Media Times Review    Google   
___









ИДЕИ
 август 2006

Уроците на Атина

Успех по замисъл

Джосая Обър


Голямото наследство на 20 век може да бъде появата на демокрацията като универсална ценност: убеждението, че навсякъде, където хората са подчинени на определена власт, техните виждания за упражняването на тази власт трябва да бъдат взимани под внимание. Този демократичен принцип, който днес е широко разпространен, е фундаментално морално изискване за управлението на държавите, глобалните институции и дори неправителствените организации.

Но докато демокрацията днес е най-общо смятана за морално по-висша от останалите форми на политическа организация, нейната ефективност по отношение на осигуряването на блага остава обект на остър спор. Колко ценна е демокрацията, когато става въпрос за физическа сигурност, защита на здравето и осигуряване на икономически растеж? Ние знаем например от икономиста Амартия Сен, че бедността е характерна за авторитарните режими и че тя не съществува в демократични държави със свободна преса. Въпреки това Сен признава, че ние не знаем какъв точно е ефектът на демокрацията върху икономическия растеж: “Ако всички сравнителни изследвания се разглеждат заедно, хипотезата, че няма ясна връзка между икономическия растеж и демокрацията става крайно правдоподобна.”

Това, което знаем, е, че някои демокрации постигат устойчив успех. Когато демокрацията бъде универсализирана като цел, отговорът на въпроса какво предизвиква устойчивият успех е от изключително значение. Един от отговорите, не много обнадеждаващ в своите изводи, е, че успешни демокрации са онези, които се облагодетелстват от такива благоприятни “дадени” обстоятелства като изобилие на вода, природни богатства или защита на океани.

Алтернатива на този аргумент е идеята, че успеха на демокрацията се определя не от случайните исторически факти и географията, а от типа демократични институции, които страната има.

Втората теория е по-обнадеждаваща, но и по-трудна за доказване. Ние не можем например да сравним повече и по-малко успешните демокрации: разпространението на демокрацията извън малкия клуб на добре устроени “ first world ” държави, притежаващи значителни природни и исторически предимства, е прекалено скорошно, за да бъдат дадени свидетелства за връзката между успеха и неуспеха на държавите в определен период от време със специфично институционално устройство. Ние можем да разгледаме историята на неправителствените организации, които са създадени благодарение на демократичен процес, но фундаменталните различия между тях и политическите институции са прекалено големи.

Това може да ни върне към класическа Гърция. С нейните предмодерни и нелиберални характеристики – изключването на жените от гражданско участие, широко разпространеното робство, ниските нива на технологично развитие – светът на древните гръцки градове-държави не ни предразполага лесно да обърнем внимание на връзките между демократичното устройство и практическия успех. Но ако бъдат разглеждани отблизо, ние можем да научим много от древните гръцки демокрации. Въпреки робството и ограниченията в гражданството, гръцките демокрации могат да служат като лаборатория за политически експерименти.

Древните гръцки градове-държави или полиси, са съществували в една конкурентна среда, в която всяка грешка е била строго наказвана със загубата на независимост или дори с унищожение. Разрушението, тотално или частично, на физическата инфраструктура (чрез грабежи) или на населението (масово изселване, изтребване или поробване) е било доста разпространено: една четвърт или една трета от най-добре изследваните гръцки градове-държави са страдали от подобна разруха в един или друг момент от своята история. Полисите отговарят на подобни външни или вътрешни заплахи с експериментиране на различни конституционални форми, с повече или по-малко участие на гражданите в тях. Жените никога не са притежавали активно политическо гражданство в класическа Гърция, въпреки че играят много важна роля в религията и останалите централни аспекти на гражданския живот. Но размерите на участието на зрелия мъж в политическият живот варират широко в различните градове и периоди – от периодично участие в автокрацията на Сиракуза през повече или по-малко голямата структура на олигархията в Коринт до атинската здрава и значително по-широка демокрация.

Това са били контролирани по своята същност експерименти върху изненадващо широка скала. В класическият гръцки свят (600-325 пр. Хр., простиращ се от бреговете на Черно море и по протежение на по-голямата част на Средиземноморския бряг) е имало около 1000 градове-държави, чиято територия се състояла обикновено от града-център и заобикалящите го села. Въпреки че всеки полис е имал специфична ресурсна база и своя собствена история, гръцките полиси са били относително хомогенни по отношение на ресурси и история. Затова историята и географията вероятно са играли по-малка роля при успеха или неуспеха, отколкото устройството на политическата система. В допълнение, въпреки че Атина е била вътрешно по-разнообразна, отколкото обикновено се признава, населението на гръцките полиси не е изпитвало “сблъсък на цивилизации”, предизвикан от културни различия. Затова малко вероятно е успехът или неуспехът на отделния град-държава да бъде обясняван с различията в културата.

Накратко повечето градове-държави, с относително еднакви нива на ресурси и широко споделена история и култура, са отговаряли на своите практически проблеми чрез прилагането на различни видове политически системи. Какво научаваме от тези експерименти? Първо, демократична Атина се справя много по-добре от останалите държави и конкуренти: Атина бие всички останали полиси във всички измерения на практическия успех – например в публичните сгради, конвертируемостта на нейната валута, културното влияние и репутацията. Второ, събраната информация от 200 полиса, за които имаме данни за устройството им, показва, че тираничната форма на управление обикновено спира производителността, но демокрацията сама по себе си не гарантира успех: някои демокрации се справят много по-добре от други. Накрая, проследявайки отношенията между формата на управление и общия капацитет на държавата – измерван с военна мощ, строителни проекти и социални програми – ние откриваме, че през 300 години атинска история, демократичното участие е тясно свързано с умението на Атина да посреща икономическите, социалните и военните проблеми. Още повече, че с времето атинската демокрация става все по-обхватна и че увеличаването на участието на гражданите във властта предшества повишаването на ефективността й.

Изглежда Атина е успешна отчасти, защото е била демократична. Имало ли е нещо в типа демокрация на Атина, което да я различава от останалите по-малко успешни демократични гръцки градове-държави?

В действителност атинската демокрация е имала един особен устройствен принцип: тя е била създадена за организиране на разпръснатото сред гражданите знание. Нейните главни управленски тела, включително Събранието, позволяват активната размяна на полезно социално и техническо знание между различните групи граждани, което допринася за повишаване на общото знание и оттук подобряване на шансовете за иновативна и ефективна политика. И като баланс на иновациите, атинските институции не престават да работят върху създаването на правила, съхраняването на информация и стандартизирането на доказано работещите модели, което произвежда едно нарастващо във времето “организационно знание”.

Въпреки че връзката между демокрация, знание и практически успех не е широко призната от модерната социална наука, както би следвало да бъде, тя не остава незабелязана в Атина. Историци и философи – Херодот и Тукидит, както Платон и Аристотел – дискутират характерния за Атина процес на събиране, координация и кодификация на полезно знание и свързват с него успеха на полиса.

Историкът от пети век преди Христа Херодот документира ключовата среща на Атинското Събрание, на която атиняни решават да изградят голям флот от военни кораби:

“Приходите от мините в Лаурион (район в южна Атика) донесоха голямо богатство на атинската хазна и когато всеки човек получи по десет драхми дял Темистокъл убеди атиняни да не разделят така парите, но да ги използват за изграждането на двеста военни кораба, необходими за войната с Аегина (малък, но известен полис, разположен на близък остров).”

Херодот ни пренася в центъра на дебата за държавните ресурси през 438 година пр. Хр. Откриването на лаурионските сребърни мини носи на общността неочаквано щастие и планът е бил приходът от тях да бъде разделен между гражданите. Десет драхми са били значима сума за работещ човек, вероятно еквивалента на една месечна заплата. И въпреки това атинските граждани избират да изоставят първоначалния план и да приемат предложението на Темистокъл да бъде изградена военна флота, която би направила от Атина най-голямата морска сила в гръцкия свят.

Какво е подтикнало атинският гласоподавател в Събранието да се откаже от своя индивидуален краткосрочен интерес в полза на грандиозния проект Атина да бъде превърната в морска суперсила? Така или иначе, както Херодот отбелязва, единствената очевидна морска заплаха към Атина в това време е била относително малката Аегина.

Темистокъл е бил известен атинянин: бивш магистрат (архон), който успешно защитава изграждането на укрепителни съоръжения на атинското пристанище. Но през 483 той говори в парламента като заинтересован гражданин, чието предложение би минало само ако би могъл да убеди мнозинството в Събранието. Темистокъл се обръща към едно тяло на социалното знание: би било безсмислено да изградиш стотици кораби, освен ако няма десетки хиляди души готови да гребат в тях. Въпреки че през следващите десетилетия атинските военни галери са били движени от смесени екипажи от граждани, наети чужденци и роби, през 483 ограничените финанси на държавата подсказват, че мнозинството от гребците ще бъде съставено от граждани – доброволци.

Предложението на Темистокъл за изграждане на флотата идва точно след създаването на нови демократични правила и реформи, предшествани от социална революция, които освобождават хиляди бедни атиняни. Изведнъж тези хора, непритежаващи значително количество собственост, официално са приети като участващи в управлението граждани. Все пак те отхвърлят възможността да служат в армията, защото военната служба в голямата си част е била ограничена до тези, които могат да си набавят оръжие и броня. Предложението на Темистокъл дава възможност военната служба да бъде разширена до всички граждани. Темистокъл постига добра политика чрез силата на аргумента в един публичен форум. И аргументът е бил убедителен, защото обикновеният атинянин е бил достатъчно наясно, че предложението би донесло полза на него и на града му...

Следва продължение...


Джосая Обър е професор по класика и ценности в Принстън. Неговата последнда книга е Athenian Legacies: Essays of the Politics of Going on Together. Настоящият текст е публикуван в Boston Review.


MTR книги