи е съобразена с интереса на ККП, т. е. “малкият критицизъм е от голяма полза”. Репортажите винаги ще препишат причината за лошите новини на индивиди, които нямат нищо общо с Партията, като на управлението ККП се приписва заслугата за разрешението на проблема. ККП умело контролира какво да се публикува, какво да не се публикува, колко да се публикува и дали публикуването да е от китайска медия или от контролирана от ККП чуждестранна медия

ККП е професионална в манипулирането на лоши новини в неща, които могат да спечелят сърцата на хората. Много от младежта днес смята, че ККП дава до голяма степен свобода на словото и затова имат надежди и ценят ККП. Те са жертви на “рафинираната” стратегия на порочните държавно-контролирани медии. Нещо повече, със създаването на хаотична ситуация в китайското общество и излагайки тази ситуация в някоя медия, ККП може да убеди хората, че само тя е в състояние да контролира такова хаотично общество, манипулирайки с това хората да одобряват нейното управление.

***

“Да освободим Тайван” и “Да обединим Тайван” бяха лозунги от пропагандата на ККП през последните няколко десетилетия. С помощта на тази пропаганда ККП се държеше като националист и патриот. Дали наистина ККП се безпокои за целостта на нацията и нейната територия? Съвсем не. Тайван е само исторически проблем, резултат от борбата между ККП и КМТ, и е средство, което ККП използва за да нанася удари на опонентите си и да печели сърцата на хората.

В ранните години, когато ККП създаде “Китайски Съвет” по време на управлението на КМТ, Член 14 от Конституцията гласеше: “Всяка етническа група или провинция вътре в Китай може да предяви искане за независимост”. За да се съобразява със Съветския Съюз, лозунгът на ККП тогава бе: “Да предпазим Съюза”. По време на Китайско-Японската Война главната цел на ККП бе по-скоро да използва възможността да се разрасне, отколкото да се бие срещу японските завоеватели. В 1945г. Съветската Червена Армия навлезе в Северен Китай и извърши грабежи, убийства и изнасилвания, но ККП не обели и дума на неодобрение. По същия начин, когато Съветския Съюз подкрепи Външна Монголия да стане независима от Китай, ККП отново мълча.

В края на 1999г. ККП и Русия подписаха Съгласие за Преразглеждане на Китайско-Руската Граница. Договор, в който ККП прие всички неравни условия поставяни още преди 100 години от Русия на Династията Чинг, като продаде повече от 100 милиона квадратни километра земя на Русия, територия равняващ се на няколко дузини като Тайван. В 2004г. ККП и Русия подписаха Китайско-Руско Източно-Гранично Допълнение към Съгласието, при което според сведенията половината от Остров Хейшиази в Провинция Хейлонгджиянг се дава на Русия.

Относно другите гранични разногласия, като Остров Нанша и Остров Дияою, ККП не я е грижа, тъй като тези въпроси не засягат нейния контрол върху властта. ККП направи много шум за Тайван, защото това беше просто димна завеса и заобиколен начин да се насади сляп патриотизъм и да се отклони вниманието на обществеността от проблемите вътре в страната.

Правителството трябва винаги да се наблюдава. В демократични държави разделението на властта заедно със свободата на словото и печата са добри механизми за надзор. Религиозните вярвания осигуряват допълнителен нравствен самоконтрол.

ККП поощрява атеизма; затова няма висша природа, която да я възпира в нравствено отношение. ККП е диктатура; затова няма закон да я възпира в политическо отношение. Като резултат ККП е напълно безразсъдна и невъздържана в своето поведение на тиранин и злодей. Според ККП кой наблюдава ККП? “ККП наблюдава себе си!” Този лозунг бе използван от ККП за да мами хората в продължение на десетилетия. В ранните години се наричаше “само-критика”, след това “само-наблюдение” и “само-усъвършенстване управлението на Партията”, а последното е “само-обогатяване способността на Партията за управление”. ККП изтъква супер силата, която има за “само-подобрение”. ККП не само приказва, тя го претворява в дела, като “Централния Дисциплинарен Инспекционен Комитет”, “Бюрото за Апелиране” и други подобни. Тези организации са само безполезна декорация, която обърква и заблуждава хората.

Без нравствени и правни ограничения “само-подобрението” на ККП се равнява на народната китайска поговорка “демони идващи от сърцето на човек”. Това е само извинението, което ККП използва за да избягва външно наблюдение и да отказва вдигането на забраните за свобода на печата и политическите партии. Политически негодяи използват този трик за да заблуждават хората, да бранят властта на ККП и интересите на управляващата върхушка.

ККП е експерт в политическите машинации. “Народната Демократична Диктатура”, “Демократически Централизъм”, “Политическа Консултация” и т. н. са все измамливи машинации. С изключение на частта за диктатурата, всичко останало са лъжи.

ККП винаги е твърдяла, че е водила китайският народ в победата над Японските агресори. Но изобилстващи исторически архиви разкриват, че ККП умишлено е избягвала сражения в Китайско-Японската Война. ККП само е пречела на анти-Японските усилия възползвайки се от въвличането на КМТ във войната за да увеличи собствената си сила.

Единствените големи битки в които ККП се е сражавала са битката на прохода Пингшинг и битката на Стоте Полка. В битката на прохода Пингшинг, ККП въобще не е била водеща или преобладаваща сила, участвала и командвала тази битка. Вместо това войските на ККП просто нападат от засада Японските продоволствени части. Що се отнася до битката на Стоте Полка, в редовете на ККП се вярва, че участието в тази битка е нарушило стратегическата линия на Централната Партия. След тези две битки, Мао и неговите ККП армии не са се въвличали в никакви сериозни битки, нито пък са дали някакви герои в Китайско-Японската Война, като Донг Кунруй през войната в 1948г. с КМТ и Хуанг Джигуанг през Корейската Война. Само малък брой от висши военни командири на ККП умират на театъра на анти-Японските военни действия. И до ден днешен ККП не може да публикува цифра за убитите по време на Китайско-Японската Война, нито пък човек може да намери твърде много паметници в обширните земи на Китай на герои на ККП от Китайско-Японската Война.

По това време ККП сформира Правителство на Граничния Район в провинциите Шанхай, Гансу и Нингшиа далеч от фронтовата линия. Използвайки днешната номенклатура, ККП провеждаше “една страна две системи” или “два Китая” в Китай. Макар и на главнокомандващите в ККП да не им е липсвало желание да се противопоставят на японците, висшите кадри на ККП не са били искрени в готовността си за борба в Китайско-Японската Война. Вместо това те предприемат мерки да предпазят своите ресурси и да използват войната като възможност да подсилят самите себе си. Когато Китай и Япония възстановяват дипломатически отношения в 1972 г., Мао Дзедунг се изпуска да каже истината на японският Министър-Председател Какуей Танака, че ККП трябва да благодари на Япония, тъй като без Китайско-Японската война, ККП нямаше да е завзела властта в Китай.

Горното е истината и засяга измамните твърдения на ККП, че тя е водила китайският народ да упорства в осем-годишната война срещу японците и накрая е спечелила победата.

Повече от половин век по-късно, с терористичната атака 9-11 на територията на САЩ, анти-терористичните усилия са на глобален фокус. ККП отново използва стратегии на измама, подобни на това което използва по време на Китайско-Японската Война. Използвайки анти-тероризма като претекст, ККП заклейми много религиозни практикуващи, дисиденти, и групи въвлечени в етнически или териториални конфликти като терористи. Под маскировката на международните анти-терористични усилия, ККП предприе яростни репресии.

На 27 Септември, 2004 г., Осведомителната Агенция Шинхуа цитира вестник Шинджинг да казва, че измежду всички провинции и градове на Китай, Пекин може да сформира първото анти-терористично управление. Някои про-Китайски медии в чужбина дори предадоха в главните си новини: “Управление 610 се присъедини към анти-терористичните усилия” (Управление 610 е мрежа от агенции специално създадени за преследването на практикуващите Фалун Гонг), твърдейки, че анти-терористичното управление ще се съсредоточи върху атакуване на “терористични организации”, включително Фалун Гонг.

ККП лепва етикета “терористи” на хора, които нямат оръжие в ръце, не отвръщат на нападенията когато са бити или оклеветявани, и мирно апелират за правото на своята вяра. Възползвайки се от климата на анти-тероризъм, ККП мобилизира своите въоръжени до зъби “специални анти-терористични сили”, да провеждат бързи репресии срещу тази беззащитна група от мирни хора. Нещо повече, ККП използва извинението анти-тероризъм за да отвлече международното внимание и осъждане на своето преследване на Фалун Гонг. Тези видове измама използвани днес не са различни от тези използвани от ККП по време на Китайско-Японската Война и са позорен начин на отнасяне към такъв сериозен въпрос, какъвто са международните анти-терористични усилия.

ККП не вярва на собствените си доктрини, но насилва другите да вярват в тях. Това е един от най-коварните методи използван от секта на ККП. ККП знае, че нейните доктрини са фалшиви и че идеята за социализма е лъжовна. ККП не вярва в тези доктрини, но насилва хората да вярват в тях. Тя преследва хората, които не вярват в тях. ККП безсрамно написва тази измамна идеология в Конституцията, като фундамент на Китайската държава.

В живота се наблюдава интересен феномен. Много високопоставени служители губят позициите си в борбата за власт на китайската политическа арена в резултат на корупция. Но това са именно тези хора, които адвокатстват честност и себеотдайност на публични събрания, докато зад кулисите те всъщност са въвлечени в подкупничество, корупция и други декадентски дейности. Много от така наречените “служители на народа” са паднали по този начин, включително Ли Джиатинг, бившият Губернатор на провинция Юнан; Лиу Фангрен, Партийният Секретар на провинция Гуиджоу; Ченг Уейгао, Партийният Секретар на провинция Хубей; Уанг Хуайджонг, Лейтенант Губернатор на провинция Анхуей. Ако разгледате техните речи обаче, ще откриете, че без изключение, те са подкрепяли антикорупционните кампании и многократно са карали своите подчинени да се държат честно, дори когато самите те са присвоявали фондове и са вземали подкупи.

Макар, че ККП е издигнала много образцови кадри и често е привличала идеалистични и прилежни хора да се присъединят към нея за да подсилят имиджа си, за всички е очевидно в какво ужасно положение е непрестанно понижаващият се китайски нравствен стандарт. Защо пропагандата за “духовна цивилизованост” на ККП не е могла да коригира това?

Всъщност, лидерите на Комунистическата Партия разпространяваха празни приказки когато провъзгласяваха “комунистическите нравствени качества”, или лозунга “В служба на хората”. Несъвместимостта между действията и думите на комунистическите лидери може да се проследи чак до техния основоположник Карл Маркс. Маркс е имал незаконен син. Ленин е хванал сифилис от проститутки. Сталин е бил съден за налагане на сексуална връзка на певица. Мао Дзедунг се е отдавал на похот. Джианг Дземин е с неконтролируемо сексуално поведение. Румънският комунистически лидер Чаушеску е направил цялото си семейство екстравагантно богати. Кубинският комунистически лидер Кастро държи стотици милиони долари в чуждестранни банки. Северно-Корейският демоничен убиец Ким Ил Сонг и неговите деца водят декадентски и прахоснически живот.

Във всекидневният си живот в Китай, обикновените китайци ненавиждат празните сесии на политическо обучение. Все повече се говори двусмислено по политическите въпроси, понеже всеки знае, че те са лъжливи игри. Но никой, нито говорителите, нито слушателите на тези политически събрания, ще проговорят открито за тази измама. Това е обществена тайна. Хората наричат този феномен “искрено лицемерие”. Високопарните думи на ККП, било то “Трите Представи” отпреди няколко години, или “повишаване държавният капацитет” по-късно, или днешните “три сърца” – “сгряване, стабилизиране и спечелване сърцата на хората” – са все нелепости. Коя управляваща партия няма да представя интересите на хората? Коя управляваща партия няма да я е грижа за управленческия капацитет? Коя управляваща партия не иска да спечели сърцата на хората? Всяка партия, която не се интересува от тези въпроси бързо ще бъде отстранена от политическата арена. Но ККП гледа на такива излишни лозунги като на дълбокомъдри и проникновени теории и изисква от цялата страна да ги изучава.

Когато преструването постепенно се вгради в мисленето и навиците на над един милиард души и става култура на Партията, обществото само по себе си става фалшиво, престорено и празно. Липсващо му честност и доверие, обществото е в криза. Защо ККП създаде тези условия? В миналото това бе заради нейната идеология; сега това е заради нейните облаги. Членовете на ККП знаят че се преструват, но пак се преструват. Ако ККП не пропагандираше такива лозунги и формалности, тя нямаше да може да тормози хората. Нямаше да може да накара хората да я следват и да се страхуват от нея.

В книгата “Нравственото Развитие на Комунистическата Партия”, Лиу Шаочи [7] специално разяснява необходимостта “за партийните членове да поставят Партийните интереси над своите индивидуални интереси”. Сред членовете на ККП никога не е имало недостиг на честни хора, които са загрижени за страната и нейните хора, нито пък е имало недостиг на честни и добродетелни служители, които наистина са служили на народа. Но в апарата за лични интереси на ККП, такива служители не могат да оцелеят. Под непрекъснатия натиск да “поставят партийната природа над човечността”, те често установяват, че е невъзможно да продължат, рискувайки да бъдат отстранени от позициите си, или дори още по-лошо, да се покварят.

Китайският народ е изпитал лично бруталния режим на ККП и е развил дълбок страх от насилието на ККП. Затова хората не смеят да подкрепят справедливостта и повече не вярват в законите на Небето. Първо те се предават на властта на ККП. Постепенно те стават безчувствени и безучастни относно въпроси, които не ги афектират. Дори и логиката на тяхното мислене е била преднамерено моделирана за да се подчини на ККП. Това е резултатът от мафиотската природа на ККП.

ККП използва лозунги на “патриотизъм” и “национализъм” за да подстрекава хората. Те не са само главният обединяващ рев, но са и често издаваните заповеди и стратегии, изпитани от времето. Когато четат националистическата пропаганда в чуждестранните издания на People’s Daily, някои китайци в чужбина, които с десетилетия не са смеели да се върнат в Китай, могат да станат по националистични от китайците живеещи в самия Китай. Манипулирани от ККП, китайците които не посмяват да кажат “не” на каквото и да било в политиката на ККП, станаха достатъчно смели да щурмуват Посолството и Консулството на САЩ, хвърляйки яйца и камъни, горейки коли и американски флагове, и всичкото това под знамето на “патриотизма”.

Всеки път когато Комунистическата Партия се сблъска с важен въпрос, който изисква подчинение от страна на масите, тя използва “патриотизъм” и “национализъм” за да мобилизира хората за кратко време. Във всички случаи, включително и въпроси свързани с Тайван, Хонг Конг, Фалун Гонг, сблъсъка между шпионския самолет на САЩ и китайския военен реактивен самолет, ККП е използвала комбинирания метод на силен натиск с терор и колективно промиване на мозъци, така докарвайки съзнанието на хората до състояние подобно на това при военно положение. Този метод е подобен на метода, използван от немските фашисти.

Като блокира всякаква друга информация, промиването на мозъци от ККП е невероятно успешно. Макар и китайският народ да не обича ККП, те мислят по изкривения начин насаден им от ККП. По време на предвожданата от САЩ Иракска Война например, много хора са афектирани като гледат всекидневните анализи по ЦКТВ [8]. Те изпитват силно чувство на омраза, мъст и желание да се сражават, докато в същото време проклинат някоя друга война.

***

Една от фразите, които ККП често използва за да сплашва хората е “изчезването на Партията и страната”, така поставяйки Партията пред страната. Учредяващият принцип на Китай е: “Без ККП няма да има нов Китай”. От детство, хората са възпитавани да “слушат Партията” и “да се държат като добри деца на Партията”. Те пееха възхвали към Партията: “Аз считам партията за своя майка”, “О, Партийо, моя скъпа майко”, “Святостта на Партията е по-дълбока от океана”, “Обичта към майка и баща не могат да надминат любовта към Партията”[9]. Те ще “отидат да се бият накъдето Партията посочи”. Когато правителството предложи помощи за бедствие, хората ще “благодарят на Партията и правителството” – първо на Партията и после на правителството. Военен лозунг гласи: “Партията командва оръжието”. Дори и когато китайските експерти опитваха да създадат униформа за съдиите, те поставиха четири златни копчета на якичката на униформите. Тези копчета са подредени от горе надолу за да символизират Партията, хората, закона и страната. Това показва, че дори и за съдията Партията винаги ще остане над закона, страната и хората.

Партията е станала най-висшето нещо в Китай и страната на свой ред е станала подчинена на Партията. Страната съществува за Партията и се казва, че Партията е олицетворение на хората и символ на страната. Любовта към Партията, Партийните лидери и страната са смесени в едно, което е фундаменталната причина за това, патриотизмът в Китай да е станал толкова изкривен.

Под лукавото, но настойчиво влияние на образованието и пропагандата на ККП, много хора, Партийни членове или не, започнаха да бъркат Партията със страната, независимо дали го осъзнаваха или не. Те приеха, че “Партийният интерес” е най-висшият и се съгласиха, че “Партийните интереси се равняват на интересите на хората и страната”. Резултатът от индоктринирането на ККП създаде климат, необходим на Партията за да измени на националните интереси.

ККП е направила много груби грешки в историята. Но винаги е хвърляла вината върху определени индивиди или групи, посредством “поправка и рехабилитация”. Това не само е оставило жертвите дълбоко признателни на ККП, но и е позволило на ККП напълно да избяга от всякаква отговорност за своите криминални действия. ККП заявява за себе си, че “не само не се страхува да прави грешки, но и е добра в коригирането им” [10], това се е превърнало във вълшебното лекарство на ККП, с което тя многократно избягва вината. Така ККП завинаги остава “велика, славна и права”.

Може би един ден ККП ще реши да преразгледа Избиването на Площад Тянънмен и да възстанови репутацията на Фалун Гонг. Но това са само Макиавелски тактики, които ККП използва в отчаяния си опит да удължи гаснещия си живот. ККП никога няма да има смелостта да преразгледа себе си, да изложи собствените си престъпления, или да плати за собствените си грехове.

***

Днес, сред децата и близките на лидерите на ККП мнозина са нови капиталисти с богатство, и много Партийни членове са се постарали да се присъединят към тази група на новозабогатели. ККП елиминира земевладелците и капиталистите в името на революцията и окраде тяхната собственост. Сега, новите “знатни” от ККП са станали дори по-богати “капиталисти” посредством присвояване и корупция. Тези които следваха Партията в по-ранните революции сега въздишат “Само ако знаех тогава за днешната ситуация, нямаше да ги следвам.”. След няколко десетилетия на пот и борба, те откриват че са посветили имота на своите братя и бащи, както и своя живот, на сектата на ККП.

ККП говори за това, как икономическата база определя супер-структурата [11]; всъщност, бюрократично-икономическата база на корумпираните служители е тази, която решава за “високо-напорна супер-структура” – супер-структура, която разчита на високо налягане за да се самоподдържа. Така подтискането на хората става основна политика на ККП.

Другата порочна характеристика на ККП се проявява в изменяне на дефиницията за културни понятия, като в последствие тя използва тези ревизирани дефиниции за да критикува и контролира хората. Концепцията за “партия” е един такъв пример. От край време партии са се създавали и в страната и в чужбина. Единствено Комунистическата Партия упражнява власт извън територията на партийния колектив. Ако се присъедините към Партията, тя ще контролира всички аспекти на вашия живот, включително вашата съвест, съществуване и личен живот. Когато й е дадена политическа власт, ККП контролира обществото, правителството и държавните апарати. Тя диктува всички въпроси, от такива важни въпроси като това кой да бъде Председателят на страната или Министърът на Отбраната, или какви регулации и разпоредби да се създадат, до такива дребни неща, като това къде трябва да живее човек, за кого може да се ожени, и колко деца може да има. ККП е сумирала всички възможни методи за контрол.

В името на диалектиката ККП напълно унищожи цялостното мислене, способността за разсъждение и любознателният дух на философията. Докато ККП говори за “разпределение според приноса”, процесът на “да се даде на някои хора първи да забогатеят” е осъществен според “разпределение според властта”. ККП използва дегизирането “служейки всеотдайно на хората” за да измами тези, които държат на такива идеи, като след това напълно промива мозъците им и ги контролира, постепенно превръщайки ги в послушни инструменти, които “служат всеотдайно на Партията”, и които не смеят да се обадят за хората.

Народните представители на Китай често говорят по въпроса за “честност и доверие” по време на сесиите на Китайското Народно Събрание. На приемните изпити от кандидат студентите се изисква да пишат относно честност и доверие. Това показва, че липсата на честност и доверие, както и влошаването на нравствеността са станали невидима, но повсеместна криза в китайското общество. Корупция, присвояване, фалшиви продукти, измама, злоба и израждащи се социални норми са банални фрази. Сред хората повече не съществува дори и елементарно доверие.

За тези, които твърдят че са доволни от подобрения жизнен стандарт, не е ли стабилността в живота тяхната основна грижа? Кой е най-важният фактор в социалната стабилност? Това е нравствеността. Общество с деградирала нравственост не може да предостави сигурност.

До днес ККП е репресирала почти всички традиционни религии и е разрушила традиционната ценностна система. Безскрупулният начин, по който ККП заграбва богатства и мами хората е произвел капков ефект надолу върху цялото общество, покварявайки цялото общество и водейки хората към злодейство. ККП, която управлява с подли средства, се нуждае също и от покварено общество като среда в която да оцелее. Ето защо ККП опитва всичко което може, за да смъкне надолу хората до собственото си ниво, опитвайки да превърне китайския народ във всевъзможни мошеници. Ето как измамната природа на ККП изкоренява нравствените устои, които от край време са крепели китайският народ.

***

“По-лесно е да се преправят реки и планини, отколкото да се смени природата на човек” [12]. Историята доказа, че всеки път когато ККП разхлаби оковите и робията, то не е защото тя има намерението да ги премахне напълно. След Великия Глад в началото на 1960-те години, ККП прие програмата за “Три-Свободи и Един-Договор” (Сан Дзи Йи Бао) [13], целяща да възстанови селскостопанското производство, но не и да промени “робското” положение на китайските селяни. “Икономическата реформа” и либерализацията през 1980-те години не попречиха на ККП да извади касапския нож срещу собствените си хора през 1989г. И за в бъдеще ККП ще продължава да променя фасадата си, но ще запази своята порочна природа.

Някои хора може би имат разбирането, че миналото - минало, ситуацията сега е различна, и днешната ККП не е вече тази която бе преди. Други може да са доволни с новите одежди на ККП и дори маже да смятат, че ККП се е променила и от вътре, или че е в процес на промяна, или възнамерява да се промени. Вероятно те непрекъснато ще отхвърлят неприятните си спомени от миналото. Всичко това само ще позволи на бандата негодяи от ККП да продължат да съществуват и да застрашават човечеството.

Всички усилия на ККП са насочени към това да накарат хората да забравят миналото. Всички борби на хората са нещо, което напомня за несправедливостите изстрадани от ръцете на ККП.

Фактически, историята на ККП е история, която отрязва спомените на хората, история в която децата не знаят действително преживяното от техните родители, история в която стотици милиони поданици изтърпяват огромното противоречие на омраза към кървавото минало на ККП и надеждата за бъдещето на ККП.

Когато злият дух на комунизма се стовари върху човечеството, Комунистическата Партия развърза измета на обществото и се възползва от бунта на хулиганите за да заграби властта и установи политическа власт. Това, което тя направи с клане и тирания, бе да установи и поддържа деспотизъм под формата на “Партийно владение”. Използвайки така наречената идеология на “борба”, която се противопоставя на природата, на законите на Небето, на човешката природа и на Вселената, тя унищожава човешката съвест и доброта, и разрушава по-нататък традиционните цивилизация и нравственост. Тя оползотвори кървавите избивания и насилственото промиване на мозъци в установяването си на злата комунистическа секта, създавайки нация с деформирани съзнания за да може да я управлява.

В историята си ККП имаше яростни периоди, когато червеният терор достигна кулминацията си, както и неловки периоди в които ККП едва успя да избегне смъртта. Като всеки път тя прибягваше до пълната употреба на своите коварни средства за да изведе себе си от кризите, и така до следващия й тур на насилие, продължаваща да мами китайския народ. Когато хората осъзнаят подлата природа на ККП и се противопоставят на измамата на нейната фалшивост, ще настъпи краят на ККП и на нейната безскрупулна природа.

***

Бележки:

[1] Един център се отнася до икономическото развитие, докато двете основни точки са: поддържане на четирите основни принципа (социалистически път, диктатура на пролетариата, водеща роля на ККП, Марксизъм-Ленинизъм и Маоистката мисъл), и продължаване на политиката на реформи и разгръщане.

[2] Данни от репортаж на Осведомителната Агенция Шинхуа от 4 март, 2004г.

[3] “мю” - китайска единица за измерване на земна площ, 1 мю = ~ 0.66 декара

[4] Данни от репортаж на Осведомителната Агенция Шинхуа от 29 февруари 2004г.

[5] “Принципът на Трите Не“ съществуваше в миналото. През 1979 г., Дън Сяопинг предлага “Принципът на Трите Не” за да насърчи хората да изкажат какво мислят: Не-заклеймяване, не-атакуване, не-търсене на грешки. То би трябвало да напомня на хората за това, как Мао по подобен начин насърчаваше интелектуалците през 1950те години, последвано от брутално преследване на тези, които се изказват. Сега ново-предложените “Три Не” се отнасят до “Развитие без дебати, напредък без борби, и прогрес с незадоволство ако има изоставане”.

[6] Член 23 от Основния Закон бе предложен през 2002 г. от правителството на Хонконг под натиска на Пекин. Този член сериозно уронва свободите и човешките права в Хонконг, подкопавайки обещаната от ККП политика на “една страна, две системи”. Глобалното противопоставяне на Член 23 доведе до оттеглянето му през 2003г.

[7] Лиу Шаочи, Председател на Китай между 1959г. и 1968г., считан за приемник на Мао Дзедун. По време на “Културната Революция” (1966г.-1976г.), той бива преследван като предател, шпионин и изменник. Той умира през 1969г. след като бива сурово малтретиран в затвора от ККП.

[8] ЦКТВ (Централна Китайска Телевизия) се притежава и ръководи директно от централното правителство. Тя е главната система за радио и телевизионни предавания в Китай.

[9] Цитираните фрази са всички заглавия от песни, писани и пети по време на ерата на Мао в 60те и началото на 70те години.

[10] Мао веднъж казва, че ние не само не се страхуваме да правим грешки, но и сме добри в коригирането им

[11] Супер-структурата в контекста на Марксистката теория за обществото се отнася до взаимодействието на човешката субективност с материалната обективност.

[12] Това е китайска поговорка, показваща неизменността в природата на човек. Поговорката се превежда също и като “Вълкът козината си мени, но нрава не си мени”.

[13] Курс на икономически реформи, познат като програмата “Три Свободи и Един Контракт”, и предложен от Лиу Шаочи, тогавашен глава на Китай. Тази програма включва спогодби за земя за лично ползване, за свободни пазари, за индивидуална отговорност на предприятията относно техните печалби и загуби, и за фиксиране на производителните квоти въз основа на броя на домакинства.


MTR връзки:
За първи път в най-новата история се развива индустриално общество, което кара Запада да се страхува за своето икономическо и културно господство.
Георг Блуме