Media Times Review    Google   
___









анализи
 юли 2005

Образователната олигархия на България

Как една малка група се облагодетелства от обществото и как може да бъде преборена

Иван Панчев, в-к Телеграф


Защо реформа в образованието не е извършена и до ден днешен? Отговорът е: защото определена група хора има икономическа изгода това да не се случи. Нея можем да наречем образователната олигархия на България.
И така, какво защитава образователната олигархия на България и защо е против промяната в образователната ни система?
Образователната олигархия на България се облагодетелства всяка година от частни уроци, продажба на учебници и помагала, курсове, корупция и т.н. Системата за прием в средни и висши училища е нейният основен инструмент, чрез който тя изсмуква десетки милиони лева годишно от българското общество. Ето защо представителите на тази олигархия винаги са против премахването на трудните кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. В Западна Европа няма изпити за влизане във ВУЗ. В САЩ приемът във висши училища се осъществява с изпитите на САТ, които обаче са ниска преграда за огромната част от кандидатите. Никъде не се срещат тежки изпити за прием в средно училище, каквито има при нас.
У нас университетите винаги са били против приема с диплома или приема с държавна матура. Вместо това почти всеки университет организира добре заплатени курсове. Те, разбира се, е добре да бъдат посещавани от кандидатите. От тях, разбира се, се облагодетелстват преподавателите във висшите училища.
Това е изнудване.
Чрез изпитите, които организират, висшите училища изнудват кандидатите да им плащат.
Защо не се кандидатства с един изпит за всички висши училища? Защо всяко висше училище организира свой изпит? За да може всеки да докопа парче от софрата. За да може всеки университет да прибере пари от такси, кандидатстудентски справочници, курсове и т.н. Само от таксите за кандидатстване Софийския университет за миналата година има най-малко 400 000 лв. доход. В този случай обаче, един кандидат от Бургас, който иска да бъде приет във Варна или София или Пловдив трябва да обикаля страната тъкмо по време на кандидатстудентската кампания. Подобни пътешествия са кошмар в един така важен момент от живота и представляват издевателство. Икономическите интереси на образователната олигархия обаче диктуват всеки университет да има собствен изпит.
За “другия начин”
за прием можем просто да се досетим от примерите, които се насъбраха през последните години. Тук е ректорът на Великотърновския университет проф. Иван Харалампирев, който в съдружие с преподаватели от ВУЗ-а беше осигурил лесен начин на хиляди хора, които му плащат, за да получат диплома от държавното висше училище. Тук, разбира се, е и проф. Огнян Сапарев, който чрез частно висше училище, в което има участие (Европейски колеж по икономика и управление) е осигурил обиколен начин за прием в Пловдивския университет, чийто ректор беше. Или плащайки на Сапарев мнозина в крайна сметка са се сдобили с диплома от авторитетното държавно висше училище.
Ето тези са най-накратко причините, поради които образователната олигархия е против реформа на изпитите и реформа на образованието в България.
По какъв начин проблемът с квотите пряко засяга икономическите интереси на образователната олигархия? Първо квотите са незаконни и в това може да ви увери всеки юрист. Незаконни са, защото благодарение на тях кандидатите от единия пол с нисък успех биват приети за сметка на представителите на другия пол с висок успех.
Това е полова дискриминация,
която е забранена от чл. 6 ал. 2 на Конституцията, чл. 4 ал. 2 на Закона за защита срещу дискриминация, чл. 4 ал. 2 на Закона за народната просвета и чл. 4 ал. 2 на Закона за висшето образование. Годишно са ощетени десетки хиляди. Съображението на висшите администратори, че квотите осигуряват баланс на половете, не може да бъде основание за нарушаване на законите.
При завеждане на дело няма как съдът да не се произнесе в полза на ощетения – юридически това е елементарен спор. При това жалбоподателят може да си върне парите за частни уроци и да поиска обезщетение, което според авторитетни юристи може да стигне и 1500 лв. за нанесени морални щети. Така българското обществото има в този случай възможността да се пребори с една малка група от хора, която ежегодно го изнудва в името на голяма цел – по-добро образование. Тоест проблемът с квотите може да атакува сериозно системата на прием във висшите и средни училища, от която образователната олигархия се облагодетелства.
Представителите на образователната олигархия са предимно хора с научни звания. Законът за висшето образование (ЗВО) и Законът за научните степени и звания (ЗНСЗ) им създават изключителни привилегии. Първо ЗНСЗ регламентира тежка и тромава процедура за придобиването на научно звание. Върховната атестационна комисия (ВАК) с тромавата си тристепенната система за оценяване осигурява затвореност на образователната олигархия. Заедно с това тя получава в изключителни привилегии в управлението на вузовете. В академичния съвет хабилитираните лица са не по-малко от 75%, заедно с нехалбилитираните техният дял достига 85%. На студентите и докторантите е даден скромния дял от 10%, а служителите – 5%. Като добавим към това, че Конституцията и ЗВО осигуряват “автономия на висшите училища” (твърде мъгляво и разтегливо понятие) веднага можем да направим извода как една малка група хора с научни звания получава изключителни права във висшето образование. Тя го е узурпирала. Това положение е в разрез с класическите примери за университетско управление. Свидетелство за това дава Лазарин Лазаров в материала си “Управлението на университетите и БАН е на порочни основи”, публикуван в Media Times Review. От статията става ясно, че в класическите примери за университет, изпълнителната власт играе съществена роля в управлението на висшите училища, нещо напълно нормално, след като тя осигурява значителни субсидии за тях. Вместо това у нас е в действие уникална система на управление, която дава възможност за пълна анархия и безобразие в университетите, понеже образователната олигархия се чувства недосегаема. По-горе дадох само два примера, но реалността е много по-тежка. Корупция, изнудване, издевателство над студентите. Стигна се до там, че при откриването на учебната 2003-а година бившият ректор на УНСС проф. Миркович обвини студентите за вихрещата се корупция в собствения му ВУЗ.
Страхът е основен фактор в съвременния български университет. Студентите се страхуват да протестират, защото преподавателите ги държат в ръцете си. Възпитава се страх. Заедно с това хиляди студенти се научават на различни корупционни практики, които после прилагат в живота. Мнозина ги приемат за нещо напълно нормално. Де факто българските университети са капсулирани парчета комунизъм, които възпитават комунистическо поведение не в убежденията, а в духа.
Образователната олигархия има изключителни властови потенциал в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Постът министър на образованието и науката е запазен преди всичко за хора с научни звания – тези които произлизат от професионалната среда на образователната олигархия. Последните двама председатели на народното събрание, председателят на комисията по образование и наука към НС и мнозина нейни членове, вицепремиери, министри, съдии, главният прокурор, много депутати, много висши администратори. Разбира се, не искам да поставя всички под един знаменател, но именно заради това липсва реформа в образователната ни система. Има промени, но какви: в Закона за висшето образование има текст, който поставя правилника на университета над … Конституцията. Ето: “Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия”. С този текст законодателят иска да ни каже, че университетът може да ограничавани конституционно гарантираните човешки права на базата на възраст, раса, пол и т.н. стига да е изрично упоменато в правилника на университета. Чудно как този фрапиращ антиконституционен текст се е задържал 10 години?
Това властово лоби също така бе предпоставка за роенето на университетите през последните години. Заразени от чувството за недосегаемост, мнозина пожелаха да станат ректори, като после законът трудно позволява да бъдат сменени. Когато сегашният министър на образованието плахо предложи да бъде съкратен борят на университетите (защото го натискат отвън) срещна яростна съпротива … Кой не би искал да бъде ректор в наше време? Отдавна се знае, че големият брой на некачествени университети означава повече прахосани средства. Най-малкото за заплати на ректори, на зам.ректори, на секретарки, за коли, сгради и т.н.
Българското висше образование се изкриви и в една друга посока – огромен брой нищо незначещи специалности. Какво означават например икономическите специалности “Икономика на социално-културната сфера”, “Икономика на кооперациите”, “Аграрна икономика” и т.н. Значи ли, че човек който е завършил Икономика на кооперациите не може да работи в земеделието? Какво значи специалността “Международни икономически отношения с Английски език”. Нима всеки вишист не е добре да знае английски? Или специалността “Химия и информатика” в СУ? Тези хора химици ли са или информатици? Няма ли да е по-добре един химик свободно да посещава лекции и да взема изпити в информатиката, да взема ако иска курсове по английски и т.н.
Именно на това се дължи странният факт, че в УНСС има 22 икономически дисциплини, докато в Харвард, където работят няколко нобелови лауреати по икономика, има … седем. Роенето на университети всъщност беше последвано от роене на специалности – отново скъп лукс за държавата, но удобен за олигархията, която така си осигури синекурни длъжности и допълнителни доходи. Точно заради това някои катедри са заприличали на старчески пансиони, кът за некадърници, мошеници и “свои хора”.
И последният парламент не намери време да разгледа промените в Закона за научните степени и звания. Съпротивата бе яростна. ВАК продължава да съществува и да капсулира научната общност. Показателно е, че такава институция съществува само в бившите соц. страни. През март т.г. министърът на образованието на Русия категорично се изказа против местния ВАК. В Украйна, Белорусия и Грузия също съществува ВАК. Други примери не можах да намеря.
Ето защо не е за учудване, че от 52-те висши училища у нас нито едно не попада в първите 500 в света. Висшето образование на България е узурпирано от образователната олигархия, която не цели високо качество на обучението и развитието на науката, а само личното си облагодетелстване.
Как стои въпроса с квотите при прием във висши и средни училища? Тук ще кажа, че за средното образование е нужна допълнителна тема, но и там нещата са подобни. В случай, че ощетени от квотната практика на прием хората започнат да водят дела, висшето образование ще бъде изправено пред тежък проблем, който атакува основният инструмент за облагодетелстване на олигархията – системата за прием. Неизбежно ще се стигне до задачата да бъдат съставени такива критерии за прием, които да не дават като резултат голям дисбаланс на половете във висшите училища. Тук ще се намеси и отдавна наболелият проблем за зубраческият характер на образованието в страната, който дава предимство на жените. Въобще всяка система, която изисква месеци усилия в учене точно преди изпитите ще бъде неудачна. Ще се стигне до извода, че единствено занижените критерии за прием ще дадат нужния резултат – относително равенство на половете във висшите училище. Занижените критерии за прием ще премахнат нуждата от елитни средни училища и нуждата от кандидатгимназиални изпити (каквито не успях да открия никъде другаде). Най-важното е, че занижените критерии за прием ще унищожат предпоставката за обогатяване на образователната олигархия в България – курсове, частни уроци, учебни помагала. Просто няма да има кой знае каква нужда човек допълнително да се образова, за да влезе във ВУЗ. Ще бъде съкратен и броя на тези, които ще бъдат склонни да използват нерегламентирани средства, за да бъдат приети. Едновременно с това ще се отвори приема и ще бъде реализирана най-напредничавата черта на висшето образование в развитите страни – широк вход и стеснен изход, т.е. доказване в процеса на обучение. Занижените критерии за прием ще премахнат предпоставката на вузовете да реализират собствена изпитна сесия. Просто никой няма да им ходи на курсовете и да им купува специалните помагала. Според мен така ще бъде открита възможността от един изпит за прием за всички вузове в страната, организиран от държавата. Ще отпадне принудата от кръстосване на България по време на кандидатстудентската сесия.
Заедно с това държавата трябва да предприеме редица други мерки като промяна в ЗВО, ЗНСЗ, съкращаване на броя на университетите, което неизбежно ще я сблъска с риториката на образователната олигархия. Редица авторитетни нейни представители ще използват цялото си влияние за да спрат промените. Неизбежно реформаторите ще понесат несправедливи упреци и вероятно като политици ще загубят имидж. Но така не може да продължава.

MTR архив:
За приоритетното значение на качественото образование в нашата страна има единодушие както между институциите, така и между политическите партии. По този въпрос поне сме европейци. Но по въпроса къде е причината за ниското качество на българското образование цари пълна неяснота.
Проф. Димитър Ненов

Образователната система на България отдавна функционира против закона. Особено след промените през 1989 година, средни и висши училища влязоха в пряк конфликт с новите условия. Настъпи сериозното раздалечаване между демократични принципи и старите тоталитарни разбирания в училищата. Но системата на образование в страната има своето слабо място и оказва се, че именно организациите за защита правата на човека могат да изиграят съществена роля в старта на школската реформа.
Иван Панчев

Редица проблеми на нарастналия брой висши учебни заведения у нас често се дискутират във връзка с необходими промени в Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания. Ниската ефективност на БАН като Национален изследователски център и липсата на дългосрочна възвръщаемост на влаганите от държавата средства са също повод за критики и призиви към редуциране на състава и реформиране на управлението и финансирането на тази, основна за страната, научна организация.
Лазарин Лазаров

Повод за разсъжденията по-долу е статията на проф.Сергей Герджиков, публикувана в бр.4, 2005 г. на в-к “Азбуки”. Безспорно статията му предизвиква дискусия, която може да е плодотворна само ако се навлезе малко по-дълбоко в проблема.
Ангел Грънчаров